Разлика между версии на „Синектика“

Текуща версия към 10:08, 27 февруари 2014

Синектиката е методика за психологическа активизация на творческата дейност и се счита за по-усъвършенстван вариант на мозъчната атака. В случая обаче тази атака се осъществява от професионална или полупрофесионална група, която с осъществяването на всяка следваща атака натрупва опит в решаването на задачи.

Същност

Възникване

През 1960 г. В. Дж. Гордън създал фирмата „Синектикс Инкорпорейтед”, която наемала групи специалисти от различни области и ги използвала като свои сътрудници да участват във взимането на решения, свързани с технически, организационни и други проблеми. Той стигнал до извода, че както добрата, така и лошата страна на мозъчната атака е забраната да се критикува, защото за развитието и за промените критиката е необходима. Гордън преодолял това противоречие, като формирал групи от постоянни участници. Те свикнали да работят съвместно, престанали да се страхуват от критиката и не се обиждали, когато дадено предложение се отхвърляло като неподходящо. Постепенно се натрупвал опит в решаването на задачи, пораствало взаимното разбирателство, а идеите се схващали с „половин дума”.

Етимология

Думата “синектикa” в превод от гръцки означава “съвместяване на разнородни елементи”. В английския речник е дадено следното определение: „Синектическите групи са групи от хора, които се срещат с цел да намерят творческо решение на даден проблем, като използват неограничено своето въображение и обединяват несъвместими елементи.”Основният инструмент за работа е аналогията(и метафората).

Sinektika za reshavane na ejednevni problemi.

Синектика за решаване на ежедневни проблеми.

Развитие

Синектиката започнала да се развива като съвместна дейност на изследователски групи, които използват догадки, смели хипотези, луди идеи и интуитивни решения. Тези групи се състоят от 5-7 човека, които имат различни специалности, като желателно е даже всеки от тях даупражнява по няколко различни професии.Допустимостта на критиката се обосновава с това, че при синектическото конфериране се създава психологическа устойчивост и увереност, която се поддържа от натрупаните успехи, специалния тренинг, взаимното доверие и общата заинтересованост в търсенето на оптималното решение на възникналия проблем.

Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля.

Вижте още

Източници

Дефиниция

Етимология

Възникване, развитие и етапи на синектичния процес
Nicholas Roukes, Art Synectics
Nicholas Roukes, Design Synectics: Stimulating Creativity in Design
William J. J. Gordon, Synectics

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Синектиката''' е '''[[метод]]ика за [[психология|психологическа]] активизация на творческата дейност''' и се счита за по-усъвършенстван вариант на [[мозъчна атака|мозъчната атака]]. В случая обаче тази атака се осъществява от професионална или полупрофесионална група, която с осъществяването на всяка следваща атака натрупва опит врешаването на задачи.
+'''Синектиката''' е '''[[метод]]ика за [[психология|психологическа]] активизация на творческата дейност''' и се счита за по-усъвършенстван вариант на [[мозъчна атака|мозъчната атака]]. В случая обаче тази атака се осъществява от професионална или полупрофесионална група, която с осъществяването на всяка следваща атака натрупва опит в решаването на задачи.
-==Възникване==
+==Същност==
+===Възникване===
 През 1960 г. В. Дж. Гордън създал [[фирма]]та „Синектикс Инкорпорейтед”, която наемала групи специалисти от различни области и ги използвала като свои сътрудници да участват във взимането на решения, свързани с технически, [[организация|организационни]] и други проблеми. Той стигнал до извода, че както добрата, така и лошата страна на мозъчната атака е забраната да се критикува, защото за [[развитие]]то и за промените [[критика]]та е необходима. Гордън преодолял това противоречие, като формирал групи от постоянни участници. Те свикнали да работят съвместно, престанали да се страхуват от критиката и не се обиждали, когато дадено предложение се отхвърляло като неподходящо. Постепенно се натрупвал опит в решаването на задачи, пораствало взаимното разбирателство, а идеите се схващали с „половин дума”.
+===Етимология===
-==Развитие==
-Синектиката започнала да се развива като съвместна дейност на изследователски групи, които използват догадки, смели [[хипотеза|хипотези]], луди идеи и интуитивни решения. Тези групи се състоят от 5-7 човека, които имат различни специалности, като желателно е даже всеки от тях даупражнява по няколко различни [[професия|професии]].Допустимостта на критиката се обосновава с това, че при синектическото конфериране се създава психологическа [[устойчивост]] и увереност, която се поддържа от натрупаните успехи, специалния тренинг, взаимното доверие и общата заинтересованост в търсенето на оптималното решение на възникналия проблем.
-Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля.
-==Етимология==
 Думата “синектикa” в превод от гръцки означава “съвместяване на разнородни елементи”. В английския речник е дадено следното определение: „Синектическите групи са групи от хора, които се срещат с [[цел]] да намерят творческо решение на даден проблем, като използват неограничено своето въображение и обединяват несъвместими [[елемент]]и.”Основният [[инструмент]] за работа е аналогията(и метафората).
 [[ Image: synectics.jpg | thumb | right | alt= Sinektika za reshavane na ejednevni problemi. | Синектика за решаване на ежедневни проблеми.]]
+===Развитие===
-==Етапи на синектчния процес==
+Синектиката започнала да се развива като съвместна дейност на изследователски групи, които използват догадки, смели [[хипотеза|хипотези]], луди идеи и интуитивни решения. Тези групи се състоят от 5-7 човека, които имат различни специалности, като желателно е даже всеки от тях даупражнява по няколко различни [[професия|професии]].Допустимостта на критиката се обосновава с това, че при синектическото конфериране се създава психологическа [[устойчивост]] и увереност, която се поддържа от натрупаните успехи, специалния тренинг, взаимното доверие и общата заинтересованост в търсенето на оптималното решение на възникналия проблем.
-===Формулиране на проблема в общ вид===
+Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля.
-Особеност на този етап е, че само ръководителят на сесията е запознат с конкретното [[условие]] на изобретателската задача. Счита се, че преждевременното формулиране на задачата затруднява абстрактния мисловен процес.
-Етапът започва с обсъждане на някои признаци на задачата (например: разглеждане на физическия принцип на [[процес]]а). Той обхваща по-широк диапазон от проблеми, които постепенно се стесняват под ръководството на водещия, който е длъжен да ги направлява в определени рамки.
-На синектическите заседания се канят експерти (специалисти в областта на дадения проблем), които изясняват проблемната ситуация. Експертът е длъжен да бъде подготвен към обсъждане и да е запознат със синектиката. Той се явява помощник-ръководител, дава пояснения в областта на техническата [[политика]] в дадения отрасъл и задава насочващи въпроси. Главната му задача е да се изразят полезни и конструктивни идеи по пътя на оперативния [[анализ]] на изказванията.
-В началния стадий участниците се стремят бавно и внимателно да намерят решение на проблема. Пътят на анализа има своите слаби страни, защото първите идеи нерядко довеждат до затормозяване на творческото мислене у участниците и е необходимо отново да се разяснява същността на поставения [[проблем]].
-===Анализ на проблема===
-При този етап участват и експертите. Изисква се непознатият, непривичен проблем да се превърне в нещо познато и оригинално и да се формулира целта на решението.
-Дава се възможност на членовете на изследователската група да дадат предложение как да се дефинира същността на проблема, според това как те го разбират и как си го представят. Тук възниква [[концепция]]та, по която ще се осъществи търсенето на решението на задачата. В същността си този етап означава раздробяване на проблема на части, на подпроблеми. Най-уместната формулировка се избира от експерта или от ръководителя.
-===Генериране на идеи за решение на проблема в рамките на избраната формулировка===
-Започва обзор на различни области като [[техника]]та, живата природа, политиката, [[религия]]та, психологията и др., с цел откриването на начините, по които са решени подобни (аналогични) проблеми в тези сфери. Основната цел енамирането на нова гледна точка на разглеждания проблем. Такъв [[подход]] позволява да се мисли встрани от обсъжданата тема и съдейства за активизиране на творческото мислене.
-Ръководителят привежда примери-прецеденти, в които намира място [[ситуация]], сходна с обсъжданата, задава въпроси, провокира възникването на аналогии. В процеса на търсенето на такива примери се използватчетири вида аналогии:пряка, символна, фантазна и лична.
-.Пряка – при нея [[обект]]ът се сравнява с други обекти от природата и техниката, в които съществува прилика с него в по-голяма или в по-малка степен.
-Например: за да се усъвършенства процесът на боядисване на мебели, се разглеждат цветовете на минералите, птиците, цветята, а също така начините за оцветяване на хартията, филмовата лента и др.
-Тази аналогия може да се раздели на три подвида:
-* Функционална аналогия - пример за подобна аналогия е следният: чрез изследване на медузата, която предусеща бурята 12-15 часа по-рано, да се създаде електронен уред, който да предупреждава, че идва буря. Биониката – симбиозата на [[биология]]та и техниката, се основава на тази аналогия.
-* [[Структура|Структурната]] аналогиясе използва тогава, когато се създава обект със сходна структура на даден обект от околния свят. Например при по-внимателно вглеждане в длетото можем да видим зъбите на динозавър.
-* Аналогия по външния видсе използва тогава, когато създаваният обект напомня на някой известен обект от действителността. Например: изкуствените скъпоценни камъни са изобретени по аналогия на истинските.
-. [[Символ]]на аналогия – в [[парадокс]]ална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението.
-Например: книга = ням събеседник, пламък = видима топлина, атом = енергетична незначителност, здравина = принудителна цялостност, множество = благоразумна ограниченост и т. н. Тази аналогия е незаменим инструмент да се види непознатото като познато.
-. [[фантазия|Фантазна]] аналогия – решаване на задача във фантазни [[условие|условия]]. Мислено се въвеждат необикновени същества като джуджета, извънземни и др. или свръхестествени процеси като отмяна на гравитацията, промяна на [[ускорение]]то при свободното падане на телата и др. При тази аналогия могат да се измислят несъществуващи физични [[закон]]и, да се използват нереални вещи от приказки като бързоходни ботуши, шапка-невидимка, вълшебно килимче и др.При търсене нафантастичното решение се анализират причините – отговаря се на въпроса какво пречи то да се реализира в нормални условия, и се отстраняват пречките.
-Например: при разработването на закопчалка за космически скафандър първоначално се родила идеята да се използват два реда насекоми, които се вкопчват помежду си с крайниците си и пристягат скафандъра. В развитието на тази идея било предложено вместо насекоми да се вземат две пружини, които се закачат една за друга. Ако в образуваното сцепление се постави метална жица, която да не им дава възможност да се разкачат, се получава една оригинална и проста закопчалка.
-За девиз на фантастичната аналогия могат да послужат думите на [[Жул Верн]]:"Всичко, което човек може да си представи благодарение на своето въображение, други ще го претворят в живота". И ако се замислим над количеството идеи, изказани от писателите фантасти, ще установим, че много от тях са се превърнали в реалност.
-. Лична аналогия – [[емпатия]], субективна аналогия. Тя се състои в отъждествяване на изследователя с разглеждания обект. Или това е така нареченото „влизане в образ”. Както актьорът се вживява в ролята, в мислите и чувствата на героя, така и изследователят се опитва да се слее мислено с предмета. Разглеждайки предмета отвътре, той вижда неговите недостатъци, трудности, достойнства, приема ги като свои собствени и търси път за отстраняването им.
-Например: във фабрика за бонбони се използват орехи, за които трябва да се намери начин да бъдат почистени от черупката, без да се деформира ядката. Участниците представят себе си като ядка и се оставят на своите усещания: вътре има малко място, тясно е и не са подходящи никакви въздействия в посока отвътре-навън, но е възможно обратното - да се пробие дупка в черупката, да се напомпа въздух и да се повиши налягането.
-===Приложение на синектиката в училищна среда===
-Първоначално синектиката се е създала като методика за стимулиране на творческата работа при търсене на [[иновативност|иновационни]] решения в [[промишленост]]та и управлението, но по-късно на основата на „промишления” образец, в Сащ започнали да провеждат [[експеримент]]и по разработката й в „учебен” вариант – в началното, средното и висшето [[образование]].
-Синектиката в сферата на образованието се използва в качеството й на метод, при който учениците генерират оригинални решения за даден проблем, а също така и при използване на метафората за предаване на познати признаци при изучаване на сложни и непознати понятия в учебния процес.
-В социален и психологически аспект синектиката има редица положителни особености по отношение на развитието на емоционална [[зрелост]], оказване на взаимопомощ, координирането на общи действия в групата, способност да се обобщава, позитивната взаимозависимост, словесно и зрително [[общуване]], [[индивид]]уалната [[отговорност]], социалните навици, груповата обработка на информацията, абстрактно мислене и т. н.Синектиката е целесъобразно да се прилага, когато целта на обучението е да се стимулира творческото мислене, да се осъществява връзка между нови и стари знания (от неизвестното към известното) и да се задълбочи осмислянето на изучения учебен материал (от известното към неизвестното).
 ==Вижте още==
-*[[Оптимално решение]]
+*[[Етапи на синектичния процес]]
+*[[Видове евристични методи]]
-*[[Критик]]
+*[[Биология]]
+*[[Закон за висшето образование]]
-*[[Аналогия]]
-*[[Симбиоза]]
-*[[Знание]]
 ==Източници==
@@ Ред 94: / Ред 30: @@
 *[http://bglog.net/Obrazovanie/11842 Възникване, развитие и етапи на синектичния процес]
+*Nicholas Roukes, Art Synectics
+*Nicholas Roukes, Design Synectics: Stimulating Creativity in Design
+*William J. J. Gordon, Synectics
 ==Външни препратки==
-[[category:Управленски решения и риск]]
+*[http://inews.bg/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B3-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0_l.a_c.456_i.61117.html Първият „човек - киборг“ демонстрира раздвижване на изкуствена ръка]
+*[http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/Medicbiological%20sciences/Izsledvania/Seminar_18_06/SEMINAR_Vukov_18.06.09_f.pdf От медицинската кибернетика към електронно здравеопазване]
+*[http://megimg.info/mg/modules/booklists/knigi/Comp/Programirane/izkustven%20int.pdf Изкуствен интелект]
+[[category:Управленски решения и риск]][[category:Евристични методи]]