|
|
| (Не са показани 13 междинни версии от същия потребител) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | ==Дефиниция ==
| + | '''Синектиката''' е '''[[метод]]ика за [[психология|психологическа]] активизация на творческата дейност''' и се счита за по-усъвършенстван вариант на [[мозъчна атака|мозъчната атака]]. В случая обаче тази атака се осъществява от професионална или полупрофесионална група, която с осъществяването на всяка следваща атака натрупва опит в решаването на задачи. |
| | | | |
| | + | ==Същност== |
| | | | |
| | + | ===Възникване=== |
| | + | През 1960 г. В. Дж. Гордън създал [[фирма]]та „Синектикс Инкорпорейтед”, която наемала групи специалисти от различни области и ги използвала като свои сътрудници да участват във взимането на решения, свързани с технически, [[организация|организационни]] и други проблеми. Той стигнал до извода, че както добрата, така и лошата страна на мозъчната атака е забраната да се критикува, защото за [[развитие]]то и за промените [[критика]]та е необходима. Гордън преодолял това противоречие, като формирал групи от постоянни участници. Те свикнали да работят съвместно, престанали да се страхуват от критиката и не се обиждали, когато дадено предложение се отхвърляло като неподходящо. Постепенно се натрупвал опит в решаването на задачи, пораствало взаимното разбирателство, а идеите се схващали с „половин дума”. |
| | + | ===Етимология=== |
| | | | |
| − | '''Синектиката''' е [[метод]]ика за [[психология|психологическа]] активизация на творческата дейност и се счита за по-усъвършенстван вариант на [[мозъчна атака|мозъчната атака]]. В случая обаче тази атака се осъществява от професионална или полупрофесионална група, която с осъществяването на всяка следваща атака натрупва опит в решаването на задачи.
| + | Думата “синектикa” в превод от гръцки означава “съвместяване на разнородни елементи”. В английския речник е дадено следното определение: „Синектическите групи са групи от хора, които се срещат с [[цел]] да намерят творческо решение на даден проблем, като използват неограничено своето въображение и обединяват несъвместими [[елемент]]и.”Основният [[инструмент]] за работа е аналогията(и метафората). |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | '''Възникване '''
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | През [[1960]] г. В. Дж. Гордън създал [[фирма]]та „Синектикс Инкорпорейтед”, която наемала групи специалисти от различни области и ги използвала като свои сътрудници да участват във взимането на решения, свързани с технически, [[организация|организационни]] и други проблеми. Той стигнал до извода, че както добрата, така и лошата страна на мозъчната атака е забраната да се критикува, защото за [[развитие]]то и за промените [[критика]]та е необходима. Гордън преодолял това противоречие, като формирал групи от постоянни участници. Те свикнали да работят съвместно, престанали да се страхуват от критиката и не се обиждали, когато дадено предложение се отхвърляло като неподходящо. Постепенно се натрупвал опит в решаването на задачи, пораствало взаимното разбирателство, а идеите се схващали с „половин дума”.
| |
| − | | |
| − | '''
| |
| − | | |
| − | '''Развитие
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | '''Синектиката започнала да се развива като съвместна дейност на изследователски групи, които използват догадки, смели [[хипотеза|хипотези]], луди идеи и интуитивни решения. Тези групи се състоят от 5-7 човека, които имат различни специалности, като желателно е даже всеки от тях да упражнява по няколко различни [[професия|професии]].
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Допустимостта на критиката се обосновава с това, че при синектическото конфериране се създава психологическа [[устойчивост]] и увереност, която се поддържа от натрупаните успехи, специалния тренинг, взаимното доверие и общата заинтересованост в търсенето на оптималното решение на възникналия проблем.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля.
| |
| − | | |
| − | '''
| |
| − | | |
| − | Етимология'''
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Думата “синектикa” в превод от гръцки означава “съвместяване на разнородни елементи”. В английския речник е дадено следното определение: „Синектическите групи са групи от хора, които се срещат с [[цел]] да намерят творческо решение на даден проблем, като използват неограничено своето въображение и обединяват несъвместими [[елемент]]и.”Основният [[инструмент]] за работа е аналогията (и метафората). | |
| − | | |
| − | | |
| | | | |
| | [[ Image: synectics.jpg | thumb | right | alt= Sinektika za reshavane na ejednevni problemi. | Синектика за решаване на ежедневни проблеми.]] | | [[ Image: synectics.jpg | thumb | right | alt= Sinektika za reshavane na ejednevni problemi. | Синектика за решаване на ежедневни проблеми.]] |
| | + | ===Развитие=== |
| | | | |
| | + | Синектиката започнала да се развива като съвместна дейност на изследователски групи, които използват догадки, смели [[хипотеза|хипотези]], луди идеи и интуитивни решения. Тези групи се състоят от 5-7 човека, които имат различни специалности, като желателно е даже всеки от тях даупражнява по няколко различни [[професия|професии]].Допустимостта на критиката се обосновава с това, че при синектическото конфериране се създава психологическа [[устойчивост]] и увереност, която се поддържа от натрупаните успехи, специалния тренинг, взаимното доверие и общата заинтересованост в търсенето на оптималното решение на възникналия проблем. |
| | | | |
| | + | Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля. |
| | | | |
| | + | ==Вижте още== |
| | | | |
| | + | *[[Етапи на синектичния процес]] |
| | + | *[[Видове евристични методи]] |
| | + | *[[Биология]] |
| | + | *[[Закон за висшето образование]] |
| | | | |
| | + | ==Източници== |
| | | | |
| | + | *[http://www.marketing.bg/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/ Дефиниция] |
| | | | |
| − | ==Етапи на синектчния процес:==
| + | *[http://www.referati.org/sinektika/28940/ref Етимология ] |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | ''' Формулиране на проблема в общ вид
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | '''Особеност на този етап е, че само ръководителят на сесията е запознат с конкретното [[условие]] на изобретателската задача. Счита се, че преждевременното формулиране на задачата затруднява абстрактния мисловен процес.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Етапът започва с обсъждане на някои признаци на задачата (например: разглеждане на физическия принцип на [[процес]]а). Той обхваща по-широк диапазон от проблеми, които постепенно се стесняват под ръководството на водещия, който е длъжен да ги направлява в определени рамки.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | На синектическите заседания се канят експерти (специалисти в областта на дадения проблем), които изясняват проблемната ситуация. Експертът е длъжен да бъде подготвен към обсъждане и да е запознат със синектиката. Той се явява помощник-ръководител, дава пояснения в областта на техническата [[политика]] в дадения отрасъл и задава насочващи въпроси. Главната му задача е да се изразят полезни и конструктивни идеи по пътя на оперативния [[анализ]] на изказванията.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | В началния стадий участниците се стремят бавно и внимателно да намерят решение на проблема. Пътят на анализа има своите слаби страни, защото първите идеи нерядко довеждат до затормозяване на творческото мислене у участниците и е необходимо отново да се разяснява същността на поставения [[проблем]].
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | '''Анализ на проблема
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | '''При този етап участват и експертите. Изисква се непознатият, непривичен проблем да се превърне в нещо познато и оригинално и да се формулира целта на решението.
| |
| − | | |
| − | Дава се възможност на членовете на изследователската група да дадат предложение как да се дефинира същността на проблема, според това как те го разбират и как си го представят. Тук възниква [[концепция]]та, по която ще се осъществи търсенето на решението на задачата. В същността си този етап означава раздробяване на проблема на части, на подпроблеми. Най-уместната формулировка се избира от експерта или от ръководителя.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | '''Генериране на идеи за решение на проблема в рамките на избраната формулировка'''
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Започва обзор на различни области като [[техника]]та, живата природа, политиката, [[религия]]та, психологията и др., с цел откриването на начините, по които са решени подобни (аналогични) проблеми в тези сфери. Основната цел е намирането на нова гледна точка на разглеждания проблем. Такъв [[подход]] позволява да се мисли встрани от обсъжданата тема и съдейства за активизиране на творческото мислене.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Ръководителят привежда примери-прецеденти, в които намира място [[ситуация]], сходна с обсъжданата, задава въпроси, провокира възникването на аналогии. В процеса на търсенето на такива примери се използват четири вида аналогии: пряка, символна, фантазна и лична.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | 1.''' '''Пряка – при нея [[обект]]ът се сравнява с други обекти от природата и техниката, в които съществува прилика с него в по-голяма или в по-малка степен.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Например: за да се усъвършенства процесът на боядисване на мебели, се разглеждат цветовете на минералите, птиците, цветята, а също така начините за оцветяване на хартията, филмовата лента и др.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Тази аналогия може да се раздели на три подвида:
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | * Функционална аналогия - пример за подобна аналогия е следният: чрез изследване на медузата, която предусеща бурята 12-15 часа по-рано, да се създаде електронен уред, който да предупреждава, че идва буря. Биониката – симбиозата на [[биология]]та и техниката, се основава на тази аналогия.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | * [[Структура|Структурната]] аналогия се използва тогава, когато се създава обект със сходна структура на даден обект от околния свят. Например при по-внимателно вглеждане в длетото можем да видим зъбите на динозавър.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | * Аналогия по външния вид се използва тогава, когато създаваният обект напомня на някой известен обект от действителността. Например: изкуствените скъпоценни камъни са изобретени по аналогия на истинските. | |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | 2. [[Символ]]на аналогия – в [[парадокс]]ална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Например: книга = ням събеседник, пламък = видима топлина, атом = енергетична незначителност, здравина = принудителна цялостност, множество = благоразумна ограниченост и т. н. Тази аналогия е незаменим инструмент да се види непознатото като познато.
| |
| − | | |
| − | '''
| |
| − | | |
| − | '''3. [[фантазия|Фантазна]] аналогия – решаване на задача във фантазни [[условие|условия]]. Мислено се въвеждат необикновени същества като джуджета, извънземни и др. или свръхестествени процеси като отмяна на гравитацията, промяна на [[ускорение]]то при свободното падане на телата и др. При тази аналогия могат да се измислят несъществуващи физични [[закон]]и, да се използват нереални вещи от приказки като бързоходни ботуши, шапка-невидимка, вълшебно килимче и др. При търсене на фантастичното решение се анализират причините – отговаря се на въпроса какво пречи то да се реализира в нормални условия, и се отстраняват пречките.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Например: при разработването на закопчалка за космически скафандър първоначално се родила идеята да се използват два реда насекоми, които се вкопчват помежду си с крайниците си и пристягат скафандъра. В развитието на тази идея било предложено вместо насекоми да се вземат две пружини, които се закачат една за друга. Ако в образуваното сцепление се постави метална жица, която да не им дава възможност да се разкачат, се получава една оригинална и проста закопчалка.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | За девиз на фантастичната аналогия могат да послужат думите на [[Жул Верн]]: "Всичко, което човек може да си представи благодарение на своето въображение, други ще го претворят в живота". И ако се замислим над количеството идеи, изказани от писателите фантасти, ще установим, че много от тях са се превърнали в реалност.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | 4. Лична аналогия – [[емпатия]], субективна аналогия. Тя се състои в отъждествяване на изследователя с разглеждания обект. Или това е така нареченото „влизане в образ”. Както актьорът се вживява в ролята, в мислите и чувствата на героя, така и изследователят се опитва да се слее мислено с предмета. Разглеждайки предмета отвътре, той вижда неговите недостатъци, трудности, достойнства, приема ги като свои собствени и търси път за отстраняването им.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Например: във фабрика за бонбони се използват орехи, за които трябва да се намери начин да бъдат почистени от черупката, без да се деформира ядката. Участниците представят себе си като ядка и се оставят на своите усещания: вътре има малко място, тясно е и не са подходящи никакви въздействия в посока отвътре-навън, но е възможно обратното - да се пробие дупка в черупката, да се напомпа въздух и да се повиши налягането.
| |
| − | | |
| − | '''
| |
| − | | |
| − | ''''''Приложение на синектиката в училищна среда'''
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Първоначално синектиката се е създала като методика за стимулиране на творческата работа при търсене на [[иновативност|иновационни]] решения в [[промишленост]]та и управлението, но по-късно на основата на „промишления” образец, в Сащ започнали да провеждат [[експеримент]]и по разработката й в „учебен” вариант – в началното, средното и висшето [[образование]].
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Синектиката в сферата на образованието се използва в качеството й на метод, при който учениците генерират оригинални решения за даден проблем, а също така и при използване на метафората за предаване на познати признаци при изучаване на сложни и непознати понятия в учебния процес.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | В социален и психологически аспект синектиката има редица положителни особености по отношение на развитието на емоционална [[зрелост]], оказване на взаимопомощ, координирането на общи действия в групата, способност да се обобщава, позитивната взаимозависимост, словесно и зрително [[общуване]], [[индивид]]уалната [[отговорност]], социалните навици, груповата обработка на информацията, абстрактно мислене и т. н. Синектиката е целесъобразно да се прилага, когато целта на обучението е да се стимулира творческото мислене, да се осъществява връзка между нови и стари знания (от неизвестното към известното) и да се задълбочи осмислянето на изучения учебен материал (от известното към неизвестното).
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | ==Виж още:==
| |
| − | | |
| − | [[оптимално решение]];
| |
| − | | |
| − | [[критик]];
| |
| − | | |
| − | [[аналогия]];
| |
| − | | |
| − | [[симбиоза]];
| |
| − | | |
| − | [[знание]].
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | ==Източници:==
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | [http://www.marketing.bg/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/] Дефиниция
| |
| − | | |
| − | [http://www.referati.org/sinektika/28940/ref] Етимология
| |
| − | | |
| − | [http://bglog.net/Obrazovanie/11842] Възникване, развитие и етапи на синектичния процес
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| | | | |
| | + | *[http://bglog.net/Obrazovanie/11842 Възникване, развитие и етапи на синектичния процес] |
| | + | *Nicholas Roukes, Art Synectics |
| | + | *Nicholas Roukes, Design Synectics: Stimulating Creativity in Design |
| | + | *William J. J. Gordon, Synectics |
| | | | |
| − | [[category:Управленски решения и риск]] | + | ==Външни препратки== |
| | + | *[http://inews.bg/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B3-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0_l.a_c.456_i.61117.html Първият „човек - киборг“ демонстрира раздвижване на изкуствена ръка] |
| | + | *[http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/Medicbiological%20sciences/Izsledvania/Seminar_18_06/SEMINAR_Vukov_18.06.09_f.pdf От медицинската кибернетика към електронно здравеопазване] |
| | + | *[http://megimg.info/mg/modules/booklists/knigi/Comp/Programirane/izkustven%20int.pdf Изкуствен интелект] |
| | + | [[category:Управленски решения и риск]][[category:Евристични методи]] |
Синектиката е методика за психологическа активизация на творческата дейност и се счита за по-усъвършенстван вариант на мозъчната атака. В случая обаче тази атака се осъществява от професионална или полупрофесионална група, която с осъществяването на всяка следваща атака натрупва опит в решаването на задачи.
Същност
Възникване
През 1960 г. В. Дж. Гордън създал фирмата „Синектикс Инкорпорейтед”, която наемала групи специалисти от различни области и ги използвала като свои сътрудници да участват във взимането на решения, свързани с технически, организационни и други проблеми. Той стигнал до извода, че както добрата, така и лошата страна на мозъчната атака е забраната да се критикува, защото за развитието и за промените критиката е необходима. Гордън преодолял това противоречие, като формирал групи от постоянни участници. Те свикнали да работят съвместно, престанали да се страхуват от критиката и не се обиждали, когато дадено предложение се отхвърляло като неподходящо. Постепенно се натрупвал опит в решаването на задачи, пораствало взаимното разбирателство, а идеите се схващали с „половин дума”.
Етимология
Думата “синектикa” в превод от гръцки означава “съвместяване на разнородни елементи”. В английския речник е дадено следното определение: „Синектическите групи са групи от хора, които се срещат с цел да намерят творческо решение на даден проблем, като използват неограничено своето въображение и обединяват несъвместими елементи.”Основният инструмент за работа е аналогията(и метафората).
Синектика за решаване на ежедневни проблеми.
Развитие
Синектиката започнала да се развива като съвместна дейност на изследователски групи, които използват догадки, смели хипотези, луди идеи и интуитивни решения. Тези групи се състоят от 5-7 човека, които имат различни специалности, като желателно е даже всеки от тях даупражнява по няколко различни професии.Допустимостта на критиката се обосновава с това, че при синектическото конфериране се създава психологическа устойчивост и увереност, която се поддържа от натрупаните успехи, специалния тренинг, взаимното доверие и общата заинтересованост в търсенето на оптималното решение на възникналия проблем.
Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля.
Вижте още
Източници
Външни препратки
