|
|
| Ред 30: |
Ред 30: |
| | *[[ресурс]]ен [[потенциал]]. | | *[[ресурс]]ен [[потенциал]]. |
| | | | |
| − | ==Видове==
| |
| − |
| |
| − | Съществуват три типа конкурентни позиции:
| |
| − | *креативна,
| |
| − | *адаптивна,
| |
| − | *отбранителна.
| |
| − | Като доминиращи се открояват конкурентните стратегии, основаващи се на противодействие на конкурентните сили в бранша, изведени от модела на Портър.
| |
| − |
| |
| − | На тази основи са квалифицирани три базисни конкурентни стратегии:
| |
| − | *нискоразходно [[лидер]]ство,
| |
| − | *[[диференциация]]
| |
| − | *[[фокус]]иране.
| |
| − | ===Стратегия на лидерство===
| |
| − | Осигуряването на конкурентно предимство чрез по-ниски производствени и дистрибуторски разходи от тези на конкурентите в бранша. Това позволява на фирмата да си осигури висока възвръщаемост на инвестициите дори при по-ниски цени на продуктите. Постигането на лидерство в разходите изисква фирмата да има голям пазарен дял, евтин достъп до суровини и материали, оптимизирана конструкция на изделията и други. Нискоразходното лидерство налага: висока производителност и качество на труда на заетите във фирмата; нискоразходна иновативности; мотивация на персонала за реализиране на стратегията. Намаляването на разходите се превръща в постоянно ежедневие. Областите, в които е възможно са: намаляване [[разход]]ите за суровини, [[материал]]и, енергия и [[труд]], постоянни разходи, увеличаване ефективността на цялостното производство, намаляване или предотвратяване на всички загуби. Разпределението на общите разходи върху по-голям брой производствени единици допринася до т.нар. [[икономия на мащаба]], тъй като това води до по-ниска себестойност на единица продукция. Нискоразходното лидерство осигурява благоприятни конкурентни позиции на фирмата по отношение на петте конкурентни сили, тъй като създават [[възможност]] за защита срещу: конкурентните предизвикателства в [[бранш]]а; натиска на силните клиенти за снижаване на цените; силни доставчици; новонавлизащи в отрасъла фирми; продукти-заместители.
| |
| − | ===Стратегия на диференциация===
| |
| − | Същността е диференцирането, открояване на предлаганите от фирмата продукти или услуги чрез нещо уникално, ново и нестандартно,което задоволява някои специфични предпочитания и потребности на клиентите и ги отличава от тези на конкурентите. Може да се осъществява чрез: високо качество; дълготрайност и сигурност; престижна търговска марка и други. Общия белег на всички източници на диференциация е, че фирмата предоставя на клиентите си по-добра потребителска стойност и полза в сравнение с конкурентите. Стратегията на диференциация осигурява [[възможност]]и за защите срещу петте основни конкурентни сили в бранша: уникалността и имиджът на продукта/услугата елиминира необходимостта [[фирма]]та да се конкурира в ниско разходно и ценово отношение в бранша; по-високите норми на печалбата дават възможност на фирмата да се противопоставя на договорната сила на доставчиците и да неутрализира натиска на клиентите. Постигането и поддържането на конкурентно предимство, базирано на диференциацията, изисква фирмата да постави като приоритети в своята дейност: усъвършенстване и обновяване на продуктите; степен на задоволяване на специфичните потребности и изисквания на клиентите; промоция и реклама; [[подбор]] на висококвалифицирани работници.
| |
| − | ===Стратегия на фокусирането===
| |
| − | Фокусиране на фирмата върху задоволяването на потребностите на специфична потребителска група, върху тесен пазарен сегмент или ниша, върху производството или предлагането на продукти/услуги с ограничено търсене или ниски цени. Съществуват множество модификации на стратегията на фокусиране: вакантна ниша; нещо специално; най-добрият; ние сме различни; вълшебната тайна в приготвянето на продукта. Фокус [[стратегия]]та може да се провежда и в различни форми на специализация в трите основни сфери на бизнеса: производство, търговия и услуги. Конкурентното предимство при фокусирането се постига чрез: фокус върху диференциацията в пазарния сегмент, ниски разходи, или и в двете. Печеливша конкурентна стратегия е тази, която ще привлече, задържи и увеличи купувачите на фирмената продукция.Затова оценката на съвкупността на потребителите е изключително важен изходен момент при разработването на стратегия. В тази съвкупност има една част високо стойностни клиенти според т.нар. [[ефект на Парето]] - около 20%, които формират 80% от продажбите. Именно към тази група трябва да се [[акцент]]ират стратегическите решения.
| |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |
| | *[[Контролинг]] | | *[[Контролинг]] |
Версия от 11:33, 26 февруари 2014
Конкурентни стратегии на фирмата са всички онези способи, които всяка организация използва, за да се запази на пазара, пренаситен с конкуренти.
Избор на стратегия
Изборът на стратегии зависи от множество фактори:
- конкурентните предимства на фирмата и на нейните основни съперници;
- измененията в моделите на потребителско поведение; глобализация на компаниите, пазарите и продуктите;
- насищане на пазарите и други.
Ефективната конкурентна стратегия трябва да изпълни две основни функции:
- да осигурява конкурентно предимство на фирмата в сравнение със съперниците
- да осигурява удовлетворяване на нуждите на потребителите и формиране на тяхната лоялност за продължителен период.
Предимство пред конкуренцията
Трябва да си осигури конкурентно предимство, устойчиви партньорски отношения, оптимално позициониране на продуктите, достъпни пазарни сегменти и ниши.
Начините за постигане на конкурентно предимство са най-различни и зависят от множество фактори, сред които определящо значение имат:
Всяко конкурентно предимство има ефект само ако се познава и цели от потребителите. Най-често конкурентни предимства се създават чрез:
- високо качество,
- уникалност на продуктите,
- ефективен маркетинг и други.
Фактори
Изборът на конкурентната стратегия се базира на оценката от факторите на конкурентоспособността.
Има 5 основни фактора:
Вижте още
Източници
Външни препратки