Разлика между версии на „Дилема на затворника“
| (Не са показани 13 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Image:dilemata_na_zatvornika.jpg|thumb|right|300px|alt=dilemata_na_zatvornika|Дилемaта на затворника.]] | |
| + | '''Дилемата на затворника''' е '''най-популярната игра на [[стратегия]] в социалната наука, анализирана в [[теория на игрите]]'''. Тя е психологически модел на поведение, намиращ отражение в [[бизнес]]а, [[политика]]та и [[икономика]]та. | ||
| − | ==Същност | + | ==Същност== |
Концепцията на дилемата на затворника е разработена от учените от ''RAND Corporation'' [[Мерил Флууд]] и [[Мелвин Дрешър]] през 1950 г. А през 1984 г. пламва интерсът към нея, заради книгата на политологът [[Робърт Акселрод ]] ''„Еволюция на сътрудничеството“'' и през 1992 г. е официално представена от [[Албърт Тъкър]], математик в Принстън. | Концепцията на дилемата на затворника е разработена от учените от ''RAND Corporation'' [[Мерил Флууд]] и [[Мелвин Дрешър]] през 1950 г. А през 1984 г. пламва интерсът към нея, заради книгата на политологът [[Робърт Акселрод ]] ''„Еволюция на сътрудничеството“'' и през 1992 г. е официално представена от [[Албърт Тъкър]], математик в Принстън. | ||
| Ред 10: | Ред 11: | ||
Двама души, извършили престъпление, са заподозряни и биват разпитвани в отделни помещения. Ако единият предаде другия, а вторият – не, то първият арестуван го освобождават, а вторият получава 10 г. затвор. Ако и двамата запазят мълчание получават по 1 г. затвор, а ако се предадат взаимно – по 5 г. затвор. В тази игра участникът ще извлече най-голяма полза за себе си, независимо от решението на другия, ако реши да го предаде: така ако и другият го е предал, ще получи само 5 г. затвор, а не 10 г., а ако пък другият е мълчал ще бъде освободен, вместо да прекара 1 г. в затвора. | Двама души, извършили престъпление, са заподозряни и биват разпитвани в отделни помещения. Ако единият предаде другия, а вторият – не, то първият арестуван го освобождават, а вторият получава 10 г. затвор. Ако и двамата запазят мълчание получават по 1 г. затвор, а ако се предадат взаимно – по 5 г. затвор. В тази игра участникът ще извлече най-голяма полза за себе си, независимо от решението на другия, ако реши да го предаде: така ако и другият го е предал, ще получи само 5 г. затвор, а не 10 г., а ако пък другият е мълчал ще бъде освободен, вместо да прекара 1 г. в затвора. | ||
| − | {| class=" | + | {| class="wikitable" |
|- | |- | ||
| | | | ||
| Ред 48: | Ред 49: | ||
Играта получава името си от хипотетична [[ситуация]], в която двама престъпника са арестувани по подозрение в извършване на престъпление - заедно. Въпреки това полицията не разполага с достатъчно доказателства, за да ги осъди. Двамата затворници са изолирани един от друг и полицията посещава всеки един от тях, като им предлага [[сделка]]: онзи, който предостави доказателства срещу другия, ще бъде освободен. Ако никой от тях не приеме офертата, т.е. ако в действителност и двамата си сътрудничат срещу полицията, и двамата ще получат само малко наказание - поради липса на доказателства, т.е. и двамата [[печалба|печелят]]. Все пак, ако единият от тях издаде другия, изповядвайки се на полицията, предателят ще спечели повече, тъй като ще е освободен, а онзи, който мълчи - от друга страна, ще получите пълното наказание, тъй като не помага на полицията, а тя вече има достатъчно доказателства. Ако и двамата се предадат взаимно - ще бъдат наказани, но по-малко, отколкото, ако са се отказали да говорят. Дилемата се основава на факта, че всеки затворник има избор само между два [[вариант]]а, но не може да постигне добро [[решение]], без да знае какво ще направи другият. | Играта получава името си от хипотетична [[ситуация]], в която двама престъпника са арестувани по подозрение в извършване на престъпление - заедно. Въпреки това полицията не разполага с достатъчно доказателства, за да ги осъди. Двамата затворници са изолирани един от друг и полицията посещава всеки един от тях, като им предлага [[сделка]]: онзи, който предостави доказателства срещу другия, ще бъде освободен. Ако никой от тях не приеме офертата, т.е. ако в действителност и двамата си сътрудничат срещу полицията, и двамата ще получат само малко наказание - поради липса на доказателства, т.е. и двамата [[печалба|печелят]]. Все пак, ако единият от тях издаде другия, изповядвайки се на полицията, предателят ще спечели повече, тъй като ще е освободен, а онзи, който мълчи - от друга страна, ще получите пълното наказание, тъй като не помага на полицията, а тя вече има достатъчно доказателства. Ако и двамата се предадат взаимно - ще бъдат наказани, но по-малко, отколкото, ако са се отказали да говорят. Дилемата се основава на факта, че всеки затворник има избор само между два [[вариант]]а, но не може да постигне добро [[решение]], без да знае какво ще направи другият. | ||
| − | + | ==Приложение== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | ==Приложение | ||
Дилемата на затворника има приложение в [[икономика]]та,[[ бизнес]]а,[[ социология]]та, [[политика]]та, [[психология]]та , [[околна среда|околната среда]], дори и в Дарвиновия естествен подбор. | Дилемата на затворника има приложение в [[икономика]]та,[[ бизнес]]а,[[ социология]]та, [[политика]]та, [[психология]]та , [[околна среда|околната среда]], дори и в Дарвиновия естествен подбор. | ||
| − | |||
===В икономиката=== | ===В икономиката=== | ||
[[Реклама]]та е понякога се цитира като истински пример за живота на дилемата на затворника. Когато реклама на цигари е законна в САЩ, [[конкуренция|конкуриращи]] се производители на цигари, трябваше да решат колко пари да се харчат за реклама. [[Ефективност]]та на фирмата за реклама е частично определяща се от рекламата, проведена от фирма Б. По същия начин, печалбата, получени от реклама за Фирма Б се влияе от реклама, проведено от фирма А. Ако и двете фирма А и фирма Б изберат да рекламират по едно и също време, рекламата се отменя и постъпленията остават постоянни и разходи се увеличават поради разходите за реклама. И двете фирми ще се възползват от намаление в областта на рекламата. Въпреки това, ако фирма Б избире да не рекламира, фирма А може да се възползва до голяма степен от реклама. | [[Реклама]]та е понякога се цитира като истински пример за живота на дилемата на затворника. Когато реклама на цигари е законна в САЩ, [[конкуренция|конкуриращи]] се производители на цигари, трябваше да решат колко пари да се харчат за реклама. [[Ефективност]]та на фирмата за реклама е частично определяща се от рекламата, проведена от фирма Б. По същия начин, печалбата, получени от реклама за Фирма Б се влияе от реклама, проведено от фирма А. Ако и двете фирма А и фирма Б изберат да рекламират по едно и също време, рекламата се отменя и постъпленията остават постоянни и разходи се увеличават поради разходите за реклама. И двете фирми ще се възползват от намаление в областта на рекламата. Въпреки това, ако фирма Б избире да не рекламира, фирма А може да се възползва до голяма степен от реклама. | ||
| − | |||
===В политиката=== | ===В политиката=== | ||
| − | В политиката, често се използва за илюстриране на [[проблем]]а с двете държави, ангажирани в надпревара във въоръжаването . Те имат две [[възможност]]и, или да увеличат военните разходи или да се направи споразумение за намаляване на оръжията. Или държавата ще се възползва от военна [[експанзия]], независимо от това какво прави другата държава. [[Парадокс]]ът е, че двете страни действат рационално, но очевидно ирационален резултат. Това би могло да се счита за последица на възпиране на теорията. | + | В политиката, често се използва за илюстриране на [[задача|проблем]]а с двете държави, ангажирани в надпревара във въоръжаването . Те имат две [[възможност]]и, или да увеличат военните разходи или да се направи споразумение за намаляване на оръжията. Или държавата ще се възползва от военна [[експанзия]], независимо от това какво прави другата държава. [[Парадокс]]ът е, че двете страни действат рационално, но очевидно ирационален резултат. Това би могло да се счита за последица на възпиране на теорията. |
| − | |||
===В проучвания в областта на околната среда=== | ===В проучвания в областта на околната среда=== | ||
| − | В проучвания в областта на околната среда , [[дилема]]та е изразена като глобалното изменение на климата . Всички страни ще се възползват от стабилен климат, но всяка една страна често се колебае за ограничаване на емисиите на въглероден диоксеид. Непосредствена полза за отделната страна, за да се поддържа сегашното [[поведение]] се възприема като по-голяма от евентуалната [[полза]] за всички страни, ако поведението е променено, поради което обяснява сегашната безизходица относно [[промяна]]та на климата . | + | В проучвания в областта на околната среда , [[дилема]]та е изразена като глобалното изменение на климата . Всички страни ще се възползват от стабилен климат, но всяка една страна често се колебае за ограничаване на емисиите на въглероден диоксеид. Непосредствена полза за отделната страна, за да се поддържа сегашното [[поведение]] се възприема като по-голяма от евентуалната [[полза]] за всички страни, ако поведението е променено, поради което обяснява сегашната безизходица относно [[промяна]]та на климата. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| Ред 83: | Ред 69: | ||
* [[Теория на игрите]] | * [[Теория на игрите]] | ||
* [[Игра]] | * [[Игра]] | ||
| − | * [[ | + | * [[Равновесие на Наш]] |
| − | |||
| − | |||
| + | ==Източници== | ||
| + | * [http://en.wikipedia.org/wiki/Prisoner's_dilemma Prisoner's dilemma] | ||
| + | * [http://www.how2manage.com/component/content/article/197-Дилемата-на-затворника-(The-Prisoners) Дилема на затворника] | ||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
* [http://serendip.brynmawr.edu/playground/pd.html Играй Дилемата на затворника] | * [http://serendip.brynmawr.edu/playground/pd.html Играй Дилемата на затворника] | ||
| − | * [http:// | + | * [http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ.] |
| − | * [http:// | + | * [http://en.wikipedia.org/wiki/Economic_equilibrium Основи на икономическият анализ] |
| − | * [http://www. | + | * [http://www.investopedia.com/terms/l/law-of-supply-demand.asp Закон за търсенето и предлагането] |
| − | + | [[category:Стратегическо управление]][[category:Управленски решения и риск]][[category:Моделиране и прогнозиране в управлението]] | |
| − | |||
| − | [[category:Стратегическо управление | ||
Текуща версия към 12:16, 25 февруари 2014
Дилемата на затворника е най-популярната игра на стратегия в социалната наука, анализирана в теория на игрите. Тя е психологически модел на поведение, намиращ отражение в бизнеса, политиката и икономиката.
Същност
Концепцията на дилемата на затворника е разработена от учените от RAND Corporation Мерил Флууд и Мелвин Дрешър през 1950 г. А през 1984 г. пламва интерсът към нея, заради книгата на политологът Робърт Акселрод „Еволюция на сътрудничеството“ и през 1992 г. е официално представена от Албърт Тъкър, математик в Принстън.
Дилемата на затворника е канонически пример за игра, който показва, защо двама души не могат да си сътрудничат, дори и ако изглежда, че е в техен интерес да го направят. В теорията на игрите, дилемата на затворника се нарича вид игра от отворен тип, т.е. игра, в която един участник може да спечели/загуби, може всички да спечелят, а може и всички да загубят (при затворения тип сбора от резултатите на участниците е константен). Един класически пример за дилемата на затворника е представен както следва:
Двама души, извършили престъпление, са заподозряни и биват разпитвани в отделни помещения. Ако единият предаде другия, а вторият – не, то първият арестуван го освобождават, а вторият получава 10 г. затвор. Ако и двамата запазят мълчание получават по 1 г. затвор, а ако се предадат взаимно – по 5 г. затвор. В тази игра участникът ще извлече най-голяма полза за себе си, независимо от решението на другия, ако реши да го предаде: така ако и другият го е предал, ще получи само 5 г. затвор, а не 10 г., а ако пък другият е мълчал ще бъде освободен, вместо да прекара 1 г. в затвора.
|
Играч Б Играч А |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Играта получава името си от хипотетична ситуация, в която двама престъпника са арестувани по подозрение в извършване на престъпление - заедно. Въпреки това полицията не разполага с достатъчно доказателства, за да ги осъди. Двамата затворници са изолирани един от друг и полицията посещава всеки един от тях, като им предлага сделка: онзи, който предостави доказателства срещу другия, ще бъде освободен. Ако никой от тях не приеме офертата, т.е. ако в действителност и двамата си сътрудничат срещу полицията, и двамата ще получат само малко наказание - поради липса на доказателства, т.е. и двамата печелят. Все пак, ако единият от тях издаде другия, изповядвайки се на полицията, предателят ще спечели повече, тъй като ще е освободен, а онзи, който мълчи - от друга страна, ще получите пълното наказание, тъй като не помага на полицията, а тя вече има достатъчно доказателства. Ако и двамата се предадат взаимно - ще бъдат наказани, но по-малко, отколкото, ако са се отказали да говорят. Дилемата се основава на факта, че всеки затворник има избор само между два варианта, но не може да постигне добро решение, без да знае какво ще направи другият.
Приложение
Дилемата на затворника има приложение в икономиката,бизнеса,социологията, политиката, психологията , околната среда, дори и в Дарвиновия естествен подбор.
В икономиката
Рекламата е понякога се цитира като истински пример за живота на дилемата на затворника. Когато реклама на цигари е законна в САЩ, конкуриращи се производители на цигари, трябваше да решат колко пари да се харчат за реклама. Ефективността на фирмата за реклама е частично определяща се от рекламата, проведена от фирма Б. По същия начин, печалбата, получени от реклама за Фирма Б се влияе от реклама, проведено от фирма А. Ако и двете фирма А и фирма Б изберат да рекламират по едно и също време, рекламата се отменя и постъпленията остават постоянни и разходи се увеличават поради разходите за реклама. И двете фирми ще се възползват от намаление в областта на рекламата. Въпреки това, ако фирма Б избире да не рекламира, фирма А може да се възползва до голяма степен от реклама.
В политиката
В политиката, често се използва за илюстриране на проблема с двете държави, ангажирани в надпревара във въоръжаването . Те имат две възможности, или да увеличат военните разходи или да се направи споразумение за намаляване на оръжията. Или държавата ще се възползва от военна експанзия, независимо от това какво прави другата държава. Парадоксът е, че двете страни действат рационално, но очевидно ирационален резултат. Това би могло да се счита за последица на възпиране на теорията.
В проучвания в областта на околната среда
В проучвания в областта на околната среда , дилемата е изразена като глобалното изменение на климата . Всички страни ще се възползват от стабилен климат, но всяка една страна често се колебае за ограничаване на емисиите на въглероден диоксеид. Непосредствена полза за отделната страна, за да се поддържа сегашното поведение се възприема като по-голяма от евентуалната полза за всички страни, ако поведението е променено, поради което обяснява сегашната безизходица относно промяната на климата.