Разлика между версии на „Диверсификация (Земеделие)“
(Нова страница: '''Диверсификация''' (лат. ''diversificatio'' – изменение,разнообразие ) е '''разпространение на стопанск...) |
|||
| (Не са показани 5 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Диверсификация''' (лат. ''diversificatio'' – изменение,разнообразие ) е '''разпространение на стопанската дейност на организациите в нови сфери''', разширяване на [[асортимент]]а на крайните продукти на [[производствен процес|производствените процеси]], предлагане на разнообразни на съпътстващи услуги,проникване на нови географски територии. В тесен смисъл диверсификацията се разбира, като проникването на производствените предприятия в отрасли, като нямат преки връзки или функционални зависимости с тяхната основна дейност. | '''Диверсификация''' (лат. ''diversificatio'' – изменение,разнообразие ) е '''разпространение на стопанската дейност на организациите в нови сфери''', разширяване на [[асортимент]]а на крайните продукти на [[производствен процес|производствените процеси]], предлагане на разнообразни на съпътстващи услуги,проникване на нови географски територии. В тесен смисъл диверсификацията се разбира, като проникването на производствените предприятия в отрасли, като нямат преки връзки или функционални зависимости с тяхната основна дейност. | ||
| + | ==Същност== | ||
| + | |||
| + | Използва стратегия за управление на [[риск]]а и включва участие в повече от една дейност. [[Мотивация]]та за диверсификация се основава и на принципа че когато дадена [[дейност]] има ниски постъпления, другите дейности могат да бъдат рентабилни. [[Стопанство]]то може да разполага с няколко производствени дейности, като няколко различни видове посеви или както растениевъдсвтвнена , така и животновъдствена, или пък земеделски производители могат да стопанисват земя в различни [[район]]и, за да е по малка [[вероятност]]та локалните природни бедствия да намалят [[добив]]а на всички [[посев]]и едновременно. | ||
| + | |||
| + | ==Източници на риск== | ||
| + | * Производствен [[риск]] или риск за добива най-често е свързана с атмосферните условия, например прекалено обилни или недостатъчни валежи, екстремни температури, градушки, насекоми или болести. | ||
| + | * Ценовият или пазарен риск отразява рисковете, свързани с промените в цените на доставените входящи суровини или [[цел]]ите на продадените продукти. | ||
| + | * Институционалният риск е резултат от промените в политиката и разпоредбите, свързани със земеделието. Този вид риск обикновено се изразява в неочаквани ограничения в/у производството или ценовите промени на входящите суровини и изходящите [[продукт]]и. | ||
| + | * Финансовият риск е резултат от начина, по който се при[[добив]]а и финансира капиталът на земеделското [[стопанство]]. | ||
| + | |||
| + | ==Мотиви за диверсификация== | ||
| + | * Икономии от [[обхват]]а. | ||
| + | * Равномерни парични постъпления или компенсиране на губещи производства. | ||
| + | * Свиване на интереса на инвеститорите към традиционния [[отрасъл]]. | ||
| + | * Ненатоварени мощности и транзикционни [[разход]]и. | ||
| + | * Диверсификация на производства и пазарния [[риск]]. | ||
| + | |||
| + | ==Видове== | ||
| + | Има три типа диверсификация: | ||
| + | #Хоризонтална при разширяване на производството с [[продукт]]и, които са свързани със същественото [[производство]] и технологии с начина на използване на суровините или на задоволяване на [[потребител]]ите от [[продукт]]и със сходни свойства. | ||
| + | #Вертикална навлизане в съседни производствени сфери, например капитали навлизащи в СС от агро-индустрията винарна инвестира в създаването/закупуването на лозови масиви, [[мандра]] организира дълготрайно коопериране с кравеферми, производители на зеленчуци организират предприятия за преработка и други. | ||
| + | #Латерална разширяване на производствата с дейности, които нямат нищо общо с осн. специализация или бранша на стопанството. Например, фирми от [[нефт]]одобива се насочват към производство на ягоди или оранжерии със зеленчуци, машиностроителни предприятия, отглеждане на билки, животновъдство и други с цел допълнителен [[доход]]и, заетост на работна ръка. | ||
| + | ==Източници на идеи== | ||
| + | Диверсификацията на земеделски продукти и на дейностите предлага различни [[възможност]]и на [[предприемач]]ите за получаване на допълнителни приходи и да създават допълнителна [[заетост]], като по този начин се намалява зависимостта им от производството на основните земеделски стоки ( напр. винарна + селски, винен и ловен/риболовен [[туризъм]]). | ||
| + | |||
| + | Потенциални източници на доходоносни идеи са: | ||
| + | *Личен опит и обучение. | ||
| + | *Копиране на продукти това не означава кражба на идеи, патенти, проекти или права на собственост от други хора. Продукт или услуга, която само с няколко малки промени може да спечели алтернативен пазар. въпреки това може да се изисква разрешение от създателя на продукта или услугата. | ||
| + | *Конвенциално и биологично [[производство]]. | ||
| + | *Съществуващ бизнес или съвместно [[предприятие]]. | ||
| + | *Хобита и интереси. | ||
| + | |||
| + | В процеса на установяване на интеграционните връзки се спазват следните принципи: | ||
| + | *Доброволност при участие. | ||
| + | *Равнопоставеност, независимо от [[мащаб]]ите на дейността и ик. състояние. | ||
| + | *Множественост на формите на [[интеграция]] при един и същ [[предмет на дейност]]. | ||
| + | *[[Плурализъм]] на формите на интеграция. | ||
| + | |||
| + | В основата на всички форми на интеграцията стои договорът, които определя параметрите на участие на страните. | ||
| + | Конкретните форми на проявление са: | ||
| + | *Коопериране. Кооперацията е сдружение на ФЛ с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на ик. соц. и културни интереси. Могат да се създават между кооперативни предприятия за извършване на стопанска и други дейности от общ интерес регистрирана като ООД или АД. | ||
| + | *Между кооперативни предприятия. | ||
| + | *ООД, АД. | ||
| + | *Корпорации, [[холдинг]]и. | ||
| + | *[[Клъстер]]и и други. | ||
| + | *СД е дружество образувано от две или повече лица за извършване на [[търг]]. Сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Фирмата на СД се състои от фамилните имена или [[фирма]]та на един или повече съдружници е указанието и СД или съдружие (сие). За регистрирането няма изисквания за минимален [[капитал]]. | ||
| + | *КД е близо до СД. Холдинговото дружество е АД, КДА или ООД, което има за цел да участва в други дружества или в тяхното управление. Търговските дружества в холдинга са зависими, те се наричат дъщерни. Н ай-малко 25% от капитала му трябва да бъде внесен пряко в дъщерното дружество. Клъстер е географски близка група от сдружения в определена сфера и обединени от сходства и взаимни допълнения. Договорен съюз или организация за членство, в която някои фирми споделят ресурси, [[разход]]и или [[информация]]. Изисква определено ниво на коопериране и доверие. | ||
| + | |||
| + | Обединени сфери на интереси могат да бъдат: | ||
| + | *Съвместно [[производство]]. | ||
| + | *Съвместно предлагане на услуги. | ||
| + | *Съвместно закупуване на суровини и [[материал]]и. | ||
| + | *Съвместно обучение по [[управление]], обучение на работещите. | ||
| + | *Съвместни усилия за лобиране. | ||
| + | *Съвместно споделяне на опит. | ||
| + | *Съвместно финансиране. | ||
| + | *[[Трансфер]] на технологии и иновации м/у членовете. | ||
| + | *[[Маркетинг]] и [[брандинг]]. | ||
| + | |||
| + | ==Вижте още== | ||
| + | *[[Земеделска площ]] | ||
| + | *[[Агломерация]] | ||
| + | *[[Геополитика]] | ||
| + | *[[Геоикономика]] | ||
| + | *[[География]] | ||
| + | *[[Локализация]] | ||
| + | ==Източници== | ||
| + | *[http://www.referati.org/integracionni-procesi-v-ssp/24975/ref/p3 Интеграционни процеси в ССП] | ||
| + | *Алекси Георгиев Алексиев, Икономическият растеж в земеделието | ||
| + | *Иван Генчев Трънков, Прокопи Атанасов, Основи на земеделието | ||
| + | *Наталия Тодорова Николова, Финансиране на инвестиционните проекти в земеделието | ||
| + | *Кирил Стойнев, Филип Тодоров, Борис Симеонов, Съвременно земеделие | ||
| + | |||
| + | ==Външни препратки== | ||
| + | *[http://www.dfz.bg/ Държавен фонд Земеделие] | ||
| + | *[http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Home.aspx Министерство на Земеделието и горите на Република България] | ||
| + | *[http://agronet.bg/agro/zelenchuci.html Селскостопанска социална мрежа] | ||
| + | *[http://www.evroproekti.bg/content/mlad-fermer Европроекти - Млад фермер] | ||
| + | [[category:Стратегическо управление]] | ||
Текуща версия към 12:01, 25 февруари 2014
Диверсификация (лат. diversificatio – изменение,разнообразие ) е разпространение на стопанската дейност на организациите в нови сфери, разширяване на асортимента на крайните продукти на производствените процеси, предлагане на разнообразни на съпътстващи услуги,проникване на нови географски територии. В тесен смисъл диверсификацията се разбира, като проникването на производствените предприятия в отрасли, като нямат преки връзки или функционални зависимости с тяхната основна дейност.
Същност
Използва стратегия за управление на риска и включва участие в повече от една дейност. Мотивацията за диверсификация се основава и на принципа че когато дадена дейност има ниски постъпления, другите дейности могат да бъдат рентабилни. Стопанството може да разполага с няколко производствени дейности, като няколко различни видове посеви или както растениевъдсвтвнена , така и животновъдствена, или пък земеделски производители могат да стопанисват земя в различни райони, за да е по малка вероятността локалните природни бедствия да намалят добива на всички посеви едновременно.
Източници на риск
- Производствен риск или риск за добива най-често е свързана с атмосферните условия, например прекалено обилни или недостатъчни валежи, екстремни температури, градушки, насекоми или болести.
- Ценовият или пазарен риск отразява рисковете, свързани с промените в цените на доставените входящи суровини или целите на продадените продукти.
- Институционалният риск е резултат от промените в политиката и разпоредбите, свързани със земеделието. Този вид риск обикновено се изразява в неочаквани ограничения в/у производството или ценовите промени на входящите суровини и изходящите продукти.
- Финансовият риск е резултат от начина, по който се придобива и финансира капиталът на земеделското стопанство.
Мотиви за диверсификация
- Икономии от обхвата.
- Равномерни парични постъпления или компенсиране на губещи производства.
- Свиване на интереса на инвеститорите към традиционния отрасъл.
- Ненатоварени мощности и транзикционни разходи.
- Диверсификация на производства и пазарния риск.
Видове
Има три типа диверсификация:
- Хоризонтална при разширяване на производството с продукти, които са свързани със същественото производство и технологии с начина на използване на суровините или на задоволяване на потребителите от продукти със сходни свойства.
- Вертикална навлизане в съседни производствени сфери, например капитали навлизащи в СС от агро-индустрията винарна инвестира в създаването/закупуването на лозови масиви, мандра организира дълготрайно коопериране с кравеферми, производители на зеленчуци организират предприятия за преработка и други.
- Латерална разширяване на производствата с дейности, които нямат нищо общо с осн. специализация или бранша на стопанството. Например, фирми от нефтодобива се насочват към производство на ягоди или оранжерии със зеленчуци, машиностроителни предприятия, отглеждане на билки, животновъдство и други с цел допълнителен доходи, заетост на работна ръка.
Източници на идеи
Диверсификацията на земеделски продукти и на дейностите предлага различни възможности на предприемачите за получаване на допълнителни приходи и да създават допълнителна заетост, като по този начин се намалява зависимостта им от производството на основните земеделски стоки ( напр. винарна + селски, винен и ловен/риболовен туризъм).
Потенциални източници на доходоносни идеи са:
- Личен опит и обучение.
- Копиране на продукти това не означава кражба на идеи, патенти, проекти или права на собственост от други хора. Продукт или услуга, която само с няколко малки промени може да спечели алтернативен пазар. въпреки това може да се изисква разрешение от създателя на продукта или услугата.
- Конвенциално и биологично производство.
- Съществуващ бизнес или съвместно предприятие.
- Хобита и интереси.
В процеса на установяване на интеграционните връзки се спазват следните принципи:
- Доброволност при участие.
- Равнопоставеност, независимо от мащабите на дейността и ик. състояние.
- Множественост на формите на интеграция при един и същ предмет на дейност.
- Плурализъм на формите на интеграция.
В основата на всички форми на интеграцията стои договорът, които определя параметрите на участие на страните. Конкретните форми на проявление са:
- Коопериране. Кооперацията е сдружение на ФЛ с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на ик. соц. и културни интереси. Могат да се създават между кооперативни предприятия за извършване на стопанска и други дейности от общ интерес регистрирана като ООД или АД.
- Между кооперативни предприятия.
- ООД, АД.
- Корпорации, холдинги.
- Клъстери и други.
- СД е дружество образувано от две или повече лица за извършване на търг. Сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Фирмата на СД се състои от фамилните имена или фирмата на един или повече съдружници е указанието и СД или съдружие (сие). За регистрирането няма изисквания за минимален капитал.
- КД е близо до СД. Холдинговото дружество е АД, КДА или ООД, което има за цел да участва в други дружества или в тяхното управление. Търговските дружества в холдинга са зависими, те се наричат дъщерни. Н ай-малко 25% от капитала му трябва да бъде внесен пряко в дъщерното дружество. Клъстер е географски близка група от сдружения в определена сфера и обединени от сходства и взаимни допълнения. Договорен съюз или организация за членство, в която някои фирми споделят ресурси, разходи или информация. Изисква определено ниво на коопериране и доверие.
Обединени сфери на интереси могат да бъдат:
- Съвместно производство.
- Съвместно предлагане на услуги.
- Съвместно закупуване на суровини и материали.
- Съвместно обучение по управление, обучение на работещите.
- Съвместни усилия за лобиране.
- Съвместно споделяне на опит.
- Съвместно финансиране.
- Трансфер на технологии и иновации м/у членовете.
- Маркетинг и брандинг.
Вижте още
Източници
- Интеграционни процеси в ССП
- Алекси Георгиев Алексиев, Икономическият растеж в земеделието
- Иван Генчев Трънков, Прокопи Атанасов, Основи на земеделието
- Наталия Тодорова Николова, Финансиране на инвестиционните проекти в земеделието
- Кирил Стойнев, Филип Тодоров, Борис Симеонов, Съвременно земеделие