Разлика между версии на „Джордж Сорос“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image: George_Soros.jpg|thumb|right|Джордж Сорос]] | [[Image: George_Soros.jpg|thumb|right|Джордж Сорос]] | ||
| − | '''Джордж Сорос '''(на английски: George Soros, на унгарски: Шорош) е '''унгаро-американски бизнес магнат | + | '''Джордж Сорос '''(на английски: George Soros, на унгарски: Шорош) е '''унгаро-американски бизнес магнат, инвеститор и филантроп.''' Той е човека стоящ зад “Soros Fund Management”(фирмата му за [[мениджмънт]] на хедж фондове). Той е известен и като „'''Човекът който разори Bank of England'''“ заради инвестиционните си печалби от един млрд. долара през 1992г.(черната сряда) във валутната криза на Обединеното Кралство. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Биография== | ==Биография== | ||
| + | ===Ранни години=== | ||
Сорос е роден е на 12 август 1930 г. в семейство на заможни унгарски евреи, баща му е адвокат със солидни политически връзки. По спомените на милиардера, баща му е поставял физическото оцеляване над всичко и е смятал, че натрупването на пари в името на самите пари е смъртоносно. | Сорос е роден е на 12 август 1930 г. в семейство на заможни унгарски евреи, баща му е адвокат със солидни политически връзки. По спомените на милиардера, баща му е поставял физическото оцеляване над всичко и е смятал, че натрупването на пари в името на самите пари е смъртоносно. | ||
| + | ===Образование=== | ||
Поради съветската окупация на страната Сорос напуска Унгария през 1946, след участие в конгрес на есперантисти. Той имигрира във Великобритания през 1947 и учи икономика в London School of Economics. През 1956 заминава за САЩ, за да спечели достатъчно пари на [[Уол Стрийт]], както сам казва, а после да може да се посвети на писателска и философска дейност. | Поради съветската окупация на страната Сорос напуска Унгария през 1946, след участие в конгрес на есперантисти. Той имигрира във Великобритания през 1947 и учи икономика в London School of Economics. През 1956 заминава за САЩ, за да спечели достатъчно пари на [[Уол Стрийт]], както сам казва, а после да може да се посвети на писателска и философска дейност. | ||
| + | ===Кариера=== | ||
При завършването си постъпва на работа като стажант в лондонската [[търговска банка]] Singer & Friedlander. Търгува със злато, но не се чувства особено успешен. През 1956 г. се мести в Ню Йорк, а познанието му за европейските [[финансов пазар|финансови пазари]] се превръща в съществено предимство. | При завършването си постъпва на работа като стажант в лондонската [[търговска банка]] Singer & Friedlander. Търгува със злато, но не се чувства особено успешен. През 1956 г. се мести в Ню Йорк, а познанието му за европейските [[финансов пазар|финансови пазари]] се превръща в съществено предимство. | ||
През 1970 г. създава своя първи [[фонд]] Soros Fund Management, който след време се развива и превръща в Quantum Endowment Fund. Понастоящем Soros Fund Management LLC е основният съветник на Quantum Endowment Fund. Сорос е председател на Soros Fund Management LLC, а ежедневните дейности се ръководят от двамата му синове. Възвращаемостта на фонда за 2007 г. е 32%. | През 1970 г. създава своя първи [[фонд]] Soros Fund Management, който след време се развива и превръща в Quantum Endowment Fund. Понастоящем Soros Fund Management LLC е основният съветник на Quantum Endowment Fund. Сорос е председател на Soros Fund Management LLC, а ежедневните дейности се ръководят от двамата му синове. Възвращаемостта на фонда за 2007 г. е 32%. | ||
| − | + | През 1997 г. списание Time го описва като „тайнствен валутен [[спекулант]], който живее в изолация и който натрупа милиарди от променящите се [[пазар|пазари]] по начин, който го превърна във враг на притиснатите банкери и министри." За някои той е гениален инвеститор, визионер и радетел за демократическите ценности, за други той е злодей, който предизвиква и печели от упадъка на цели нации и икономики. | |
| − | На 16 септември 1992 г., дата по-известна като [[Черната сряда]], Сорос извършва една от най-успешните си интервенции на пазара. Той добива изключителна популярност с това, че продава на | + | Между 1979 и 2011, Сорос е раздал над 8 млрд. долара за човешките права, общественото здраве и образователни каузи. Също така е изиграл значителна роля в прехода от комунизъм към [[капитализъм]] в Унгария(1984-89) и е осигурил най-голямото за Европа дарение в сферата на образованието за Централния Европейски Университет в Будапеща. |
| + | |||
| + | ===Валутни спекулации=== | ||
| + | |||
| + | На 16 септември 1992 г., дата по-известна като [[Черната сряда]], Сорос извършва една от най-успешните си интервенции на пазара. Той добива изключителна популярност с това, че продава на къси позиции британски лири на стойност от близо 10 млрд. долара и печели около 1,1 млрд. долара. Това се случва след като през 1990 г. паундът влиза в Европейския валутен механизъм при курс от 2,95 марки. Неофициалната политика на Централната банка на Англия е да следва германската марка. В случай на разлика по-голяма от 6% между британския паунд и другите валути, които участват в механизма, държавата е задължена да се намеси на пазара. При три пъти по-висока [[инфлация]] на Острова спрямо тази в Германия и лихви от 12-15%, условията не са благоприятни. | ||
Кулминацията идва на 16 септември 1992 година, когато английската банка вдига основната лихва от 10 на 12%, с цел да изкуши спекулантите да купуват лири. Натискът продължава, като банката дори обещава по-късно същия ден да вдигне лихвите до 15%. Инвеститорите обаче не вярват, че правителството ще спази своето обещание и разпродажбите продължават. Същата вечер Великобритания обявява, че напуска валутния механизъм и обезценява паунда. Сорос бива наречен „човекът, който разори Централната банка на Англия“. | Кулминацията идва на 16 септември 1992 година, когато английската банка вдига основната лихва от 10 на 12%, с цел да изкуши спекулантите да купуват лири. Натискът продължава, като банката дори обещава по-късно същия ден да вдигне лихвите до 15%. Инвеститорите обаче не вярват, че правителството ще спази своето обещание и разпродажбите продължават. Същата вечер Великобритания обявява, че напуска валутния механизъм и обезценява паунда. Сорос бива наречен „човекът, който разори Централната банка на Англия“. | ||
| − | Жертви на стратегията му за бързи пари стават и | + | Жертви на стратегията му за бързи пари стават и азиатските “тигри” и “дракони”. При кризата от 1997 г. за няколко месеца валутите на водещи азиатски икономики, като Южна Корея, Тайланд, Сингапур, Малайзия се сриват с 25-30%. |
Прекалената самоувереност му изиграва лоша шега през руската криза от 1998 г. Загубите му от руски [[облигация|дългови книжа]] възлизат на над 1,5 млрд. долара. През 1999 г. предрича предстоящия крах на технологичните компании. Сорос започва активна игра на продажби с индекса [[NASDAQ]]. Прогнозата е вярна, но се сбъдва две години по-късно, което носи на инвеститора загуба от 700 млн. долара. | Прекалената самоувереност му изиграва лоша шега през руската криза от 1998 г. Загубите му от руски [[облигация|дългови книжа]] възлизат на над 1,5 млрд. долара. През 1999 г. предрича предстоящия крах на технологичните компании. Сорос започва активна игра на продажби с индекса [[NASDAQ]]. Прогнозата е вярна, но се сбъдва две години по-късно, което носи на инвеститора загуба от 700 млн. долара. | ||
| Ред 28: | Ред 31: | ||
==Стратегията на Сорос== | ==Стратегията на Сорос== | ||
| − | В основата си, стратегията за инвестиране на Сорос се гради върху убеждението, че пазарът отразява очакванията на пазарните участници. Милиардерът следи [[макроикономически показатели|макроикономическите показатели]] - | + | В основата си, стратегията за инвестиране на Сорос се гради върху убеждението, че пазарът отразява очакванията на пазарните участници. Милиардерът следи [[макроикономически показатели|макроикономическите показатели]] - [[монетарна политика]] по света, промени в нивото на инфлация, лихвени проценти и валути, и подбира определени индустрии и компании, на които промените ще се отразят негативно. Така например, ако очакванията са лихвеният процент да нарасне, Сорос намира две компании, които ще понесат загуби от това и започва да предлага техните [[акция|акции]] на къса позиция. |
Изборът на компаниите от съответната индустрия не е на случаен принцип. Едната от тях трябва да бъде водеща на пазара. Предполага се, че нейните акции ще се изкупят най-напред. Инвестициите в подобна компания носят и най-малък риск. Другата компания трябва да бъде най-зле представящата се, тази с най-лошия балансов отчет. Инвестицията в подобна компания предполагат най-високи печалби. | Изборът на компаниите от съответната индустрия не е на случаен принцип. Едната от тях трябва да бъде водеща на пазара. Предполага се, че нейните акции ще се изкупят най-напред. Инвестициите в подобна компания носят и най-малък риск. Другата компания трябва да бъде най-зле представящата се, тази с най-лошия балансов отчет. Инвестицията в подобна компания предполагат най-високи печалби. | ||
| − | == | + | ===Виждания=== |
Сорос се обявява за създаването на отворени общества, в които да процъфтяват демократическите ценности, като отделя значителни суми всяка година. Мнозина обаче смятат, че действията му подтикват към сепаратизъм и обслужват неговите лични инвестиционни цели. | Сорос се обявява за създаването на отворени общества, в които да процъфтяват демократическите ценности, като отделя значителни суми всяка година. Мнозина обаче смятат, че действията му подтикват към сепаратизъм и обслужват неговите лични инвестиционни цели. | ||
| Ред 45: | Ред 48: | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | + | *[[Стратегия на Джордж Сорос]] | |
*[[Уорън Бъфет]] | *[[Уорън Бъфет]] | ||
* [[Хеджиране]] | * [[Хеджиране]] | ||
Версия от 11:56, 25 февруари 2014
Джордж Сорос (на английски: George Soros, на унгарски: Шорош) е унгаро-американски бизнес магнат, инвеститор и филантроп. Той е човека стоящ зад “Soros Fund Management”(фирмата му за мениджмънт на хедж фондове). Той е известен и като „Човекът който разори Bank of England“ заради инвестиционните си печалби от един млрд. долара през 1992г.(черната сряда) във валутната криза на Обединеното Кралство.
Биография
Ранни години
Сорос е роден е на 12 август 1930 г. в семейство на заможни унгарски евреи, баща му е адвокат със солидни политически връзки. По спомените на милиардера, баща му е поставял физическото оцеляване над всичко и е смятал, че натрупването на пари в името на самите пари е смъртоносно.
Образование
Поради съветската окупация на страната Сорос напуска Унгария през 1946, след участие в конгрес на есперантисти. Той имигрира във Великобритания през 1947 и учи икономика в London School of Economics. През 1956 заминава за САЩ, за да спечели достатъчно пари на Уол Стрийт, както сам казва, а после да може да се посвети на писателска и философска дейност.
Кариера
При завършването си постъпва на работа като стажант в лондонската търговска банка Singer & Friedlander. Търгува със злато, но не се чувства особено успешен. През 1956 г. се мести в Ню Йорк, а познанието му за европейските финансови пазари се превръща в съществено предимство.
През 1970 г. създава своя първи фонд Soros Fund Management, който след време се развива и превръща в Quantum Endowment Fund. Понастоящем Soros Fund Management LLC е основният съветник на Quantum Endowment Fund. Сорос е председател на Soros Fund Management LLC, а ежедневните дейности се ръководят от двамата му синове. Възвращаемостта на фонда за 2007 г. е 32%.
През 1997 г. списание Time го описва като „тайнствен валутен спекулант, който живее в изолация и който натрупа милиарди от променящите се пазари по начин, който го превърна във враг на притиснатите банкери и министри." За някои той е гениален инвеститор, визионер и радетел за демократическите ценности, за други той е злодей, който предизвиква и печели от упадъка на цели нации и икономики.
Между 1979 и 2011, Сорос е раздал над 8 млрд. долара за човешките права, общественото здраве и образователни каузи. Също така е изиграл значителна роля в прехода от комунизъм към капитализъм в Унгария(1984-89) и е осигурил най-голямото за Европа дарение в сферата на образованието за Централния Европейски Университет в Будапеща.
Валутни спекулации
На 16 септември 1992 г., дата по-известна като Черната сряда, Сорос извършва една от най-успешните си интервенции на пазара. Той добива изключителна популярност с това, че продава на къси позиции британски лири на стойност от близо 10 млрд. долара и печели около 1,1 млрд. долара. Това се случва след като през 1990 г. паундът влиза в Европейския валутен механизъм при курс от 2,95 марки. Неофициалната политика на Централната банка на Англия е да следва германската марка. В случай на разлика по-голяма от 6% между британския паунд и другите валути, които участват в механизма, държавата е задължена да се намеси на пазара. При три пъти по-висока инфлация на Острова спрямо тази в Германия и лихви от 12-15%, условията не са благоприятни.
Кулминацията идва на 16 септември 1992 година, когато английската банка вдига основната лихва от 10 на 12%, с цел да изкуши спекулантите да купуват лири. Натискът продължава, като банката дори обещава по-късно същия ден да вдигне лихвите до 15%. Инвеститорите обаче не вярват, че правителството ще спази своето обещание и разпродажбите продължават. Същата вечер Великобритания обявява, че напуска валутния механизъм и обезценява паунда. Сорос бива наречен „човекът, който разори Централната банка на Англия“.
Жертви на стратегията му за бързи пари стават и азиатските “тигри” и “дракони”. При кризата от 1997 г. за няколко месеца валутите на водещи азиатски икономики, като Южна Корея, Тайланд, Сингапур, Малайзия се сриват с 25-30%.
Прекалената самоувереност му изиграва лоша шега през руската криза от 1998 г. Загубите му от руски дългови книжа възлизат на над 1,5 млрд. долара. През 1999 г. предрича предстоящия крах на технологичните компании. Сорос започва активна игра на продажби с индекса NASDAQ. Прогнозата е вярна, но се сбъдва две години по-късно, което носи на инвеститора загуба от 700 млн. долара.
Стратегията на Сорос
В основата си, стратегията за инвестиране на Сорос се гради върху убеждението, че пазарът отразява очакванията на пазарните участници. Милиардерът следи макроикономическите показатели - монетарна политика по света, промени в нивото на инфлация, лихвени проценти и валути, и подбира определени индустрии и компании, на които промените ще се отразят негативно. Така например, ако очакванията са лихвеният процент да нарасне, Сорос намира две компании, които ще понесат загуби от това и започва да предлага техните акции на къса позиция.
Изборът на компаниите от съответната индустрия не е на случаен принцип. Едната от тях трябва да бъде водеща на пазара. Предполага се, че нейните акции ще се изкупят най-напред. Инвестициите в подобна компания носят и най-малък риск. Другата компания трябва да бъде най-зле представящата се, тази с най-лошия балансов отчет. Инвестицията в подобна компания предполагат най-високи печалби.
Виждания
Сорос се обявява за създаването на отворени общества, в които да процъфтяват демократическите ценности, като отделя значителни суми всяка година. Мнозина обаче смятат, че действията му подтикват към сепаратизъм и обслужват неговите лични инвестиционни цели.
Според автора Робърт Слейтър, първият опит на Сорос да се намеси в политическия живот на една страна е през 1979 г. , а страната – Южна Африка, но се оказва провал. Към средата на осемдесетте години Сорос започва да насочва вниманието си към страните от социалистическия лагер.
Открива център на "Отворено общество" в Унгария с подкрепата на по-реформистката комунистическа номенклатура, пише журналистът Андреа Феррарио. После минава към Китай, където действува в пълно съгласие с комунистическите власти, като стига дори дотам, че съгласува с тях уволнението на местния отговорник на фондацията, твърде "неудобен" за режима. В Съветския съюз "Отворено общество" започва своята дейност с благословията на такъв стар брежневист като Андрей Громико. И в Полша фондацията открива център с одобрението на комунистическата власт, но същевременно завързва връзки със "Солидарност".
Някои автори допускат, че е имал активно участие в събитията в България от 1997 г., включително, че е бил инициатор и спонсор на свалянето на Жан Виденов от власт. Като мотив за подобни действия се изтъкват обявяването на последния „против” отпускането на целева субсидия от държавния бюджет за „Отворено общество” и „за” оздравяване на български предприятия преди да бъдат приватизирани.
Друга област, на която милиардерът непрекъснато отделя особено внимание, е формирането на млади кадри с отпускане на стипендии за обучение на Запад. В България той е сред основните дарители на Нов български университет.
Вижте още
- Стратегия на Джордж Сорос
- Уорън Бъфет
- Хеджиране
- Сделка
- Лихва
- Лихвен процент
- Облигация
- Командитно дружество
- Едноличен търговец
Източници
- George Soros, Financial Turmoil in Europe and the United States: Essays
- George Soros and Paul A. Volcker, The Alchemy of Finance (Wiley Investment Classics)
- George Soros, The Crash of 2008 and What it Means: The New Paradigm for Financial Markets by George Soros
- George Soros, Soros on Soros: Staying Ahead of the Curve
