Разлика между версии на „Делови игри“

Текуща версия към 17:01, 17 февруари 2014

Деловата игра или управленската симулационната игра или просто играта е симулация или реконструкция на различни дейности или на "истинския живот" под формата на игра за различни цели: обучение, анализи или прогноза. Известни примери за това са военни игри, бизнес игри и ролева симулация.

Същност

Такива дейности произхождат от човешката праистория чрез игри посветени на антропологията от спазване на примитивни култури, където детски игри в значителна степен имитират дейности на възрастни: ловуване, воюване, медицинска помощ и т.н.

Като се започне от три основни типа стратегически, планови и обучаващи упражнения: игри, симулации и казуси - може да се отчете брой на хибридите, сред които са симулационни игри и симулационни игри, използвани като казуси.

Сходствата на качествата на симулационните игри в сравнение с други техники на преподаване са били извършвани от много изследователи и редица изчерпателни прегледи са публикувани.

В тази статия понятията „делови игри”, „управленски игри” и „симулационни игри” са взаимозаменяеми.

Характерни особености

Могат да се отбележат най-характерните черти за използваните в обучението компютърни делови (управленски) игри:

Работа в екип
Имитационни модели на стопански системи
Инструкторски екип
Съчетаване на различни педагогически методи
Интегриращ характер на КУИ
Компютъризация и INTERNET

История

Играта съпровожда човечеството още от зората на неговото възникване, а всеки човек започва да играе още от най-ранна възраст и продължава да играе през целия си живот. Ако добавим към това възможностите, които компютърната техника и INTERNET предлагат, то става лесно обясним бързия прогрес в областта на компютърните образователни игри през последните десетилетия.

Светът на компютърната бизнес симулация има история, която започва в края на 1950г. И има своя произход от работата върху военните игри от военните (Уелс 1990 г.). Първите управленски игри са военните щабни игри, Германия, XIX в. По това време Германия е разполагала с многобройна армия, за която са били необходими управленски кадри – офицери. За обучение са се разигравали различни сценарии за протичане на известни от военната история битки и маневри. При тези игри е характерно наличието на два състезаващи се екипа и трети екип, включващ експерт, оценяващи резултатите от действията на съперниците като същевременно отчитат действието на външната среда.

Следващ етап от историята слагат управленските (делови) игри през 20-те години на XX в. Типичното индустриално предприятие тогава е използвало конвейрно производство и е ангажирало много на брой работници. Подобно на германската армия 50 години по-рано, и тук са били необходими управленски кадри. Този тип игри е бил предназначен за обучение на стажант-мениджъри. В извън работно време са били настанявани обучаваните на истинските работни места на мениджърите и са били поставяни в проблемни ситуации.

През 30те и 40те години на 20ти век биват използвани игри и симулации в управленската психология.

Бизнес симулационните игри са били използвани като значителен подход за обучение за преподаване на мениджмънт (Jackson 1959) (Andlinger 1958). Той се е използвал редовно в по-големите бизнес училища, по-конкретно в университетите. Например Университетът на Вашингтон е използвал бизнес симулационна игра в класове от 1957 г. (Сондърс 1996 г., стр. 49).

Делови игри в образованието

Проучвания за икономическото образование препоръчват приемането на по-активни и сътруднически и методологии за обучение (Greenlaw, 1999 г.) Simkins (1999) заяви: "... учебни практики, които силно разчитат на формата на лекцията, не правят достатъчно да развият познавателните умения на учениците, да привлекат добри ученици в икономиката и да ги мотивира да продължат курсова работа по дисциплината. "(стр. 278). Това е в съответствие с резултатите от проучване, публикувано в американския Икономически преглед от Allgood (2004), който показва че студентите "рядко възприемат икономиката като свободно избираема - особено спрямо принципите им " (стр. 5). Още е необходимо да се направи в класната стая, за да бъдат студентите заинтересовани за икономическото образование.

Вижте още

Източници

Гл.ас.д-р Силвена Денчева Йорданова, Деловата игра в качеството си на метод за организационно развитие
Милев, Ал., Братков, И., Б. Николов, Речник на чуждите думи в българския език, изд. “Наука и изкуство”, гр. София, 1970
John Newstrom, Edward Scannell, The Big Book of Business Games: Icebreakers, Creativity Exercises and Meeting Energizers
Деловата игра в качеството си на метод за организационно развитие Гл.ас.д-р Силвена Денчева Йорданова, ВУМК - Добрич
Jack Stack, Bo Burlingham, The Great Game of Business: Unlocking the Power and Profitability of Open-Book Management

Външни препратки

@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 ==Вижте още==
+*[[Видове делови игри]]
+*[[Компютърна образователна игра]]
+*[[Бизнес игра]]
+*[[Симулационна игра]]
 *[[Симулационен език]]
 *[[Моделиране]]