Разлика между версии на „Зависимост на общата и пределната полезност“

Текуща версия към 16:13, 17 февруари 2014

Даниел Бернули

Даниел Бернули открива зависимост между общата и пределната полезност като наблюдава играта на комар.

Същност

За пръв път разбиране за подобна зависимост наблюдава Даниел Бернули през 1758г. Забелязвайки, че хората продължават да играят на комар с намаляващо се желание не само когато губят, но и когато печелят. По-късно с тази зависимост се занимава и английският философ Джереми Бентам, който провъзгласи, че един от принципите, върху които трябва да се изгради обществото е полезността.

Графика

От графиките се вижда, че пределната полезност намалява и кривата е низходяща, а графиката на общата полезност е възходяща и е равна на сумата от всички пределни полезности придавани последователно към първата.

Вижте още

Източници

American Council of Learned Societies. 1991. Biographi- cal dictionary of mathematics (sv “Bernoulli”).
Deborah McCarthy ( deborah.mccarthy@selu.edu ) is an assistant professor in the College of Education and Human Development, Department of Teaching and Learning, at Southeastern University in Hammond, Louisiana.
Martin, R., C. Sexton, T. Franklin, and J. Gerlovich. 2005. Teaching science for all children: An inquiry approach. Boston: Pearson
Kemble, E. 1966. Physical science: Structure and de- velopment. Cambridge, MA: MIT Pres
Hart, I. 1924. Makers of science, mathematics, physics, astronomy. London: Oxford University Press
Easley, JA, and MM Tatsuoka. 1968. Scientific thought-cases from classical physics. Boston: Allyn and Bacon
Dyksterhuis, EJ 1986. The mechanization of the world picture—Pythagoras to Newton. Princeton, NJ: Prince- ton University Press
Clark, W., J. Golinski, and S. Schaffer, eds. 1999. The sciences in enlightened Europe. Chicago: University of Chicago Press
Bacon, F. 1915. The advancement of learning. Ed. GW GW Kitchin. London: JM Dent
Doublet, M.E. 1914. Les Bernoulli et le Bernoullianum, Bordeaux (Gounouilhan)
Engelsmann, S.B. 1984. Families of curves and theorigin of partial differentiation. Amsterdam(North Holland)
Greenberg, J.L. 1995. The problem of the earth’sshape fromNewton to Clairaut, New York (CambridgeUniversity Press)
Jouguet, E. 1909. Lectures de mécanique. La mécaniqueenseignée par les auteurs originaux, vol.2, Paris (Gauthier-Villars). (Vol. 1 (1908) coversthe 17th century)
Wolf, J.R. 1860. Daniel Bernoulli von Basel. 1700–1782, in Biographien zur Kulturgeschichte von Schweiz, vol. 3, Zürich (Orell Füssli), 151–202
Pulte, H. 1990. Das Prinzip der kleinsten Wirkung und die Kraftkonzeptionen der rationellen Mechanik, Stuttgart (Steiner)
Aiton, E.J. 1955. The contribution ofNewton, Bernoulli and Euler to the theory of tides, Annals of science, 11, 206–223

Външни препратки

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 ==Същност==
 За пръв път разбиране за подобна зависимост наблюдава Даниел Бернули през 1758г. Забелязвайки, че хората продължават да играят на комар с намаляващо се желание не само когато губят, но и когато печелят. По-късно с тази зависимост се занимава и английският философ [[Джереми Бентам]], който провъзгласи, че един от принципите, върху които трябва да се изгради обществото е полезността.
+==Графика==
-[[File:daniel_bernuli3.jpg|left]]
+От графиките се вижда, че пределната полезност намалява и кривата е низходяща, а графиката на общата полезност е възходяща и е равна на сумата от всички пределни [[полезност]]и придавани последователно към първата.
+[[File:daniel_bernuli3.jpg|center]]
-[[File:daniel_bernuli4.jpg|right]]
+[[File:daniel_bernuli4.jpg|center]]
-    От графиките се вижда, че пределната полезност намалява и кривата е низходяща, а графиката на общата полезност е възходяща и е равна на сумата от всички пределни [[полезност]]и придавани последователно към първата.
 ==Вижте още==