Разлика между версии на „Двуфакторна теория на лидерството“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[file:lider3.png|right|300px|thumb|Графично представяне на Управленската решетка на Блейк и Моутън.]] | ||
'''Двуфакторната теория на лидерството''' се опира на '''две основни променливи - внимание към подчинените и отношение към организацията на работата.''' | '''Двуфакторната теория на лидерството''' се опира на '''две основни променливи - внимание към подчинените и отношение към организацията на работата.''' | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| Ред 5: | Ред 6: | ||
Теорията е изградена в резултат на изследвания, които са проведени в университета Охайо (САЩ). | Теорията е изградена в резултат на изследвания, които са проведени в университета Охайо (САЩ). | ||
Според теорията по-ефективни са лидерите, които отделят достатъчно внимание едновременно на [[организация]] на работата и на изпълнителите. | Според теорията по-ефективни са лидерите, които отделят достатъчно внимание едновременно на [[организация]] на работата и на изпълнителите. | ||
| − | Правилното структуриране и организация на работата води до повишаване на професионализма и качеството на изпълнение на задачите. | + | Правилното структуриране и организация на работата води до повишаване на професионализма и качеството на изпълнение на задачите. Преимущественото акцентиране върху проблемите на изпълнителите обратно, намалява равнището на професионализъм. |
| − | Преимущественото акцентиране върху проблемите на изпълнителите обратно, намалява равнището на професионализъм. | ||
Решетката на управление на Блейк и Моутон e разработена е през 80-те години на XX век. Решетката измерва степента на значимост, която [[мениджър]]ът отдава на производството и хората. | Решетката на управление на Блейк и Моутон e разработена е през 80-те години на XX век. Решетката измерва степента на значимост, която [[мениджър]]ът отдава на производството и хората. | ||
Версия от 12:38, 17 февруари 2014
Двуфакторната теория на лидерството се опира на две основни променливи - внимание към подчинените и отношение към организацията на работата.
Същност
Теорията е изградена в резултат на изследвания, които са проведени в университета Охайо (САЩ). Според теорията по-ефективни са лидерите, които отделят достатъчно внимание едновременно на организация на работата и на изпълнителите. Правилното структуриране и организация на работата води до повишаване на професионализма и качеството на изпълнение на задачите. Преимущественото акцентиране върху проблемите на изпълнителите обратно, намалява равнището на професионализъм.
Решетката на управление на Блейк и Моутон e разработена е през 80-те години на XX век. Решетката измерва степента на значимост, която мениджърът отдава на производството и хората.
Взаимната връзка се изразява с 9 бална оценка. С бал 1 се измерва най-ниската степен, а с бал 9-най-високата. Според отношението към производството и хората се определят пет типа на ръководство. Всеки тип се дефинира с индивидуални характеристики и поведение на ръководителя.
Вижте още
- Модели на лидерство
- Лидерско поведение според системата на стимулиране
- Система за лидерството на Ренсис Лайкерт
- Теория за трите стила на лидерство
- Видове лидери
- Лидерски стилове
- Лидерски качества
- Управленска решетка на Блейк и Моутън
- Лидер