Разлика между версии на „Държавни ценни книжа“

Текуща версия към 12:25, 17 февруари 2014

Държавните ценни книжа (ДЦК) обслужват вътрешния и външния дълг на държавата.

Същност

ДЦК се емитират за финансиране на бюджетния дефицит на страната. Всички ДЦК са гарантирани от държавата и ще бъдат изплатени на датата на падежа им по номиналната стойност, независимо от цената на покупката им. Към ДЦК принадлежат спестовните облигации, съкровищните бонове, съкровищните полици и съкровищните облигации. Според начина на емитиране те биват налични и безналични. Според начина на формиране на дохода те биват сконтови и лихвоносни.Също така се формират и според вида на дохода. Брейди облигациите са държавни ценни книжа, които са издадени в замяна на част от външния дълг на България. Държавните ценни книжа представляват задължение на държавата. Те са прехвърлими документи и права, които могат да бъдат предлагани публично. ДЦК имат дефинирана доходност и падеж. Под държавни ценни книжа / ДЦК / най-общо се разбират всички дългови ценни книжа емитирани от държавата. Чрез издаването им правителството набира необходимите за нормалното му функциониране средства, които се превръщат в държавен дълг. Този дълг е секюритизиран (материализиран и лесно прехвърлим) и представлява договорно задължение на емитента към инвеститорите да плати основната сума и лихвите на падежа.

ДЦК материализират заемите, които държавата в лицето на правителството тегли и ползва за определен период от време. Те материализират парично вземане за техните притежатели с размер номиналната стойност на книгата. Всяка ДЦК се издава за точно определен срок. Времето от деня на издаване до деня на падежа (деня, в който ще се изплати заема) се нарича матуритет. Той варира от 1 месец до няколко години. Номиналната стойност представлява една част от заема, който титулярът на книжата е предоставил на държавата. Обикновено тя е цяло число кратно на 100 или 1 000 парични единици. Лихвеният процент е своеобразна цена на получения от държавата заем. Лихвата по ДЦК често е под формата на купони които отразяват процента за определен период - за 6 месеца , за 1 година и т. н.

Приложение

Предназначението на ДЦК е да финансират бюджетния дефицит, да финансират някакво мероприятие, да покрият натрупания от кредити държавен дълг. По своя характер те са високоликвидни, като изплащането им на падежа е гарантирано с пълната законодателна сила на държавата. Това тяхно качество им придава статут на доминиращ инструмент на финансовите пазари. ДЦК заемат висок относителен дял в борсовата търговия. В някои развити страни сделките с тях достигат до 80% от оборота на пазарите.

Освен като инструмент за управление на ликвидността преди всичко на търговските банки, те са атрактивно инвестиционно направление на институционалните инвеститори от типа пенсионни и инвестиционни фондове.

Държавните ценни книжа, представляващи дълг на държавата, се смятат за най-ниско рисковите инвестиции, тъй като са гарантирани с пълната законодателна сила на правителството. Това качество ги прави доминиращ инструмент на финансовите пазари. Инвестициите в ДЦК и доходите от тях са данъчно защитени, което е още една тяхна привлекателна характеристика.

Вижте още

Източници

Месечен бюлетин, “Държавни заеми и ценни книжа” - 1991-1997 г., изд. МФ и БНБ, гр. София
Иванка Петкова, “Сделки с ценни книжа”, 1993г.

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Държавните ценни книжа''' (ДЦК) '''обслужват [[вътрешен дълг|вътрешния]] и [[външен дълг|външния дълг]] на държавата'''. Те се емитират за финансиране на [[бюджетен дефицит|бюджетния дефицит]] на страната. Всички ДЦК са гарантирани от държавата и ще бъдат изплатени на датата на падежа им по номиналната стойност, независимо от цената на покупката им.
+'''Държавните ценни книжа''' (ДЦК) '''обслужват [[вътрешен дълг|вътрешния]] и [[външен дълг|външния дълг]] на държавата'''.
-Към ДЦК принадлежат [[спестовна облигация|спестовните облигации]], [[съкровищен бон|съкровищните бонове]], съкровищните [[полица|полици]] и съкровищните [[облигация|облигации]]. Според начина на емитиране те биват налични и безналични. Според начина на формиране на дохода те биват сконтови и лихвоносни.Също така се формират и според вида на дохода. [[Брейди облигации]]те  са  държавни ценни книжа, които са издадени в замяна на част от [[външен дълг|външния дълг]] на България.
-==Същност и характерни особености ==
+==Същност==
+ДЦК се емитират за финансиране на [[бюджетен дефицит|бюджетния дефицит]] на страната. Всички ДЦК са гарантирани от държавата и ще бъдат изплатени на датата на падежа им по номиналната стойност, независимо от цената на покупката им.
+Към ДЦК принадлежат [[спестовна облигация|спестовните облигации]], [[съкровищен бон|съкровищните бонове]], съкровищните [[полица|полици]] и съкровищните [[облигация|облигации]]. Според начина на емитиране те биват налични и безналични. Според начина на формиране на дохода те биват сконтови и лихвоносни.Също така се формират и според вида на дохода. [[Брейди облигация|Брейди облигации]]те  са  държавни ценни книжа, които са издадени в замяна на част от [[външен дълг|външния дълг]] на България.
 Държавните ценни книжа представляват задължение на държавата. Те са прехвърлими документи и права, които могат да бъдат предлагани публично. ДЦК имат дефинирана [[доходност]] и [[падеж]]. Под държавни ценни книжа / ДЦК / най-общо се разбират всички дългови ценни книжа емитирани от държавата. Чрез издаването им правителството набира необходимите за нормалното му функциониране средства, които се превръщат в [[държавен дълг]]. Този дълг е секюритизиран (материализиран и лесно прехвърлим) и представлява договорно задължение на [[емитент]]а към инвеститорите да плати основната сума и [[лихва|лихвите]] на падежа.
 ДЦК материализират [[заем]]ите, които държавата в лицето на правителството тегли и ползва за определен период от време. Те материализират парично вземане за техните притежатели с размер номиналната стойност на книгата. Всяка ДЦК се издава за точно определен срок. Времето от деня на издаване до деня на падежа (деня, в който ще се изплати заема) се нарича [[матуритет]]. Той варира от 1 месец до няколко години. Номиналната стойност представлява една част от заема, който титулярът на книжата е предоставил на държавата. Обикновено тя е цяло число кратно на 100 или 1 000 парични единици. [[Лихвен процент|Лихвеният процент]] е своеобразна цена на получения от държавата заем. Лихвата по ДЦК често е под формата на [[купон]]и които отразяват процента за определен период - за 6 месеца , за 1 година и т. н.
-==Предназначение на ДЦК==
+==Приложение==
 Предназначението на ДЦК е да финансират [[бюджетeн дефицит|бюджетния дефицит]], да финансират някакво мероприятие, да покрият натрупания от кредити държавен дълг. По своя характер те са високоликвидни, като изплащането им на падежа е гарантирано с пълната законодателна сила на държавата. Това тяхно качество им придава [[статут]] на доминиращ инструмент на финансовите пазари. ДЦК заемат висок относителен дял в [[борсова търговия|борсовата търговия]]. В някои развити страни сделките с тях достигат до 80% от [[оборот]]а на пазарите.
@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 Държавните ценни книжа, представляващи [[дълг]] на държавата, се смятат за най-ниско рисковите инвестиции, тъй като са гарантирани с пълната законодателна сила на правителството. Това качество ги прави доминиращ инструмент на финансовите пазари. Инвестициите в ДЦК и доходите от тях са данъчно защитени, което е още една тяхна привлекателна характеристика.
-==Видове ДЦК ==
+==Вижте още==
-Към ценните книжа, емитирани от правителството, принадлежат спестовните облигации, съкровищните бонове, съкровищните полици и съкровищните облигации (вътрешен и външен дълг)
-===Според срочността на емисиите ===
-В страните с развита пазарна икономика се емитират три основни вида ДЦК краткосрочни (treasury bills), средносрочни (treasury notes) и дългосрочни (treasury bonds). Разликата между тях е в срока, за който са издадени, и начина на определяне на дохода.
-*Краткосрочни - до 1 г. ценни книжа с [[матуритет]] най-много до 1 година или съкровищни бонове. По правило те се продават с отстъпка от [[номинал]]а, като точните дати за провеждането на аукционите на краткосрочните ДЦК се съобщават ежемесечно по предварително разработена схема (календар на емисиите).
-*Средносрочни - от 1 до 5 г.Наричат се още съкровищните [[полицa|полици]].Те се причисляват към групата на лихвоносните държавни ценни книжа. Те се водят по безналичен начин по сметките на [[търговска банка|ТБ]] и други финансови институции и в наличен вид (на приносител). Удобни за продажба на държавни, частни фирми и домакинства. Имат матуритет над 1 година и до 10 години включително. За разлика от съкровищните бонове те изплащат полугодишна [[лихва]] на [[приносител]]я си. Според лихвения процент те биват:
-- Съкровищни полици с фиксиран лихвен процент (При съкровищните полици с фиксиран лихвен процент лихвите се плащат на полугодие.)
-- Съкровищни полици с плаващ лихвен процент
-*Дългосрочни - над 5 г. Наричат се още [[съкровищнa облигациия|съкровищни облигациии]] са почти са идентични със средносрочните ДЦК с тази разлика, че са с матуритет над 10 години. Доходът по тях също се изразява във вид на фиксиран или плаващ лихвен процент, който се изплаща на полугодие. Продажбата им се осъществява чрез конвенционален [[ценови аукцион]]. По своя характер те представляват дългосрочни вземания на правителството в лицето на Министерство на финансите и се емитират на три месеца по предварително определена схема.
-===Според начина на емитиране ===
-* [[Налични ДЦК]]- тe притежават всички особености на ценна книга. По своята същност те са документ за материализирани права, издаден от държавата. Издават се във физически вид с отпечатване на съответните реквизити. Този вид държавни ценни книжа, обаче са по-слабо защитени от фалшифициране и са свързани с големи разходи за отпечатване, които се поемат от държавата.
-* [[Безналични ДЦК]]- характеризират се с ниски разходи при емитирането, по-голямо удобство при съхранение и по-висока сигурност срещу [[фалшификация|фалшифициране]]. Това са ценни книги, които се притежават от определен брой крупни [[инвеститор]]и и е по-добре да се водят безналично по [[регистър|регистри]], определени за тази цел в БНБ чрез т.нар. Book-entry system. По този начин се намалява рискът от забавяне на плащанията, което увеличава доверието у инвеститорите. Освен това се намалява [[риск]]ът от фалшифициране и се намаляват разходите по отпечатване на книжата. Съкратените разходи и процедури по безналичните ценни книжа улесняват първичното им разпределение и [[сделкa|сделките]] с тях.
-===Според начина на формиране на дохода ===
-* [[Сконтови ДЦК]] Доходността на сконтовите съкровищни бонове се формира от отстъпката от [[номинал]]а. Носят доход на притежателя си под формата на [[сконто]] (разликата между покупната цена и номинала в деня на падежа). Към тази група ДЦК спадат съкровищните бонове, които се издават с [[матуритет]] една година.
-* [[Лихвоносни ДЦК]] Доходността на лихвоносните съкровищни бонове и облигации се формира от начислената лихва. Продават се по номинал или под номинала (с [[премия]]).
-* [[Сконтови-лихвоносни ДЦК]] Доходът при тях се получава под формата на лихва и под формата на отстъпка. В условията за провеждане на аукцион за този вид ценни книжа [[Международен Валутен Фонд|МФ]] (в лицето на [[Българска Народна Банка|БНБ]]) посочва, както отстъпката от номинала, така и лихвения процент, който носят.
-===Според вида на дохода ===
-* [[ДЦК с фиксирана доходност]]- Дохода не се променя и е равен на посочената [[доходност]] на емисията.
-* [[ДЦК с плаваща доходност]] биват:
-- Базирана на ОЛП ([[основен лихвен процент]]) - доходността се променя съобразно измененията на ОЛП
-- Базирана на ИПЦ ([[индекса на потребителскa ценa]]) - доходността се формира от стойността на ИПЦ и допълнителна премия .
-==Вижте също ==
 *[[Репо сделка]]
-*[[Брейди облигация]]
+*[[Видове държавни ценни книжа]]
-*[[Корпоративна облигация]]
 *[[Централен депозитар]]
-*[[БВП]]
+*[[Брутен вътрешен продукт]]
 *[[Инвестиция]]