Разлика между версии на „Геометрия“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
(Премахване на цялото съдържание на страницата)
 
(Не са показани 30 междинни версии от 4 потребители)
Ред 1: Ред 1:
 +
[[image:geo.png|thumb|right|alt=geometriq|Геометрия]]
  
 +
Думата произлиза от старогръцки: γεωμετρία; geo - „земя“,metri - „измерване“. '''Геометрията''' e '''клон на математиката, първоначално изучаващ отношенията в пространството''', както и формата, големината и позицията на различни фигури. Тя е една от най-старите научни области и една от двете сфери на традиционната математика, наред с изучаването на числата.
 +
 +
==Същност==
 +
 +
Отначало геометрията е практична наука, която изучава разстояния,  площи и  обеми, докато през III век пр.н.е. е създадена Евклидовата геометрия, която установява стандарти за следващите столетия.  [[Архимед]] разработва техники за изчисляване на площи и обеми, които залягат в основата на интегралното смятане. Въвеждането на [[координати]] от [[Рене Декарт]] и развитието на Алгебрата бележи нов стадий на геометрията. Геометрията е обогатена по-нататък от [[Ойлер]] и [[Карл Фридрих Гаус]], което води до създаването на топологията и диференциалната геометрия.
 +
По Евклидово време не се прави ясна разлика между физическо и геометрично пространство. От XIX век с откритието на неевклидовата геометрия понятието за пространство претърпява драстична и радикална трансформация, а през XX век изгубва интуитивното си съдържание и се превръща в абстрактно понятие.
 +
 +
==Геометрията днес==
 +
 +
Днес геометрията има близки връзки с [[физика]]та, най-вече между псевдоримановото многообразие и общата теория на относителността. Една от най-новите теории във физиката - теория на струните е също геометрична в основата си.
 +
 +
==Основни задачи==
 +
 +
Основните задачи на дескриптивната геометрия се свеждат до: 
 +
 +
#Даване на методи за пълното и точното изобразяване на пространствените фигури в чертожната равнина; 
 +
#Даване на правилата за четенето на чертежа, така че от него да можем да съдим точно за вида, формата и размерите на фигурата, представена на чертежа. 
 +
 +
Това се постига чрез различни проекционни методи, които съставят и предмета на дескриптивната геометрия. Изобразяването на пространствените фигури в чертожната равнина дескриптивната геометрия постига главно чрез проектирането. 
 +
 +
==Вижте още==
 +
*[[Аксиоми в геометрията]]
 +
*[[Фрактална геометрия на Манделброт]]
 +
*[[Комбинаторика]]
 +
*[[Джон Стюарт Мил]]
 +
*[[Теория на хаоса]]
 +
*[[Странен атрактор]]
 +
*[[Блез Паскал]]
 +
*[[Абрахам Валд]]
 +
*[[Беноа Манделброт]]
 +
*[[Фрактал]]
 +
*[[Прости хаотични схеми]]
 +
 +
==Източници==
 +
 +
*John H. Conway, Richard Guy, The Book of Numbers
 +
*Ian Stewart, Galois Theory, Third Edition (Chapman Hall/CRC Mathematics Series)
 +
*Michael Spivak, Calculus, 4th edition
 +
*S. MacLane, Mathematics: Form and Function
 +
 +
==Външни препратки==
 +
 +
*[http://www.math.bas.bg/infos/files/2008-09-30-komb_konf_7_klas.pdf Комбинаторни конфигурации]
 +
*[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:uwR6hdFaRqoJ:elearning-phys.uni-sofia.bg/~vgi/Lect4.pdf+комбинаторика+формули&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESiD0diBTNUWAx8eqKFRtKok_F-dk-fPl09wWHRzpRuzZTSIdRdOq34XpSDVTycpd_S5XeVmU10f8Um2Oj426JSUvCdZwuon0NfZuwmdO9_iI4z_LW4huTjg37SpxlsqMUSTiSMU&sig=AHIEtbRj33jt-6ujHjJwZdyBRuqEtcux1g Основни формули на комбинаториката]
 +
*[http://www.math10.com/bg/algebra/veroiatnosti.html Теория на вероятностите]
 +
*[http://harta-bg.info/statia/99 Развитие на математиката]
 +
[[category:Математика]]

Текуща версия към 10:12, 17 февруари 2014

geometriq
Геометрия

Думата произлиза от старогръцки: γεωμετρία; geo - „земя“,metri - „измерване“. Геометрията e клон на математиката, първоначално изучаващ отношенията в пространството, както и формата, големината и позицията на различни фигури. Тя е една от най-старите научни области и една от двете сфери на традиционната математика, наред с изучаването на числата.

Същност

Отначало геометрията е практична наука, която изучава разстояния, площи и обеми, докато през III век пр.н.е. е създадена Евклидовата геометрия, която установява стандарти за следващите столетия. Архимед разработва техники за изчисляване на площи и обеми, които залягат в основата на интегралното смятане. Въвеждането на координати от Рене Декарт и развитието на Алгебрата бележи нов стадий на геометрията. Геометрията е обогатена по-нататък от Ойлер и Карл Фридрих Гаус, което води до създаването на топологията и диференциалната геометрия. По Евклидово време не се прави ясна разлика между физическо и геометрично пространство. От XIX век с откритието на неевклидовата геометрия понятието за пространство претърпява драстична и радикална трансформация, а през XX век изгубва интуитивното си съдържание и се превръща в абстрактно понятие.

Геометрията днес

Днес геометрията има близки връзки с физиката, най-вече между псевдоримановото многообразие и общата теория на относителността. Една от най-новите теории във физиката - теория на струните е също геометрична в основата си.

Основни задачи

Основните задачи на дескриптивната геометрия се свеждат до:

  1. Даване на методи за пълното и точното изобразяване на пространствените фигури в чертожната равнина;
  2. Даване на правилата за четенето на чертежа, така че от него да можем да съдим точно за вида, формата и размерите на фигурата, представена на чертежа.

Това се постига чрез различни проекционни методи, които съставят и предмета на дескриптивната геометрия. Изобразяването на пространствените фигури в чертожната равнина дескриптивната геометрия постига главно чрез проектирането.

Вижте още

Източници

  • John H. Conway, Richard Guy, The Book of Numbers
  • Ian Stewart, Galois Theory, Third Edition (Chapman Hall/CRC Mathematics Series)
  • Michael Spivak, Calculus, 4th edition
  • S. MacLane, Mathematics: Form and Function

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Геометрия&oldid=11950“.