Разлика между версии на „Видове организационни структури“

Текуща версия към 15:45, 4 февруари 2014

Линейна организационна структура

Организационната структура е гръбнакът на организацията и определя нагледно функционирането и връзките между отделните подразделения и звена в нея. Структурите се делят на класически и съвременни.

Класически

Линейна

Притежава само вертикални връзки. Основната характеристика е, че един ръководител изпълнява всички функции. Всяко звено в нея притежава пълни, но неголеми възможности за решаване на функционални въпроси. Линейната структура е първата възникнала организационна форма на управление. Днес тя се прилага главно за малки организации. Решаването на оперативните въпроси доминира над стратегическите. Позволява точно да се регулират всички комуникации по вертикала и да се осигури единоначалие. Не съществуват връзки между отделните звена на едно равнище. Отговорността е само в рамките на звеното.

Основни предимства – точно разграничаване на права и отговорности; надеждни комуникации; лесен и ефективен контрол; подходяща за решаване на рутинни задачи; прости и ясни връзки между отделните управленски нива; възможности за бързо вземане на решения; ръководителят е напълно отговорен за своята работа

Недостатъци – претоварват се ръководителите; претоварени комуникационни канали; опасност от бюрократизиране; ръководителят не е компетентен по всички проблеми; трудно се приспособява към нови задачи; при отсъствие на ръководителя възникват трудности; липсват възможности за развитие; отсъствие за възможности за координация

Функционална структура

При нея управленските функции се изпълняват от няколко функционални ръководители. Всеки подчинен има няколко функционални ръководителя, като различните ръководители изпълняват и отговарят за различни функции. Всеки функционален ръководител притежава всички права на разпоредителство по въпроси, влизащи в компетенцията на неговата длъжност. В рамките на определена функция се създават различни управленски звена

Преимущества – повишава се компетентността на управлението; по-добро разделение на управленския труд; възможност за специализация и квалификация; обхващат се всички управленски функции

Недостатъци – нарушава се единството на разпоредителството; липса на ясно разграничена отговорност; сложни връзки и трудна координация; липса на ясна и точно отговорност

Линейно-функционална структура

Още се нарича линейно-щабна структура. Тази структура е комбинация от предишните два вида. Основната характеристика е създаването на функционални звена от специалисти, които подпомагат линейните ръководители в управленския процес. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни като са им предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.

Предимства – значително се повишава качеството на вземаните управленски решения; разтоварват се линейните ръководители

Недостатъци – забавя се процесът на вземане на решения; възможност за неоправдано разрастване на функционалните звена /бюрократизиране/

Матрична структура

Най-иновативната фирмена структура,целяща да реорганизира основните компоненти на управлението и да адаптира всички фирмени елементи към средата на действие. Това е много фокусна структура, в която и продуктите и функциите имат еднакво значение. Това е единствената структура, която позволява много ускорено да се реализират научно изследователски проекти.

Предимства на матричната структура-Дава възможност да се използват сложни задачи в условията на нестабилна външна среда. Позволява и да се развиват професионалните качества на сътрудниците, и да се повишава качеството и да се усъвършенства продукцията. Осигурява гъвкаво разпределение на човешките ресурси между видовете продукти и проекти. подходяща е за организации със средни размери и по-голяма номенклатура на продукцията работещи в относително по нестабилна външна среда.

Недостатъци на матричната структура-има двувластие един работник да се подчинява на двама ръководители; твърде времеемка е, изискват се чести срещи и преговори за отстраняване на конфликтите; специалистите трябва да имат много добри навици на общуване и специална подготовка.

Съвременни

Съществен елемент на организирането е групирането на работите в организацията по определен признак. Разпределението на работниците и специалистите в организацията в зависимост от функциите, специализацията в произвежданите продукти, технологични процеси, клиенти или географско положение се нарича департаментализация. Съществуват няколко вида департаментарлизация:

Функционална департаментализация

Тя е свързана с групирането и обособяването на управленските подразделения за извършването на определени функции. За една производствена организация основните функции са производството, маркетинга и финансите. Функционалната департаментализация се основава на това, че тя използва всички положителни страни на специализацията. Предимствата на функционалната департаментализация са:

Обхваща изцяло основните наоки (области) в дейността на организацията.
Обособените департаменти са взаимно свързано помежду си
Високата степен на специализация и компетентността на мениджърите като функционални специалисти осигурява високо качество на изпълнение на дейностите и нужната ефективност на използваните ресурси
Явно установените права, задължения и отговорности улесняват контрола от страна на функционалните ръководители от висшето управленско равнище
Иновациите в съответните функционални области се въвеждат по-лесно и по-бързо.

Недостатъци:

Департаментите съсредоточават усилията си върху частните, а не върху глобалните цели на организацията.
Трудно се оценяват резултатите от дейността на лицата и групите
Липсват хоризонталните връзки, които затрудняват комуникациите между отделните звена
Повишаването на ефективността от изпълнението на дадена функция може да стане самоцел вместо средство за повишаване на ефективността от цялостното функциониране на организацията.

Дивизионална департаментализация

Тя съчетава в себе си централизирана координация с децентрализираното управление на дейностите на производствените подразделения. При нея големите организации създават производствени подразделения и им предоставят определена самостоятелност в осъществяването на оперативната дейност. Висшето ръководство планира и разпределя основните ресурси /взема стратегическите решения/, а подразделенията се занимават с оперативните решения и са отговорни за получаването на печалбата. Тя широко се използва в условията на многопродуктово производство или в многонационални организации, в които при териториалната им раздробеност е необходимо да се направят автономни филиалите им по страни. При дивизионалната департаментализация може да управлява рационално конкретните видове дейности на различните пазари. Мениджърите на производствените отделения в зависимост от изготвяната от тях продукция, координират работата не само по равнища, но и по функции. В резултат се ускорява процеса на вземането на решенията и се повишава качеството на производствените продукти. При дивизионалниата департаментализация се наблюдава тенденцията обособените отделения повече да наблягат на оперативните за сметка на глобалните (стратегическите) цели. Нарастването на управленския апарат в резлултат на създаването на отделенията води до увеличаване на административно-управленските разходи. При централизираното разпределение на ключовите ресурси, когато те не достигат, могат да възникнат конфликти между различните отделения.

Дивизионалната департаментализация има няколко разновидности:

Продуктова департаментализация

Организации, използващи този тип департаментализация са способни да реагират бързо на измененията в конюнктурата, на действията на конкурентите и на потребителското търсене. Недостатък на продуктовата департаментализация е възможното дублиране на едни и същи работи за различните видове продукция.

Департаментализация ориентирана към потребителя

Всички подразделения се обособяват около определени групи потребители, за да удовлетворят техните изисквания. Тази департаментализация се среща както в производствените, така и в търговските и банковите организации.

Регионална департаментализация

Извършва се по териториален принцип. Прилага се, ако съответната организация обхваща значителни географски райони. Проблемите, свързани с местното законодателство, традиции, и нужди на потребителите се разрешават по-бързо, тъй като вече са установени връзки на организацията с нейните клиенти. Някои организации (например фармацевтични) създават в отделните страни специални дъщерни филиали.

Предимства на дивизионалната департаментализация:

Лесна адаптация към нестабилната външна среда. Тя се дължи на сравнително малкия размер на звената. Например промяната в правилата не е необходимо да се прилага във всички звена, което прави преходът по лесен.
Пълна задоволеност на клиента. Клиентът получава повече внимание, тъй като се обръща повече внимание на нуждите и желанията му. Клиентът може да даде свои идеи, като в същото време може да изкаже оплаквания.
Високо равнище на съгласуваност на задачите: специалистите по-често се идентифицират с продукта, отколкото със специфичния отдел, към който принадлежат. В резултат на това съществува нужната комуникация и те работят като екип във всички отдели на организацията.
Точно определени отговорности по отношение на изпълнението на дейностите
Управленско обучение- ръководителите на звената се научават да съгласуват и контролират дейностите на различните отдели. Мениджърите на отделните дивизионални нива могат да бъдат сменяни, като така получават допълнителни знания за продуктите, клиентите и различните географски зони, където се осъществява дейността