Симулация

Симулация/ имитация е усъвършенствано поведение, при което индивид наблюдава и възпроизвежда поведението на друг индивид. Думата може да се прилага в много отношения, като се започне от животински обучениея и се стигне до международната политика и бизнеса .

За уточняване на използваната терминология е необходимо да се отбележи,че понякога в литературата вместо термините "имитация","имитационен модел", "имитационно моделиране"се срещат съответните им синоними: "симулация", "симулационен модел", "цифрово моделиране"; "имитационна система", "електронна имитация", "машинна имитация" и по-тесните по смисъл термини: "статистическо моделиране", "метод Монте Карло", "автоматно моделиране" и други. Ето защо понятията симулация и имитация са взаимнозаменяеми.

Симулацията в съдебната психиатрия

Симулацията е състояние и поведение, което изисква внимание не само в съдебната, но и в клиничната психиатрия. Симулацията не е ограничена само в рамките на медицината (общата медицина, психиатрията, съдебна медицина, съдебна психиатрия и др.). Тя е също част от правото, криминалистиката и обществените науки.

Теории за симулацията

Има няколко главни концепции, които разглеждат механизмите на симулацията. Според едната (патогенетична концепция) симулацията е форма на психично разстройство. Според психоаналитичната теория симулацията е следствие от задръжка в развитието на личността в ранните стадии на развитие. От тази позиция не може да бъдат обяснени много явления. Определено в голяма част от случаите на симулация не могат да се установят ранни детски психотравми, които да доведат до задържане на психичното развитие. Друга теория е адаптационна. Според нея симулацията е форма на адаптация към външни изисквания и враждебни обстоятелства. Този модел може да има стойност едва при малка част от случаите. Основната критика срещу него е представянето на симптоми за да се получи определена полза. Това явление би могло да се види и като патологична адаптация. Определението в съвременните класификации избягва теоретичните аспекти и изследва главно ситуациите, в които се допуска вероятна симулация. Особено важни са несъответствията между субективните оплаквания и обективните симпотми, несъдействието по време на клиничното изследване и лечение, както и дстатъчно симптоми за оценка на антисоциално личностово разстройство.

Оценка на симулацията

Събиране на данни

Събирането на обективна информация е от решаващо значение за оценката на състоянието на болните. Освен данните от близко свързани с пациента лица е необходимо да се потърсят и други източници, които е по-вероятно да са по-обективни – съседи, колеги, други познати. Данните от полицията, следствието, съда и прокуратурата могат да имат важно значение. По време на интервюто е важно да се изслушва внимателно, да се съпоставят анамнезните данни с представените симптоми, да се решават проблемите и да се одобрява здравото поведение. Много важно е да се задават отворени въпроси, без да се дават алтернативни възможности за отговор (напр. “Как се чувствате?”). Друга важна стъпка е да се проверява внимателно историята на изследваното лице за неточности, да се изясняват споделените симптоми, несъответствията, подробните детайли и нагласи. След това несъответствията в разказа на изследвания се конфронтират с други възможни обяснения, но това се прави внимателно и без заплаха за изследвания. Следват затворените въпроси с отговори по модела “да” или “не”, при които се оценява съпротивата на болния към интервюто. Накрая се показва одобрение на поведението на болния насочено към излекуване. Трябва да се поддържа линия на поведение на интервюиращия, която е насочена срещу лъжата, но не и срещи интервюирания.

Наблюдение

Наблюдението по време на изследването е основен елемент за изграждане на оценката. То се разделя на два основни типа. Първият е наблюдението по време на интервюирането на съдържателната и процесната области, което се фокусира върху вербалната изява, лицеизраза, телесната поза и жестовете. По време на това наблюдение при симулация се установяват по-висока интонация на говора, колебания, паузи или прекъсвания със замисляне (“ъ-ъ... ами-и-и-...”). Фалшивите усмивки също могат да подкрепят тезата за симулация. Възможни са разнообразни прояви на различни повърхностни съпротиви. Емоционалната експресия по време на лъжа е сравнително по-силна. Появяват се изчервяване, учестено дишане, въздишки, изпотяване. Наблюдението в други ситуации обикновено се прилага в стационарни болнични условия. Така то може да обгърне 24 часовия диапазон. В това наблюдение се описват всички детайли на поведението и състоянието от персонала, които дават възможност за точна клинична преценка на състоянието. Ролята на психиатричната сестра и нейният опит дават значителна опора в преценката на поведението през цялото денонощие. В този смисъл сестринският рапорт е основен документ в съдебно-психиатричната и съдебно-психологичната експертна оценка.

Психологични тестове

Психологичните тестове могат да подпомогнат значително оценката на симулация. Прилагат се различни методи на оценка. В практиката се използват личностови въпросници.

Най-широко се прилага Минесота тест (MMPI-2), който включва 568 въпроса, разпределени в 20 скали. Обръща се внимание на триадата на ниска стойност по L и К скали и висока стойност на F скала. В голяма част от скалите има отделни въпроси за оценка на симулация, които имат значение за общата оценка. Въпросите от скалата за депресия дават минимални фалшиво положителни резултати. Особено важна е скалата F, която специфично е насочена към оценка на симулация. Главните проблемни области по отношение на симулацията в този инструмент са високата интелигентност, предпазливите отговори и познаването на въпросите от скалата. Подобен инструмент е Въпросника за оценка на личността на Morey (1991). Той е обособен в 344 въпроса, групирани в 22 скали, всяка от които оценява и симулация. За съжаление у нас той не е въведен. Друга използвана скала е Структурираният въпросник за симулирана симптоматология (Smith и Burgen, 1997). Въпреки добрите му качества за скрининг на симулация, той дава и значителен брой фалшиво положителни резултати.

Проективните тестове са особено полезни за оценка на симулация. В голяма част от симулиращите има отказ от провеждане на такива тестове, тъй като се губи контрола върху ситуацията. Мастилените петна на Rorschach дават информация за по-драматични и по-слабо емоционални отговори на картините при симулация. Те се съчетават много добре с данните от MMPI-2. Има разработени и специфични инструменти за оценка на симулация, които все още не са въведени у нас (Hiscock и Hiscock, 1989; Pritchard, 1992; Frederick, 1997, 2000).

Особено внимателно трябва да се оценяват резултатите от тестовете за оценка на памет и интелект. Възможностите за симулация при тях са практически неограничени. В нашата практика има редица случаи на представяне на ниски когнитивни възможности, които са в изразен контраст с общото поведение и наличните социални умения. Така, резултатите от тестовете за оценка на когниция имат стойност само тогава, когато съответстват на общото поведение и психичните и социални годности на индивида. При подчертано добри и запазени психични годности и ниски резултати на тестовете за интелигентност трябва да се разчита в по-голяма степен на клиничната оценка.

Видове симулация

Симулацията се разделя на различни разновидности. Според това в какви ситуации се прилага тя може да бъде симулация при криминални обвинения (за избягване на наказание при извършено престъпление), симулация за постигане на ползи в граждански ситуации (пенсия, финансова компенсация) и симулация в армията (за освобождаване от военна служба). Освен това симулацията може да бъде:

истинска

Симулация, при която има представяне на актуални симптоми;

мета

Симулация, при която се представят като актуални симптоми, които индивидът е преживявал реално в минало време;

сюрсимулация

Сюрсимулация, при която на фона на съществуващи реални симптоми се добавят други такива за да се утежни клиничната картина;

агравация

Агравация, при която тежестта на реалните симптоми се представя като много по-изразена от реалната.

Симулации на сценария

При бизнес игра или бизнес симулационна игра, сценарий се играе в симулирана среда и обучавания или потребителя трябва да взема решения за това как да действа в симулациите. Често се използва правото на избор на няколко алтернативи и сценарият се играе на на принципа на дърво на решенията, на базата на който решенията се вземат от обучавания. По време или в определени интервали от време се предоставя обратна връзка. Използват се подобни на ролевата игра симулации.

Числени симулации

Числена симулация може да имитира цяла компания на високо ниво или може да бъде по-подробна и да имитира конкретни организационни звена и процеси. В цифровата симулация обучаваният или потребителят взема решения чрез издърпване на наречия, както и чрез въвеждане на номера. Решенията се обработват и разходите се изчисляват и се изразяват в доклади и графики, например. цените и обемите, както и броят на служителите, могат да бъдат решения,а разходите могат да се разглеждат напр. в отчет за доходите, счетоводен баланс и отчет за паричните потоци. Обратна връзка се дава чрез симулацията или на определени интервали, като например периодичността на годините. Много цифрови бизнес симулации включват елементи на конкуренция срещу други участници или срещу компютърно генерирани конкуренти.[1]

Същност на симулацията в управлението

В управленската наука терминът симулация представлява разработване (конструиране) на математически и логически по своята природа модел на една реална/виртуална система. За да се изпълни симулацията, обикновено се използва електронно-изчислителна машина (компютър) и подходящ софтуер. Реалната система се описва с термини, приемливи за компютърните системи. Симулацията се свързва с наблюдение на поведението на модела, формулиране на изводи (заключения, решения), които се прилагат след това върху реалния обект.

Всяка симулация трябва да притежава три основни елемента:

• имитира нещо реално, но
• не е реална сама по себе си и
• може да се променя от изпълнителя на симулацията.

Симулация не е на лице, ако някой от елементите липсва.

Целта на симулацията е да опрости реалността, за да можем да я разберем по-добре. Симулацията е по-добра от експеримента, защото тя “компресира” времето и премахва ненужните детайли. В управленската практика, симулацията се използва за оптимизация и обучение. Симулацията бива динамична и активна. Не само наблюдението е важно за да се натрупа опит и да се извлече полза. Възможността да изменяме обекта на симулация и да наблюдаваме какво се случва в резултат, дава по-добри резултати, отколкото получаване на готови знания.

Компютърното симулиране е процеса на създаване на логически компютърен модел, който изобразява определена система или проблемна ситуация. Моделът се използва за проиграване на компютърно базирани експерименти, за описание, обясняване и прогнозиране поведението на системата или проблемната ситуация.

Техниките на мениджърската наука наблягат на формулиране и решаване на математически модел на системата, която се изследва и управлява. Частично процесът на вземане на решения използва аналитична процедура, която определя оптималното решение за модела. Този процес на формулиране и решаване на математически модел се прилага успешно в много практически ситуации, но има и случаи, когато системите са сложни и не могат да се моделират и разрешават по стандартния начин. В такива случаи се използва компютърна симулация. Целта на компютърния симулационен модел е да построи представителен модел на реална система. Тогава чрез серия от компютърни стартове или експерименти се изследва поведението на симулационния модел. Изменението на характеристиките (факторите) на модела става, като се използва изменението на факторите на реалната система. По-точното описание на реалната система позволява да се получи по-добро приближение на компютърния модел до реалността.

Класификация на методите за симулация

Симулирането се основава на голяма група от методи и приложния за имитиране поведението на реални системи, обикновено чрез компютър и подходящ софтуер, което става все по-популярно и се прилага все повече в практиката.

Компютърната симулация ни позволява да направим компютърно представяне на една реална система и да експериментираме с компютърната версия. По този начин може по-добре да се разбере и прогнозира поведението на реалната система при различни ситуации.

1. Метод Монте Карло – методът се използва за моделиране на стохастични събития, чрез отчитане на неопределеността на бизнес средата, респективно на риска, при изготвяне на разчети в областта на инвестиционния анализ, във финансовия анализ и в редица други направления на бизнес анализите е използването на стохастични (вероятностни) модели. Входящите променливи (ключови фактори) на стохастичните модели са случайни величини, поведението на които не се поддава на контрол от страна на лицата, вземащи решения. Прилагането на симулация с този вид модели позволява да се формулират хипотези и се направят изводи за възможните резултати, основани на вероятностните разпределения на случайните величини.

2. Симулация на дискретни събития – използва се за моделиране на стохастични динамични събития;

3. Симулация на процеси (динамика на системата) - за моделиране на стохастични непрекъснати динамични събития.

Симулацията/имитацията и деловите игри

Имитацията е тясно свързана с деловите игри. Всъщност деловите игри са имитации на реални ситуации. Деловата игра имитира различните аспекти на човешката активност и социалните взаимодействия. Играта е метод за ефективно обучение, доколкото премахва различията между абстрактния характер на учебния предмет и реалния характер на професионалната дейност. Съществуват много названия и разновидности на деловата игра, които могат да се различават по методика на провеждане и поставяне на целите. [2]

Успехът на организацията в много случаи се дължи на факта, че добрият мениджър е и добър психолог. В тази връзка, деловите игри са особено полезни, за да се оцени и проследи психологията на участниците. За тази цел и деловите игри са метод, използван често в процеса на подбор на персонал.

Имитацията или деловата игра, като такава дава възможност да се определи :

• нивото на делова активност на всеки кандидат и доколко той /тя са подходящи за съответната позиция
• наличието или липсата на стратегическо или тактическо мислене;
• скоростта на адаптация в новите условия;
• способността да се прогнозират собствените възможности и да се отстраняват неприемливото поведение и недостатъци на характера;
• способността за развитие на бизнес процесите;
• способността да се анализират възможностите и мотивацията на другите хора и да се влияе на тяхното поведение;
• стила на ръководство, ориентацията при вземане на решение. [2]

Приложение на имитацията в научното моделиране.

Симулацията се използва в научното моделиране в областта на "Моделиране и симулация". "Моделиране и симулация" е област с голям спектър от приложения, които варират от създаване на концепции и анализи, през експериментиране, измерване и проверка, до анализи за разполагане . Проекти и програми могат да използват стотици различни симулации, симулатори, модели и средства за анализ. Важна част от моделирането е т.нар компютърна симулация.

Приложения на симулацията/имитацията в бизнеса

През последните няколко десетилетия се наблюдава нарастващ интерес към използването на симулационни (имитационни) модели в бизнеса – предимно за подпомагане на анализа на решенията и при вземане на решения в условия на неопределеност и риск. Един от подходите за отчитане на неопределеността на бизнес средата, респективно на риска, при изготвяне на разчети в областта на инвестиционния анализ, във финансовия анализ и в редица други направления на бизнес анализите е използването на вероятностните модели. Входящите променливи (ключови фактори) на вероятностните модели са случайни величини, поведението на които не се поддава на контрол от страна на лицата, вземащи решения. Прилагането на симулация с този вид модели позволява да се формулират хипотези и се направят изводи за възможните резултати, основани на вероятностните разпределения на случайните величини. За провеждане на симулация със вероятностните модели най-често се използва методът Monte Carlo. Това е универсален метод за симулация, който намира приложение в различни области на научните изследвания и в практиката. [3]

Етапи на разработването на симулационен модел

Етап 1: Построяване на концептуален модел на системата

Етап 2: Определяне на изискванията към симулационния модел

Етап 3: Разработване на математически модел на системата

Етап 4: Разработване на моделиращ алгоритъм и програма, чрез универсални или специализирани езици за програмиране

Етап 5: Проверка на работата на модела

Етап 6: Оценка на пригодността на модела

Концептуалният модел описва точно и ясно протичането на процесите и взаимодействията със система от гледна точка на изследователя. Чрез него се прави обоснован избор на метода за решаване на поставената задача.[3]

Приложение на симулационния модел

Когато отделните състояния на модела са дискретни величини (което е по-често срещано в бизнес симулациите), той сам по себе си не може да даде оптимално решение на проблема. Този, който взема решенията трябва да манипулира контролируемите променливи, като използва симулационния модел като инструмент за оценка на ефекта от тези променливи върху поведението на системата. Симулационните модели са подходящи за изобразяване на динамични взаимодействия между елементите на системата и за системи, в които участват много елементи с вероятностен характер. Използвани са в производствени системи за оценка на конструкции и заводи, за подобряване на технологии, в планирането на транспорт, за оценяване на системи за контрол на въздушния и железопътен трафик, финансово планиране, за вземане на решения в областта на капиталовото инвестиране, за анализ на паричния поток, корпоративно бюджетиране, в областта на здравеопазването, планирането и управлението на персонала, за управление на запасите и др.

Ползата от симулационното моделиране се изразява в оценка на нови системи, без да се налага тяхното построяване, експериментиране със съществуващи системи, без те самите да се променят, тестване на границите на системите, без разрушаването им т.е. симулацията може да се използва за конструиране, анализиране и оценяване на различни системи.

За да се използва моделирането като подход при изучаването на системите обаче е нужно да се разбере напълно как системата действа и да е възможно трансформирането на знанията в детайлен логически компютърен модел.

Симулацията включва създаването на модел на една система и провеждане на експерименти с нея и анализиране на резултатите, които по-късно да се приложат на реалната система. Целта на тези експерименти проведени по метода “какво-ако” е да се определи как работи реалната система и да се прогнозира ефекта от промените върху системата във времето.

Симулационни инструменти

Инструментите за динамично моделиране облекчават процесите по построяване на модела. Добрият инструмент за моделиране е достатъчно гъвкав да се използва за специфични проекти , компании или индустрии. Той може да предостави актуални данни за сравняване на текущите процеси “каквито са” с бъдещите процеси “които ще бъдат”, позволява да се изследват алтернативни подходи, помага да се определи как разумно да се използват ресурсите и показва къде да се освободим от задачи, които не добавят стойност.

Съществуват много инструменти за динамично моделиране. Те се класифицират от такива с обща употреба до специализирани приложения и от симулационни езици до графични симулатори. В началото са били разработвани езици за симулационно моделиране с общо предназначение и с тях се разработват по-общи модели. Преди усъвършенстването им, симулациите не са били достатъчно гъвкави. Тенденциите са към комбиниране на лесни за използване графични симулатори с гъвкавостта на език за симулиране. Предлагат се симулатор/симулационен език – хибрид. И при езиците, симулаторите и хибридите симулационните инструменти се класифицират на:

• инструменти за непрекъснати,
• за дискретни и
• за комбинирани събития.[2]

Вижте също:

• [[Deception/Диссимулация]]
• Симулационен език
• Моделиране
• Имитационно моделиране
• Прогнозиране
• Приложна математика
• Информационни технологии

Източници

[1] http://en.wikipedia.org/wiki/Business_simulation [2] Деловата игра в качеството си на метод за организационно развитие Гл.ас.д-р Силвена Денчева Йорданова, ВУМК-Добрич [3] http://www1.ecs.uni-ruse.bg/fbm/bsa/bsa-L4.pdf [4] Милев, Ал., Братков, И., Б. Николов, Речник на чуждите думи в българския език, изд. “Наука и изкуство”, гр. София, 1970 [5] www1.ecs.uni-ruse.bg [6] [[1]]

Външни препратки :

• http://www.industryplayer.com/
• http://www.bts.com/
• http://absel2011.wordpress.com/