|
|
| (Не са показани 22 междинни версии от 3 потребители) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | '''Вариационният анализ''' '''илюстрира изследваните лица''', които се различават (варират) по величината на наблюдаваните признаци. [[Вариация]]та е присъщо свойство на статистическите съвкупности. Ако тя не съществуваше, статистическите проучвания щяха да бъдат излишни. Тези различия са породени от различни по своето естество фактори, които най-общо се разделят на две категории: закономерни и случайни. Задача на статистическото проучване е да даде обобщаващи количествени характеристики на състоянието на изследвания признак. За целта е необходимо, на първо място, да се установи какво е типичното за дадената съвкупност значение на признака, за да се опише влиянието на закономерно действащите фактори. На второ място, от особена важност е характеризиране на разсейването, варирането на признаците, за да се отчете влиянието на случайните фактори. | + | '''Вариационният анализ''' '''илюстрира изследваните лица''', които се различават (варират) по величината на наблюдаваните признаци. |
| | | | |
| − | ==Показатели за средно равнище== | + | ==Същност== |
| | + | [[Вариация]]та е присъщо свойство на [[статистика|статистическите съвкупности]]. Ако тя не съществуваше, статистическите проучвания щяха да бъдат излишни. |
| | + | Тези различия са породени от различни по своето естество [[фактор]]и, които най-общо се разделят на две категории: |
| | + | *закономерни |
| | + | *случайни |
| | + | Задача на статистическото проучване е да даде обобщаващи количествени характеристики на състоянието на изследвания признак. За целта е необходимо, на първо място, да се установи какво е типичното за дадената [[съвкупност]] значение на признака, за да се опише влиянието на закономерно действащите фактори. На второ място, от особена важност е характеризиране на разсейването, варирането на признаците, за да се отчете влиянието на случайните фактори. |
| | | | |
| | + | При вариационен анализ се използват [[показатели за средно равнище]], [[нормално разпределение]], [[показатели за разсейване]]. |
| | | | |
| | + | == Вижте още== |
| | | | |
| − | Показателите за средно равнище представляват обобщаващи количествени характеристики, с помощта на които се описва типичното, характерното състояние на изследвания признак. Най-често употребяваните показатели са [[мода]] (Mo), [[медиана]] (Me) и [[средна аритметична величина]]. [[File:variacionenanaliz.png]]
| + | *[[Показатели за средно равнище]] |
| − | | + | *[[Нормално разпределение]] |
| − | | + | *[[Показатели за разсейване]] |
| − | | |
| − | * Модата (Mo) е онази стойност, която има най-голяма абсолютна честота, т.е. която се повтаря най-голям брой пъти.
| |
| − | * Медианата (Ме) е онази стойност на променливата величина, която заема средно положение във вариационния ред и го дели на две равни части. Броят на стойностите, които са по-малки или равни на медианата, е равен на броя на тези, които са по-големи или съвпадат с нея.
| |
| − | * Средната аритметична величина е най-често използваният в научно-изследователската практика показател за средно равнище. Изчислява се по формула: | |
| − | | |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz2.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Където:
| |
| − | | |
| − | Х - сума на стойностите
| |
| − | | |
| − | п – обем на [[извадка]]та
| |
| − | | |
| − | ==Показатели за разсейване==
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Показателите за разсейване дават количествена характеристика на тенденцията на отклоняване на стойностите от типичното, средното равнище. За измерване на [[Статистическо разсейване|статистическото разсейване]] най-често се използват показателите [[размах]] (R), [[стандартно отклонение]] (S), [[коефициент на вариация]] (V).
| |
| − | | |
| − | | |
| − | * Размахът (R) е най-елементарният измерител на статистическото разсейване. Той представлява разликата между най-голямата и най-малката стойност на променливата величина и носи информация за диапазона, в който варират значенията на признака. Изчислява се по формула:
| |
| − | | |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz3.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Където:
| |
| − | | |
| − | Xmax - най-голямата стойност на променливата
| |
| − | | |
| − | Xmin - най-малката стойност на променливата
| |
| − | | |
| − | Тъй като в изчисляването на размаха участват само двете крайни стойности на вариационния ред, той е твърде неустойчив измерител на разсейването.
| |
| − | | |
| − |
| |
| − | | |
| − | * Стандартното отклонение (S) е най-прецизният и често използван показател за разсейване. Неговият смисъл се изразява в това да измери степента на отклонение на стойностите на променливата величина от средната аритметична. Формулата, която го дефинира е:
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz4.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Където:
| |
| − | | |
| − | Xi – всяка една стойност на променливата в извадката
| |
| − | | |
| − | п – обем на извадката
| |
| − | | |
| − | Изброените статистически показатели за разсейване изразяват степента на различията в същата мерна единица, в която е изследваният признак. Това не дава възможност за сравняване на вариацията на признаци, изразени в различни мерни единици, а в случай че са в една и съща мерна единица – относно различно средно равнище. За разрешаване на проблеми от подобно естество в статистиката се използва коефициентът на вариация (V %). Той се изчислява по формула:
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz5.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Където:
| |
| − | | |
| − | S – стандартно отклонение на стойностите
| |
| − | | |
| − | * Коефициентът на вариация (V%) дава информация за разсейването на признака, изразено в проценти, което дава възможност за сравняване на вариацията на различни признаци. Освен това се ползва за оценяване на еднородността на [[извадка]]та: | |
| − | * Счита се, че разсейването на признака е малко (извадката е еднородна), когато стойността му е до 10-12%.
| |
| − | * Между 10 и 30% извадката е приблизително еднородна.
| |
| − | * Когато е над 30% разсейването на признака е голямо (извадката е силно нееднородна).
| |
| − | | |
| − | ==Нормално разпределение==
| |
| − | | |
| − | ''' '''
| |
| − | | |
| − | Tерминът “разпределение на признака” се използва за означаване на съответствието между значенията на случайната величина и техните абсолютни или относителни честоти. Тъй като статистическите проучвания се основават на изследването на извадки, това разпределение се нарича [[Емпирично разпределение|емпирично]]. Ако то се онагледи графично, по конфигурацията на графичния образ може да се съди за закономерността, на която е подчинено изучаваното масово явление, и да се търси аналог сред т. нар. теоретични разпределения.
| |
| − | | |
| − | Изключително важно място в теорията на статистиката заема [[Гаус-Лапласово разпределение|нормалното разпределение]]. То носи наименованието [[Гаус-Лапласово разпределение|Гаус-Лаплас]]ово по имената на немския математик [[Карл Гаус]] (1777 – 1855) и френския математик [[Пиер Лаплас]] (1739 – 1827), които са го изследвали и описали теоретично. Нормалното разпределение стои в основата на изясняване на важни положения от репрезентативните статистически проучвания, интервалното оценяване, проверката на хипотези, методите за изготвяне на нормативи и др. Ще се спрем накратко на някои негови особености:
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Характерна за него е камбановидната крива на разпределение. Закономерно стойностите около средното равнище на признака имат най-голяма честота. Колкото повече се отдалечават от центъра на разпределението – толкова по- рядко се срещат.
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz6.png/600px]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz7.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Средната аритметична величина , модата и медианата съвпадат по стойност и определят центъра на разпределението.
| |
| − | | |
| − |
| |
| − | | |
| − | Стандартното отклонение (S) определя заостреността на кривата на разпределение. Колкото отклоненията от средното равнище са по-големи, толкова кривата е по-изострена и обратно. На фигурата са представени две емпирични разпределения с еднаква форма и център, но с различно разсейване.
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz8.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Кривата на нормалното разпределение е симетрична по отношение на перпендикуляра, спуснат от нейния връх към абсцисата, където се намира средната аритметична величина. На фигурата са представени три разпределения, едното от които е симетрично (b), а другите - несиметрични. Разпределение (а) е с дясно изтеглено, а (с) - с ляво изтеглено рамо.
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz9.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Симетричността на разпределението се описва с показателя за [[асиметрия]] (Аs), който при нормално разпределение е равен на нула (As=0). Когато коефициентът на асиметрия е с положителен знак, кривата на разпределение е с дясно изтеглено рамо (а), средната аритметична е по-голяма от модата и медианата. При разпределение с ляво изтеглено рамо (b) стойността на коефициента на асиметрия е с отрицателен знак, а средната аритметична е по-малка от модата и медианата. За симетричността на емпиричното разпределение се съди по изчисления от извадката по формула 3.5 емпиричен коефициент на асиметрия (Asemp).
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz10.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Където:
| |
| − | | |
| − | m3 – трети централен момент
| |
| − | | |
| − | S – стандартно отклонение
| |
| − | | |
| − | Третият централен момент се изчислява по формула:
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz11.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Където:
| |
| − | | |
| − | Xi – всяка една стойност на променливата в извадката
| |
| − | | |
| − | п – обем на извадката
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Дадени са табличните стойности на критерия (Asa) в зависимост от обема на извадката (n) и равнището на значимост (a). В случай че:
| |
| − | | |
| − | Asemp < Asa се приема, че разпределението на емпиричните данни е симетрично.
| |
| − | | |
| − | Asemp=>Asa се счита, че разпределението е несиметрично.
| |
| − | | |
| − |
| |
| − | | |
| − |
| |
| − | | |
| − | Височината на върха на нормалното разпределение се описва с показателя [[ексцес]] (Ех), който при нормално разпределение е равен на нула. На фигура 3.4 са представени примерни разпределения с нормален (b), висок - положителен (а), и нисък - отрицателен ексцес (с).
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz12.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Информация за степента на съвпадение на височината на върха на емпиричното разпределение с приетия за еталон връх на нормалното разпределение (Ex=0) дава изчисленият по формулата емпиричен коефициент на ексцес (Exemp).
| |
| − | | |
| − |
| |
| − | | |
| − | Табличните стойности на коефициента на ексцес (Exa) в зависимост от обема на извадката (n) и равнището на значимост (a). В случай че:
| |
| − | | |
| − | Exemp< Exa се приема, че разпределението на емпиричните данни има нормален ексцес.
| |
| − | | |
| − | Exemp=>Exa се счита, че разпределението има ненормален ексцес.
| |
| − | | |
| − |
| |
| − | | |
| − | Площта, заключена между нормалната крива, абсцисата и перпендикулярите, спуснати към тази ос в точки [[File:variacionenanaliz13.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | и [[File:variacionenanaliz14.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | представлява вероятността (Р%), дадена стойност на случайната величина да се намира в интервала от Х1 до Х2 . Вероятността не зависи от стойността на средната аритметична и стандартното отклонение, а само от множителя Z, който се нарича нормирано отклонение и се изчислява по формула:
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz15.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Дадени са стойностите на Z и процентът от случаите (P%), който попада в съответния интервал.
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz16.png]]
| |
| − | | |
| − | Това важно свойство на нормалното разпределение намира израз в т.нар. “правило на трите сигми”.
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz17.png]]
| |
| − | | |
| − |
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz16.png]]
| |
| − | | |
| − |
| |
| − | | |
| − | От фигурата се вижда, че в интервала:
| |
| − | | |
| − | * От –1.S до +1.S попадат централните 38.23% от случаите (Z=1).
| |
| − | * От –2.S до +2.S попадат централните 95.44% от случаите (Z=2).
| |
| − | * От –3.S до +3.S попадат централните 99.74% от случаите (Z=3). Вероятността дадена стойност на променливата величина да е извън този интервал е 0,25%, което от практическа гледна точка означава, че ако даден признак има нормално разпределение, всички значения на променливата попадат в границите на Х ± 3.S.
| |
| − | | |
| − |
| |
| − | | |
| − | Свойствата на нормалното разпределение имат голямо приложение в научно-изследователската дейност в спорта и физическото възпитание. Те дават възможност:
| |
| − | | |
| − | 1. Да се изграждат нормативи по [[Сигмален метод|сигмалния метод]]. В таблицата са дадени границите и словесните оценки на норматив по пет степенната скала на Щефко:
| |
| − | | |
| − | [[File:variacionenanaliz18.png]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | 2. Да се оценява всяко едно значение на променливата величина. За целта се ползва т.нар. Z-оценка, която представлява нормираната стойност на оценяваното значение. Очевидно е, че ако стойността на оценяваната величина е под средното равнище, нейната Z–оценка е отрицателна. Ако съвпада с центъра на разпределението, Z е 0, а ако е по-голяма от него - положително число.
| |
| − | | |
| − | == Вижте още==
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | * [[Решение]]
| |
| | * [[Задача за решаване]] | | * [[Задача за решаване]] |
| | * [[Закон за големите числа]] | | * [[Закон за големите числа]] |
| | * [[Корелация]] | | * [[Корелация]] |
| − | * [[Отклонение]]
| |
| − | * [[Математическо очакване]]
| |
| | * [[Дисперсия]] | | * [[Дисперсия]] |
| | * [[Модел]] | | * [[Модел]] |
| | * [[Променлива]] | | * [[Променлива]] |
| − | * [[Константа]]
| |
| | * [[Рационално решение]] | | * [[Рационално решение]] |
| | * [[Следствие]] | | * [[Следствие]] |
| − | * [[Извод]]
| |
| | | | |
| | ==Източници== | | ==Източници== |
| Ред 246: |
Ред 41: |
| | * [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:tiI-4GW3FQEJ:www.kirova.org/STAT%25202.doc+variacionen+analiz&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Вариационен анализ При групирани данни] | | * [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:tiI-4GW3FQEJ:www.kirova.org/STAT%25202.doc+variacionen+analiz&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Вариационен анализ При групирани данни] |
| | * [http://www.nsa.bg/download.php?NSAFRONTEND=63cc8de723f4ded100f6388cae95168c&id=113 Вариация] | | * [http://www.nsa.bg/download.php?NSAFRONTEND=63cc8de723f4ded100f6388cae95168c&id=113 Вариация] |
| − | * [http://www.broker.bg/content/view/680/29/ вариация на съвкупност] | + | * [http://www.broker.bg/content/view/680/29/ Вариация на съвкупност] |
| | * [http://www.referati.org/postoqnna-uslovna-variaciq-detailen-lm-test/12647/ref Постоянна условна вариация] | | * [http://www.referati.org/postoqnna-uslovna-variaciq-detailen-lm-test/12647/ref Постоянна условна вариация] |
| | * [http://www.onlinerechnik.com/duma/%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Значение на вариация] | | * [http://www.onlinerechnik.com/duma/%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Значение на вариация] |
| Ред 253: |
Ред 48: |
| | * [http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:P5Wxn6RqqJIJ:www.kirova.org/STAT%25201.doc+variacionen+analiz&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgzDu4ac2OVyc8Wq_U51CxU0aJCNW5UE_iskqHMmwW2DaQZECZ-NOUv4KDO2PxFjxnRinUXVwoQxLT9Op8iLTuiZNSyvxyqvFguOBmYMTRs21_pX2zyvq4sSxNIYqCZElnFRCo9&sig=AHIEtbSM4kL33TyDVaLlFyJuDYVfEw8bHA Вариационен анализ] | | * [http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:P5Wxn6RqqJIJ:www.kirova.org/STAT%25201.doc+variacionen+analiz&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgzDu4ac2OVyc8Wq_U51CxU0aJCNW5UE_iskqHMmwW2DaQZECZ-NOUv4KDO2PxFjxnRinUXVwoQxLT9Op8iLTuiZNSyvxyqvFguOBmYMTRs21_pX2zyvq4sSxNIYqCZElnFRCo9&sig=AHIEtbSM4kL33TyDVaLlFyJuDYVfEw8bHA Вариационен анализ] |
| | | | |
| − | [[category:Управленски решения и риск]] | + | [[category:Управленски решения и риск]][[category:Стратегическо управление]][[category:Статистика]] |