Разлика между версии на „Бюрокрация“
| Ред 4: | Ред 4: | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | + | Концепцията за бюрокрацията се развива през [[20 век]], когато [[експертно управление|управлението от експерти]] започва да се налага все повече в администрациите на различните [[политическа система|политическите системи]] и във всички големи организации като предприятия, [[профсъюз|професионални съюзи]], политически партии и др. | |
Наименованието на бюрокрацията произлиза от значението на [[организация]]та, а именно „комплексна единица, в която много индивиди и [[социалнa групa|социални групи]] си взаимодействат за постигането на някаква обща [[цел]]“. Това взаимодействие се изразява в обособяване на формални единици, наречени „бюра“. Пределното формализиране на организационната структура е признак за нейния рационален, а оттам и бюрократичен характер. ''Дейностите и задачите'' са точно и ясно регламентирани, като за изпълнението им са назначени хора с нужната [[квалификация]]. Разпределени и уредени по този начин дейностите образуват звена, които са организирани в [[йерархия]]. По-висшите надзирават по-нисшите, а също така имат и право да обжалват решенията на по-нисшите пред по-висши инстанции. | Наименованието на бюрокрацията произлиза от значението на [[организация]]та, а именно „комплексна единица, в която много индивиди и [[социалнa групa|социални групи]] си взаимодействат за постигането на някаква обща [[цел]]“. Това взаимодействие се изразява в обособяване на формални единици, наречени „бюра“. Пределното формализиране на организационната структура е признак за нейния рационален, а оттам и бюрократичен характер. ''Дейностите и задачите'' са точно и ясно регламентирани, като за изпълнението им са назначени хора с нужната [[квалификация]]. Разпределени и уредени по този начин дейностите образуват звена, които са организирани в [[йерархия]]. По-висшите надзирават по-нисшите, а също така имат и право да обжалват решенията на по-нисшите пред по-висши инстанции. | ||
Текуща версия към 13:19, 29 януари 2014
Бюрокрацията в съвременните социални науки се определя като административна система от обучени професионалисти, която работи непрекъснато в съответствие с определени правила.
Същност
Концепцията за бюрокрацията се развива през 20 век, когато управлението от експерти започва да се налага все повече в администрациите на различните политическите системи и във всички големи организации като предприятия, професионални съюзи, политически партии и др.
Наименованието на бюрокрацията произлиза от значението на организацията, а именно „комплексна единица, в която много индивиди и социални групи си взаимодействат за постигането на някаква обща цел“. Това взаимодействие се изразява в обособяване на формални единици, наречени „бюра“. Пределното формализиране на организационната структура е признак за нейния рационален, а оттам и бюрократичен характер. Дейностите и задачите са точно и ясно регламентирани, като за изпълнението им са назначени хора с нужната квалификация. Разпределени и уредени по този начин дейностите образуват звена, които са организирани в йерархия. По-висшите надзирават по-нисшите, а също така имат и право да обжалват решенията на по-нисшите пред по-висши инстанции.
Рационалност
Бюрокрацията е резултат от процеса на рационализиране и за Вебер тя представлява върхът на рационалността науправлението. Рационалността протича в два различни плана:
- От една страна под рационалност се разбират всички значения на техническата ефективност – прецизност, бързина, документираност, постоянство, намаляване на разходите.
- От друга страна рационалността означава ориентираност към строги правила и чисто предметни цели.
Вижте още
Източници
- Христова, С., Общностите в културно-историческа перспектива, София, 2000
- A Николов, А., Цикъл лекции по Социология на социалните общности, Великотърновски университет, 2003.
- “Законите на бюрокрацията” - Макс Вебер