Разлика между версии на „Борсова котировка“

Текуща версия към 16:32, 9 януари 2014

Борсовата котировка е публично обявената типична средна цена, от която стартира борсовата търговия.

Същност

Обявената борсова котировка означава твърдо задължение на борсата купуването и продаването на активите да се извършва по публично обявените цени. Разпространени са два начина на котиране: пряко и косвено.

Вижте още

Източници

“Ценни книжа, фондови борси, инвестиционни дружества” София 1995г.
Велев, Тодор Стефанов, “Търговски форми и борсите” – София 1993г.
“Ценни книжа и фондови борси” София 1995г.

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Борсовата котировка''' е '''публично обявената типична [[средна цена]]''', от която стартира [[борсовата търговия]]. Видове котировки: [[пряка борсова котировка]] - цената се обявява за единица тегло или за бройка; [[ косвена котировка]] - цената се обявява за един контракт. Обявява се типична средна цена за сделката с [[налични стоки]]. Може да има обявяване на котировка валидна за [[фючърсни сделки]], обявяване на котировки за [[опционни сделки]].
+'''Борсовата котировка''' е '''публично обявената типична [[средна цена]]''', от която стартира [[борсовата търговия]].
 ==Същност==
-Обявената борсова котировка означава твърдо задължение на [[борсата]] купуването и продаването на [[активите]] да се извършва по публично обявените цени. Разпространени са два начина на [[котиране]]: пряко и косвено.
+Обявената борсова котировка означава твърдо задължение на [[борса]]та купуването и продаването на [[актив]]ите да се извършва по публично обявените цени. Разпространени са два начина на [[котиране]]: пряко и косвено.
-==Цена сетълмент==
-Борсата се ангажира с т.нар. [[цена сетълмент]]. Тази цена се определя в зависимост от интензивността на [[борсовата търговия]]. Формира се в последните минути на [[борсовата сесия]]. Ако не е интензивна се определя за 2-3 часа през последните чaсове на борсовата търговия. От нея стартира борсовата търговия на другата борсова сесия. Задължително се обявява [[цена]], предложена от купувача, но до момента неприета от продавача. Несъвпадане на интересите-цена предложена от продавача, но неодобрена от купувача.
-===Принципи при обявяване на средна масова цена===
-* При извличане и определяне на тенденцията се изучава достатъчно голяма по обем съвкупност от единици случаи и [[явления]], колкото по-голяма е изучаваната съвкупност, толкова по-голяма е възможността да се извлече [[тенденция]], която е характерна за всички единици, включени в тази [[съвкупност]].
-* цената, която се извлича е на база стандартно качество,
-* цената, която се извилича е на база стандартно количество (не се включва ДДС )
-* борсовата котировка задължително трябва да се обявява само за стоки, при които е налице достатъчно [[активна борсова търговия]].
-* при определяне на котировките се взима под внимание и цената на взаимозаменяемите стоки
-* когато се извличат цени трябва да се има предвид и цените на други [[борсови пазари]].
-===Задължения на котировъчния комитет===
-Котировъчния комитет има за задача да обявява публично борсовите котировки,от които стартира борсовата търговия.Особено важна функция,предвижда изменения в [[макро и микро среда]]та,формира цените на всеки един [[търгуван актив]] на борсата.Определя и фиксира минимална и максимална граница на движение на цените.Разработва [[борсовия правилник]],определя [[борсовите стоки]],актуализира техния списък,стартира сесията,закрива борсовата сесия.В помощ на комитета може да има комисия по [[борсови права]],по качество,по контрол върху ценообразуването ,за етика и морал.
-===Международни цени и ценообразуване===
-Основните ценообразуващи [[фактор|фактори]] определят размера на цената на стоките, продавани на [[вътрешния пазар]]. Те включват: [[разходите]] (общи и променливи), организация на ценообразуването и характера на пазара. При [[експорта]] влияние върху размера на крайната продажна цена оказват и фактори като:
-[[данък|данъци]], [[мито|мита]] и [[такса|такси]], плащани от [[производител]]я и посредниците;
-- посредници и транспортни разходи,
-Борсови цени (борсови котировки). Това са котировките на световните стокови борси. Сделките на тези борси се сключват по [[мостри]], установени стандарти и описания, без да е необходимо наличието на стоката в момента на покупко-продажбата. Най-големите борси в света са [[Чикагската]],[[ Ню Йорк]],[[ Буенос Айрес]],[[ Брюксел]],[[ Амстердам]] и[[ Стокхолм]]. Търговските операции се извършват два пъти дневно – на сутрешна и следобедна сесия. Котират се цени за незабавна доставка “спот” и цени за доставка към определена бъдеща дата ([[фючърс|фючърси]] и[[форуърд]]).
-Както в повечето страни от Европа се прилага тактиката на ценообразуване, която следва колебанията на борсовите котировки. Ежедневно се отчитат котировките на [[лондонска борса за ценни метали|Лондонската борса за ценни метали]] (ЛМБ). Цените на нея се формират съобразно котировките на купувачи и продавачи. За продуктите, които предлага фирма [[Юнион Миниер]] – мед и медни полуфабрикати, съществуват различия при формиране на цените.
-==Котирането в исторически аспект==
-Котирането на [[ценни книжа|ценните книжа]] е дейност на посредниците и механизъм, чрез който се установяват и оповестяват цените на финансовите ефекти - обект на търговия на борсовия пазар. Тази дейност се осъществява по определени правила и има специфична [[технология]] на изпълнение. В този аспект се приема, че на отделните борси има различни механизми на котиране.
-В исторически аспект първо възниква т.нар. периодично котиране, като възможностите му са предопределени от условията на пазара за поемане на поръчките и определянето на курсовете им. [[Обезпеченост]]та на борсата с техника е примитивна, затова поръчките се записват на черна дъска или се събират от специален посредник, който ги обявява последователно за изпълнение.
-===Котирането „a la criee”===
-Едно от най-атрактивните и определящи облика на традиционната фондова борса е котирането "a la criee". Служителят, наречен-котировчик, открива борсовата сесия, като предлага изпълнението на поръчките да стане по реда на тяхното записване. Първата цена, която той обявява и записва върху голяма черна дъска, е последният [[курс]] от предишния ден при затварянето на борсата. [[Брокерите]] са подредили поръчките на клиентите в своите бележници. Изпълнявайки тези [[ордери]], те застават на пода един срещу друг и започват да търсят съвпадение в количествата и цените на противоположните поръчки. Търговията на пода на борсата се води по определени правила.
-===Котирането в днешно време===
-Днес котирането с извикване на глас се прилага за търговия на [[акция|акции]], които имат относително малък дневен [[оборот]]. В отделните страни този начин на определяне на курсовете еволюира, като се запазва принципно механизмът на котиране, но се променят средствата за изпълнение. Почти не се използват черни дъски, а брокерите разполагат с телефони и компютри, които им осигуряват директна връзка с инвестиционните посредници и с външния свят.
-===„par casier” vs. “par boite”===
-Котирането "par casier" и котирането "par boite" вече са [[архаични]] способи за определяне курсовете на отделни видове ценни книжа, но те полагат основите на един от най-използваните в съвременните условия начини за електронно котиране на акциите. Същността на котировката "par casier" се състои в [[централизирането]] на всички поръчки, подадени от клиентите на даден инвестиционен посредник на едно място при самия него. Особеността в случая е, че писмените поръчки не се акумулират на борсата, а в [[дружество]]то-посредник. Всеки ден служител, наречен "специалист", в началото на сеанса взема събраните поръчки и на тази база определя т.нар. равновесен курс. Това е всъщност котировъчният курс, който позволява да се изпълнят най-много [[транзакция|транзакции]]. Когато първият курс се обяви, по него се изпълняват поръчките, чиито [[лимит]]и за покупка са по-високи от котировъчния курс, и поръчките, чиито лимити за продажба са по-ниски от котировъчния курс. Котировката "par boite" е идентична с предходната разгледана котировка с тази разлика, че тук поръчките се централизират не от инвестиционния посредник, а от борсата и засягат определен вид акции, които по една или друга причина не се приемат за следене от инвестиционния посредник. Всички поръчки се депозират в една "кутия" (boite) и по познатия начин борсата определя равновесния курс, като си запазва правото да упражни по изключение проценти на [[редукция]] или отклонение на курса.
-==Механизъм на търгуване на БФБ - София АД==
-БФБ - София, е прекъснат пазар, на който борсовите посредници осъществяват покупко-продажби на ценни книжа и сключват сделки на търговски сесии. Към средата на [[1998]] г. търговията на регистрирания пазар на борсата остава присъствена, като целта е нерегистрираният (свободния) пазар да работи по електронен начин, т. е. търговията да бъде неприсъствена. Всичко това обаче зависи от възможностите за изграждане на електронна система за котиране и от одобрението на КЦКФБ.
-Съветът на директорите на борсата възлага на директора по търговията организирането на търговските сесии. Той одобрява списък на служителите на борсата, които могат да действат като пълномощници на търговските сесии, и определя за всяка сесия конкретни пълномощници.
-==Котиране==
-Това е процес на фиксиране на курсовете на финансовите активи чрез противопоставяне на поръчките за покупка и продажба, в друг случай механизъм за определяне на цените, тяхното фиксиране и публикуване в борсовите [[бюлетини]].
-===Видове котиране===
-Котиране с извикване на глас
-Електронно котиране
-Според използвания метод на търговия
-* Котиране чрез аукционен метод
-* Котиране чрез непрекъснат метод на търговия
-* Котиране чрез метода на фиксиране на цената
-Котиране с извикване на глас според с-мата на търговия
-* Котиране чрез рингова система
-* Котиране чрез шалтерна система
-* Котиране чрез клетъчна система
-Електронно котиране според продължителността на определяне на цените и ликвидността
-* Непрекъснато котиране
-* Котиране чрез [[фиксинг]]
-* Блоково котиране
-Според вида на пазарите се различават
-* Латинско котиране или котиране на пазари, които са дирижирани от поръчките или т.нар. пазари на [[агент]]ите.
-* Англо-саксонско котиране или котиране на пазари, които са дирижирани от цените или т.нар. пазари на [[маркет-мейкър]]и.
-{| class="prettytable"
-|-
-|
-'''Пазари, дирижирани от поръчките'''
-Латинско котиране
-|
-'''Смесени пазари'''
-Смесено котиране
-|
-'''Пазари, дирижирани от цените'''
-Англо-саксонско котиране
-|-
-|
-'''EURONEXT''' и всички европейски борси, отчасти без Лондон
-|
-'''NYSE,''' новият пазар '''NM''' на '''EURONEXT, AMEX''' и др.
-|
-'''NASDAQ/'''електронно борсово котиране, извънборсово котиране/'''SEAQ, SESDAQ,''' регионални американски борси и др.
-|}
-Електронно котиране дирижирано от поръчките
-Примерът е даден за Парижката фондова борса /ЕURONEXT/. Според степента на [[ликвидност]] акциите, които се търгуват, са разделени в две групи. Начинити на котиране са: непрекъснато и чрез фиксинг.
-Непрекъснатото електронно котиране
-То намира добро приложение за поръчки с големи обеми и се извършва с [[високоликвидни]] акции, разделени в два сектора А и В, които се търгуват постоянно т.е. през целия ден.
-Котиране чрез използване на фиксинг
-прилага се за [[нисколиквидни]] акции в сравнително малки обеми. При котиране с фиксинг поръчките за покупка и продажба се събират и записват в главния компютър и през известен период или в точно определен час по електронен път се определя равновесен курс.
-Етапи минаващи във времето на борсовата сесия за парижката фондова борса
-* предварителен период на котиране
-* отваряне на пазара и определяне на курс отваря на борсата
-* осъществяване на непрекъснато котиране с традиционните и нови финансови [[инструменти]]
-* подготвяне за закриване на търговията и определяне курс затваря на борсата.
 ==Вижте още==
+*[[Сетълмент]]
+*[[Сетълмент цена]]
+*[[Видове сетълмент]]
+*[[Платежни системи в България]]
+*[[Видове котиране]]
 * [[NASDAQ]]
 *[[Борса]]
@@ Ред 165: / Ред 22: @@
 *[[Борсова симулация]]
-==Използвана литература==
+==Източници==
 *“Ценни книжа, фондови борси, инвестиционни дружества” София 1995г.
 *Велев, Тодор Стефанов, “Търговски форми и борсите” – София 1993г.

Разлика между версии на „Борсова котировка“

Текуща версия към 16:32, 9 януари 2014

Съдържание

Същност

Вижте още

Източници

Външни препратки

Навигация

Търсене