Разлика между версии на „Борсова котировка“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 24: Ред 24:
  
 
Котирането "par casier" и котирането "par boite" вече са [[архаични]] способи за определяне курсовете на отделни видове ценни книжа, но те полагат основите на един от най-използваните в съвременните условия начини за електронно котиране на акциите. Същността на котировката "par casier" се състои в [[централизирането]] на всички поръчки, подадени от клиентите на даден инвестиционен посредник на едно място при самия него. Особеността в случая е, че писмените поръчки не се акумулират на борсата, а в [[дружество]]то-посредник. Всеки ден служител, наречен "специалист", в началото на сеанса взема събраните поръчки и на тази база определя т.нар. равновесен курс. Това е всъщност котировъчният курс, който позволява да се изпълнят най-много [[транзакция|транзакции]]. Когато първият курс се обяви, по него се изпълняват поръчките, чиито [[лимит]]и за покупка са по-високи от котировъчния курс, и поръчките, чиито лимити за продажба са по-ниски от котировъчния курс. Котировката "par boite" е идентична с предходната разгледана котировка с тази разлика, че тук поръчките се централизират не от инвестиционния посредник, а от борсата и засягат определен вид акции, които по една или друга причина не се приемат за следене от инвестиционния посредник. Всички поръчки се депозират в една "кутия" (boite) и по познатия начин борсата определя равновесния курс, като си запазва правото да упражни по изключение проценти на [[редукция]] или отклонение на курса.  
 
Котирането "par casier" и котирането "par boite" вече са [[архаични]] способи за определяне курсовете на отделни видове ценни книжа, но те полагат основите на един от най-използваните в съвременните условия начини за електронно котиране на акциите. Същността на котировката "par casier" се състои в [[централизирането]] на всички поръчки, подадени от клиентите на даден инвестиционен посредник на едно място при самия него. Особеността в случая е, че писмените поръчки не се акумулират на борсата, а в [[дружество]]то-посредник. Всеки ден служител, наречен "специалист", в началото на сеанса взема събраните поръчки и на тази база определя т.нар. равновесен курс. Това е всъщност котировъчният курс, който позволява да се изпълнят най-много [[транзакция|транзакции]]. Когато първият курс се обяви, по него се изпълняват поръчките, чиито [[лимит]]и за покупка са по-високи от котировъчния курс, и поръчките, чиито лимити за продажба са по-ниски от котировъчния курс. Котировката "par boite" е идентична с предходната разгледана котировка с тази разлика, че тук поръчките се централизират не от инвестиционния посредник, а от борсата и засягат определен вид акции, които по една или друга причина не се приемат за следене от инвестиционния посредник. Всички поръчки се депозират в една "кутия" (boite) и по познатия начин борсата определя равновесния курс, като си запазва правото да упражни по изключение проценти на [[редукция]] или отклонение на курса.  
 
==Механизъм на търгуване на БФБ - София АД==
 
 
БФБ - София, е прекъснат пазар, на който борсовите посредници осъществяват покупко-продажби на ценни книжа и сключват сделки на търговски сесии. Към средата на [[1998]] г. търговията на регистрирания пазар на борсата остава присъствена, като целта е нерегистрираният (свободния) пазар да работи по електронен начин, т. е. търговията да бъде неприсъствена. Всичко това обаче зависи от възможностите за изграждане на електронна система за котиране и от одобрението на КЦКФБ.
 
 
Съветът на директорите на борсата възлага на директора по търговията организирането на търговските сесии. Той одобрява списък на служителите на борсата, които могат да действат като пълномощници на търговските сесии, и определя за всяка сесия конкретни пълномощници.
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==

Версия от 16:25, 9 януари 2014

Борсовата котировка е публично обявената типична средна цена, от която стартира борсовата търговия. Видове котировки: пряка борсова котировка - цената се обявява за единица тегло или за бройка; косвена котировка - цената се обявява за един контракт. Обявява се типична средна цена за сделката с налични стоки. Може да има обявяване на котировка валидна за фючърсни сделки, обявяване на котировки за опционни сделки.

Същност

Обявената борсова котировка означава твърдо задължение на борсата купуването и продаването на активите да се извършва по публично обявените цени. Разпространени са два начина на котиране: пряко и косвено.

Котирането в исторически аспект

Котирането на ценните книжа е дейност на посредниците и механизъм, чрез който се установяват и оповестяват цените на финансовите ефекти - обект на търговия на борсовия пазар. Тази дейност се осъществява по определени правила и има специфична технология на изпълнение. В този аспект се приема, че на отделните борси има различни механизми на котиране.

В исторически аспект първо възниква т.нар. периодично котиране, като възможностите му са предопределени от условията на пазара за поемане на поръчките и определянето на курсовете им. Обезпечеността на борсата с техника е примитивна, затова поръчките се записват на черна дъска или се събират от специален посредник, който ги обявява последователно за изпълнение.

Котирането „a la criee”

Едно от най-атрактивните и определящи облика на традиционната фондова борса е котирането "a la criee". Служителят, наречен-котировчик, открива борсовата сесия, като предлага изпълнението на поръчките да стане по реда на тяхното записване. Първата цена, която той обявява и записва върху голяма черна дъска, е последният курс от предишния ден при затварянето на борсата. Брокерите са подредили поръчките на клиентите в своите бележници. Изпълнявайки тези ордери, те застават на пода един срещу друг и започват да търсят съвпадение в количествата и цените на противоположните поръчки. Търговията на пода на борсата се води по определени правила.

Котирането в днешно време

Днес котирането с извикване на глас се прилага за търговия на акции, които имат относително малък дневен оборот. В отделните страни този начин на определяне на курсовете еволюира, като се запазва принципно механизмът на котиране, но се променят средствата за изпълнение. Почти не се използват черни дъски, а брокерите разполагат с телефони и компютри, които им осигуряват директна връзка с инвестиционните посредници и с външния свят.

„par casier” vs. “par boite”

Котирането "par casier" и котирането "par boite" вече са архаични способи за определяне курсовете на отделни видове ценни книжа, но те полагат основите на един от най-използваните в съвременните условия начини за електронно котиране на акциите. Същността на котировката "par casier" се състои в централизирането на всички поръчки, подадени от клиентите на даден инвестиционен посредник на едно място при самия него. Особеността в случая е, че писмените поръчки не се акумулират на борсата, а в дружеството-посредник. Всеки ден служител, наречен "специалист", в началото на сеанса взема събраните поръчки и на тази база определя т.нар. равновесен курс. Това е всъщност котировъчният курс, който позволява да се изпълнят най-много транзакции. Когато първият курс се обяви, по него се изпълняват поръчките, чиито лимити за покупка са по-високи от котировъчния курс, и поръчките, чиито лимити за продажба са по-ниски от котировъчния курс. Котировката "par boite" е идентична с предходната разгледана котировка с тази разлика, че тук поръчките се централизират не от инвестиционния посредник, а от борсата и засягат определен вид акции, които по една или друга причина не се приемат за следене от инвестиционния посредник. Всички поръчки се депозират в една "кутия" (boite) и по познатия начин борсата определя равновесния курс, като си запазва правото да упражни по изключение проценти на редукция или отклонение на курса.

Вижте още

Използвана литература

  • “Ценни книжа, фондови борси, инвестиционни дружества” София 1995г.
  • Велев, Тодор Стефанов, “Търговски форми и борсите” – София 1993г.
  • “Ценни книжа и фондови борси” София 1995г.

Външни препратки