Разлика между версии на „Фондова борса“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Фондовата борса''' е '''организиран [[пазар]] на [[ценни книжа]], концентриращ [[търсене]]то и [[предлагане]]то на приети за търговия ценни книжа'''. Равният достъп до пазарната информация и равните условия за участие в [[търговия]]та се осигуряват именно от фондовата борса. Чрез фондовата борса може да се организира и свободен пазар на ценни книжа, като търговията е [[присъствена борса|присъствена]] и/или [[неприсъствена борса|неприсъствена]]. С развитието на интернет технологиите и [[глобализация]]та все повече се осъществява неприсъствената търговия на борсата. | + | '''Фондовата борса''' е '''организиран [[пазар]] на [[ценни книжа]], концентриращ [[търсене]]то и [[предлагане]]то на приети за търговия ценни книжа'''. |
| + | |||
| + | ==Същност== | ||
| + | Равният достъп до пазарната информация и равните условия за участие в [[търговия]]та се осигуряват именно от фондовата борса. Чрез фондовата борса може да се организира и свободен пазар на ценни книжа, като търговията е [[присъствена борса|присъствена]] и/или [[неприсъствена борса|неприсъствена]]. С развитието на интернет технологиите и [[глобализация]]та все повече се осъществява неприсъствената търговия на борсата. | ||
==Произход и развитие== | ==Произход и развитие== | ||
| Ред 11: | Ред 14: | ||
През следващите векове възникват множество борси. Първоначално в Лондон през 1554г. , по-късно в Амстердам през 1688г. Откриват се борси и в Хамбург, Франкфурт на Майн, Париж – 1711г. , Берлин – 1760г. , Швейцария – 1850г. , Япония – 1878г, и др. | През следващите векове възникват множество борси. Първоначално в Лондон през 1554г. , по-късно в Амстердам през 1688г. Откриват се борси и в Хамбург, Франкфурт на Майн, Париж – 1711г. , Берлин – 1760г. , Швейцария – 1850г. , Япония – 1878г, и др. | ||
| − | ==Учредяване и управление | + | ==Учредяване и управление== |
Фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което чрез дейността си осигурява на членовете си и на техните клиенти работни места. Заявителят трябва да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв. Не по-малко от 25 на сто от капитала трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част – към момента на получаване на разрешението. Най-малко 2/3 от [[капитал]]а на борсата трябва да бъде притежаван от [[банка|банки]], [[инвестиционен посредник|инвестиционни посредници]], [[финансова къща|финансови къщи]] и [[застрахователно дружество|застрахователни дружества]]. Капиталът на борсата подлежи на промяна. Решението за увеличаване на капитала се взема с мнозинство на Общото събрание. | Фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което чрез дейността си осигурява на членовете си и на техните клиенти работни места. Заявителят трябва да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв. Не по-малко от 25 на сто от капитала трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част – към момента на получаване на разрешението. Най-малко 2/3 от [[капитал]]а на борсата трябва да бъде притежаван от [[банка|банки]], [[инвестиционен посредник|инвестиционни посредници]], [[финансова къща|финансови къщи]] и [[застрахователно дружество|застрахователни дружества]]. Капиталът на борсата подлежи на промяна. Решението за увеличаване на капитала се взема с мнозинство на Общото събрание. | ||
Версия от 16:18, 9 януари 2014
Фондовата борса е организиран пазар на ценни книжа, концентриращ търсенето и предлагането на приети за търговия ценни книжа.
Същност
Равният достъп до пазарната информация и равните условия за участие в търговията се осигуряват именно от фондовата борса. Чрез фондовата борса може да се организира и свободен пазар на ценни книжа, като търговията е присъствена и/или неприсъствена. С развитието на интернет технологиите и глобализацията все повече се осъществява неприсъствената търговия на борсата.
Произход и развитие
Етимологията на думата “борса” произхожда от фамилията на белгийския благородник Van Ler Burse от гр. Брюге, в чиято къща през XV век се срещали търговци и банкери, за да извършват своите парични сделки. Символ на борсата става гербът на тази фамилия, състоящ се от три кесии, а самата къща е наречена бурса, а в последствие борса.
Възникването на този вид борси се свързва с развитието на държавните заеми. Така се постига превръщане на държавните документи за дълг в предмет на покупко-продажба. Появата и развитието на на акционерните дружества дават силен тласък в развитието на фондовите борси, чийто акции са предмет на борсовата търговия.
Първата фондова борса с международно значение е основана в Антверпен през 1531г. За нея била построена специална сграда, на фасадата, на която било изписано : “ За търговци от всички страни, говорещи на различни езици.”
През следващите векове възникват множество борси. Първоначално в Лондон през 1554г. , по-късно в Амстердам през 1688г. Откриват се борси и в Хамбург, Франкфурт на Майн, Париж – 1711г. , Берлин – 1760г. , Швейцария – 1850г. , Япония – 1878г, и др.
Учредяване и управление
Фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което чрез дейността си осигурява на членовете си и на техните клиенти работни места. Заявителят трябва да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв. Не по-малко от 25 на сто от капитала трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част – към момента на получаване на разрешението. Най-малко 2/3 от капитала на борсата трябва да бъде притежаван от банки, инвестиционни посредници, финансови къщи и застрахователни дружества. Капиталът на борсата подлежи на промяна. Решението за увеличаване на капитала се взема с мнозинство на Общото събрание.
Фондовата борса издава само поименни акции с право на един глас. Изгражда се клирингова система за гарантиране на поетите задължения по сделките с ценни книжа, които се извършват чрез нея.
Ръководно място на фондовата борса заема съветът на директорите. Този съвет може да приема борсовия правилник и правилника на арбитражния съд; да осигурява спазването на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, устава и борсовия правилник от участниците в борсовата търговия; да приема ценни книжа за търговия и прекратява временно или окончателно търговията с определени ценни книжа при условията и по реда на борсовия правилник; да приема членове на борсата и ги отстранява временно или окончателно от борсовата търговия при условията и по реда на борсовия правилник. Съветът приема решения и издава нареждания във връзка с упражняването на правата си, като има право и да налага санкции на членовете.
Организация на фондовата борса
Елементите на борсата са нейните устройствени правила, правилници и други правни актове ( като правилата за членство, търгуване и приключване на сделките, изискванията за котиране, изискванията пред фирмите, чиито ценни книжа се допускат за котиране и правила на информационното обслужване), ръководещи дейности на членовете и тяхната дейност по сделките с котирани ценни книжа, т.е. приета за борсово търгуване.
Различават се два вида борсови организации в зависимост от степента на контрол от страна на държавата биват свободни борси и борси на свободни борсови корпорации.
Борсовата корпорация е юридическо лице и организира и управлява борсата.
Страни по борсовите сделки са две категории участници – джобери и брокери:
- Джоберите са “търговци на едро”, които сключват сделки с ценни книжа за своя сметка и получават доход от разликата между цените по покупката и продажбата. Джоберите осъществяват търговски контакти само с членовете на борсата. Функцията им е да осигуряват пазара на ценни книжа, като така променят цените, че да се установи баланса между търсенето и предлагането.
- Брокерите са посредници на инвеститорите – приемат поръчки за купуване или за продажба на ценни книжа от външни лица, за което получават комисионна. Макар че е член на борсата, брокерът не е задължен да сключи сделки за своя клиент на самата борса: ако бъде инструктиран да купи ценни книжа, той може да извърши това извън този пазар, но не преди да е предложил на участниците в борсата сделка при същите условия. Макар че главните задължения на брокера са към неговия клиент, той също изпълнява задължения и към борсата, и към нейните индивидуални членове. Брокерът сключва сделки с други членове от свое име. Тогава, когато клиентът се окаже недобросъвестен, брокерът е задължен сам да уреди изпълнението на сделката, като не разкрива самоличността на своя клиент . В резултата на това джоберът не може да избира хората, с които търгува (косвено) – не му е известно дали са платежоспособни или не.
В проекта за указ на борсите в Република България се възприема друга възможна организация на дейността по сделките . Тук страни по сделката са борсов представител (изпълняващ функции подобно на брокера) и борсов посредник. Борсовият посредник не може да извършва борсови сделки за своя сметка или извън борсата. Борсовите представители правят своите предложения за покупка и продажба на ценни книжа пред борсовия посредник. Сделките се считат за сключени, когато борсовият посредник ги впише в своя дневник.
Всяка фондова борса трябва да поддържа висока степен на защита на инвеститорите независимо от промените в организацията й. Пред фирмите членки на борсата се поставят значителни изисквания, при тяхното кандидатстване за членство и в отношенията им с клиентите и другите членове на борсата.
Вижте още
- Акционер
- Борсов индекс
- Ценна книга
- Трейдър
- Анализ
- Борсов арбитраж
- Борсов бюлетин
- Борсов индекс
- Инвестиция
- Основни световни фондови борси
Източници
- В. Стоянов, Пари, банки борси. София 1999г.
- Венчо Стоянов, “Основи на финансите” – София 1997г.
- ИК “Труд и право”
- “Ценни книжа, фондови борси, инвестиционни дружества” София 1995г.
- Велев, Тодор Стефанов, “Търговски форми и борсите” – София 1993г.
- “Ценни книжа и фондови борси” София 1995г.