Разлика между версии на „Клод Шенън“
| (Не са показани 4 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:shannonPicture1.jpeg|thumb|right|Младия Клод Шенън]] | [[Image:shannonPicture1.jpeg|thumb|right|Младия Клод Шенън]] | ||
| − | '''Клод Еууд Шенън''' (30.04.1916 – 24.02.2001г.) е '''американски [[електроинженер]] и [[математик]]''' | + | '''Клод Еууд Шенън''' (30.04.1916 – 24.02.2001г.) е '''американски [[електроинженер]] и [[математик]]'''. |
==Биография== | ==Биография== | ||
| + | |||
| + | ===Ранни години=== | ||
Роден в [[Петоски]] , [[Мичиган]] през 1916г. в семейството на бизнесмен и учителка. Първоначалните си години прекарва в [[Геулорд]], Мичигън, където завършва и [[гимназия Геулорд]] през 1932г. След това показва своята склонност към механичните неща. Любимите му учебни предмети са [[физика]] и [[математика]]. Конструира вкъщи множество устройства например: [[модели на самолети]], [[модер на радио-контролирана лодка]], [[телеграфна система]] на половин миля разстояние от тях. Също така се интересува от [[жонглиране]] и [[шах]]. | Роден в [[Петоски]] , [[Мичиган]] през 1916г. в семейството на бизнесмен и учителка. Първоначалните си години прекарва в [[Геулорд]], Мичигън, където завършва и [[гимназия Геулорд]] през 1932г. След това показва своята склонност към механичните неща. Любимите му учебни предмети са [[физика]] и [[математика]]. Конструира вкъщи множество устройства например: [[модели на самолети]], [[модер на радио-контролирана лодка]], [[телеграфна система]] на половин миля разстояние от тях. Също така се интересува от [[жонглиране]] и [[шах]]. | ||
| + | |||
| + | ===Образование=== | ||
През 1932г. постъпва в Мичиганския университет и го завършва през 1936г с две бакаравърски степени – по математика и по електроника. След това започва проучване в Масачузетския технологичен унститут (MIT), където работи под ръководството на [[професор Ваневар Буш]] на неговия диференциален анализатор, [[аналогов компютър]]. | През 1932г. постъпва в Мичиганския университет и го завършва през 1936г с две бакаравърски степени – по математика и по електроника. След това започва проучване в Масачузетския технологичен унститут (MIT), където работи под ръководството на [[професор Ваневар Буш]] на неговия диференциален анализатор, [[аналогов компютър]]. | ||
| Ред 11: | Ред 15: | ||
През 1940г. печели Albert Nobel Prize. През същата година, Шенън се превръща в национален научен сътрудник в [[Института за напреднали изследвания в Принстън]], [[Ню Джърси]]. Там той има възможността да обсъди идеите си с влиятелни учени и математици като [[Херман Вайл]] и [[Джон фон Нойман]], и дори с [[Алберт Айнщайн]]. Шенън работи свободно през дисциплини, и започва да оформя идеите си, които по-късно ще се превърнат в [[теория на информацията]]. | През 1940г. печели Albert Nobel Prize. През същата година, Шенън се превръща в национален научен сътрудник в [[Института за напреднали изследвания в Принстън]], [[Ню Джърси]]. Там той има възможността да обсъди идеите си с влиятелни учени и математици като [[Херман Вайл]] и [[Джон фон Нойман]], и дори с [[Алберт Айнщайн]]. Шенън работи свободно през дисциплини, и започва да оформя идеите си, които по-късно ще се превърнат в [[теория на информацията]]. | ||
| + | ===Кариера=== | ||
Шенън започва работа в Bell Labs по проекти за [[пожаро – контролни системи]] и [[криптография]]. През 1943 година се запознава с водещия британски криптоаналист и математик [[Алън Тюринг]]. Клод бил изпратен във [[Вашингтон]] за да сподели с [[Американската военна криптоанализаторска служба]] методите използвани от британците за да разбият шифрите, използвани от немските подводници в северния [[Атлантически океан]]. | Шенън започва работа в Bell Labs по проекти за [[пожаро – контролни системи]] и [[криптография]]. През 1943 година се запознава с водещия британски криптоаналист и математик [[Алън Тюринг]]. Клод бил изпратен във [[Вашингтон]] за да сподели с [[Американската военна криптоанализаторска служба]] методите използвани от британците за да разбият шифрите, използвани от немските подводници в северния [[Атлантически океан]]. | ||
През 1948 година публикува труда си: ''„Математическа теория на връзките”'', в която представя своята унифицирана теория за предаване и обработка на ''информация''та. Информацията в този контекст включва всички видове съобщения, включително тези, които се предават по нервните влакна в живите организми. Шенън предложил да се измерва информацията в математическия смисъл, свеждайки я към избора между две значения, или двоични разряди, — „да” или „не”, полагайки по такъв начин основите на съвременната теория на връзките, която в днешно време играе важна роля в много области. | През 1948 година публикува труда си: ''„Математическа теория на връзките”'', в която представя своята унифицирана теория за предаване и обработка на ''информация''та. Информацията в този контекст включва всички видове съобщения, включително тези, които се предават по нервните влакна в живите организми. Шенън предложил да се измерва информацията в математическия смисъл, свеждайки я към избора между две значения, или двоични разряди, — „да” или „не”, полагайки по такъв начин основите на съвременната теория на връзките, която в днешно време играе важна роля в много области. | ||
| + | ===Разработки=== | ||
| + | Шенън е един от създателите на математическата [[теория на информацията]] през 1948г. Известен е с Shannon – Fano coding, Теоремата на Шенън-Хартли, Nyquist-Shannon sampling theorem, Noisy channel coding theorem, Shannon switching game, [[Число на Шенън]], [[Индекс на Шенън]], Shannon’s source coding theorem, Shannon’s expansion, Shannon-Weaver model of communication, Whittaker-Shannon interpolation formula. Основните му трудове са по [[теория на релейно-контактните схеми]], математическата теория на връзките, [[кибернетика]]. | ||
| − | + | По-важни получени награди, които притежава са: | |
| + | *Alfred Noble Prize, | ||
| + | *IEEE Medal of Honor, | ||
| + | *Kyoto Price. | ||
През 1949г. Шенън публикува поредния си забележим документ, озаглавен ''„Комуникационна теория на тайните системи”'' – една деквалифицирана версия на работата му по време на [[Втората Световна война]] върху [[математическата теория на криптографията]]. По-късно тази теория помага, за да може телекомуникациите да минат от аналогови към [[цифрови системи]]. | През 1949г. Шенън публикува поредния си забележим документ, озаглавен ''„Комуникационна теория на тайните системи”'' – една деквалифицирана версия на работата му по време на [[Втората Световна война]] върху [[математическата теория на криптографията]]. По-късно тази теория помага, за да може телекомуникациите да минат от аналогови към [[цифрови системи]]. | ||
| − | + | ===Късни години=== | |
| − | == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
През 1957г. Шенън се връща в MIT, за да се присъеди към преподавателския му състаи и за да провежда работа в [[изследователската лаборатория по електроника]] (ИЛЕ). Продължил да преподава до 1978г. Развил болестта [[Алцхаймер]] и прекаръл последните си няколко години в старчески дом в Масачузетс. Болестта опустошава умът му и в последните години той забравя за чудесата на [[цифровата революция]]. След смъртта му остава съпругата му, сина и дъщеря му, както и двама внуци. | През 1957г. Шенън се връща в MIT, за да се присъеди към преподавателския му състаи и за да провежда работа в [[изследователската лаборатория по електроника]] (ИЛЕ). Продължил да преподава до 1978г. Развил болестта [[Алцхаймер]] и прекаръл последните си няколко години в старчески дом в Масачузетс. Болестта опустошава умът му и в последните години той забравя за чудесата на [[цифровата революция]]. След смъртта му остава съпругата му, сина и дъщеря му, както и двама внуци. | ||
| − | |||
През 2001г. има чествания, които отбелязват постиженията на Шенън. В момента има 5 негови статуи, които са местата свързани с живота му: една в университета в Мичиган, една в Масачузетския технологичен университет, една в Гейлорд, Мичиган, една в университета в Калифорния, Сан Диего и една в Bell Labs. | През 2001г. има чествания, които отбелязват постиженията на Шенън. В момента има 5 негови статуи, които са местата свързани с живота му: една в университета в Мичиган, една в Масачузетския технологичен университет, една в Гейлорд, Мичиган, една в университета в Калифорния, Сан Диего и една в Bell Labs. | ||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
*[[Теория на информацията]] | *[[Теория на информацията]] | ||
| + | *[[Мишка на Шенън]] | ||
| + | *[[Компютърна програма за шах на Шенън]] | ||
*[[Комбинаторика]] | *[[Комбинаторика]] | ||
*[[Дърво на решенията]] | *[[Дърво на решенията]] | ||
Текуща версия към 16:55, 7 януари 2014
Клод Еууд Шенън (30.04.1916 – 24.02.2001г.) е американски електроинженер и математик.
Биография
Ранни години
Роден в Петоски , Мичиган през 1916г. в семейството на бизнесмен и учителка. Първоначалните си години прекарва в Геулорд, Мичигън, където завършва и гимназия Геулорд през 1932г. След това показва своята склонност към механичните неща. Любимите му учебни предмети са физика и математика. Конструира вкъщи множество устройства например: модели на самолети, модер на радио-контролирана лодка, телеграфна система на половин миля разстояние от тях. Също така се интересува от жонглиране и шах.
Образование
През 1932г. постъпва в Мичиганския университет и го завършва през 1936г с две бакаравърски степени – по математика и по електроника. След това започва проучване в Масачузетския технологичен унститут (MIT), където работи под ръководството на професор Ваневар Буш на неговия диференциален анализатор, аналогов компютър.
През 1938г. защитава докторска дисертация, в която разработва принципите на логическото устройство на компютъра, свързвайки булевата алгебра с работата на електрическите схеми. Тази разработка става повратна точка в историята на развитието на съвременната информатика и изчислителна техника.
През 1940г. печели Albert Nobel Prize. През същата година, Шенън се превръща в национален научен сътрудник в Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси. Там той има възможността да обсъди идеите си с влиятелни учени и математици като Херман Вайл и Джон фон Нойман, и дори с Алберт Айнщайн. Шенън работи свободно през дисциплини, и започва да оформя идеите си, които по-късно ще се превърнат в теория на информацията.
Кариера
Шенън започва работа в Bell Labs по проекти за пожаро – контролни системи и криптография. През 1943 година се запознава с водещия британски криптоаналист и математик Алън Тюринг. Клод бил изпратен във Вашингтон за да сподели с Американската военна криптоанализаторска служба методите използвани от британците за да разбият шифрите, използвани от немските подводници в северния Атлантически океан.
През 1948 година публикува труда си: „Математическа теория на връзките”, в която представя своята унифицирана теория за предаване и обработка на информацията. Информацията в този контекст включва всички видове съобщения, включително тези, които се предават по нервните влакна в живите организми. Шенън предложил да се измерва информацията в математическия смисъл, свеждайки я към избора между две значения, или двоични разряди, — „да” или „не”, полагайки по такъв начин основите на съвременната теория на връзките, която в днешно време играе важна роля в много области.
Разработки
Шенън е един от създателите на математическата теория на информацията през 1948г. Известен е с Shannon – Fano coding, Теоремата на Шенън-Хартли, Nyquist-Shannon sampling theorem, Noisy channel coding theorem, Shannon switching game, Число на Шенън, Индекс на Шенън, Shannon’s source coding theorem, Shannon’s expansion, Shannon-Weaver model of communication, Whittaker-Shannon interpolation formula. Основните му трудове са по теория на релейно-контактните схеми, математическата теория на връзките, кибернетика.
По-важни получени награди, които притежава са:
- Alfred Noble Prize,
- IEEE Medal of Honor,
- Kyoto Price.
През 1949г. Шенън публикува поредния си забележим документ, озаглавен „Комуникационна теория на тайните системи” – една деквалифицирана версия на работата му по време на Втората Световна война върху математическата теория на криптографията. По-късно тази теория помага, за да може телекомуникациите да минат от аналогови към цифрови системи.
Късни години
През 1957г. Шенън се връща в MIT, за да се присъеди към преподавателския му състаи и за да провежда работа в изследователската лаборатория по електроника (ИЛЕ). Продължил да преподава до 1978г. Развил болестта Алцхаймер и прекаръл последните си няколко години в старчески дом в Масачузетс. Болестта опустошава умът му и в последните години той забравя за чудесата на цифровата революция. След смъртта му остава съпругата му, сина и дъщеря му, както и двама внуци.
През 2001г. има чествания, които отбелязват постиженията на Шенън. В момента има 5 негови статуи, които са местата свързани с живота му: една в университета в Мичиган, една в Масачузетския технологичен университет, една в Гейлорд, Мичиган, една в университета в Калифорния, Сан Диего и една в Bell Labs.
Робърт Галер нарича Шенън най-големия учен на ХХвек. Нийл Слоун казва: „Той е един от най-великите хора на века. Без него, нито едно от нещата, които днес знаем, нямаше да съществува. Цялата дигитална революция започва с него”.
Вижте още
- Теория на информацията
- Мишка на Шенън
- Компютърна програма за шах на Шенън
- Комбинаторика
- Дърво на решенията
- Бит
- Външни данни
- Симулационен език
- Теория на кодиране
- Условна ентропия
- Алберт Айнщайн
- Обект (управление)
- Играта като човешка дейност
Източници
- Денчев С., „Информационна среда за трансфер на технологии“, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003
- Иванов Г., „Съвременни ефективни връзки с обществеността“, изд. „Христо Ботев“, С., 2002
- Маринов Р., „Бял, Черен и Реверсивен пъблик рилейшънз“, изд. „ВН“, С., 2003
- Олброу М., „Глобалната епоха“, изд. „Обсидиан“, С., 2001
- Петев Т., „Теории за масовата комуникация“, изд. на СУ „Св. Климент Охридски“, С., 2004
Външни препратки
- Въведение в модерните обществени комуникации
- Ролята на пъблик рилейшънс в интегрираните маркетингови комуникации
- Биография
- Манипулативно въздействие на интернет върху съвременните комуникации и визуалните изкуства
- Елементи на комуникационния процес
- Статия за смъртта на Шенън
- Биография на английски език
- Биография превод
