Разлика между версии на „Бит“
(Нова страница: thumb|right В теорията на Шенон определението за количество информация е следното: "Коли...) |
|||
| (Не са показани 17 междинни версии от 4 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | [[file:bit.jpg|thumb|right]] | + | [[file:bit.jpg|thumb|400px|right]] |
| − | + | '''Бит''' в теорията на Шенън представлява '''определението за количество [[информация]]''' е следното: "Количество информация в дадено съобщение се определя като разлика в степента на [[неопределеност]] преди и след получаване на съобщението". | |
| − | + | ==Същност== | |
| − | неопределеност преди и след получаване на съобщението". Основна единица мярка за количество информация е 1 бит (bit). Един бит информация е съобщение, което | + | Основна единица мярка за количество информация е 1 бит (bit). Един бит информация е съобщение, което е отговор на двоичен въпрос, т.е. въпрос за чийто отговор има две възможности "да" или "не". Отговорът "да" се означава с цифрата “1”, а отговорът "не" се означава с цифрата “0”. Един бит още се счита информация за изхода на събитие с две равновероятни възможности, означени с “0” и “1”. Следователно в един бит се записва или цифрата “1” или цифрата “0”. Друга по-голяма мярка за количество информация е 1 [[байт]] (byte) , 1 байт = 8 бита. Един байт е последователно разположени един до друг 8 бита. |
| − | |||
| − | е отговор на двоичен въпрос, т.е. въпрос за | ||
| − | |||
| − | означава с цифрата “0”. Един бит още се счита информация за изхода на събитие с две равновероятни възможности, означени с “0” и “1”. Следователно в един бит | ||
| − | |||
| − | се записва или цифрата “1” или цифрата “0”. Друга по-голяма мярка за количество информация е 1 байт (byte) , 1 байт = 8 бита. Един байт е последователно | ||
| − | |||
| − | разположени един до друг 8 бита. | ||
==История== | ==История== | ||
| − | Първите компютри са работили с 10 устойчиви състояния и са ползвали десетична аритметика (аналитичния двигател на Бабидж). След определено време се определя | + | Първите компютри са работили с 10 устойчиви състояния и са ползвали десетична аритметика ([[Аналитичен двигател|аналитичния двигател]] на [[Чарлз Бабидж|Бабидж]]). След определено време това се определя като неефективно и се заменя. |
| − | |||
| − | |||
==Представяне== | ==Представяне== | ||
| − | Абстрактно битовете се представят като 0 или 1, като липса или наличие на | + | Абстрактно битовете се представят като 0 или 1, като липса или наличие на ток и по други начини. |
| − | Компютрите обикновено обработват битове групирани в групи с фиксирана големина, условно наречени "думи". Броят на битове в една дума варира в зависимост от | + | Компютрите обикновено обработват битове групирани в групи с фиксирана големина, условно наречени "думи". Броят на битове в една дума варира в зависимост от модела на [[компютър]]а, обикновено между 8 до 80 бита, или дори повече при някои специализирани машини. |
| − | |||
| − | модела на | ||
==Производни== | ==Производни== | ||
| Ред 37: | Ред 25: | ||
==Вижте също== | ==Вижте също== | ||
| − | * | + | *[[Клод Шенън]] |
| − | * | + | *[[Закон за необходимото разнообразие]] |
| − | * | + | *[[Симулационен език]] |
| − | * | + | *[[Условна ентропия]] |
| − | * Чарлз Бабидж | + | *[[Чарлз Бабидж]] |
| − | * | + | *[[Променлива на средата]] |
| + | *[[Хиперлинк]] | ||
| + | *[[Компютърна графика]] | ||
| + | *[[Растерна графика]] | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
| − | * http:// | + | *Steven S. Skiena, Miguel Revilla, Programming Challenges |
| − | * http://www. | + | *Доц. Антон Петров, Лекции по компютърни архитектури, Факултет по математика и информатика СУ, 2010 |
| − | * | + | *Andrew Hunt, David Thomas, The Pragmatic Programmer: From Journeyman to Master |
| + | |||
| + | ==Външни препратки== | ||
| + | |||
| + | *[http://uroci.net/urok/3140/%D0%9F%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5--%D0%B2-%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB.html Форматиране на клетки в Ексел] | ||
| + | *[http://www.rais.bg/pages/article/155 Що е периферно устройство] | ||
| + | *[http://www.webdesign-bulgaria.com/posts/ram-memory.php Какво е Рам памет] | ||
| + | *[http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/products/home Уиндоус 7] | ||
| + | |||
| + | [[category:Информатика]][[category:Математика]][[category:Кибернетика]] | ||
Текуща версия към 12:20, 6 януари 2014
Бит в теорията на Шенън представлява определението за количество информация е следното: "Количество информация в дадено съобщение се определя като разлика в степента на неопределеност преди и след получаване на съобщението".
Същност
Основна единица мярка за количество информация е 1 бит (bit). Един бит информация е съобщение, което е отговор на двоичен въпрос, т.е. въпрос за чийто отговор има две възможности "да" или "не". Отговорът "да" се означава с цифрата “1”, а отговорът "не" се означава с цифрата “0”. Един бит още се счита информация за изхода на събитие с две равновероятни възможности, означени с “0” и “1”. Следователно в един бит се записва или цифрата “1” или цифрата “0”. Друга по-голяма мярка за количество информация е 1 байт (byte) , 1 байт = 8 бита. Един байт е последователно разположени един до друг 8 бита.
История
Първите компютри са работили с 10 устойчиви състояния и са ползвали десетична аритметика (аналитичния двигател на Бабидж). След определено време това се определя като неефективно и се заменя.
Представяне
Абстрактно битовете се представят като 0 или 1, като липса или наличие на ток и по други начини.
Компютрите обикновено обработват битове групирани в групи с фиксирана големина, условно наречени "думи". Броят на битове в една дума варира в зависимост от модела на компютъра, обикновено между 8 до 80 бита, или дори повече при някои специализирани машини.
Производни
- 8b (бита) = 1B (байт)
- 1024B (байта) = 1Kib (килобaйт)
- 1024Kib (килобайта) = 1Mib (мегабайт)
- 1024Mib (мегабайта) = 1Gib (гигабайт)
- 1024Gib (гигабайта) = 1Tib (терабайт)
Вижте също
- Клод Шенън
- Закон за необходимото разнообразие
- Симулационен език
- Условна ентропия
- Чарлз Бабидж
- Променлива на средата
- Хиперлинк
- Компютърна графика
- Растерна графика
Източници
- Steven S. Skiena, Miguel Revilla, Programming Challenges
- Доц. Антон Петров, Лекции по компютърни архитектури, Факултет по математика и информатика СУ, 2010
- Andrew Hunt, David Thomas, The Pragmatic Programmer: From Journeyman to Master