Разлика между версии на „Ефект на пеперудата“
| (Не са показани 3 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | [[Физика]]та разполага с две Теории за Хаоса - Обща Теория на Хаоса и Теория на квантовия Хаос. От психологическа гледна точка различията в тях са без значение. Важното е, че те доказват съществуването на закони, които дори Хаосът не може да наруши.[[Ерго]], по [[аналогия]], процесите на мислене и чувстване се подчиняват на също такива железни закони, валидни за всички нас, без оглед на пол, възраст, раса и религиозна принадлежност. Съществува и едно обединяващо двете теории понятие, което може да се ползва като мост към Теорията за Хаоса в мисленето ни. Това понятие е „чувствителност към началните условия” и именно то лежи в основата на добре известния на кино маниаците | + | [[Физика]]та разполага с две Теории за Хаоса - Обща Теория на Хаоса и Теория на квантовия Хаос. От психологическа гледна точка различията в тях са без значение. Важното е, че те доказват съществуването на закони, които дори Хаосът не може да наруши.[[Ерго]], по [[аналогия]], процесите на мислене и чувстване се подчиняват на също такива железни закони, валидни за всички нас, без оглед на пол, възраст, раса и религиозна принадлежност. Съществува и едно обединяващо двете теории понятие, което може да се ползва като мост към Теорията за Хаоса в мисленето ни. Това понятие е „чувствителност към началните условия” и именно то лежи в основата на добре известния на кино маниаците „ефект на пеперудата”, чиято елементарна същност е формулирана и доказана от Едуард Лоренц и гласи: „И най-малкото отклонение от началните условия може да доведе до огромни различия в резултата.” |
| − | |||
Ефектът на пеперудата от една страна дава метафоричен отговор на въпроса защо всички психолози и психотерапевти се ровят ентусиазирано из миналото ни, стремейки се понякога неистово да ни накарат да си припомним ранно младенческите си и детски отношения с родителите ни; и от друга, отнесено към настоящето ни дава възможността да интерпретираме и реинтепретираме дотолкова свободно актуалните си преживявания, [[мисли]] и [[чувства]], че да можем да доказваме без проблеми сами на себе си, че черното е бяло и бялото черно (казано метафорично). В него се изучават привидно случайното или много сложното поведение на [[детерминирани динамични системи]], състоянието на които са променя във времето според фиксирани математически правила. | Ефектът на пеперудата от една страна дава метафоричен отговор на въпроса защо всички психолози и психотерапевти се ровят ентусиазирано из миналото ни, стремейки се понякога неистово да ни накарат да си припомним ранно младенческите си и детски отношения с родителите ни; и от друга, отнесено към настоящето ни дава възможността да интерпретираме и реинтепретираме дотолкова свободно актуалните си преживявания, [[мисли]] и [[чувства]], че да можем да доказваме без проблеми сами на себе си, че черното е бяло и бялото черно (казано метафорично). В него се изучават привидно случайното или много сложното поведение на [[детерминирани динамични системи]], състоянието на които са променя във времето според фиксирани математически правила. | ||
| − | Според известната пословица: "Когато в дъждовните гори на Амазония една переруда размаха крилца - тя предизвиква ураган в Мексико". Дали наистина можем да разчитаме на пеперудите и дали това е възможно? Малки вариации в първоначалните условия на динамичните системи водят до непредсказуеми огромни промени в крайните резултати. Или с други думи-всяко наше решение отваря пропаст между бъдещето преди и след вземане на решението. Първият истински експериментатор относно хаоса е метеорологът Едуард Лоренц. През 60-те той е работил върху проблема с прогнозата на времето. Един ден през 1961 год той е искал да види някакви частични следствия в прогнозата си и, за да спести време, е поставил данните от средата, а не от началото на компютърната си програма и е оставил принтера да разпечатва данните. Когато се върнал след 1 час, резултатите били съвсем различни от тези с началните данни. Лоренц проследил какво се е случило и установил, че разминаването между начални данни и въведените от средата имали разминаване след третия знак след десетичната запетая. Оригиналните данни били ,506127, а при новата схема въведени били само ,506... При всички [[конвенционални изследвания]] се считало, че разликата след четвъртия [[десетичен знак]] е минимална и резултатите тряба да бъдат сходни. | + | Според известната пословица: "Когато в дъждовните гори на Амазония една переруда размаха крилца - тя предизвиква ураган в Мексико". Дали наистина можем да разчитаме на пеперудите и дали това е възможно? Малки вариации в първоначалните условия на динамичните системи водят до непредсказуеми огромни промени в крайните резултати. Или с други думи-всяко наше решение отваря пропаст между бъдещето преди и след вземане на решението. Първият истински експериментатор относно хаоса е метеорологът Едуард Лоренц. През 60-те той е работил върху проблема с прогнозата на времето. |
| + | |||
| + | [[File: eduardlorenz3.png|thumb|left|Ефекта на пеперудата е обект на изследване в контекста на Теорията на хаоса]] | ||
| + | |||
| + | Един ден през 1961 год той е искал да види някакви частични следствия в прогнозата си и, за да спести време, е поставил данните от средата, а не от началото на компютърната си програма и е оставил принтера да разпечатва данните. Когато се върнал след 1 час, резултатите били съвсем различни от тези с началните данни. Лоренц проследил какво се е случило и установил, че разминаването между начални данни и въведените от средата имали разминаване след третия знак след десетичната запетая. Оригиналните данни били ,506127, а при новата схема въведени били само ,506... При всички [[конвенционални изследвания]] се считало, че разликата след четвъртия [[десетичен знак]] е минимална и резултатите тряба да бъдат сходни. | ||
Научните работници се считали за щастливи, ако могат да направят опити и измерят резултати с точност до третия десетичен знак. Смятало се, че от четвъртия десетичен знак-по принцип невъзможен за отчитане-крайните резултати имат незначителни отклонения и могат да бъдат пренебрегнати. Лоренц доказал, че това е грешна идея. Този ефект е известен в научните среди като ефекта на пеперудата. Размахването на крилете на една единствена пеперуда днес предизвиква фини промени в атмосферата. С времето атмосферните промени се увеличават и държанието на атмосферата започва да се различава от това, което би било преди размахването на крилете на пеперудата. След месец време торнадото, което би трябвало да се случи на индонезийския бряг, не се случва. Или може би се случва [[торнадо]], което първоначално не е трябвало да се случи. | Научните работници се считали за щастливи, ако могат да направят опити и измерят резултати с точност до третия десетичен знак. Смятало се, че от четвъртия десетичен знак-по принцип невъзможен за отчитане-крайните резултати имат незначителни отклонения и могат да бъдат пренебрегнати. Лоренц доказал, че това е грешна идея. Този ефект е известен в научните среди като ефекта на пеперудата. Размахването на крилете на една единствена пеперуда днес предизвиква фини промени в атмосферата. С времето атмосферните промени се увеличават и държанието на атмосферата започва да се различава от това, което би било преди размахването на крилете на пеперудата. След месец време торнадото, което би трябвало да се случи на индонезийския бряг, не се случва. Или може би се случва [[торнадо]], което първоначално не е трябвало да се случи. | ||
| + | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
Текуща версия към 11:35, 6 януари 2014
Едуард Лоренц е разработил и научната концепция за "ефекта на пеперудата", според която незначителни въздействия могат да станат причина за сериозни промени.
Същност
Физиката разполага с две Теории за Хаоса - Обща Теория на Хаоса и Теория на квантовия Хаос. От психологическа гледна точка различията в тях са без значение. Важното е, че те доказват съществуването на закони, които дори Хаосът не може да наруши.Ерго, по аналогия, процесите на мислене и чувстване се подчиняват на също такива железни закони, валидни за всички нас, без оглед на пол, възраст, раса и религиозна принадлежност. Съществува и едно обединяващо двете теории понятие, което може да се ползва като мост към Теорията за Хаоса в мисленето ни. Това понятие е „чувствителност към началните условия” и именно то лежи в основата на добре известния на кино маниаците „ефект на пеперудата”, чиято елементарна същност е формулирана и доказана от Едуард Лоренц и гласи: „И най-малкото отклонение от началните условия може да доведе до огромни различия в резултата.”
Ефектът на пеперудата от една страна дава метафоричен отговор на въпроса защо всички психолози и психотерапевти се ровят ентусиазирано из миналото ни, стремейки се понякога неистово да ни накарат да си припомним ранно младенческите си и детски отношения с родителите ни; и от друга, отнесено към настоящето ни дава възможността да интерпретираме и реинтепретираме дотолкова свободно актуалните си преживявания, мисли и чувства, че да можем да доказваме без проблеми сами на себе си, че черното е бяло и бялото черно (казано метафорично). В него се изучават привидно случайното или много сложното поведение на детерминирани динамични системи, състоянието на които са променя във времето според фиксирани математически правила.
Според известната пословица: "Когато в дъждовните гори на Амазония една переруда размаха крилца - тя предизвиква ураган в Мексико". Дали наистина можем да разчитаме на пеперудите и дали това е възможно? Малки вариации в първоначалните условия на динамичните системи водят до непредсказуеми огромни промени в крайните резултати. Или с други думи-всяко наше решение отваря пропаст между бъдещето преди и след вземане на решението. Първият истински експериментатор относно хаоса е метеорологът Едуард Лоренц. През 60-те той е работил върху проблема с прогнозата на времето.
Един ден през 1961 год той е искал да види някакви частични следствия в прогнозата си и, за да спести време, е поставил данните от средата, а не от началото на компютърната си програма и е оставил принтера да разпечатва данните. Когато се върнал след 1 час, резултатите били съвсем различни от тези с началните данни. Лоренц проследил какво се е случило и установил, че разминаването между начални данни и въведените от средата имали разминаване след третия знак след десетичната запетая. Оригиналните данни били ,506127, а при новата схема въведени били само ,506... При всички конвенционални изследвания се считало, че разликата след четвъртия десетичен знак е минимална и резултатите тряба да бъдат сходни.
Научните работници се считали за щастливи, ако могат да направят опити и измерят резултати с точност до третия десетичен знак. Смятало се, че от четвъртия десетичен знак-по принцип невъзможен за отчитане-крайните резултати имат незначителни отклонения и могат да бъдат пренебрегнати. Лоренц доказал, че това е грешна идея. Този ефект е известен в научните среди като ефекта на пеперудата. Размахването на крилете на една единствена пеперуда днес предизвиква фини промени в атмосферата. С времето атмосферните промени се увеличават и държанието на атмосферата започва да се различава от това, което би било преди размахването на крилете на пеперудата. След месец време торнадото, което би трябвало да се случи на индонезийския бряг, не се случва. Или може би се случва торнадо, което първоначално не е трябвало да се случи.
Вижте още
- Теория на хаоса
- Странен атрактор
- Беноа Манделброт
- Фрактал
- Фрактална размерност
- Карл Вайерщрас
- Закон за фотоелектричния ефект
- Фрактална графика
- Векторна графика
- Фрактална геометрия на Манделброт
- Видове фрактали
Източници
- Edward Lorenz - The Essence Of Chaos (The Jessie and John Danz Lecture Series)
- Garnett P. Williams - Chaos Theory Tamed
- Steven H. Strogatz - Nonlinear Dynamics And Chaos: With Applications To Physics, Biology, Chemistry, And Engineering (Studies in Nonlinearity)
- Neil Johnson - Simply Complexity: A Clear Guide to Complexity Theory
- Lenny Smith - Chaos: A Very Short Introduction (Very Short Introductions)
- Uri Merry - Coping with Uncertainty: Insights from the New Sciences of Chaos, Self-Organization, and Complexity
- Stephen H. Kellert - In the Wake of Chaos: Unpredictable Order in Dynamical Systems (Science and Its Conceptual Foundations series)
- Heinz-Otto Peitgen - Chaos and Fractals: New Frontiers of Science
- Stephen H. Kellert - Borrowed Knowledge: Chaos Theory and the Challenge of Learning across Disciplines