|
|
| (Не са показани 13 междинни версии от същия потребител) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | [[Image: bezrabotica1.jpg|thumb|right|Мъже търсещи работа 1935.]] | + | [[Image: bezrabotica1.jpg|thumb|270px|right|Мъже търсещи работа 1935г.]] |
| | '''Безработица''' се появява, '''когато хората са без работа и активно търсят такава.''' | | '''Безработица''' се появява, '''когато хората са без работа и активно търсят такава.''' |
| | | | |
| | ==Същност== | | ==Същност== |
| | Нивото на безработица е мярка за преобладаване на безработица и се изчислява като процент, като се раздели броят на безработните лица на броят на всички лица, които в момента са в работна сила. По време на периоди на [[рецесия]] , икономиката обикновено преживява относително висок процент на безработица. През 2011, BusinessWeek съобщава: "Повече от 200 милиона души в света са на работа, рекорд, тъй като почти две трети от напредналите икономики и половината от развиващите се страни изпитват спад в растежа на заетостта ". | | Нивото на безработица е мярка за преобладаване на безработица и се изчислява като процент, като се раздели броят на безработните лица на броят на всички лица, които в момента са в работна сила. По време на периоди на [[рецесия]] , икономиката обикновено преживява относително висок процент на безработица. През 2011, BusinessWeek съобщава: "Повече от 200 милиона души в света са на работа, рекорд, тъй като почти две трети от напредналите икономики и половината от развиващите се страни изпитват спад в растежа на заетостта ". |
| − |
| |
| − |
| |
| − | [[Image: bezrabotica4.jpg|thumb|right|Безработен човек]]
| |
| − | [[Image: bezrabotica5.png|thumb|right|Безработица в ЕС 2012г.]]
| |
| − | [[Image: bezrabotica6.jpg|thumb|right|Безработни 1935г.]]
| |
| − | [[Image: bezrabotica7.JPG|thumb|right|Заплати и безработица 2001-2009г.]]
| |
| − |
| |
| − | ==Определения==
| |
| − |
| |
| − | Съществува значителен теоретичен дебат относно причините, последствията и решенията за безработица. ''Класическата икономика'', ''новата класическа икономика'', както и ''австрийската школа по икономика'' твърдят, че пазарните механизми са надеждни средства за разрешаване на безработицата. Тези теории се противопоставят срещу интервенции, наложени на пазара на труда от външната страна, като закон за минимални заплати, данъци и други нормативни актове, за които твърдят, че ограничават наемането на работници. ''Кейнсианската икономика'' подчертава цикличния характер на безработицата и препоръчва интервенции, които ще намалят безработицата по време на [[рецесия]]. Тази теория се фокусира върху повтарящи се трусове, които водят до внезапно намаляване на съвкупното търсене на стоки и услуги и по този начин се намали търсенето на работници. [[Кейнсианските модели]] препоръчват държавните интервенции, предназначени за увеличаване на търсенето на работници, които могат да включват [[финансови стимули]], създаването на нови работни места, финансирани с публични средства , както и [[експанзионистична парична политика]].
| |
| − |
| |
| − | В допълнение към тези изчерпателни теории за безработица, има няколко категоризации на безработица, които се използват за по-точно моделиране на ефектите от безработицата в рамките на икономическата система. Основни видове безработица включват [[структурна безработица]], която се фокусира върху структурни проблеми в икономиката и ефективността, присъщи на пазара на труда, включително несъответствие между търсенето и предлагането на работна ръка с необходимите умения. Структурните аргументи подчертават причини и решения, свързани с пробивните технологии и [[глобализация]]та. Фокусът на дискусиите за [[фрикционна безработица]] се базира на доброволни решения за работа въз основа на индивидуално оценяване на собствената дейност на всяко лице и как се сравнява с текущите нива на заплати, плюс необходимото време и усилия за намиране на работа.Причините и решенията за фрикционна безработица често издигат бариери за навлизане на пазара и нивата на заплатите. Поведенчески икономисти подчертават отделни отклонения в процеса на вземане на решения и често включват проблеми и решения относно лепкави заплати и ефективност на заплатите.
| |
| − |
| |
| − | Икономистите разграничават различни припокриващи се видове и теории за безработицата, включително циклична или [[Кейнсианска безработица]], [[фрикционна безработица]], [[структурната безработица]] и [[класическа безработица]]. Съществуват някои допълнителни видове безработица като сезонна безработица, безработицата Хардкор и скрита безработица. [[Бюрото за трудова статистика]] в САЩ измерва шест вида безработица, U1-U6. Една скорошна класификация разделя безработицата ''обструкционна'' , ''еволюционна'' (свързани с развитието) и ''свиваща се'' безработица.
| |
| − |
| |
| − | Съществуват няколко дефиниции за ''доброволна'' и [[принудителна безработица]] в икономическата литература, въпреки че разграничаването им е трудно. Доброволната безработицата се дължи на решенията на индивида, а от друга страна принудителната безработица е породена от социално-икономическата среда (включително структура на пазара, правителствена намеса и ниво на съвкупно търсене), в която хората работят. При тези условия,в голяма част фрикционната безработица е доброволна, тъй като тя отразява поведението на индивидуалното търсене. Доброволната безработица включва работниците, които отхвърлят нископлатен труд, докато принудителната безработица включва уволнените работници в резултат на икономическата криза, [[индустриален упадък]], обявяване в несъстоятелност на дружеството, или организационно преструктуриране.
| |
| − |
| |
| − | От друга страна, цикличната безработица, структурната безработица и класическата безработица до голяма степен са изразени в принудителна безработица. Въпреки това, наличието на структурна безработица може да отразява избор, направен от безработните в миналото, а класическата (натуралната) безработица може да доведе до законодателни и икономически избори, направен от синдикатите или политическите партии. Така че, на практика, трудно се прави разлика между доброволна и принудителна безработица. Най-ярките случаи на принудителна безработица, са тези, при които има по-малко свободни работни места, отколкото безработни, дори при регулиращи заплати, така че дори ако всички свободни работни места бъдат запълнени, някои безработни работници все пак ще останат неангажирани. Това се случва с циклична безработица, тъй като макроикономическите сили причиняват [[микроикономическа безработица]], която може да има бумерангов ефект и да доведе до изостряне на тези макроикономически сили.
| |
| − | ==Видове==
| |
| − | ===Класическа безработица===
| |
| − |
| |
| − | Класическа или безработица на реaлната заплата, се появява, когато реалните заплати за работа са определени над нивото на разчистване на пазара, което води до броят на търсещите работа да надхвърля броя на свободните места. Например, увеличават се минималните заплати за работници с няколко умения над нивото на пазарно равновесие, в резултат на това хора, които желаят да работят в сегашната си ставка не могат, защото заплатата им е по-голяма от стойността им като работници и те стават безработни.
| |
| − |
| |
| − | ===Циклична безработица===
| |
| − |
| |
| − | Циклична или Кейнсианска безработица, известна също като безработица на недостатъчното търсене, се случва, когато няма достатъчно съвкупно търсене в икономиката, за да се осигуряват работни места за всеки, който иска да работи. Търсенето на стоки и услуги намалява, нужно е по-малко производство и следователно по-малко работници са необходими, заплатите са лепкави и не достигат нивото на равновесие, като резултатът е [[масова безработица]]. Името й произлиза от честите промени в бизнес цикъла, въпреки че безработицата също може да бъде устойчива, както стана по време на [[Голямата депресия]] от 1930. С цикличната безработица, броят на безработните надхвърля броя на свободните работни места, така че дори ако е постигната пълна заетост и всички отворени работни места са запълнени, някои работници все пак ще останат без работа.
| |
| − | ===Структурирана безработица===
| |
| − |
| |
| − | Структурната безработица се появява, когато пазара на труда не е в състояние да осигурява работни места за всеки, който иска, защото има несъответствие между уменията на безработните работници и умениятa, необходими за наличните работни места. Нивото на структурната безработица може да се повиши чрез постоянна циклична безработица: ако една икономика страда от дълготрайно ниско търсене, това означава, че много от безработните се обезсърчават, докато техните умения (включително уменията за търсене на работа)"ръждясват" и остаряват.
| |
| − |
| |
| − | Голямата технологична безработица,породена от подмяната на работниците от машини, може да се брои като структурната безработица. Сезонната безработица може да се разглежда като един вид на структурната безработица, тъй като това е вид на безработицата, който е свързан с определени видове работни места (строителни работи, селскостопанска работа).
| |
| − |
| |
| − | ===Фрикционна безработица===
| |
| − |
| |
| − | Фрикционна безработица е периодът от време между работни места, също така когато работникът търси работа, или преход от една работа на друга. Това понякога се нарича търсене на безработицата и може да бъде доброволно, въз основа на обстоятелствата на безработното лице. Фрикционната безработица съществува, поради различията на работниците, а също така и на длъжностите. Те са разнородни и това може да доведе до несъответствие между характеристиките на търсенето и предлагането. Правителствата търсят начини за намаляване на ненужната фрикционна безработица чрез множество средства, включително предоставяне на образование, консултации, обучение и помощ чрез дневни центрове.
| |
| − |
| |
| − | ===Скрита безработица===
| |
| − |
| |
| − | Скрита (или наричана още покрита) безработица е равнището на безработица на потенциалните работници, което не е отразено в официалните статистически данни за безработицата, дължащи се на начина, по който се събират статистически данни. В много страни само тези, които нямат работа, но активно търсят работа (и / или отговарят на условията за социално-осигурителни обезщетения) се броят като безработни. Тези, които са се отказали да търсят работа (а понякога и тези, които включени в програма за "[[преквалификация]]"на правителството), не са официално добавени към безработните, въпреки че те не са наети. Същото важи и за тези, които са се пенсионирали предсрочно, за да не бъдат уволнени, но предпочитат да работят.
| |
| − |
| |
| − | ===Дългосрочна безработица===
| |
| − |
| |
| − | В статистиката на [[Европейския съюз|Европейски съюз]] обикновено така се определя безработицата, която продължава повече от една година. Това е важен показател за социалното изключване. В САЩ Бюрото за трудова статистика ([[BLS]]) отчита това като 27 седмици или по-дълго. Дългосрочната безработица може да доведе до по ранно пенсиониране на по-възрастните работници.
| |
| − |
| |
| − | ==Марксистка теория за безработицата==
| |
| − |
| |
| − | Според [[Карл Маркс]] безработицата е присъща на нестабилната капиталистическа система и могат да се очакват периодични кризи на масова безработица. Функцията на пролетариата в рамките на капиталистическата система е да осигури "резервна армия на труда", която създава натиск за намаляване на заплатите. Това се постига чрез разделяне на пролетариата в излишък на труда ([[служител]]и) и при заетост (безработните). Според Маркс, единственият начин за трайно премахване на безработицата би било премахването на капитализма и системата на принудително състезание за заплати и след това да се премине към социалистическа или комунистическа икономическа система. За съвременните марксисти, наличието на постоянна безработица е доказателство за неспособността на капитализма да осигури пълна заетост.
| |
| − |
| |
| − | ===Пълна заетост===
| |
| − |
| |
| − | Някои икономисти в търсенето на теория виждат бариерата на [[инфлация]] като съответстваща на естествената [[норма на безработица]]. "Естествен" процент на безработицата се определя като [[процент на безработица]], който съществува, когато пазара на труда е в равновесие и няма натиск нито за повишените нива на инфлацията, нито спад на темповете на инфлация. Алтернативен технически термин за този процент е [[NAIRU]] или неускоряващи се темпове на инфлация на безработицата.
| |
| − |
| |
| − | Степента на съществуне на скрита безработица предполага, че официалните статистически данни за безработицата установяват, че лошото ръководство за равнището на безработица съвпада с "пълна заетост".
| |
| − |
| |
| − | ==Измерване на безработица==
| |
| − | ===МОТ===
| |
| − | Има различни начини на националните статистически агенции за измерване на безработицата. Тези различия могат да ограничат валидността на международните сравнения на данните за безработицата. До известна степен тези различия остават въпреки, че националните статистически агенции все по-често приемат дефиниция за безработица от [[Международна организация на труда|Международната организация на труда]].
| |
| − |
| |
| − | Въпреки, че много хора се грижат за броя на безработните лица, икономисти обикновено се фокусират върху равнището на безработицата. Това коригира нормалното увеличаване на броя на хората, заети поради увеличаване на населението и увеличаване на работната сила по отношение на населението. Равнището на безработицата се изразява като процент, и се изчислява, както следва:
| |
| − |
| |
| − | Равнището на безработица = Безработните лица/Общата работна сила
| |
| − |
| |
| − | Както е определено от Международната организация на труда, "[[безработни]]" са тези лица, които в момента не са на работа, но са готови и способни да работят срещу заплащане и са на разположение за работа в момента, както и активно са търсили работа.
| |
| − |
| |
| − | МОТ описва четири различни метода за изчисляване на равнището на безработица:
| |
| − |
| |
| − | * ''Извадкови проучвания на работната сила'' – те са най-предпочитаният метод за изчисляване на равнището на безработица, тъй като те дават най-пълни резултати и дават възможност за изчисляване на безработицата от различни категории група, като раса и пол. Този метод е най-международно сравним.
| |
| − | * ''Официални оценки'' се определят като комбинация от информация от един или повече от останалите три метода. Използването на този метод е намалено в полза на Извадковите проучвания.
| |
| − | * ''Социална статистика на осигуряване'' включва обезщетения за безработица, които се изчисляват на база на броя на осигурените лица, представляващи общата работна сила и броя на лицата, които са осигурени и събират ползи. Този метод е бил силно критикуван поради изтичане на обезщетения, преди лицето да е намерило работа.
| |
| − | * ''Статистика на "Бюра по труда"'' е най-малко ефективна, тъй като включва само месечна сметка за безработните лица, които влизат в бюрата по труда. Този метод също включва безработни, които не са безработни по дефиницията на Международната организация на труда (МОТ).
| |
| − |
| |
| − | ===Европейски съюз (Евростат)===
| |
| − |
| |
| − | [[Евростат]], статистическата служба на Европейския съюз, определя като безработни тези лица на възраст 15-74г., които не работят, но са търсили работа през последните четири седмици, и са готови да започнат работа в рамките на две седмици, които отговарят на стандартите на МОТ. Докладват за действителния брой на търсещите работа и процент на безработица.
| |
| − |
| |
| − | ===Бюро за трудова статистика на САЩ===
| |
| − | [[Image: bezrabotica3.png|thumb|right|500px|САЩ Бюро за трудова статистика.]]
| |
| − |
| |
| − | Бюрото за трудова статистика измерва [[заетост]]та и безработицата (на лица над 15-годишна възраст), като използва две различни изследвания за трудовата сила, проведени от на ''Бюрото по преброяване на населението на САЩ'' (в рамките на Министерството на търговията на САЩ) и / или ''Бюрото по трудова статистика'' (в рамките на Министерството на труда на САЩ), и се съборат в статистика за месечната заетост.
| |
| − |
| |
| − | ==Алтернативи==
| |
| − |
| |
| − | ===Ниво на участие===
| |
| − |
| |
| − | Нивото на участие на работната сила е съотношението между работната сила и на общия размер на тяхната кохорта (националната популация на същата възрастова група). Процентът на участие на трудовата сила може да се намали, когато темпът на прираст на населението е по-голям от този на заетите и безработните взети заедно. Участието на работната сила е ключов компонент в дългосрочния [[икономически растеж]], почти толкова важен, колкото производителността.
| |
| − |
| |
| − | Участието на работната сила обяснява как увеличение в нивото на безработицата може да се появи едновременно с увеличаване на заетостта. Ако голямо количество нови работници влизат в работната сила, но само малка част стават заети, тогава увеличението на броя на безработните може да изпреварва растежа на заетостта.
| |
| − |
| |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |
| − | *[[Обкръжаваща среда]] | + | *[[Видове безработица]] |
| − | *[[Едуард Де Боно]] | + | *[[Марксистка теория за безработицата]] |
| | *[[Пазарно проучване]] | | *[[Пазарно проучване]] |
| | *[[Икономика]] | | *[[Икономика]] |
| Ред 109: |
Ред 21: |
| | *[[Основни макроикономически зависимости]] | | *[[Основни макроикономически зависимости]] |
| | *[[САЩ]] | | *[[САЩ]] |
| | + | |
| | ==Източници== | | ==Източници== |
| | + | *[http://www.stat.bg/bg/indicator/397/ Коефициент на безработица] |
| | + | *[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=26&a1=735&a2=736&a3=739 Безработни лица и коефициенти на безработица - национално ниво; статистически райони – Данни] |
| | + | *[http://www.noi.bg/benefits/benefits/101-unemployment/625-pokso Парични обезщетения за безработица по Кодекса за социално осигуряване] |
| | + | |
| | ==Външни препратки== | | ==Външни препратки== |
| | + | * [http://edirc.repec.org/ Икономически департаменти, институции и изследователски центрове в света] |
| | + | * [http://data.worldbank.org/ Данни на световната банка] |
| | + | * [http://www.wto.org/ Световна търговска организация] |
| | + | *[http://www.referati.org/marketingova-sistema-i-marketingova-obkryjavashta-sreda/16351/ref Маркетингова система и маркетингова обкръжаваща среда] |
| | + | *[http://www.bg-ikonomika.com/2010/09/7_22.html Маркетингова микрообкръжаваща среда. Вътрешна среда на фирмата] |
| | [[category:Икономикс]] | | [[category:Икономикс]] |
