Централна банка

Сградата на БНБ в София.

Централната банка е институцията, която управлява и определя валутата на една нация (или на съюз на няколко нации), паричното предлагане и лихвените проценти.

Същност

Централните банки обикновенно се конролират от търговската банкова система на своите страни. В контраст на търговската банка, централната банка отпечатва националната валута.

Централните банки обикновенно имат надзорни правомощия, предназначени за предотвратяване на безотговорно или измамно поведение от търговските банки и други финансови институции. Централните банки в повечето развити страни институционално са проектирани да бъдат независими от политическа намеса.

История

Процесът на създаване на централните банки започва първо в Швейцария през 1668г., след това във Великобритания птрез 1694г., а впоследствие и във Франция през 1800г. По – късно се създават банкицентрални банки и други европейски държави. Българската централна банка е създадена през 1879г., което е много по – рано от някои развити икономически страни, като САЩ , Швейцария и др. В Съединените щати централната банка – Централната резервна система (състои се от 12 големи частни банки и централно управление) е създадена чак през 1913г. Причината за това се крие в традиционната враждебност на американците към централизирането на властта. След банковата паника през 1907г., която предизвиква много фалити и загуби за вложителите, общественото мнение се променя в полза на създаването на централна банка, която да кредитира от последна инстанция при кризистни ситуации. Първоначално централните банки не са носели отговорност за стабилността в дадена страна,те са били банки на държавата или кредитор от последна истанция за останалите банки.

Близо два века централните банки са изпълнявали едновременно и търговски финкции. В редица случаи обаче това е предизвикало нарушение в установения паритет на банкнотите спрямо стойноста на златото, което налага държавната власт със силата на закон да даде право да емитира банкноти и монети само на една банка – централната.

Създаване

Съществуват два подхода за създаване на централната банка.

Първият е подходът на изграждане единно държавно учреждение, което се открива по силата на специален устройствен закон като юридическо лице. Такава например е Дойче Бундесбанк. Вторият подход е създаване на акционерно дружество – такива са Японската централна банка, Швейцарската централна банка и др.

Правен статут

Централната банка има особен правен статут. Тя е отделена от изпълнителната власт. Ръководството и се назначава от парламента или от държавния глава, пред които съответно тя се отчита. С това се гарантира независимостта в работата на централната банка. Но ефективното управление на икономиката изисква съгласуваност в нейните действия с тези на правителството. Централната банка е държавна институция, независимо че може да бъде организирана и на акционерен принцип. Тя съчетава в себе си характеристиките на пазарна и на държавна институция.

За разлика от търговските банки централната банка не преследва печалба. Основната и цел е управление на паричното обращение. Нейни контрагенти са други банки, затова често тя се определя като банка на банките.

Икономически аспект

Централните банки заемат важно място не само в банковата система на всяка страна, но и в нейната икономика като цяло. Това се дължи на няколко причини, една от които е, че централните банки на практика провеждат парично – кредитната политика на държавате, която както е известно, е част от нейната икономическа политика. Нещо повече, използвайки различни финансови инструменти като основен лихвен процент, сконтов процент, валутен курс, централната банка оказва влияние върху стабилността на националната парична единица и косвено върху икономическия растеж на страната, темпа на инфлация, заетостта и др.

Зависимост и независимост

Въпросът за степента на зависимост на централната банка от изпълнителната власт е обект на дискусии в икономическата литература в световен мащаб. Банковата практика познава страни, в които централните банки са определено независими от правителствата, каквито са Федералната резервна система, Дойче Бундесбанк и др. Степента на зависимост на централните банки може да се измнери по няколко признака:

• Възможността за самостоятелно провеждане на парично – кредитна политика и вземане на стратегически решения;
• Мандат на управителните органи на централната банка и възможности да се влияе върху него;
• Финансово обезпечение на управителните органи и служителите на банката

По отношение на първия признак – зависимост на централната банка от изпълнителната влат при определянето и провеждането на парично – кредитната политика и вземането на стратегически решения – правителството има право на отлагателно вето върху взети от управителния орган на банката решения. При по – драстични случаи правителството може да окаже натиск за вземане на определени решения. Това не би могло да се получи при централни банки, които са независими от изпълнителната власт. В същото време обаче, дори и при наличие на зависимост, определена със закон, правителството трябва в известна степен да се съобразява със съветите а централната банка, тъй като един открит конфликт между тях ще доведе до спадане на общественото доверие. От това няма полза нито за правителството нито съответната страна, нито централната банка.

Функции

Една от функциите на централната банка е монопол върху паричната система. Централната банка е емисионна банка. Тя установява новите емисии, техните купюри и т.н. Друга от функциите й е да упражнява контрол върху паричното предлагане. По този начин централната банка поддържа паричната маса в сферата на обращение и подкрепя покупателната способност на паричната единица. Също така упражнява и контрол върху търовските банки – контролира платежоспособността и ликвидността им, с което поддържа стабилността на парите и на банковата система. Централната банка извършва и лицензионна дейност. Това й позволява да предоставя пълни или частни лицензи за вътрешна и международна дейност на банките, като това става на основата на изградени критерии. Също така, тя осигурява кредитни ресурси на търговските банки, като ги рефинансира. По този начин тя се явява кредитор от последна инстанция. Тя е и банкер на правителството. Това ще рече, че съветва правителството при изпълнение на бюджета (осигурява ресурси за покриване на бюджетния дефицит) и управлението на дълга. Централната банка провежда официалната парична, кредитна и валутна политика. Тя управлява валутните и златни резерви, като така стабилзира валутата и валутния курс. Ролята на централната банка е и да сътрудничи с международните финансови институции – МВФ, Световна банка, Европейска централна банка и др., както и с централните банки на други страни.

Централни банки

• Европейски съюз – Европейска централна банка
• Австрия – Централна банка на Австрия
• Белгия – Национална банка на Белгия
• България – Българска народна банка (БНБ)
• Великобритания –Централна банка на Англия (Bank of England, BoE)
• Германия – Федерална банка на Германия (Deutsche Bundesbank)
• Гърция – Централна банка на Гърция
• Испания – Централна банка на Испания
• Италия – Централна банка на Италия
• Канада – Централна банка на Канада
• Македония – Централна банка на Македония (Народна банка на република Македонија)
• Полша – Централна банка на Полша
• Португалия – Централна банка на Португалия
• Румъния – Централна банка на Румъния
• Русия – Централна банка на Русия (Центральный банк Российской Федерации)
• САЩ – Федерална резервна система на САЩ
• Сърбия – Централна банка на Сърбия
• Турция – Централна банка на Турция
• Франция – Централна банка на Франция (Banque de France)
• Холандия – Централна банка на Холандия
• Япония – Централна банка на Япония

Вижте още

• Закон за банките
• Риск
• Облигация
• Икономика
• Норма на дисконтиране
• Банка
• Приватизация
• Борсов индекс
• БНБ

Източници

• Ренета Димитрова – „Банки и банково обслужване” първо издание София 2005г. изд. „Ромина”
• Същност и функции на централната банка
• Централна банка
• Централна банка

Външни препратки

• Българска народна банка
• Георги Ангелов – Възникване на централните банки (2001г.)
• Европейска централна банка