Разлика между версии на „Честър Бърнард“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
(Нова страница: thumb|right| Честър Бърнард Честър Бърнард е роден в Масачузетс. Още в ранна детска възра...)
 
 
(Не са показани 6 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
[[File:4est.jpg|thumb|right| Честър Бърнард]]
+
[[File:4est.jpg|thumb|right|300px|Честър Бърнард]]
 +
'''[[Честър Бърнард]] е представител на [[поведенческа школа на управление|Поведенческата школа]] в движението Човешки отношения '''(заедно с [[Елтън Мейо]], [[Мери Паркър Фолет]], [[Ейбрахам Маслоу]], [[Ренсис Лайкерт]] и др.). Научно-бихевиористичния подход към управлението е друго движение на школата с представители [[Дъглас Макгрегър]], [[Фредерик Хърцбърг]], [[Крис Арджирис]], [[Дейвид Макклилънд]], [[Джейкъб Морено]], [[Виктор Врум]], [[Курт Левин]] и др.
 +
==Биография==
 
Честър Бърнард е роден в  Масачузетс. Още в ранна детска възраст работи в ферма, а по-късно учи [[икономика]] в Харвард. През 1909г. започва работа в American Telephone and Telegraph Company, а през 1927г. става президент на New Jersey Bell Telephone Company. В периода 1948-1952г. е президент на  Rockefeller Foundation, а от 1952г. до 1954г. е президент на Националната научна фондация.
 
Честър Бърнард е роден в  Масачузетс. Още в ранна детска възраст работи в ферма, а по-късно учи [[икономика]] в Харвард. През 1909г. започва работа в American Telephone and Telegraph Company, а през 1927г. става президент на New Jersey Bell Telephone Company. В периода 1948-1952г. е президент на  Rockefeller Foundation, а от 1952г. до 1954г. е президент на Националната научна фондация.
 +
==Идеи==
 +
Честър Бернард определя [[организация]]та като “[[система]] от съзнателно координирани дейности на двама или повече души”. Организацията е социална система. За да може някаква група от двама или повече души със съзнателно координирани дейности да се нарича организация, тя трябва да отговаря още на следните изисквания: да има най-малко една цел, която се приема от членовете на групата като обща и двама или повече членове, които да работят съвместно с намерение да достигнат значимата за всички цел (цели).
  
Честър Бернард определя [[организация]]та като “[[система]] от съзнателно координирани дейности на двама или повече души”. Организацията е социална система. За да може някаква група от двама или повече души със съзнателно координирани дейности да се нарича организация, тя трябва да отговаря още на следните изисквания: да има най-малко една цел, която се приема от членовете на групата като обща и двама или повече членове, които да работят съвместно с намерение да достигнат значимата за всички цел (цели). Той твърди, че организациите в повечето случаи са с кратък живот, защото не могат да постигнат [[ефективност]] и [[ефикасност]]. [[Ефективност]]та е способността за постигане на целите, докато [[ефикасност]]та е степента, до която организацията може да задоволява [[потребност]]ите на отделния индивид. Докато [[организация]]та може да задоволява потребностите на членовете ѝ, и едновременно с това да постига поставените цели, сътрудничеството между членовете и [[организация]]та ще продължи.
+
Той твърди, че организациите в повечето случаи са с кратък живот, защото не могат да постигнат [[ефективност]] и [[ефикасност]]. [[Ефективност]]та е способността за постигане на целите, докато [[ефикасност]]та е степента, до която организацията може да задоволява [[потребност]]ите на отделния индивид. Докато [[организация]]та може да задоволява потребностите на членовете ѝ, и едновременно с това да постига поставените цели, сътрудничеството между членовете и [[организация]]та ще продължи.
 +
 
 +
==Вижте още==
 +
*[[Поведенческа школа на управление]]
 +
*[[Школа на човешките отношения]]
 +
*[[Школа на научното управление]]
 +
*[[Административна школа на управление]]
 +
*[[Управленски школи]]
 +
 
 +
==Източници==
 +
*Марчев, А., "Основи на управлението - част 1: Кибернетика и теория на системите" - Лекционен курс, Университет за национално и световно стопанство, София
 +
*сп. „Психология журнал“ - (10) брой 64/2009г.
 +
==Външни препратки==
 +
*[http://www.novavizia.com/9369.html Крис Арджирис]
 +
*[http://www.infed.org/thinkers/et-lewin.htm Курт Левин]
 +
*[http://magazine.amstat.org/blog/2010/09/01/rensislikertsep10/ Rensis Likert: Creator of Organizations]
 +
*[http://psychclassics.yorku.ca/Maslow/motivation.htm A theory of human motivation. A Maslow]
 +
[[category:Основи на управлението]]

Текуща версия към 15:31, 10 август 2013

Честър Бърнард

Честър Бърнард е представител на Поведенческата школа в движението Човешки отношения (заедно с Елтън Мейо, Мери Паркър Фолет, Ейбрахам Маслоу, Ренсис Лайкерт и др.). Научно-бихевиористичния подход към управлението е друго движение на школата с представители Дъглас Макгрегър, Фредерик Хърцбърг, Крис Арджирис, Дейвид Макклилънд, Джейкъб Морено, Виктор Врум, Курт Левин и др.

Биография

Честър Бърнард е роден в Масачузетс. Още в ранна детска възраст работи в ферма, а по-късно учи икономика в Харвард. През 1909г. започва работа в American Telephone and Telegraph Company, а през 1927г. става президент на New Jersey Bell Telephone Company. В периода 1948-1952г. е президент на Rockefeller Foundation, а от 1952г. до 1954г. е президент на Националната научна фондация.

Идеи

Честър Бернард определя организацията като “система от съзнателно координирани дейности на двама или повече души”. Организацията е социална система. За да може някаква група от двама или повече души със съзнателно координирани дейности да се нарича организация, тя трябва да отговаря още на следните изисквания: да има най-малко една цел, която се приема от членовете на групата като обща и двама или повече членове, които да работят съвместно с намерение да достигнат значимата за всички цел (цели).

Той твърди, че организациите в повечето случаи са с кратък живот, защото не могат да постигнат ефективност и ефикасност. Ефективността е способността за постигане на целите, докато ефикасността е степента, до която организацията може да задоволява потребностите на отделния индивид. Докато организацията може да задоволява потребностите на членовете ѝ, и едновременно с това да постига поставените цели, сътрудничеството между членовете и организацията ще продължи.

Вижте още

Източници

  • Марчев, А., "Основи на управлението - част 1: Кибернетика и теория на системите" - Лекционен курс, Университет за национално и световно стопанство, София
  • сп. „Психология журнал“ - (10) брой 64/2009г.

Външни препратки