Разлика между версии на „Честър Бърнард“
| Ред 14: | Ред 14: | ||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
*[http://www.novavizia.com/9369.html Крис Арджирис] | *[http://www.novavizia.com/9369.html Крис Арджирис] | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
*[http://www.infed.org/thinkers/et-lewin.htm Курт Левин] | *[http://www.infed.org/thinkers/et-lewin.htm Курт Левин] | ||
*[http://magazine.amstat.org/blog/2010/09/01/rensislikertsep10/ Rensis Likert: Creator of Organizations] | *[http://magazine.amstat.org/blog/2010/09/01/rensislikertsep10/ Rensis Likert: Creator of Organizations] | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
*[http://psychclassics.yorku.ca/Maslow/motivation.htm A theory of human motivation. A Maslow] | *[http://psychclassics.yorku.ca/Maslow/motivation.htm A theory of human motivation. A Maslow] | ||
[[category:Основи на управлението]] | [[category:Основи на управлението]] | ||
Версия от 15:28, 10 август 2013
Честър Бърнард е представител на Поведенческата школа в движението Човешки отношения (заедно с Елтън Мейо, Мери Паркър Фолет, Ейбрахам Маслоу, Ренсис Лайкерт и др.). Научно-бихевиористичния подход към управлението е друго движение на школата с представители Дъглас Макгрегър, Фредерик Хърцбърг, Крис Арджирис, Дейвид Макклилънд, Джейкъб Морено, Виктор Врум, Курт Левин и др.
Биография
Честър Бърнард е роден в Масачузетс. Още в ранна детска възраст работи в ферма, а по-късно учи икономика в Харвард. През 1909г. започва работа в American Telephone and Telegraph Company, а през 1927г. става президент на New Jersey Bell Telephone Company. В периода 1948-1952г. е президент на Rockefeller Foundation, а от 1952г. до 1954г. е президент на Националната научна фондация.
Идеи
Честър Бернард определя организацията като “система от съзнателно координирани дейности на двама или повече души”. Организацията е социална система. За да може някаква група от двама или повече души със съзнателно координирани дейности да се нарича организация, тя трябва да отговаря още на следните изисквания: да има най-малко една цел, която се приема от членовете на групата като обща и двама или повече членове, които да работят съвместно с намерение да достигнат значимата за всички цел (цели).
Той твърди, че организациите в повечето случаи са с кратък живот, защото не могат да постигнат ефективност и ефикасност. Ефективността е способността за постигане на целите, докато ефикасността е степента, до която организацията може да задоволява потребностите на отделния индивид. Докато организацията може да задоволява потребностите на членовете ѝ, и едновременно с това да постига поставените цели, сътрудничеството между членовете и организацията ще продължи.
Вижте още
Източници
- Марчев, А., "Основи на управлението - част 1: Кибернетика и теория на системите" - Лекционен курс, Университет за национално и световно стопанство, София
- сп. „Психология журнал“ - (10) брой 64/2009г.