Разлика между версии на „Административна школа на управление“
| (Не са показани 4 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Административна школа в мениджмънта набляга главно на подходи, касаещи усъвършенстването на [[организация]]та като цяло'''. Целта на тази школа е била формулирането на универсални принципи на [[управление]] и на основните управленски функции, а именно: [[финанси]]те, производството и [[маркетинг]]а. | '''Административна школа в мениджмънта набляга главно на подходи, касаещи усъвършенстването на [[организация]]та като цяло'''. Целта на тази школа е била формулирането на универсални принципи на [[управление]] и на основните управленски функции, а именно: [[финанси]]те, производството и [[маркетинг]]а. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Анри Файол== | ==Анри Файол== | ||
| − | + | [[Image:administrativna_shkola.jpg|thumb|120px|left|alt=Anri Faiol (frenski uchen).|Анри Файол (френски учен)]] | |
Най-значителната фигура сред представителите на класическата школа извън САЩ безпорно е [[Анри Файол]] (1841-1925). И той както повечето от представителите на класическата школа, прави своите теоретически обобщения и изводи на базата на богат мениджърски опит. Неговата книга „Обща и промишлена администрация” той издава през 1916г. т.е. 28 години след като е ръководил крупната френска рудодобивна и металургична фирма „Комамбо”. Според Файол всички дейности и операции в дадено предприятие могат да се разпределят в шест дейности. | Най-значителната фигура сред представителите на класическата школа извън САЩ безпорно е [[Анри Файол]] (1841-1925). И той както повечето от представителите на класическата школа, прави своите теоретически обобщения и изводи на базата на богат мениджърски опит. Неговата книга „Обща и промишлена администрация” той издава през 1916г. т.е. 28 години след като е ръководил крупната френска рудодобивна и металургична фирма „Комамбо”. Според Файол всички дейности и операции в дадено предприятие могат да се разпределят в шест дейности. | ||
==Гълик и Ъруик== | ==Гълик и Ъруик== | ||
| − | [[Image:administrativna_shkola_1.jpg|thumb|120px||right|alt=Luter Gurlik (1892 – 1993).|Лютер Гълик | + | [[Image:administrativna_shkola_1.jpg|thumb|120px||right|alt=Luter Gurlik (1892 – 1993).|Лютер Гълик]] |
| − | [[Image:administrativna_shkola_2.jpg|thumb|left|alt=Lindal Uruik.|Линдал Ъруик | + | [[Image:administrativna_shkola_2.jpg|thumb|left|alt=Lindal Uruik.|Линдал Ъруик]] |
| − | [[Image:administrativna_shkola_3.jpg|thumb|120px|right|alt=Maks Veber (1864 - 1920).|Макс Вебер | + | [[Image:administrativna_shkola_3.jpg|thumb|120px|right|alt=Maks Veber (1864 - 1920).|Макс Вебер]] |
През 30-те и 40-те години след последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик. Те са привърженици на т.нар. „Генерален Щаб”. За разлика от сътрудниците от „специалния щаб”, те би трябвало да разработват и предават заповедите, да контролират текущата работа, да оказват помощ в координацията на дейността на щабните специалисти. Голямо внимание Гълик и Ъруик отделят на делегирането, като утвърждават, че отсъствието на мъжество да се делегира и липсата на знания как ад се направи това е една от основните причини за неудачите в [[организация]]та. | През 30-те и 40-те години след последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик. Те са привърженици на т.нар. „Генерален Щаб”. За разлика от сътрудниците от „специалния щаб”, те би трябвало да разработват и предават заповедите, да контролират текущата работа, да оказват помощ в координацията на дейността на щабните специалисти. Голямо внимание Гълик и Ъруик отделят на делегирането, като утвърждават, че отсъствието на мъжество да се делегира и липсата на знания как ад се направи това е една от основните причини за неудачите в [[организация]]та. | ||
Текуща версия към 14:45, 10 август 2013
Административна школа в мениджмънта набляга главно на подходи, касаещи усъвършенстването на организацията като цяло. Целта на тази школа е била формулирането на универсални принципи на управление и на основните управленски функции, а именно: финансите, производството и маркетинга.
Анри Файол
Най-значителната фигура сред представителите на класическата школа извън САЩ безпорно е Анри Файол (1841-1925). И той както повечето от представителите на класическата школа, прави своите теоретически обобщения и изводи на базата на богат мениджърски опит. Неговата книга „Обща и промишлена администрация” той издава през 1916г. т.е. 28 години след като е ръководил крупната френска рудодобивна и металургична фирма „Комамбо”. Според Файол всички дейности и операции в дадено предприятие могат да се разпределят в шест дейности.
Гълик и Ъруик
През 30-те и 40-те години след последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик. Те са привърженици на т.нар. „Генерален Щаб”. За разлика от сътрудниците от „специалния щаб”, те би трябвало да разработват и предават заповедите, да контролират текущата работа, да оказват помощ в координацията на дейността на щабните специалисти. Голямо внимание Гълик и Ъруик отделят на делегирането, като утвърждават, че отсъствието на мъжество да се делегира и липсата на знания как ад се направи това е една от основните причини за неудачите в организацията.
Друг кръг въпроси, на които Гълик и Ъруик отделят специялно внимание е т.нар. „обхват на контрола” или „обхват на управлението”.
- Според Ъруик нито един ръководител не може непосредсвено да контролира повече от пет или най-много шест подчинени, работата, на които е взаимно свързана.
- Гълик не е толкова категоричен. Той отделя повече внимание на факторите, които оказват влияние върху оптимания диапазон.
Макс Вебер
Във Веберовия смисъл думата бюрокрация е изчистена както от негативните нотки на първоначалния й смисъл на чиновническо господство, така и от крайно негативното отношение към нея като препятствие за бързото и нормално протичане на управленските процеси. Във Веберовата концепция за идеалната бюрокрация се съдържат резултатите от изследване и систематизиране на постиженията предимно на американската класическа школа в управлението.
Вижте още
- Поведенческа школа на управление
- Школа на човешките отношения
- Школа на научното управление
- Управленски школи
- Организация
- Система
- Управление
Източници
- Pattie Odgers, B. Lewis Keeling, Administrative Office Management
- James Stroman, Kevin Wilson, Jennifer Wauson, Administrative Assistant's and Secretary's Handbook
- Zane K. Quible, Administrative Office Management (8th Edition)
- Judith Read, Mary Lea Ginn, Records Management
- Patsy Fulton-Calkins, Dianne Rankin, Kellie A. Shumack, The Administrative Professional: Technology & Procedures [Spiral-Bound]