Разлика между версии на „Административна школа на управление“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 10 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
 
'''Административна школа в мениджмънта набляга главно на подходи, касаещи усъвършенстването на [[организация]]та като цяло'''. Целта на тази школа е била формулирането на универсални принципи  на [[управление]] и на основните управленски функции, а именно: [[финанси]]те, производството и [[маркетинг]]а.
 
'''Административна школа в мениджмънта набляга главно на подходи, касаещи усъвършенстването на [[организация]]та като цяло'''. Целта на тази школа е била формулирането на универсални принципи  на [[управление]] и на основните управленски функции, а именно: [[финанси]]те, производството и [[маркетинг]]а.
 
==Представители==
 
 
*Най-значителната фигура сред [[представител]]ите на администативната школа безпорно е Анри Файол (1841-1925).
 
 
*През 30-те и 40-те години сред последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик.
 
 
*За подобряване [[работа]]та на висшите [[администратор]]и Гълик и Ъруик препоръчват наличието на т.нар. „Генерален Щаб”.
 
 
*За формиране на концепциите на по-късните представители на класическата школа влияние е оказало и учението на немския социолог Макс Вебер (1864-1920) за идеалната бюрократическа [[организация]] на управлението.
 
  
 
==Анри Файол==
 
==Анри Файол==
 
+
[[Image:administrativna_shkola.jpg|thumb|120px|left|alt=Anri Faiol (frenski uchen).|Анри Файол (френски учен)]]
[[Image:administrativna_shkola.jpg|thumb|right|alt=Anri Faiol (frenski uchen).|Анри Файол (френски учен).]]
+
Най-значителната фигура сред представителите на класическата школа извън САЩ безпорно е [[Анри Файол]] (1841-1925). И той както повечето от представителите на класическата школа, прави своите теоретически обобщения и изводи на базата на богат мениджърски опит. Неговата книга „Обща и промишлена администрация” той издава през 1916г. т.е. 28 години след като е ръководил крупната френска рудодобивна и металургична фирма „Комамбо”. Според Файол всички дейности и операции в дадено предприятие могат да се разпределят в шест дейности.
 
 
Най-значителната фигура сред представителите на класическата школа извън САЩ безпорно е [[Анри Файол]] (1841-1925). И той както повечето от представителите на класическата школа, прави своите теоретически обобщения и изводи на базата на богат мениджърски опит. Неговата книга „Обща и промишлена администрация” той издава през 1916г. т.е. 28 години след като е ръководил крупната френска рудодобивна и металургична фирма „Комамбо”. Според Файол всички дейности и операций в дадено предприятие могат да се разпределят в шест дейности.
 
 
 
* Техническа
 
* Търговски
 
* Финансови
 
* Осигурителни (протекция на благата и личностите)
 
* Операций по отчетността
 
* Дейности - административни
 
 
 
<center></center>
 
 
 
За изясняването на последната група дейности Файол посочва, че да администрираш означава: Да предвиждаш, Да организираш, Да разпореждаш, Да координираш, Да контролираш
 
 
 
===Принципи на Файол===
 
 
 
Според Файол управлението е универсална наука, която може да се приложи във всяка една [[организация]] в реалността. Той предлага 14 принципа на управление:
 
 
 
#Специализация на функциите и разделяне на пълномощията с оглед осигуряването на необходимото разделение на труда
 
#Не може да има власт без отговорност, т.е. без някаква санкция - наказание или възстановяване на щетите
 
#Дисциплина - подчиняване на правила и процедури
 
#Единство на разпореждането (commandement): за някаква работа един сътрудник (agent) трябва да получава разпореждания само от един началник
 
#Единство на ръководството (direction): един единствен началник и една единствена програма за цялата съвкупност от дейности, преследващи една и съща цел
 
#Съблюдаване на йерархията, т.е. предаването на разпорежданията да се осъществява по йерархичен ред, като се подпомага от евентуални мостове със съгласието на началниците
 
#Справедливо [[възнаграждение]]
 
#Поощряване инициативата на сътрудниците от всички нива
 
#[[Централизация]]
 
#Подчинение на индивидуалните интереси на общия интерес
 
#Ред - материалите и хората да бъдат на определеното място в определеното време
 
#Стабилност на длъжностите на личния състав
 
#Справедливост
 
#Корпоративен дух
 
Сред всички тези принципи като най-важни Файол считал единството на разпореждането и единството на ръководството, които са необходимо условие за единство на действията, координация на силите, събиране на всички усилия в едно.
 
  
 
==Гълик и Ъруик==
 
==Гълик и Ъруик==
  
[[Image:administrativna_shkola_1.jpg|thumb|right|alt=Luter Gurlik (1892 – 1993).|Лютер Гълик (1892 - 1993).]]
+
[[Image:administrativna_shkola_1.jpg|thumb|120px||right|alt=Luter Gurlik (1892 – 1993).|Лютер Гълик]]
[[Image:administrativna_shkola_2.jpg|thumb|left|alt=Lindal Uruik.|Линдал Ъруик.]]
+
[[Image:administrativna_shkola_2.jpg|thumb|left|alt=Lindal Uruik.|Линдал Ъруик]]
 
+
[[Image:administrativna_shkola_3.jpg|thumb|120px|right|alt=Maks Veber (1864 - 1920).|Макс Вебер]]
 
През 30-те и 40-те години след последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик. Те са привърженици на т.нар. „Генерален Щаб”. За разлика от сътрудниците от „специалния щаб”, те би трябвало да разработват и предават заповедите, да контролират текущата работа, да оказват помощ в координацията на дейността на щабните специалисти. Голямо внимание Гълик и Ъруик отделят на делегирането, като утвърждават, че отсъствието на мъжество да се делегира и липсата на знания как ад се направи това е една от основните причини за неудачите в [[организация]]та.
 
През 30-те и 40-те години след последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик. Те са привърженици на т.нар. „Генерален Щаб”. За разлика от сътрудниците от „специалния щаб”, те би трябвало да разработват и предават заповедите, да контролират текущата работа, да оказват помощ в координацията на дейността на щабните специалисти. Голямо внимание Гълик и Ъруик отделят на делегирането, като утвърждават, че отсъствието на мъжество да се делегира и липсата на знания как ад се направи това е една от основните причини за неудачите в [[организация]]та.
  
Ред 62: Ред 19:
 
==[[Макс Вебер]]==
 
==[[Макс Вебер]]==
  
[[Image:administrativna_shkola_3.jpg|thumb|right|alt=Maks Veber (1864 - 1920).|Макс Вебер (1864 - 1920).]]
+
 
  
 
Във Веберовия смисъл думата [[бюрокрация]] е изчистена както от негативните нотки на първоначалния й смисъл на чиновническо господство, така и от крайно негативното отношение към нея като препятствие за бързото и нормално протичане на управленските процеси. Във Веберовата концепция за идеалната [[бюрокрация]] се съдържат резултатите от изследване и систематизиране на постиженията предимно на американската класическа школа в управлението.
 
Във Веберовия смисъл думата [[бюрокрация]] е изчистена както от негативните нотки на първоначалния й смисъл на чиновническо господство, така и от крайно негативното отношение към нея като препятствие за бързото и нормално протичане на управленските процеси. Във Веберовата концепция за идеалната [[бюрокрация]] се съдържат резултатите от изследване и систематизиране на постиженията предимно на американската класическа школа в управлението.
 
Според Вебер една [[организация]] от идеален тип следва да притежава следните основи характеристики: точно дефинирани групови цели, разчленяване на цялостната дейност, принципите на йерархията, систематизиран набор от правила, безпристрастност, съответствието на техническата квалификация със заеманата длъжност.
 
 
Несъмнено между учението на Макс Вебер и постановките на административната школа в науката за [[мениджмънт]]а съществуват не малко различия. Но между тях има и нещо много общо, което накратко би могло да се формулира така, че и Вебер, и типичните представители на класическата школа съсредоточават вниманието си върху формалната [[организация]] на [[система|системите]], а [[управление]]то се представя като своеобразно конструиране и провеждане в практиката на определена [[система]] от принципи, правила, предписания и препоръки, задължителни за всички членове на организацията.
 
 
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
 
*[[Поведенческа школа на управление]]
 
*[[Поведенческа школа на управление]]

Текуща версия към 14:45, 10 август 2013

Административна школа в мениджмънта набляга главно на подходи, касаещи усъвършенстването на организацията като цяло. Целта на тази школа е била формулирането на универсални принципи на управление и на основните управленски функции, а именно: финансите, производството и маркетинга.

Анри Файол

Anri Faiol (frenski uchen).
Анри Файол (френски учен)

Най-значителната фигура сред представителите на класическата школа извън САЩ безпорно е Анри Файол (1841-1925). И той както повечето от представителите на класическата школа, прави своите теоретически обобщения и изводи на базата на богат мениджърски опит. Неговата книга „Обща и промишлена администрация” той издава през 1916г. т.е. 28 години след като е ръководил крупната френска рудодобивна и металургична фирма „Комамбо”. Според Файол всички дейности и операции в дадено предприятие могат да се разпределят в шест дейности.

Гълик и Ъруик

Luter Gurlik (1892 – 1993).
Лютер Гълик
Lindal Uruik.
Линдал Ъруик
Maks Veber (1864 - 1920).
Макс Вебер

През 30-те и 40-те години след последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик. Те са привърженици на т.нар. „Генерален Щаб”. За разлика от сътрудниците от „специалния щаб”, те би трябвало да разработват и предават заповедите, да контролират текущата работа, да оказват помощ в координацията на дейността на щабните специалисти. Голямо внимание Гълик и Ъруик отделят на делегирането, като утвърждават, че отсъствието на мъжество да се делегира и липсата на знания как ад се направи това е една от основните причини за неудачите в организацията.

Друг кръг въпроси, на които Гълик и Ъруик отделят специялно внимание е т.нар. „обхват на контрола” или „обхват на управлението”.

  • Според Ъруик нито един ръководител не може непосредсвено да контролира повече от пет или най-много шест подчинени, работата, на които е взаимно свързана.
  • Гълик не е толкова категоричен. Той отделя повече внимание на факторите, които оказват влияние върху оптимания диапазон.

Макс Вебер

Във Веберовия смисъл думата бюрокрация е изчистена както от негативните нотки на първоначалния й смисъл на чиновническо господство, така и от крайно негативното отношение към нея като препятствие за бързото и нормално протичане на управленските процеси. Във Веберовата концепция за идеалната бюрокрация се съдържат резултатите от изследване и систематизиране на постиженията предимно на американската класическа школа в управлението.

Вижте още

Източници

  • Pattie Odgers, B. Lewis Keeling, Administrative Office Management
  • James Stroman, Kevin Wilson, Jennifer Wauson, Administrative Assistant's and Secretary's Handbook
  • Zane K. Quible, Administrative Office Management (8th Edition)
  • Judith Read, Mary Lea Ginn, Records Management
  • Patsy Fulton-Calkins, Dianne Rankin, Kellie A. Shumack, The Administrative Professional: Technology & Procedures [Spiral-Bound]

Външни препратки