Разлика между версии на „Управленска решетка на Блейк и Моутън“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[file:lider6.jpg|right|thumb|500px]] | [[file:lider6.jpg|right|thumb|500px]] | ||
| − | + | Тези учени разработват така наречената '''управленска решетка''' като включват '''пет основни стила на ръководство'''. На вертикалната ос на тях ранжират „грижата за човека" със скала от 1 до 9, а на хоризонталната ос със същата скала от 1 до 9 е ранжирана „грижата за производството". | |
| − | + | ||
| + | ==Същност== | ||
| + | Диференциацията на стила на ръководство от университета в Охайо се възприема като положителен етап в теоретичните изследвания на лидерството. Тази концепция по-късно е била модифицирана от учените Блейк и Моутън, което е началото на третия етап на поведенческия подход на изследване на лидерството. | ||
Мениджърската решетка „измерва" грижата на мениджъра за хората и грижата за задачите, като едновременно с това отразява двуизмерността на природата на лидерството. Учените Блейк и Моутън разглеждат мениджърските стилове с помощта на мрежа с нанесени квадрати 9 x 9, представляваща двумерен анализ на мениджърското поведение. (Двата основни интереса на мениджъра са: интерес към производството и интерес към хората). Управленската матрица е получена от пресичането на двете измерения и илюстрира лидерския стил в двуизмерна координатна система. Това е рамка с пет лидерски стила, които могат да се използват при усъвършенстване на мениджмънта на всяка фирма. | Мениджърската решетка „измерва" грижата на мениджъра за хората и грижата за задачите, като едновременно с това отразява двуизмерността на природата на лидерството. Учените Блейк и Моутън разглеждат мениджърските стилове с помощта на мрежа с нанесени квадрати 9 x 9, представляваща двумерен анализ на мениджърското поведение. (Двата основни интереса на мениджъра са: интерес към производството и интерес към хората). Управленската матрица е получена от пресичането на двете измерения и илюстрира лидерския стил в двуизмерна координатна система. Това е рамка с пет лидерски стила, които могат да се използват при усъвършенстване на мениджмънта на всяка фирма. | ||
| − | Първият стил наречен “Дом на отдих” се характеризира с минимум усилия за изпълнение на производствените задачи и с подчертан стремеж към съхранение на трудовата заетост. Това поведение е съпровождано с неефективно производство - персоналът е апатичен, безразличен към целите и стратегията на фирмата. Трудно се постигат стабилни междуличностни отношения, а конфликтите са неизбежни. В условията на непрекъснато засилваща се конкуренция фирма, която прилага този стил, губи пазарни позиции, фалира. | + | *Първият стил наречен “Дом на отдих” се характеризира с минимум усилия за изпълнение на производствените задачи и с подчертан стремеж към съхранение на трудовата заетост. Това поведение е съпровождано с неефективно производство - персоналът е апатичен, безразличен към целите и стратегията на фирмата. Трудно се постигат стабилни междуличностни отношения, а конфликтите са неизбежни. В условията на непрекъснато засилваща се конкуренция фирма, която прилага този стил, губи пазарни позиции, фалира. |
| − | Вторият стил е “Управление на задълженията”. На него са присъщи максимални усилия за изпълнениe на задачите и минимална намеса в човешките отношения, т.е e ориентиран към задачите. Усилията на мениджъра приоритетно са съсредоточени към производствените фактори. | + | *Вторият стил е “Управление на задълженията”. На него са присъщи максимални усилия за изпълнениe на задачите и минимална намеса в човешките отношения, т.е e ориентиран към задачите. Усилията на мениджъра приоритетно са съсредоточени към производствените фактори. |
| − | За третия стил “Провинциален мениджмънт (клубно управление)” са специфични подчертано внимание към сътрудниците, минимални усилия към производството. Мениджърът създава и поддържа развитието на междуличностните отношения и трудовата мотивация. | + | *За третия стил “Провинциален мениджмънт (клубно управление)” са специфични подчертано внимание към сътрудниците, минимални усилия към производството. Мениджърът създава и поддържа развитието на междуличностните отношения и трудовата мотивация. |
| − | Четвъртият стил “Междуличностнсжуправление” или „Средата на пътя". На него е присъща умерена загриженост както за подчинените, така и за производството, т.е. изпълнението на производствената задача се балансира с грижи за човешките отношения. | + | *Четвъртият стил “Междуличностнсжуправление” или „Средата на пътя". На него е присъща умерена загриженост както за подчинените, така и за производството, т.е. изпълнението на производствената задача се балансира с грижи за човешките отношения. |
| − | Петият стил “Управленски екип” или “Групово управление”, отъждествяван с демократичния стил, се проявява с подчертана съпричастност и лоялност към целите и стратегията на фирмата. Мениджърът е загрижен във висока степен както от производството, така и от човешките отношения. | + | *Петият стил “Управленски екип” или “Групово управление”, отъждествяван с демократичния стил, се проявява с подчертана съпричастност и лоялност към целите и стратегията на фирмата. Мениджърът е загрижен във висока степен както от производството, така и от човешките отношения. |
| + | ==Вижте още== | ||
*[[Модели на лидерство]] | *[[Модели на лидерство]] | ||
*[[Система за лидерството на Ренсис Лайкерт]] | *[[Система за лидерството на Ренсис Лайкерт]] | ||
Версия от 15:57, 9 август 2013
Тези учени разработват така наречената управленска решетка като включват пет основни стила на ръководство. На вертикалната ос на тях ранжират „грижата за човека" със скала от 1 до 9, а на хоризонталната ос със същата скала от 1 до 9 е ранжирана „грижата за производството".
Същност
Диференциацията на стила на ръководство от университета в Охайо се възприема като положителен етап в теоретичните изследвания на лидерството. Тази концепция по-късно е била модифицирана от учените Блейк и Моутън, което е началото на третия етап на поведенческия подход на изследване на лидерството.
Мениджърската решетка „измерва" грижата на мениджъра за хората и грижата за задачите, като едновременно с това отразява двуизмерността на природата на лидерството. Учените Блейк и Моутън разглеждат мениджърските стилове с помощта на мрежа с нанесени квадрати 9 x 9, представляваща двумерен анализ на мениджърското поведение. (Двата основни интереса на мениджъра са: интерес към производството и интерес към хората). Управленската матрица е получена от пресичането на двете измерения и илюстрира лидерския стил в двуизмерна координатна система. Това е рамка с пет лидерски стила, които могат да се използват при усъвършенстване на мениджмънта на всяка фирма.
- Първият стил наречен “Дом на отдих” се характеризира с минимум усилия за изпълнение на производствените задачи и с подчертан стремеж към съхранение на трудовата заетост. Това поведение е съпровождано с неефективно производство - персоналът е апатичен, безразличен към целите и стратегията на фирмата. Трудно се постигат стабилни междуличностни отношения, а конфликтите са неизбежни. В условията на непрекъснато засилваща се конкуренция фирма, която прилага този стил, губи пазарни позиции, фалира.
- Вторият стил е “Управление на задълженията”. На него са присъщи максимални усилия за изпълнениe на задачите и минимална намеса в човешките отношения, т.е e ориентиран към задачите. Усилията на мениджъра приоритетно са съсредоточени към производствените фактори.
- За третия стил “Провинциален мениджмънт (клубно управление)” са специфични подчертано внимание към сътрудниците, минимални усилия към производството. Мениджърът създава и поддържа развитието на междуличностните отношения и трудовата мотивация.
- Четвъртият стил “Междуличностнсжуправление” или „Средата на пътя". На него е присъща умерена загриженост както за подчинените, така и за производството, т.е. изпълнението на производствената задача се балансира с грижи за човешките отношения.
- Петият стил “Управленски екип” или “Групово управление”, отъждествяван с демократичния стил, се проявява с подчертана съпричастност и лоялност към целите и стратегията на фирмата. Мениджърът е загрижен във висока степен както от производството, така и от човешките отношения.