Разлика между версии на „Двуфакторна теория на лидерството“
| Ред 27: | Ред 27: | ||
*[http://bg.convdocs.org/docs/index-21951.html Лидерство и лидерски стилове] | *[http://bg.convdocs.org/docs/index-21951.html Лидерство и лидерски стилове] | ||
*[http://www.marketing.bg/%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5/ Лидерски стилове] | *[http://www.marketing.bg/%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5/ Лидерски стилове] | ||
| + | ==Външни препратки== | ||
[[category:Основи на управлението]] | [[category:Основи на управлението]] | ||
Версия от 15:55, 9 август 2013
Двуфакторната теория на лидерството се опира на две основни променливи - внимание към подчинените и отношение към организацията на работата.
Същност
Теорията е изградена в резултат на изследвания, които са проведени в университета Охайо (САЩ). Според теорията по-ефективни са лидерите, които отделят достатъчно внимание едновременно на организация на работата и на изпълнителите.
Правилното структуриране и организация на работата води до повишаване на професионализма и качеството на изпълнение на задачите.
Преимущественото акцентиране върху проблемите на изпълнителите обратно, намалява равнището на професионализъм.
Решетката на управление на Блейк и Моутон e разработена е през 80-те години на XX век. Решетката измерва степента на значимост, която мениджърът отдава на производството и хората.
Взаимната връзка се изразява с 9 бална оценка. С бал 1 се измерва най-ниската степен, а с бал 9-най-високата. Според отношението към производството и хората се определят пет типа на ръководство. Всеки тип се дефинира с индивидуални характеристики и поведение на ръководителя
Вижте още
- Модели на лидерство
- Лидерско поведение според системата на стимулиране
- Система за лидерството на Ренсис Лайкерт
- Теория за трите стила на лидерство
- Видове лидери
- Лидерски стилове
- Лидерски качества
- Управленска решетка на Блейк и Моутън
- Лидер