Разлика между версии на „Двуфакторна теория на лидерството“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | '''Двуфакторната теория на лидерството''' се опира на '''две основни променливи - внимание към подчинените и отношение към организацията на работата.''' | |
| − | + | ==Същност== | |
| − | Двуфакторната теория на лидерството се опира на две основни променливи- внимание към подчинените и отношение към организацията на работата. Според теорията по-ефективни са лидерите, които отделят достатъчно внимание едновременно на организация на работата и на изпълнителите. Правилното структуриране и организация на работата води до повишаване на професионализма и качеството на изпълнение на задачите. Преимущественото акцентиране върху проблемите на изпълнителите обратно, намалява равнището на професионализъм. | + | [[file:lider2.png|right]] |
| + | Теорията е изградена в резултат на изследвания, които са проведени в университета Охайо (САЩ). | ||
| + | Според теорията по-ефективни са лидерите, които отделят достатъчно внимание едновременно на организация на работата и на изпълнителите. Правилното структуриране и организация на работата води до повишаване на професионализма и качеството на изпълнение на задачите. Преимущественото акцентиране върху проблемите на изпълнителите обратно, намалява равнището на професионализъм. | ||
| + | [[file:lider3.png|right|thumb|Графично представяне на Управленската решетка на Бейк и Моутън.]] | ||
Решетката на управление на Блейк и Моутон. Разработена е през 80-те години на XX век. Решетката измерва степента на значимост, която мениджърът отдава на производството и хората. | Решетката на управление на Блейк и Моутон. Разработена е през 80-те години на XX век. Решетката измерва степента на значимост, която мениджърът отдава на производството и хората. | ||
| − | |||
Взаимната връзка се изразява с 9 бална оценка. С бал 1 се измерва най-ниската степен, а с бал 9-най-високата. Според отношението към производството и хората се определят пет типа на ръководство. Всеки тип се дефинира с индивидуални характеристики и поведение на ръководителя | Взаимната връзка се изразява с 9 бална оценка. С бал 1 се измерва най-ниската степен, а с бал 9-най-високата. Според отношението към производството и хората се определят пет типа на ръководство. Всеки тип се дефинира с индивидуални характеристики и поведение на ръководителя | ||
Версия от 15:51, 9 август 2013
Двуфакторната теория на лидерството се опира на две основни променливи - внимание към подчинените и отношение към организацията на работата.
Същност
Теорията е изградена в резултат на изследвания, които са проведени в университета Охайо (САЩ). Според теорията по-ефективни са лидерите, които отделят достатъчно внимание едновременно на организация на работата и на изпълнителите. Правилното структуриране и организация на работата води до повишаване на професионализма и качеството на изпълнение на задачите. Преимущественото акцентиране върху проблемите на изпълнителите обратно, намалява равнището на професионализъм.
Решетката на управление на Блейк и Моутон. Разработена е през 80-те години на XX век. Решетката измерва степента на значимост, която мениджърът отдава на производството и хората.
Взаимната връзка се изразява с 9 бална оценка. С бал 1 се измерва най-ниската степен, а с бал 9-най-високата. Според отношението към производството и хората се определят пет типа на ръководство. Всеки тип се дефинира с индивидуални характеристики и поведение на ръководителя
Вижте още
- Модели на лидерство
- Лидерско поведение според системата на стимулиране
- Система за лидерството на Ренсис Лайкерт
- Теория за трите стила на лидерство
- Видове лидери
- Лидерски стилове
- Лидерски качества
- Управленска решетка на Блейк и Моутън
- Лидер