Управленска решетка на Блейк и Моутън

Диференциацията на стила на ръководство от университета в Охаио се възприема като положителен етап в теоретичните изс­ледвания на лидерството. Тази концепция по-късно е била модифицирана от учените Блейк и Моутън, което е началото на третия етап на поведенческия подход на изследване на лидерството.

Тези уче­ни разработват така наречената управленска решетка като включват пет основни стила на ръководство. На вертикал­ната ос на тях ранжират „грижата за човека" със скала от 1 до 9, а на хоризонталната ос със същата скала от 1 до 9 е ранжирана „грижата за производството".

Мениджърската решетка „измерва" грижата на мениджъра за хората и грижата за задачите, като едновременно с това отра­зява двуизмерността на природата на лидерството. Учените Блейк и Моутън разглеждат мениджърските стилове с помощта на мрежа с нанесени квадрати 9 x 9, представляваща двумерен анализ на мениджърското поведение. (Двата основни интереса на мениджъра са: интерес към производството и интерес към хора­та). Управленската матрица е получена от пресичането на двете измерения и илюстрира лидерския стил в двуизмерна коор­динатна система. Това е рамка с пет лидерски стила, които мо­гат да се използват при усъвършенстване на мениджмънта на всяка фирма.

Първият стил наречен “Дом на отдих” се характеризира с минимум усилия за изпълнение на производствените задачи и с подчертан стремеж към съхранение на трудовата заетост. Това поведение е съпровождано с неефективно производство - персоналът е апатичен, безразличен към целите и стратегията на фирмата. Трудно се постигат стабилни междуличностни отношения, а конфликтите са неизбежни. В условията на непрекъснато засилваща се конкуренция фирма, която прилага този стил, губи пазарни позиции, фалира.

Вторият стил е “Управление на задълженията”. На него са присъщи максимални усилия за изпълнениe на задачите и минимална намеса в човешките отношения, т.е e ориентиран към задачите. Усилията на мениджъра приоритетно са съсредоточени към производствените фактори.

За третия стил “Провинциален мениджмънт (клубно уп­равление)” са специфични подчертано внимание към сътрудниците, минимални усилия към производството. Мениджърът създава и поддържа развитието на междуличностните отношения и трудовата мотивация.

Четвъртият стил “Междуличностнсжуправление” или „Средата на пътя". На него е присъща умерена загриженост както за подчинените, така и за производството, т.е. изпълнението на производствената задача се балансира с грижи за човешките отношения.

Петият стил “Управленски екип” или “Групово управление”, отъждествяван с демократичния стил, се проявява с подчертана съпричастност и лоялност към целите и стратегията на фирмата. Мениджърът е загрижен във висока степен както от производството, така и от човешките отношения.

• Модели на лидерство
• Система за лидерството на Ренсис Лайкерт
• Теория за трите стила на лидерство
• Двуфакторна теория на лидерството
• Видове лидери
• Лидерски стилове
• Лидерски качества
• Лидер
• Лидерско поведение според системата за стимулиране