Разлика между версии на „Подход“

Текуща версия към 13:41, 8 август 2013

Подход може да се отнася до:

Управление

Ситуационен подход в управлението - концепция на управлението в конкретна ситуация, за да бъдат ефективно постигнати поставените цели
Системен подход - подход за изследване и управление на обекти, който ги разглежда като система, в която са определени елементите, вътрешните и външни връзки, влияещи на функционирането на системата, като целите на всеки елемент се формират в зависимост от общото предназначение на системата
Процесен подход - дейността на всяка организация представлява верига от свързани помежду си бизнес процеси
Количествен подход в управлението - на принципа на математически модели като теория на равновесието, теория на опашките, мрежови модели, теория на вероятностите, регресионен анализ

Бизнес

Дедуктивен подход за бизнес изследвания - логически подход за извличане на закономерности, протичащ “отгоре надолу”, т.е. от общото към конкретното
Научен подход - система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Подход''' – '''Съвкупност от начини и средства за пристъпване към определен проблем или човек'''.
+Подход може да се отнася до:
+==Управление==
+*[[Ситуационен подход в управлението]] - концепция на [[управление]]то в конкретна ситуация, за да бъдат ефективно постигнати поставените [[цел]]и
+*[[Системен подход]] - подход за изследване и [[управление]] на [[обект]]и, който ги разглежда като система, в която са определени елементите, вътрешните и външни връзки, влияещи на функционирането на [[система]]та, като [[цел]]ите на всеки [[елемент]] се формират в [[зависимост]] от общото предназначение на системата
+*[[Процесен подход]] - [[дейност]]та на всяка [[организация]] представлява верига от свързани помежду си бизнес процеси
+*[[Количествен подход в управлението]] - на принципа на математически модели като [[теория на равновесието]], [[теория на опашките]], [[мрежов модел|мрежови модели]], [[теория на вероятностите]], [[регресионен анализ]]
+==Бизнес==
-==Емоционалният и рационалният подход при вземане на управленски решения==
+*[[Дедуктивен подход за бизнес изследвания]] - логически подход за извличане на закономерности, протичащ “отгоре надолу”, т.е. от общото към конкретното
+*[[Научен подход]] - система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността
-Управленският процес е ориентиран към постигането на предварително поставени определени [[цел]]и. Това изисква ръководните кадри във всяка фирма да притежават комплекс от знания, умения, иновационни решения, между които са висок професионализъм на всяко равнище в управленската йерархия, рационално поведение и др., които да им позволяват пълноценното използване на професионалния потенциал на подчинените им изпълнителски кадри.
-Професионалният потенциал, умението да се вземат бързи и точни решения, поведенческата адекватност при преодоляването на възникващите ситуации, са в основата на успеха на всяка бизнес единица или институция. Важен елемент от поведенческата адекватност е рационалното мислене и вземането на най-подходящото в дадената ситуация решение. Често пъти обаче, в реална ситуация рационалното мислене се замества от емоцията, затова надделява подходът, в който значение има чисто човешкото чувството, личностното отношение, оценката на позицията в йерархията, а не обективната преценка на момента. За да е налице поведенческа устойчивост, трябва да се намали именно ролята на емоцията в поведението на конкретната личност. Специалистите в тази област на професионални отношения съветват емоциите на работното място да бъдат забравени. Не винаги обаче това се спазва при [[комуникация]]та между ръководител и подчинен. И в повечето случаи на дългогодишна съвместна успешна дейност между [[мениджър]]а и някой от [[служител]]ите да се създадат приятелски контакти, които не рядко се оказват препятствие при преодоляването на възникнал във фирмата проблем, когато причина за него е именно служителят-приятел на мениджъра. В такива случаи за управляващия екип на компанията решаването на проблема е прекратяване трудовата дейност на причинителя на затруднението за [[фирма]]та.
-В също не малко идентични случаи мениджърът взема решение да не се съобрази с правилника за вътрешния ред на компанията и “прощава” на своя подчинен. След време ситуацията се повтаря и тогава потърпевши са и мениджърът, и служителят. Оценката на такива случаи е, че емоцията на работното място и при вземане на управленските решения затрудняват прилагането на професионализъм в отговорна ситуация. Затова, когато мениджърът е отговорен за или пред голяма група хора, той е длъжен да премисля всяко свое действие, да намира точния модел на поведение и вземане на решение, което е в интерес на компанията, а не на отделния индивид. Противното ще означава, че проявената емоция го довела до вземането на неадекватно и нерационално решение. А то може да повлияе негативно за развитието на фирмата – загуба на доверие от страна на клиенти, партньори, висшестоящите институции, или да създаде следващ  проблем, който да има отношение към комуникацията с останалите служители. С цел да се избегнат такива последици, управленските кадри трябва да овладяват емоциите си и винаги да защитават с решенията си интересите на компанията.
-Всеки индивид притежава различен [[потенциал]], ценностна система, предприемачески способности, а главната цел на управляващия екип / мениджър на фирмата, е да стимулира и развива този потенциал, за да може той от своя страна да създава продукт, който да формира печалба от производствената или друга дейност. Натрупването на положителни или негативни емоции е стъпка за ограничаване на рационалното мислене и поведение в определена [[ситуация]]. Ако към нея се подхожда само емоционално, не би могло да съществува рационално мислене и отношение, защото емоцията деформира представите за нейното действително съдържание. Често дори и при висок професионален потенциал, липсата на поведенческа адекватност към проблемите може да доведе до неефективно управление. Затова изследванията на тези процеси показват, че емоцията и бизнесът са две пълни противоположности.
-==Видове подходи==
-===Архитектурен подход===
-Архитектурният подход е съвкупност от приложни знания за спешна [[реализация]] на промени във вид на инициативи, начинания, мисии, дейности, създаване на продукти, услуги и други в хармония с обкръжаващата среда. Той обединява в себе си знанията за стратегическите цели, средства за постигането им, концепциите и моделите за рационално поведение на отделна личност, социалните групи и обществото, методологията за вземане на решения и стратегическо ръководство. Освен всичко това, архитектурният подход е и инструмент за намиране на ефективен баланс между упражняване на власт и правене на политика с цел ефективно управление на иновационните процеси в рамките на трите императива: ресурси, способности и процеси.
-Радикалните промени в обкръжаващата среда (включително и информационната) създадоха ситуации, които обезцениха много от натрупаните при системния подход традиции, опит, методи, инструменти и знания. В резултат на това възниква необходимост от намирането на нови технологии за творческо поведение в динамично променящата се [[околна среда]]. Затова беше дефинирана нова социална поръчка за разработка на общ универсален подход за извършване на ефективни промени в социалните организации. В отговор на тази потребност беше създаден т.н. архитектурен подход, който обединява в себе си преимуществата на структурно-функционалния анализ, структурализма и системния анализ.
-Като отделно изучавана дисциплина от научното познание архитектурният подход се налага за пръв път в университети в САЩ, Япония и Западна Европа в средата на 90-те години на миналия век, на основата на теориите на [[Хабермас]].
-Архитектурният подход е разглеждан като телеологична система (всяка система, която се разглежда като вътрешно, иманентно заложена в нея цел). Методите на архитектурния подход и неговите инструменти намериха всеобщо признание сред научната общност, когато през1992 г. Международната федерация за обработка на информация (IFIP) и Международната федерация по автоматично управление (IFAC) възприеха единна стандартизационна методология, приложима на всички нива. Тя е известна като обобщена препоръчителна архитектура и методология на инициативата, позната в научните среди като GARAM.
-В арсенала от изразни средства на новата научна област е приета базова дефиниция на вече използваното понятие инициатива.
-Системният подход, който използваме за процесите на управление, е разработен с цел прилагане на научен анализ в управлението на големите компании. Той дава възможност да се решат две основни задачи:
-*Разработване и управление на оперативни системи, т.е. такива системи, които позволяват бързо, ефективно и рационално управление на различни дейности, например, система за управление на персонала, на ДМА и т.н.
-*Построяването на информационни системи, които се използват за вземане на управленски решения.
-Между тези два типа задачи съществува взаимна връзка, която се състои в това, че построяването на информационната система дава възможност да се осигури помощ в процеса на взимане на решение от мениджърите на фирмата. Тази концепция, която може да се определи като основна, се заключава в това, че управлението се разглежда като един процес, по време на който се осъществява взаимодействие на частите (подсистемите на организацията). Този подход предвижда изясняване целите на системата и съсредоточаване на вниманието върху построяването на цялото, за сметка на построяването на компонентите на системата.
-Главно значение при този подход има т. нар. синергетическа характеристика на системния подход (от синергия - помощ; дружно действие на няколко части), т.е. организационните и информационните системи се изграждат и развиват по такъв начин, че да се постигне синергизъм – едновременното функциониране на отделни, но взаимно свързани части, осигуряващи по-висока ефективност, в сравнение със сумарната ефективност на частите, взети поотделно.
-===Системен подход===
-Въз основа на системния [[подход]] организацията може да се разглежда като система, която се състои от взаимосвързани и взаимообусловени елементи. Тя има вход и изход. На входа се намират производствените фактори, а изходът се свързва с поставената цел. Елементите между входа и изхода формират вътрешната среда, като съществува и обратна връзка. Подходът дава възможност да се отчитат всички необходими взаимовръзки и взаимодействия в системата на управление и позволява при формулирането на целите и ограничителните условия да се посочва и управленският механизъм, чрез който на практика да се достигат набелязаните цели.
-Чрез системния подход се оценява степента, в която организацията успява си осигури необходимите за работата й ресурси. Измерването и оценката на ефективността чрез този подход е следствие от способността на фирмата да придобие необходимите й ресурси, които да преобразува в полезни крайни стоки и услуги. Ако тази способност е недостатъчна, дейността по-нататък ще бъде застрашена. За да се оцени ефективността на организацията от тази гледна точка, трябва да се направят две възможни преценки:
-* Количеството ресурси, необходими отвън, за да функционира [[организация]]та;
-* Позицията й спрямо доставчиците.
-Първата преценка подпомага и насочва мениджърите при формулиране и обосноваване на целите да се съобразяват с важността на ресурсите, а втората помага да се формулират цели, оптимизиращи доставката на ресурси.
-Системният подход разглежда системата като съвкупност от елементи, включващи външната и вътрешната среда на организацията. Те са взаимно свързани и не съществуват самостоятелно и независимо от съвкупността, а функционират в зависимост от взаимните връзки и зависимости в рамките на тази съвкупност.
-===Ситуационен подход===
-Ситуационният подход е концепция на управлението, при която управленският процес се определя в зависимост от конкретната ситуация, за да бъдат постигнати поставените цели с най-малко нежелателни отклонения, в най-кратки срокове и с най-малки разходи.
-Без да се омаловажават личностните качества на кадрите и стила на работа и управление на организацията, при него се набляга на ситуационните [[фактор]]и – конкретни изисквания именно към личностните качества на изпълнителите и мениджърите , потребностите, характера на задачите, изискванията и въздействието на средата, а също така и наличната информация. Учените се опитват да определят какъв стил на поведение и личностни качества най-добре ще съответстват на конкретната ситуация.
-Според Фред Фидлер вниманието трябва да се насочи към три фактора:
-* Отношение между лидера и членовете на [[колектив]]а;
-* Структурираност на задачите;
-* Длъжностни пълномощия.
-Този метод не винаги е приложим, но най-големия принос при него е опитът да се обединят три характеристики, влияещи върху поведението в конкретна ситуация.
-Друг модел е разработеният от Митчел и Хаус модел „път-цел”. Съгласно него, подчинените могат да бъдат подтиквани към изпълнение на задачите чрез предлагане на подходящи стимули. Хаус излага четири стила:
-* Стил на поддръжка (насочен към хората);
-* Инструментарен стил (насочен към задачите);
-* Поощряващ участие (използват се мненията на подчинените);
-* Ориентиран към успеха (поставят се максимално трудни задачи за използване на максималните възможности на персонала).
-Според Пол Хърси и Кенет Бланчард и тяхната „Теория на жизнения цикъл” ефективността зависи от „зрелостта” на изпълнителите. Под „зрелост” се разбира способността да се носи отговорност, желание да се достигнат определени цели, образованието и опитът по отношение на конкретната задача.
-Друг модел е този на Вруум - Йетон. Той съсредоточава вниманието върху процеса на вземане на решението и степента на участие на подчинените. Не е задължително вземането на [[решение]] да се повлияе от мненията и дадените предложения. Основното тук е, че лидерът може сам да вземе решение, без да се съобразява с резултатите от допитването до подчинените.
-==Вижте още==
-*[[Проучване]]
-*[[Задача]]
-*[[Анализ]]
-*[[Стъпка]]
-*[[Алгоритъм]]
-*[[Обосновка]]
-*[[Статистика]]
-==Източници==
-*Ян Хенрик Андерсон, Методологичен подход и концептуален модел на Интернет базирани стратегии за създаване и развитие на "Е - Здраве" в България
-*Левон Апик Апиосян, Елементарен подход при решаване на вид неопределени уравнения в цели числа
-*А. Афифи, С. Эйзен ; Отг. ред. Г. П. Башарина, Статистический анализ : Подход с использованием ЭВМ
-*Момчил Баджаков, В какво общество живеем? : Методологични подходи и теоретични модели на преходното общество
-*Иван Стойнов Баръмов, Маркетингов подход за оценка на конкурентната позиция на предприятието
-*Гэри С. Беккер, Человеческое поведение
-==Външни препратки==
-*[http://tuj.asenevtsi.com/Inf%20sistem/I051.htm Системен подход]
-*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:lsCRe3sbJbgJ:www.eufunds.bg/document/565+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjPcZY_cIjzGD2o-5aqaxe738Z8uxV1A2SgGtj6l06_0cZTnT0KTmaYQglbmeZ8NKXA1GS7gcFyGoFxgAqyFdBje_6uEvTDve3RWZsth2_SSs08b87TjEha5qRfubCFdMY36y49&sig=AHIEtbQjYU5zCtBPYb2qZkYIHMwnp7Js1Q Подход и методология за подбор на проектите по приоритетна ос 1]
-*[http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=329&id=20937 "Подходът Лидер"]
-*[http://psyy.wordpress.com/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/4%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BC/ Какъв подход да изберем]
-[[category:Управленски решения и риск]]

Разлика между версии на „Подход“

Текуща версия към 13:41, 8 август 2013

Управление

Бизнес

Навигация

Търсене