Разлика между версии на „Видове кредити“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 2 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
 +
'''Кредитите могат да бъдат различни видове.'''
 
==Според срока==
 
==Според срока==
*краткосрочни (до 1 г. - за оборотни нужди);  
+
*Краткосрочни (до 1 г. - за оборотни нужди);  
*средносрочни (1-3 г.);  
+
*Средносрочни (1-3 г.);  
*дългосрочни/инвестиционни (над 3 г.). Разликата е и с оглед [[цел]]та. Разликите в срока и целта водят до други особености. По-дългосрочният кредит има по-ниска [[лихва]], по-големи обезпечения.
+
*Дългосрочни/инвестиционни (над 3 г.). Разликата е и с оглед [[цел]]та. Разликите в срока и целта водят до други особености. По-дългосрочният кредит има по-ниска [[лихва]], по-големи обезпечения.
  
 
==Според вида на обезпеченията==
 
==Според вида на обезпеченията==
Ред 19: Ред 20:
 
*[[Кредит]]
 
*[[Кредит]]
 
*[[Предвиждане]]
 
*[[Предвиждане]]
*[[Видове кредити]]
 
 
*[[Банка]]
 
*[[Банка]]
 
*[[Сетълмент]]
 
*[[Сетълмент]]

Текуща версия към 22:26, 7 август 2013

Кредитите могат да бъдат различни видове.

Според срока

  • Краткосрочни (до 1 г. - за оборотни нужди);
  • Средносрочни (1-3 г.);
  • Дългосрочни/инвестиционни (над 3 г.). Разликата е и с оглед целта. Разликите в срока и целта водят до други особености. По-дългосрочният кредит има по-ниска лихва, по-големи обезпечения.

Според вида на обезпеченията

  • Ломбарден - обезпечен с ценни книжа или други ценности. Според проф. Герджиков този кредит се обезпечава със залог върху инвестиционни ЦК, емитирани от БНБ (ДЦК) или залог върху акции и облигации, емитирани от АД. Според него е възможно обезпечението са бъде и особен залог върху вещи, стоки и т.н.
  • Варантен - обезпечен със стоки, които са в публичен склад (варант - заложен запис: ценна книга, която материализира правото на залог върху стоки в публичен склад).
  • Ипотечен.

Според начина на отпускане

  • Сконтов кредит. Не е кредит, а е покупка на менителничен ефект преди падежа с отбив от номиналната стойност. Разликата между номиналната стойност и цената в деня на продажбата се нарича сконто, сконтов процент - включва лихвата върху главницата за времето между покупката и падежа + комисионна + разноски. Поначало сконтови сделки се извършват от банка. За времето до падежа банката ще се лиши от лихвата върху номинала, ако би го вложила, а не купила ценната книга - това е сконтов процент. Юридически това е продажба на менителница или запис на заповед – кредит, който се отпуска на приносителя на менителницата. Икономически не е кредит, краткосрочен (поначало). Поначало не се плаща на падежа от заемателя, а от платеца (или издателя) по менителницата или записа. Заемателят е регресен длъжник.
  • Акцептен кредит - краткосрочен. Банката акцептира теглени срещу нея менителници от заемателя, при условие че той ще плати сумата по менителницата преди падежа (преди да се ангажира отговорността на банката) - банката поема едно задължение. Банката не дава пари на приносителя. Смисълът е, че една менителница, която е акцептирана от банка, може лесно да бъде сконтирана на трето лице (сигурно е, че на падежа ще получи парите). Банката е по-скоро гарант на кредитополучателя срещу кредиторите му.
  • Овърдрафт - краткосрочен, високолихвен кредит. Отпуска се на титуляр по разплащателна сметка, в случай че средствата по сметката са недостатъчни за някакво плащане. Исторически е възникнал от чека – банката плаща чек без покритие като това е кредит за притежателя на сметката.
  • Револвиращ кредит (кредитна линия). Банката се задължава да отпусне кредит до някаква горна граница. Кредитополучателят може да ползва цялата сума или част от нея - винаги може да разчита на тези средства. Може и да връща определени суми междувременно. Кредитополучателят обаче винаги може да разчита на тази сума. Това е разликата с обикновения кредит, където сумата се отпуска наведнъж.

Вижте още

Източници

Външни препратки