Школа на научното управление - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Възникване на научното управление */

2014-04-08T12:00:59Z

Възникване на научното управление

Detelina Staneva в 12:00, 8 април 2014

2014-04-08T12:00:44Z

Detelina Staneva в 11:59, 8 април 2014

2014-04-08T11:59:22Z

Detelina Staneva: /* Създатели */

2013-08-10T10:52:20Z

Създатели

Detelina Staneva: /* Принципи на научното управление */

2013-08-10T10:26:29Z

Принципи на научното управление

Detelina Staneva: /* Принципи на научното управление */

2013-08-10T10:25:35Z

Принципи на научното управление

Detelina Staneva: /* Възникване на научното управление */

2013-08-10T10:25:26Z

Възникване на научното управление

Detelina Staneva: /* Принципи на научното управление */

2013-08-10T10:25:15Z

Принципи на научното управление

Detelina Staneva: /* Принципи на научното управление */

2013-08-10T10:25:08Z

Принципи на научното управление

Detelina Staneva: /* Принципи на научното управление */

2013-08-10T10:25:00Z

Принципи на научното управление

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 [[Image:shkola_nauchno_upravlenie_2.jpg|thumb|120px|left|alt=Charles Babbage (1791 - 1871) – angliiski matematik.|Чарлз Бабидж]]
 Възникването на научното управление (“Scientific management") е свързано с името на [[Фредерик Тейлър]] , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи потребностите на развитие на крупното [[производство]] в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици.
 [[Image:shkola_nauchno_upravlenie.jpg|thumb|120px|right|alt=Frederic Taylor (1856 - 1915).|Фредерик Тейлър (1856 - 1915)]]
 В нея той показва как може да се използва [[математика]]та за ефикасна употреба на материалите и съоръженията. Той издига идеята, че управителите трябва да обучават работниците и да им дават задания да провеждат измервания на времето и да определят колко време е необходимо за изпълнение на една задача, да определят стандарти за една работа и да възнаграждават онези, които ги преизпълняват. Много от неговите идеи впоследствие са доразвити от [[Фредерик Тейлър]], който поставя основите на широко движение, наречено „Научно управление".
 ==Принципи на научното управление==

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 ==Възникване на научното управление==
 [[Image:shkola_nauchno_upravlenie_2.jpg|thumb|120px|left|alt=Charles Babbage (1791 - 1871) – angliiski matematik.|Чарлз Бабидж]]
-Възникването на научното управление (“Scientific management") е свързано с името на [[Фредерик Тейлър]] , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи потребностите на развитие на крупното [[производство]] в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици. Сред едни от най-известните в специализираната литература по мениджмънт имена е това на [[Чарлз Бабидж]]. Неговият основен принос в [[мениджмънт]]а е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.). В нея той показва как може да се използва [[математика]]та за ефикасна употреба на материалите и съоръженията. Той издига идеята, че управителите трябва да обучават работниците и да им дават задания да провеждат измервания на времето и да определят колко време е необходимо за изпълнение на една задача, да определят стандарти за една работа и да възнаграждават онези, които ги преизпълняват. Много от неговите идеи впоследствие са доразвити от [[Фредерик Тейлър]], който поставя основите на широко движение, наречено „Научно управление".
+Възникването на научното управление (“Scientific management") е свързано с името на [[Фредерик Тейлър]] , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи потребностите на развитие на крупното [[производство]] в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици.
 ==Принципи на научното управление==
 Виж: [[Принципи на научното управление]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Школата на научното управление''' (1885г. – 1920г.) '''се свързва с името и идеята на [[Фредерик Тейлър]]'''  (САЩ). Към нея се отнасят изследователи, които се занимават с научната организация на труда и производството – изучаване на движенията, микроелементите и нормативите, формализиране на [[планиране]]то, заплащането на труда. Обединяват се в единна концепция под влияние на идеите на [[Фредерик Тейлър]], в школа за разработване на научните основи на [[управление]]то на производството.
-==Създатели==
+==Същност==
 [[Image:shkola_nauchno_upravlenie_1.jpg|thumb|right|alt=Frank I Lilian Gilbert.|Франк и Лилиян Джилбърт]]
-Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], [[Франк и Лилиян Джилбърт]] и [[Хенри Гант]]. Тези изследователи се считат за създатели на школата. Те си поставят за цел посредством наблюдения, измервания, логика и анализ, да усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Измерват, анализират и проектират дори най-детайлните движения на работника. Целта е работникът с най-малък разход на физическа и психическа енергия да осъществи ефективно една операция или набор от работни операции. Така например, Тейлър е измервал много стриктно какво количество желязна руда или въглища да хвърля работник с лопати различен размер. Франк и Лилиян Джилбърт в началото на 1900-та година са анализирали работните операции, използвайки [[кинокамера]] в съчитание с [[микрохронометър]]. Изобретен от Франк Джилбърт, [[микрохронометър]]ът представлява часовник, записващ интервали с продължителност 1 / 2000 от секундата. С помощта на стоп-кадър Джилбърт е фиксирал и описал седемнадесет основни движения на китката на ръката. В резултат на получената информация, Франк и Лилиян Джилбърт са проектиреали нови работни операции. Те отстраняват излишните и непродуктивни движения, като използват стандартни процедури и оборудване. Целта е – повишаване на [[ефективност]]та на всяко работно място.
+Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], [[Франк и Лилиян Джилбърт]] и [[Хенри Гант]]. Тези изследователи се считат за създатели на школата. Те си поставят за цел посредством наблюдения, измервания, логика и анализ, да усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Измерват, анализират и проектират дори най-детайлните движения на работника. Целта е работникът с най-малък разход на физическа и психическа енергия да осъществи ефективно една операция или набор от работни операции.
 ==Възникване на научното управление==
@@ Ред 13: / Ред 17: @@
 ==Принципи на научното управление==
 [[Image:shkola_nauchno_upravlenie.jpg|thumb|120px|right|alt=Frederic Taylor (1856 - 1915).|Фредерик Тейлър (1856 - 1915)]]
-Администрацията трябва да разработи нормите, да обучи работниците, да провежда подбор за работниците за всяка работа; да осъществява сътрудничество с работниците и равномерно разпределяне на задълженията им.
+Виж: [[Принципи на научното управление]]
 ==Вижте още==

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 ==Създатели==
-[[Image:shkola_nauchno_upravlenie_1.jpg|thumb|right|alt=Frank I Lilian Gilbert.|Франк и Лилиян Джилбърт]]Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], [[Франк и Лилиян Джилбърт]] и Хенри Гант. Тези изследователи се считат за създатели на школата. Те си поставят за цел посредством наблюдения, измервания, логика и анализ, да усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Измерват, анализират и проектират дори най-детайлните движения на работника. Целта е работникът с най-малък разход на физическа и психическа енергия да осъществи ефективно една операция или набор от работни операции. Така например, Тейлър е измервал много стриктно какво количество желязна руда или въглища да хвърля работник с лопати различен размер. Франк и Лилиян Джилбърт в началото на 1900-та година са анализирали работните операции, използвайки [[кинокамера]] в съчитание с [[микрохронометър]]. Изобретен от Франк Джилбърт, [[микрохронометър]]ът представлява часовник, записващ интервали с продължителност 1 / 2000 от секундата. С помощта на стоп-кадър Джилбърт е фиксирал и описал седемнадесет основни движения на китката на ръката. В резултат на получената информация, Франк и Лилиян Джилбърт са проектиреали нови работни операции. Те отстраняват излишните и непродуктивни движения, като използват стандартни процедури и оборудване. Целта е – повишаване на [[ефективност]]та на всяко работно място.
+[[Image:shkola_nauchno_upravlenie_1.jpg|thumb|right|alt=Frank I Lilian Gilbert.|Франк и Лилиян Джилбърт]]
 ==Възникване на научното управление==

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 Тази школа е преломен етап в управленската мисъл, а управлението е признато за самостоятелна област за научни изследвания . Приносите касаят главно [[управление]]то на [[производство]]то – на най-ниско управленско ниво.
-===Ново отношение към управление===
+По темата за "новото отношение към управлението", основна роля изиграва книгата на [[Фредерик Тейлър]] “ Принципи на научното познание “ - “ една [[организация]] може да се управлява системно и [[ефективност|ефективно]] за достигане на нейните [[цел]]и “.
 ==Вижте още==

← По-стара версия		Версия от 10:25, 10 август 2013
Ред 8:		Ред 8:
	[[Image:shkola_nauchno_upravlenie_2.jpg\|thumb\|130px\|left\|alt=Charles Babbage (1791 - 1871) – angliiski matematik.\|Чарлз Бабидж]]		[[Image:shkola_nauchno_upravlenie_2.jpg\|thumb\|130px\|left\|alt=Charles Babbage (1791 - 1871) – angliiski matematik.\|Чарлз Бабидж]]
	Възникването на научното управление (“Scientific management") е свързано с името на [[Фредерик Тейлър]] , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи потребностите на развитие на крупното [[производство]] в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици. Сред едни от най-известните в специализираната литература по мениджмънт имена е това на [[Чарлз Бабидж]]. Неговият основен принос в [[мениджмънт]]а е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.). В нея той показва как може да се използва [[математика]]та за ефикасна употреба на материалите и съоръженията. Той издига идеята, че управителите трябва да обучават работниците и да им дават задания да провеждат измервания на времето и да определят колко време е необходимо за изпълнение на една задача, да определят стандарти за една работа и да възнаграждават онези, които ги преизпълняват. Много от неговите идеи впоследствие са доразвити от [[Фредерик Тейлър]], който поставя основите на широко движение, наречено „Научно управление".		Възникването на научното управление (“Scientific management") е свързано с името на [[Фредерик Тейлър]] , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи потребностите на развитие на крупното [[производство]] в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици. Сред едни от най-известните в специализираната литература по мениджмънт имена е това на [[Чарлз Бабидж]]. Неговият основен принос в [[мениджмънт]]а е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.). В нея той показва как може да се използва [[математика]]та за ефикасна употреба на материалите и съоръженията. Той издига идеята, че управителите трябва да обучават работниците и да им дават задания да провеждат измервания на времето и да определят колко време е необходимо за изпълнение на една задача, да определят стандарти за една работа и да възнаграждават онези, които ги преизпълняват. Много от неговите идеи впоследствие са доразвити от [[Фредерик Тейлър]], който поставя основите на широко движение, наречено „Научно управление".
		+