Шанс - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-04-08T12:54:59Z

Вижте още

Detelina Staneva в 12:54, 8 април 2014

2014-04-08T12:54:31Z

Detelina Staneva: /* История и развитие на термина „шанс” */

2012-11-03T16:41:28Z

История и развитие на термина „шанс”

Detelina Staneva: /* История и развитие на термина „шанс” */

2012-04-05T09:52:20Z

История и развитие на термина „шанс”

Detelina Staneva в 09:51, 5 април 2012

2012-04-05T09:51:50Z

Detelina Staneva: /* Източници */

2012-04-05T09:33:01Z

Източници

Angel.marchev в 16:08, 23 януари 2011

2011-01-23T16:08:06Z

Angel.marchev в 16:07, 23 януари 2011

2011-01-23T16:07:44Z

Angel.marchev в 16:07, 23 януари 2011

2011-01-23T16:07:14Z

Angel.marchev в 16:04, 23 януари 2011

2011-01-23T16:04:12Z

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 ==Вижте още==
 *[[Теория на игрите]]
 *[[Неопределеност]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 Думата '''"шанс"''' се използва за '''отразяване на добра възможност, щастлива случайност или вероятност за успех поради добър късмет'''.
-==Произход и синоними==
+==Същност==
 [[file:chance.jpg|right]]

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 [[Термин]]ът е [[обект]] на внимание още преди началото на Новата ера. Мислители като Аристотел и Епикур изказват мнението си относно думата и обясняват много от настъпващите [[явление|явления]] и [[процес]]и, както и [[следствие|следствията]] от тях, с „шанса”. Още 200 г. пр.н.е., визирайки непредсказуемия характер на термина „шанс”, Крисипус смята, че едно обикновено безпричинно явление може да се окаже фатално за Вселената и тя да бъде разрушена.
-Дори математиците, развили [[теория]] на игрите на шанс (хазартни игри), като [[Пиер Симон Лаплас]], намират начин да покажат, че [[риск]]овете, които се поемат са преценени и необходими, обосновайки се на [[вероятностна стойност|вероятностните стойности]] на събитията, които възникват. [[Подход]]ът му „смятане на вероятностите”  е приеман с респект за сметка на термина „шанс”, който бива асоцииран със залагането, хазарта и беззаконието.  За [[Пиер Симон Лаплас|Лаплас]] случайните възможни варианти са непредсказуеми само защото няма подробна [[информация]] за явленията и процесите. Както древните мислители, така и той обяснява появата на „шанса” и късмета като резултат на човешкото невежество.
+Дори математиците, развили [[теория на игрите]] на шанс (хазартни игри), като [[Пиер Симон Лаплас]], намират начин да покажат, че [[риск]]овете, които се поемат са преценени и необходими, обосновайки се на [[вероятностна стойност|вероятностните стойности]] на събитията, които възникват. [[Подход]]ът му „смятане на вероятностите”  е приеман с респект за сметка на термина „шанс”, който бива асоцииран със залагането, хазарта и беззаконието.  За [[Пиер Симон Лаплас|Лаплас]] случайните възможни варианти са непредсказуеми само защото няма подробна [[информация]] за явленията и процесите. Както древните мислители, така и той обяснява появата на „шанса” и късмета като резултат на човешкото невежество.
 Десетилетия преди Лаплас, [[Авраам де Моивр]] открива [[нормалното разпределение]] на [[резултат]]ите от случайните процеси като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ [[модел]] за разпределение вследствие на много [[опит]]и. Необяснимо защо, установяването на тези [[закономерност]]и в различни социални явления довеждат Лаплас и до друго заключение - че  всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас по всякакъв начин отрича появата на шанса при определяне на закомерностите на  явленията и процесите.

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 ==История и развитие на термина „шанс”==
 [[Термин]]ът е [[обект]] на внимание още преди началото на Новата ера. Мислители като Аристотел и Епикур изказват мнението си относно думата и обясняват много от настъпващите [[явление|явления]] и [[процес]]и, както и [[следствие|следствията]] от тях, с „шанса”. Още 200 г. пр.н.е., визирайки непредсказуемия характер на термина „шанс”, Крисипус смята, че едно обикновено безпричинно явление може да се окаже фатално за Вселената и тя да бъде разрушена.
@@ Ред 23: / Ред 25: @@
 Десетилетия преди Лаплас, [[Авраам де Моивр]] открива [[нормалното разпределение]] на [[резултат]]ите от случайните процеси като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ [[модел]] за разпределение вследствие на много [[опит]]и. Необяснимо защо, установяването на тези [[закономерност]]и в различни социални явления довеждат Лаплас и до друго заключение - че  всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас по всякакъв начин отрича появата на шанса при определяне на закомерностите на  явленията и процесите.
 ==Вижте още==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-Думата '''"шанс"''' се използва за отразяване на добра възможност, щастлива случайност или вероятност за успех поради добър късмет.
+Думата '''"шанс"''' се използва за '''отразяване на добра възможност, щастлива случайност или вероятност за успех поради добър късмет'''.
 ==Произход и синоними==
-Произходът на думата “'''шанс'''”''' '''е латински и произлиза от названието „''cadere”'', означаващо  "падам", "падащи", "спад". Синоними на „шанс” са надежда, [[вероятност]], възможност за успех или неуспех,  щастие, късмет, сполука.
+Произходът на думата “шанс” е латински и произлиза от названието „''cadere”'', означаващо  "падам", "падащи", "спад". Синоними на „шанс” са надежда, [[вероятност]], възможност за успех или неуспех,  щастие, късмет, сполука.
 ==Определние и морфологичен разбор==
@@ Ред 18: / Ред 15: @@
 Идиоми, съдържащи „шанс” на български език, са само словосъчетанията „малшанс” и „боншанс”. На английски ситуацията е различна и има много повече като ''having a chance, some chance, get a chance, take a chance'' и редица други.
 ==История и развитие на термина „шанс”==
@@ Ред 27: / Ред 23: @@
 Десетилетия преди Лаплас, [[Авраам де Моивр]] открива [[нормалното разпределение]] на [[резултат]]ите от случайните процеси като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ [[модел]] за разпределение вследствие на много [[опит]]и. Необяснимо защо, установяването на тези [[закономерност]]и в различни социални явления довеждат Лаплас и до друго заключение - че  всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас по всякакъв начин отрича появата на шанса при определяне на закомерностите на  явленията и процесите.
 [[file:chance.jpg]]
 ==Вижте още==

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 [[file:chance.jpg]]
 ==Източници==
-* http://www.informationphilosopher.com/freedom/chance.html
+*Бойка Йосифова Савова, Евгени Георгиев Евгениев, Оценка на професионалния риск
-* http://dictionary.reference.com/browse/chance
+*Збигнев Бжежински ; Прев. от англ. , Втори шанс
 [[category:Управленски решения и риск]]

← По-стара версия		Версия от 16:07, 23 януари 2011
Ред 6:		Ред 6:

	Произходът на думата “'''шанс'''”''' '''е латински и произлиза от названието „''cadere”'', означаващо "падам", "падащи", "спад". Синоними на „шанс” са надежда, [[вероятност]], възможност за успех или неуспех, щастие, късмет, сполука.		Произходът на думата “'''шанс'''”''' '''е латински и произлиза от названието „''cadere”'', означаващо "падам", "падащи", "спад". Синоними на „шанс” са надежда, [[вероятност]], възможност за успех или неуспех, щастие, късмет, сполука.
−
−

	==Определние и морфологичен разбор==		==Определние и морфологичен разбор==

← По-стара версия		Версия от 16:07, 23 януари 2011
Ред 1:		Ред 1:
	Думата '''"шанс"''' се използва за отразяване на добра възможност, щастлива случайност или вероятност за успех поради добър късмет.		Думата '''"шанс"''' се използва за отразяване на добра възможност, щастлива случайност или вероятност за успех поради добър късмет.
		+

← По-стара версия		Версия от 16:04, 23 януари 2011
Ред 25:		Ред 25:
	Дори математиците, развили [[теория]] на игрите на шанс (хазартни игри), като [[Пиер Симон Лаплас]], намират начин да покажат, че [[риск]]овете, които се поемат са преценени и необходими, обосновайки се на [[вероятностна стойност\|вероятностните стойности]] на събитията, които възникват. [[Подход]]ът му „смятане на вероятностите” е приеман с респект за сметка на термина „шанс”, който бива асоцииран със залагането, хазарта и беззаконието. За [[Пиер Симон Лаплас\|Лаплас]] случайните възможни варианти са непредсказуеми само защото няма подробна [[информация]] за явленията и процесите. Както древните мислители, така и той обяснява появата на „шанса” и късмета като резултат на човешкото невежество.		Дори математиците, развили [[теория]] на игрите на шанс (хазартни игри), като [[Пиер Симон Лаплас]], намират начин да покажат, че [[риск]]овете, които се поемат са преценени и необходими, обосновайки се на [[вероятностна стойност\|вероятностните стойности]] на събитията, които възникват. [[Подход]]ът му „смятане на вероятностите” е приеман с респект за сметка на термина „шанс”, който бива асоцииран със залагането, хазарта и беззаконието. За [[Пиер Симон Лаплас\|Лаплас]] случайните възможни варианти са непредсказуеми само защото няма подробна [[информация]] за явленията и процесите. Както древните мислители, така и той обяснява появата на „шанса” и късмета като резултат на човешкото невежество.

−	Десетилетия преди Лаплас Авраам де Моивр открива нормалното разпределение на ~~резултатите~~ от случайните процеси като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ модел за разпределение ~~в следствие~~ на много ~~опити~~. Необяснимо защо, установяването на тези ~~закономерности~~ в различни социални явления довеждат Лаплас и до друго заключение - че всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас ~~просто~~ по всякакъв начин отрича появата на шанса при определяне на закомерностите на явленията и процесите.	+	Десетилетия преди Лаплас, [[Авраам де Моивр]] открива [[нормалното разпределение]] на [[резултат]]ите от случайните процеси като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ [[модел]] за разпределение вследствие на много [[опит]]и. Необяснимо защо, установяването на тези [[закономерност]]и в различни социални явления довеждат Лаплас и до друго заключение - че всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас по всякакъв начин отрича появата на шанса при определяне на закомерностите на явленията и процесите.