Чарлз Бабидж - Редакционна история

Detelina Staneva в 11:53, 8 април 2014

2014-04-08T11:53:49Z

Detelina Staneva в 10:43, 10 август 2013

2013-08-10T10:43:22Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-08-10T10:38:56Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Аналитична машина */

2013-08-10T10:38:46Z

Аналитична машина

Detelina Staneva: /* Принципна характеристика */

2013-08-10T10:38:21Z

Принципна характеристика

Detelina Staneva в 10:38, 10 август 2013

2013-08-10T10:38:00Z

Detelina Staneva в 10:36, 10 август 2013

2013-08-10T10:36:56Z

Detelina Staneva: /* Програмна част */

2013-08-10T10:36:10Z

Програмна част

Detelina Staneva в 10:35, 10 август 2013

2013-08-10T10:35:02Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-08-10T10:32:08Z

Вижте още

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Чарлз Бабидж формулира основните [[принцип на Парето|принцип]]и, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на [[изчислителна машина]]''' от принципно нов тип. Изобретява [[различаваща машина]] и [[аналитична машина]]. Виден член на [[школа на научното управление|Школата на научното управление]] той показва как може да се използва математиката за ефикасна употреба на материалите и съоръженията.
-==Ранни години==
+==Биография==
-Чарлз Бабидж (13 август 1791-18 октомври 1871  година) е роден в&nbsp;Лондон&nbsp;в семейството на банкери.   Поради влошено здраве той до 11-годишен  не посещавал училище а е обучаван в домът си. След това се записва в едно от най-добрите частни училища на Англия, където &nbsp;веднага бил впечатлен от богатата библиотека, впечатляваики го математическите науки. Към тази науки той се отнасял с трепет през целия си живот. Също така бил впечатлен от изобретателите и тяхното творческо мислене. Например, попадайки на операта "Дон Жуан", адски му доскучало и само след минути напуснал залата, за &nbsp;да погледне как е устроен механизмът на сцената. Математик, философ, изобретател, професор по математика в Кембридж, влиза в историята на [[компютър|компютрите]] с две велики изобретения, [[различаваща машина]] и [[аналитична машина]]. Неговият основен принос в мениджмънта е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.). В нея той показва как може да се използва математиката за ефикасна употреба на материалите и съоръженията.
+Чарлз Бабидж (13 август 1791-18 октомври 1871  година) е роден в&nbsp;Лондон&nbsp;в семейството на банкери.   Поради влошено здраве той до 11-годишен  не посещавал училище а е обучаван в домът си. След това се записва в едно от най-добрите частни училища на Англия, където &nbsp;веднага бил впечатлен от богатата библиотека, впечатляваики го математическите науки. Към тази науки той се отнасял с трепет през целия си живот. Също така бил впечатлен от изобретателите и тяхното творческо мислене. Например, попадайки на операта "Дон Жуан", адски му доскучало и само след минути напуснал залата, за &nbsp;да погледне как е устроен механизмът на сцената.
-==Принципна характеристика==
 В началото на 19 век Бабидж формулира основните [[принцип]]и, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на [[изчислителна машина]] от принципно нов тип. В машината трябва да има "склад" за съхраняване на цифрова информация /в съвременните компютри това е запомнящото устройство.В машината трябва да има устройство, осъществяващо операции над числа, извлечени от "склада". Бабидж наричал това устройство "мелница" / в съвременните компютри това е аритметическото устройство/. В машината трябва да има устройство за [[управление]] на последователността на [[изпълнение]] на операциите, предаването на числа от "склада" към "мелницата" и обратно, т.е. устройство за [[управление]]. В машината трябва да има устройство за въвеждане на изходни данни и показване на [[резултат]]и, т.е. устройство за вход-изход.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image:jpgbabbage.jpg|thumb|ringht|alt=carles babbge|Чарлз Бабидж]]
-'''Чарлз Бабидж''' е роден (на 13 август 1791-18 октомври 1871  година) &nbsp;в&nbsp;Лондон. '''Формулира основните [[принцип на Парето|принцип]]и, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на [[изчислителна машина]]''' от принципно нов тип. Математик, философ, изобретател, професор по математика в Кембридж, влиза в историята на [[компютър|компютрите]] с две велики изобретения, [[различаваща машина]] и [[аналитична машина]].
+'''Чарлз Бабидж формулира основните [[принцип на Парето|принцип]]и, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на [[изчислителна машина]]''' от принципно нов тип. Изобретява [[различаваща машина]] и [[аналитична машина]]. Виден член на [[школа на научното управление|Школата на научното управление]] той показва как може да се използва математиката за ефикасна употреба на материалите и съоръженията.
 ==Ранни години==
-Чарлз Бабидж &nbsp;е роден на 13 август 1791год. в&nbsp;Лондон&nbsp;в семейството на банкери.   Поради влошено здраве той до 11-годишен  не посещавал училище а е обучаван в домът си. След това се записва в едно от най-добрите частни училища на Англия, където &nbsp;веднага бил впечатлен от богатата библиотека, впечатляваики го математическите науки. Към тази науки той се отнасял с трепет през целия си живот. Също така бил впечатлен от изобретателите и тяхното творческо мислене. Например, попадайки на операта "Дон Жуан", адски му доскучало и само след минути напуснал залата, за &nbsp;да погледне как е устроен механизмът на сцената.
+Чарлз Бабидж (13 август 1791-18 октомври 1871  година) е роден в&nbsp;Лондон&nbsp;в семейството на банкери.   Поради влошено здраве той до 11-годишен  не посещавал училище а е обучаван в домът си. След това се записва в едно от най-добрите частни училища на Англия, където &nbsp;веднага бил впечатлен от богатата библиотека, впечатляваики го математическите науки. Към тази науки той се отнасял с трепет през целия си живот. Също така бил впечатлен от изобретателите и тяхното творческо мислене. Например, попадайки на операта "Дон Жуан", адски му доскучало и само след минути напуснал залата, за &nbsp;да погледне как е устроен механизмът на сцената. Математик, философ, изобретател, професор по математика в Кембридж, влиза в историята на [[компютър|компютрите]] с две велики изобретения, [[различаваща машина]] и [[аналитична машина]]. Неговият основен принос в мениджмънта е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.). В нея той показва как може да се използва математиката за ефикасна употреба на материалите и съоръженията.
 ==Принципна характеристика==

← По-стара версия		Версия от 10:38, 10 август 2013
Ред 33:		Ред 33:

	Бабидж "заразил" Ада с идеята за създаване на програмируема [[изчислителна машина]], и тя съставила няколко програми за нея. Те така и не могли да бъдат използвани, но затова пък лейди Лавлейс  разработила всички основни принципи на [[програмиране]]то, използвани и до днес. На нейно име даже бил наречен един от компютърните езици - ‘[[АДА]]’.		Бабидж "заразил" Ада с идеята за създаване на програмируема [[изчислителна машина]], и тя съставила няколко програми за нея. Те така и не могли да бъдат използвани, но затова пък лейди Лавлейс  разработила всички основни принципи на [[програмиране]]то, използвани и до днес. На нейно име даже бил наречен един от компютърните езици - ‘[[АДА]]’.
		+

	==Вижте още ==		==Вижте още ==

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 В епохата, когато параходите и паровозите все още се считали за многообещаваща новина, Чарлз Бабидж &nbsp;решил да избави хората от тормоза на рутинните [[изчисление|изчисления]].
 През 1834 година конструкторът за първи път в света замислил създаването на механично устройство, способно не просто да сумира, но и да [[управление|управлява]] хода на собствената си работа, в зависимости от заложена [[програма]] и резултатите от междинните изчисления!
 [[Image:jpg5babbage.jpg|thumb| left |Ада Лъвлейс]]
 Бабидж бил готов и на най-екзотичните авантюри, за да намери средства за построяване на "[[аналитична машина|Аналитичната машина]]". &nbsp;&nbsp;Чак след смъртта на Бабидж неговият син Хенри &nbsp;успял да построи по чертежите на баща си централния възел на "[[аналитична машина|Аналитичната машина]]" - аритметическото [[устройство]], което през 1888 година изчислявало произведението на числото "пи" с естествените числа от 1 до 32 с точност до 29 знака! Машината на Бабидж се оказала работоспособна, но Чарлз така и не видял това.

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 В началото на 19 век Бабидж формулира основните [[принцип]]и, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на [[изчислителна машина]] от принципно нов тип. В машината трябва да има "склад" за съхраняване на цифрова информация /в съвременните компютри това е запомнящото устройство.В машината трябва да има устройство, осъществяващо операции над числа, извлечени от "склада". Бабидж наричал това устройство "мелница" / в съвременните компютри това е аритметическото устройство/. В машината трябва да има устройство за [[управление]] на последователността на [[изпълнение]] на операциите, предаването на числа от "склада" към "мелницата" и обратно, т.е. устройство за [[управление]]. В машината трябва да има устройство за въвеждане на изходни данни и показване на [[резултат]]и, т.е. устройство за вход-изход.
+[[Image:jpg3babbage.jpg|thumb|right|Различаваща машина]]
 Тези изходни [[принцип]]и, формулирани преди повече от 150 години, изцяло са реализирани в съвременните електронно-изчислителни машини, но за 19-ти век те се оказват преждевременни. Бабидж&nbsp;&nbsp;прави [[опит]] да създаде машина от такъв тип на основата на механическия аритмометър, но нейната конструкция се оказала много скъпа, и работата по изработката на действаща машина така и не успяла да приключи.
 ===Различаващата машина===
-[[Image:jpg3babbage.jpg|thumb|right|Различаваща машина]]
 "Различаващата машина" е решавала полиномни уравнение по [[метод]]а на разликите. Бабидж работи върху нея в продължение на десет години, като идеята му е била да бъде напълно автоматична, задвижвана с пара и дори да печата резултатите на хартия. За жалост този проект не е реализиран, защото професора изоставя идеята и се захваща с още по-впечатляващ [[проект]].

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 "Различаващата машина" е решавала полиномни уравнение по [[метод]]а на разликите. Бабидж работи върху нея в продължение на десет години, като идеята му е била да бъде напълно автоматична, задвижвана с пара и дори да печата резултатите на хартия. За жалост този проект не е реализиран, защото професора изоставя идеята и се захваща с още по-впечатляващ [[проект]].
-==Аналитична машина==
+===Аналитична машина===
 [[Image:jpg4babbage.jpg|thumb|right|Аналитична машина]]
@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 В епохата, когато параходите и паровозите все още се считали за многообещаваща новина, Чарлз Бабидж &nbsp;решил да избави хората от тормоза на рутинните [[изчисление|изчисления]].
 През 1834 година конструкторът за първи път в света замислил създаването на механично устройство, способно не просто да сумира, но и да [[управление|управлява]] хода на собствената си работа, в зависимости от заложена [[програма]] и резултатите от междинните изчисления!
+[[Image:jpg5babbage.jpg|thumb| left |Ада Лъвлейс]]
 Прародителят на IBM бил наречен "[[Аналитична машина]]". Бабидж измислил всички основни части, които сега съставят [[компютър]]а: [[памет]] за съхраняване на числата, аритметическо устройство, механизъм, [[управляващ]] последователността на операциите, устроиства за вход и изход на данните. Преди него никой дори &nbsp;не бил [[опит]]ал да създаде истински универсален изчислител. Ако такава аналитична машина би била завършена , то  по оценката на Бабидж, за събиране и изваждане ще са необходими 2 секунди , а за умножение и деление – 1 минута.
 Бабидж бил готов и на най-екзотичните авантюри, за да намери средства за построяване на "[[аналитична машина|Аналитичната машина]]". &nbsp;&nbsp;Чак след смъртта на Бабидж неговият син Хенри &nbsp;успял да построи по чертежите на баща си централния възел на "[[аналитична машина|Аналитичната машина]]" - аритметическото [[устройство]], което през 1888 година изчислявало произведението на числото "пи" с естествените числа от 1 до 32 с точност до 29 знака! Машината на Бабидж се оказала работоспособна, но Чарлз така и не видял това.
-==Програмна част ==
+===Програмна част ===
-[[Image:jpg5babbage.jpg|thumb| left |Ада Лъвлейс]]
 Последователността на изчисленията в машината на Бабидж се определяла от перфокарти с програма. А първият в света програмист станала лейди Ада Лъвлейс. Дъщеря на Джордж Байрон - тя проявявала несравнимо по-голям интерес към математиката, отколкото към поезията.Ада била позната с много учени от онова време, те често &nbsp;й гостували у дома, а &nbsp;тя била активен участник в научните спорове.

← По-стара версия		Версия от 10:36, 10 август 2013
Ред 37:		Ред 37:

	Бабидж "заразил" Ада с идеята за създаване на програмируема [[изчислителна машина]], и тя съставила няколко програми за нея. Те така и не могли да бъдат използвани, но затова пък лейди Лавлейс  разработила всички основни принципи на [[програмиране]]то, използвани и до днес. На нейно име даже бил наречен един от компютърните езици - ‘[[АДА]]’.		Бабидж "заразил" Ада с идеята за създаване на програмируема [[изчислителна машина]], и тя съставила няколко програми за нея. Те така и не могли да бъдат използвани, но затова пък лейди Лавлейс  разработила всички основни принципи на [[програмиране]]то, използвани и до днес. На нейно име даже бил наречен един от компютърните езици - ‘[[АДА]]’.
−
−	Всъщност гледката, изникваща във въображението ми, не е най-важното - най-важната идея, която проф. Бабидж представя пред света, е перфокартата като входно устройство. Точно тези перфокарти, използвани от Херман Холерит стават причина за основаването на Tabulating Machine Co. станала известна по-късно под името IBM, чието място в историята на персоналния [[компютър]] предстои да разберем.
−
−

	==Вижте още ==		==Вижте още ==

@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 *[[Изкуствен интелект]]
 *[[Франк и Лилиян Джилбърт]]
 *[[Мрежа]]
 *[[Интернет]]