Хипотеза - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-04-09T09:43:19Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Видово разнообразие */

2014-04-09T09:43:09Z

Видово разнообразие

Detelina Staneva: /* Някои обобщения */

2014-04-09T09:42:49Z

Някои обобщения

Detelina Staneva: /* Рискове на избора */

2014-04-09T09:42:39Z

Рискове на избора

Detelina Staneva в 09:40, 9 април 2014

2014-04-09T09:40:00Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-04-08T11:44:25Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-05-18T09:20:22Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-03-27T16:51:49Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2012-03-27T16:51:31Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Някои обобщения */

2012-03-27T16:49:31Z

Някои обобщения

@@ Ред 53: / Ред 53: @@
 ==Вижте още==
-* [[Икономика]]
+* [[Видове хипотеза]]
 * [[Образование]]
 * [[Риск]]

← По-стара версия		Версия от 09:43, 9 април 2014
Ред 50:		Ред 50:

	Отхвърлената хипотеза означава, че пътят, по който е протичал досега анализът свършва и се налага търсенето на нови възможности за постигане на истината. Хипотезата е възможност, а потвърдената хипотезатеза, т.е. реална действителност. Това е част от [[йероглифа]] на научното познание.		Отхвърлената хипотеза означава, че пътят, по който е протичал досега анализът свършва и се налага търсенето на нови възможности за постигане на истината. Хипотезата е възможност, а потвърдената хипотезатеза, т.е. реална действителност. Това е част от [[йероглифа]] на научното познание.
−
−	~~==Видово разнообразие==~~
−
−	Хипотезата е условно категориално [[умозаключение]], силует на бъдещ [[феномен]]. Ако тя се докаже, става продукт на [[изследване]]то, негова огледална форма, част от [[теория]]та и [[практика]]та.
−
−	Разработването на хипотеза (3) се осъществява в две фази: зараждане и окончателно формулиране. '''Зараждането '''й е изходната фаза на изследователския процес, свързано е с догадка, интересна [[идея]], озарено авторово прозрение. Неговата честота и интензивност са в зависимост от интуицията и опита на [[изследовател]]я. '''Окончателното формулиране на хипотезата''' предполага внимателното й осмисляне, критично анализиране на генетични, текущи и преходни стойности, редактиране на нейния запис, диференциране на изграждащото я съдържание, микроконкретизация и др.
−
−	~~Теорията разполага с арсенал от хипотези, чиито '''основни класификации''' са:~~
−
−	*От гледна точка на последователността в тяхното функциониране – работни и доказани ([[тези]]) хипотези.
−
−	*От гледна точка на изразяваните връзки – причинно-следствени и описателни хипотези.
−
−	Първите са свързани с пряката детерминираност на предполагаемите черти на изследвания предмет. Тяхната конструкция може да бъде различна: ”колкото повече, толкова…”, „ на единица от Х, У нараства със …” и др.
−
−	Вторите са свързани с непряко детерминирани твърдения и се конструират с „ако….., то…..” или „нарастването на…..води до……” и др.
−
−	*От гледна точка на техния характер хипотезите биват абстрактни (общи) и конкретни. Обикновено общите хипотези са характерни за фундаменталните изследвания, а конкретните – за приложните проучвания.
−
−	*Съобразно статистическия признак биват статистически значими и нулеви и др.
−
−	~~===Изследователска хипотеза===~~
−
−	Изследователска хипотеза-научна гледна точка върху неразрешен проблем, която се обляга върху направените достижения, изградена е върху съществуващата [[теория]], но предполага нови разрешени в рамките на рационалното научно [[действие]]. Хипотезата рационализира очакваните резултати като аргументира тяхната висока вероятност на случване чрез убедителни изследователски и експериментални процедури.
−
−	Хипотезата е предположение и догадка относно изхода на изследването. Хипотезата не е присъща на всички типове изследвания. Например описателните изследвания никога не би трябвало да имат хипотези те просто описват възникнали обстоятелства и [[процес]]и. Хипотезата е приложима в области, където им натрупани изследвания, в състояние да формират вярна ориентация за възможността едно частно изследване да постигне определен [[резултат]].
−
−	Нулева хипотеза допуска липсата или наличието на пренебрежимо малки различия между началото и [резултат]а; прави се с [[цел]] да няма пристрастност и преднамереност в посоката на изследването. Ако обаче подозираме съществени разлики между началото и изхода добре е да изградим хипотеза н насоката т.е. да очертаем различното в очаквания [[резултат]] спрямо съществуващи гледища.
−
−	Насочената хипотеза дава ясно определение на процедурите и преследваните [[цел]]и, в същото време тя трябва да докаже насочеността си в процеса на самото изследване (а не да отстоява насочеността с цената на жертва на [[факт]]ите, които се появяват “толкова по-зле за [[факт]]а”). Насочената хипотеза изразява увереност на изследователския [[резултат]]а, но пази възможността за опровергаване. В края на изследването може да сe стигне до противоположни или съществено различни резултати от предначертаните в насочената хипотеза например очакванията за доминация на белия цвят в поезията на [[Лилиев]] и факта, че доминира синият). В нулевата хипотеза изследователят не просто иска да покаже липса на разлики, а иска да подчертае липсата на информация за различаване в началния етап на изследването (is not enough information for the researcher to confidently predict a direction in the outcome). Възможен е и случаят, при който изследователят наистина се надява да няма съществени разлики между началото и изхода, т.е. изследвания обект да си остане в рамките на параметрите, характерни и за други обекти.
−
−	Всичко това показва, че изследователят няма задължение да предпоставя и поставя хипотеза. Няма задължение да предпоставя цели и очаквани [[резултат]]и. Това е необходимо, само ако подпомага процеса на изследването и прави [[резултат]]ите му ясни и категорични. Приложното значение на хипотезите, [[цел]]ите и очакванията се състои в стегната и кратка форма за изразяване на предишни постижения в дадена област (дошли от теорията или предишни търсения), ясно изразяване на важните насоки, състоянието на обектите и възможните промени в [[резултат]]ите.
−
−	Конструиране на неизвестните (променливи структурации). Всяко предстоящо [[изследване]] се опира върху нещо, което приема за дефинирано. То извършва предварително доверяване, което ще се опита да докаже с изследователските процедури. Важен [[елемент]] е изясняването на тези променливи величини ([[фактор]]и, обстоятелства, [[процес]]и) и тяхното предварително схематизиране (например [[инфлация]]та през изследвания период очакваме да се държи по даден начин). Конструирането на променливите позволява стъпка по стъпка да проверяваме тяхната валидност в процеса на самото изследване. Тези конструкции на променливи наричаме операционални дефиниции. (Например: Разказът от 19 към 20 век се движи по линия на съкращаване и намаляване на ролята на повествователя. За разлика от досега утвърденото мнение в критиката, че …)
−
−	Наблюдението е част от научното изследване, което се състои от описание, опиращо се върху непосредственото наблюдение на обект, при което това наблюдение влиза в системата на цялостна обективна процедура по фиксиране и запис на поведенията на даден обект. Тестовете например се разглеждат като своеобразна форма на наблюдение става дума за тест на поведения (не на знания).
−
−	Оглед, обследване състои се в описание, опиращо се върху разглеждане на [[ситуация]], обстоятелства или възникнали събития, при което основен метод за добиване на информацията е [[интервю]]то или разговора, чрез които се изяснява характеристиката на събитието, непосредствените гледни точки за него, предпочитанията и мненията на хората, които са били в контакт със събитието или обстоятелствата.
−
−	Научна теза. След избора на поле на изследването и обзор на литературата. Ориентация и формулиране на научна теза. Конструиране и аргументация на тезата. Начини за доказване аналитични изводи, позоваване, перифразиране, допускане.

	==Вижте още==		==Вижте още==

← По-стара версия		Версия от 09:42, 9 април 2014
Ред 90:		Ред 90:

	Научна теза. След избора на поле на изследването и обзор на литературата. Ориентация и формулиране на научна теза. Конструиране и аргументация на тезата. Начини за доказване аналитични изводи, позоваване, перифразиране, допускане.		Научна теза. След избора на поле на изследването и обзор на литературата. Ориентация и формулиране на научна теза. Конструиране и аргументация на тезата. Начини за доказване аналитични изводи, позоваване, перифразиране, допускане.
−
−	~~==Някои обобщения==~~
−
−	~~#Хипотезата не е вярна и не е невярна, тя е неопределена и се намира между истината и неистината.~~
−	#Изискванията към хипотезата са: непротиворечивост на установените до момента [[закон]]и и теории, експериментална проверяемост, приложимост и пълно съотвествие към предметната област на изследването, простота на формулиране, логичност в доказателствата.
−	~~#Истинността на хипотезата доказва истиннността на [[теория]]та.~~
−	~~#Хипотезата е въпрос, зададен в съотвествие с научните правила.~~
−	~~#Доказаната хипотеза е част от реалната [[теория]].~~
−	~~#Хипотезата трябва да оперира с широка гама от обекти, а не с единствено събитие.~~
−	~~#Колкото е по-високо равнището на обобщаване на хипотезата, толкова тя е по-ценна за науката.~~
−	~~#Хипотезата е логическа истина, която дедуктивно се извежда от теорията и практиката.~~
−	~~#Проверката на хипотезата е очна ставка между теорията и практиката.~~
−	#Хипотезата е предположение, което се опира на резултатите от науката, но вградени в нещо, което трябва да се докаже.

	==Вижте още==		==Вижте още==

← По-стара версия		Версия от 09:42, 9 април 2014
Ред 90:		Ред 90:

	Научна теза. След избора на поле на изследването и обзор на литературата. Ориентация и формулиране на научна теза. Конструиране и аргументация на тезата. Начини за доказване аналитични изводи, позоваване, перифразиране, допускане.		Научна теза. След избора на поле на изследването и обзор на литературата. Ориентация и формулиране на научна теза. Конструиране и аргументация на тезата. Начини за доказване аналитични изводи, позоваване, перифразиране, допускане.
−
−	~~==Рискове на избора==~~
−
−	Опасността от избор на неподходяща хипотеза се свързва с редица моменти. Рисковият проблем (4) на изследването се проявява в следните няколко пункта :
−
−	'''Първо,''' избира се хипотеза, която авторът не може да докаже или въобще е недоказуема при съвременните условия на развитие на науката. Подобен ( фалшив) ход предопределя пълен неуспех на изследването.
−
−	'''Второ''', избира се хипотеза, чийто потенциал на новост е нищожен – изследваният въпрос е решен още преди години в други страни. Преоткривателството (бягането на място) е често явление в специализираната научна литература.
−
−	Възприетата новост трябва да бъде актуална за по-продължителен период от време или да обхваща по-голям брой случаи. Ако тази новост не отговаря на горепосоченото, тя кумулира сериозен риск за изследователя. Например, колкото и качествено изследване да се извърши по въпросите на [[икономика]]та и организацията на колежанското [[образование]] (което, първо, е свързано само с 6-7% от студентите в България, и второ, не се счита за сериозна образователна степен нито от политиците, нито от потребителите –друг е въпросът дали това е правилно?), то ще се приеме трудно от научната общественост или от членовете на [[Специализиран научен съвет]]. Същото може да се твърди и за теоретичния [[анализ]] на формите на приватизация в преходния период, за които, като правило, са решени главните въпроси и едва ли могат да бъдат актуална тема на сериозно изследване.
−
−	'''Трето,''' възприемането на тема, по която работят мнозина и е с вероятнност тя да бъде решена бързо, крие подмолни [[риск]]ове, свързани с намаляването на срока на неопределеност на изследвания процес. Анализаторът може да организира сериозни проучвания, да формулира по блестящ начин хипотезата си, но след като е изпреварен от друг автор, всичко извършено в тази насока е безпредметно.
−
−	[[Риск]]ът е част от търсенето на собствената гледна точка на изследователя. Той е в неопределеността, а тя е част от нашето ежедневие. Ето защо трябва да го отчитаме и да се стремим да го елиминираме.

	==Някои обобщения==		==Някои обобщения==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Хипотеза '''hypothesis (pl. hypotheses); speculation; supposition ,kлючови думи: хипотеза;[[ теза]]; [[индукция]]; [[дедукция]]; [[риск]] при научните изследвания , от старогръцки — предположение) е '''предложено обяснение на дадено явление'''. В [[наука]]та хипотеза е [[твърдение]], което трябва да бъде доказано или отхвърлено. Следователно една научна хипотеза трябва да бъде [[фалсифицируема]], т.е. трябва да са възможни [[експеримент]]и, които биха опровергали хипотезата, ако дадат определен резултат.
-==Природа и основни черти==
+==Същност==
 Хипотетичният метод е валиден за всяко изследване и изложение. Той се основава на допускане за съществуване на някакакво възможно взаимодействие между явления и [[процес]]и, от една страна, и съпътстващи го [[резултат]]и - от друга страна, догадка за очаквана истина, която при определени условия може да се прояви изцяло, отчасти, а може и да отсъства
@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 *Някои от основните изисквания към хипотезата са:
-- да е максимално конкретна;
+:*да е максимално конкретна;
-- да е формулирана разбираемо и еднозначно;
+:*да е формулирана разбираемо и еднозначно;
-- да носи ново [[знание]];
+:*да носи ново [[знание]];
-- да се изгражда върху достатъчен изходен материал от [[теория]]та и [[практика]]та – да оперира с широка съвкупност от обекти, а не с ограничен [[контингент]];
+:*да се изгражда върху достатъчен изходен материал от [[теория]]та и [[практика]]та – да оперира с широка съвкупност от обекти, а не с ограничен [[контингент]];
-- да може да се провери чрез [[дискусия]], [[анализ]], [[експеримент]] и др.;
+:*да може да се провери чрез [[дискусия]], [[анализ]], [[експеримент]] и др.;
-- да има предсказателна сила;
+:*да има предсказателна сила;
-- да бъде коректно дефинирана;
+:*да бъде коректно дефинирана;
-- да предполага тенденция, а не разнообразни [[факт]]и;
+:*да предполага тенденция, а не разнообразни [[факт]]и;
-- да съдържа потенциал на саморазвитие на [[знание]]то и др.
+:*да съдържа потенциал на саморазвитие на [[знание]]то и др.
 * В специализираната литература се обобщават следните правила за формулиране на хипотезата (2):
-- да е концептуално ясна, без двусмислие и противоречивост;
+:*да е концептуално ясна, без двусмислие и противоречивост;
-- да има емпирично реверентно поле, което обхваща изследвания [[феномен]];
+:*да има емпирично реверентно поле, което обхваща изследвания [[феномен]];
-- да не съдържа морални оценки и съждения;
+:*да не съдържа морални оценки и съждения;
-- по възможност да не е единствена и да се диференцира на подхипотези;
+:*по възможност да не е единствена и да се диференцира на подхипотези;
-- да са налице възможности за проверка чрез адекватни инструменти.
+:*да са налице възможности за проверка чрез адекватни инструменти.
 Отхвърлената хипотеза означава, че пътят, по който е протичал досега анализът свършва и се налага търсенето на нови възможности за постигане на истината. Хипотезата е възможност, а потвърдената хипотезатеза, т.е. реална действителност. Това е част от [[йероглифа]] на научното познание.

← По-стара версия		Версия от 09:20, 18 май 2012
Ред 171:		Ред 171:


−	[[category:Управленски решения и риск]]	+	[[category:Управленски решения и риск]][[category:Методи за изследване в бизнеса]]

@@ Ред 164: / Ред 164: @@
 ==Външни препратки==
-[http://rechnik.info/   Синонимен речник Българо-Английски речник ]
+*[http://rechnik.info/   Синонимен речник Българо-Английски речник ]
+*[http://bg.wikipedia.org/wiki/  Хипотеза ]
-[http://bg.wikipedia.org/wiki/  Хипотеза ]
+*[http://files.slovo.uni-plovdiv.bg/old/ma/hypothesis.htm  Изследователска хипотеза]
+*[http://download.pomagalo.com/  Природа и основни черти Видово разнообразие Рискове на избора  Някои обобщения]
 [[category:Управленски решения и риск]]

@@ Ред 120: / Ред 120: @@
 ==Вижте още==
-* [[теория]]
+* [[Феномен]]
-* [[феномен]]
+* [[Йероглиф]]
-* [[йероглифа]]
+* [[Умозаключение]]
-* [[умозаключение]]
+* [[Идея]]
-* [[идея]]
+* [[Изследовател]]
-* [[изследовател]]
+* [[Действие]]
-* [[действие]]
+* [[Цел]]
-* [[цел]]
+* [[Факт]]
-* [[факт]]
+* [[Резултат]]
 * [[Лилиев]]
-* [[изследване]]
+* [[Изследване]]
-* [[елемент]]
+* [[Елемент]]
-* [[фактор]]
+* [[Фактор]]
-* [[процес]]
+* [[Процес]]
-* [[ситуация]]
+* [[Ситуация]]
-* [[интервю]]
+* [[Интервю]]
-* [[икономика]]
+* [[Икономика]]
-* [[образование]]
+* [[Образование]]
 * [[Специализиран научен съвет]]
 * [[Риск]]
-* [[елемент]]
+* [[Елемент]]
-* [[инфлация]]
+* [[Инфлация]]
-* [[ситуация]]
+* [[Ситуация]]
-* [[анализ]]
+* [[Анализ]]
-* [[ теза]]
+* [[Теза]]
-* [[индукция]]
+* [[Индукция]]
-* [[дедукция]]
+* [[Дедукция]]
-* [[наука]]
+* [[Наука]]
-* [[твърдение]]
+* [[Твърдение]]
-* [[резултат]]
+* [[Резултат]]
-* [[доказателства]]
+* [[Доказателства]]
-* [[знание]]
+* [[Знание]]
-* [[практика]]
+* [[Практика]]
-* [[контингент]]
+* [[Контингент]]
-* [[експеримент]]
+* [[Експеримент]]
 ==Източници==

@@ Ред 107: / Ред 107: @@
 ==Някои обобщения==
-. Хипотезата не е вярна и не е невярна, тя е неопределена и се намира между истината и неистината.
+#Хипотезата не е вярна и не е невярна, тя е неопределена и се намира между истината и неистината.
+#Изискванията към хипотезата са: непротиворечивост на установените до момента [[закон]]и и теории, експериментална проверяемост, приложимост и пълно съотвествие към предметната област на изследването, простота на формулиране, логичност в доказателствата.
-. Изискванията към хипотезата са: непротиворечивост на установените до момента [[закон]]и и теории, експериментална проверяемост, приложимост и пълно съотвествие към предметната област на изследването, простота на формулиране, логичност в доказателствата.
+#Истинността на хипотезата доказва истиннността на [[теория]]та.
+#Хипотезата е въпрос, зададен в съотвествие с научните правила.
-. Истинността на хипотезата доказва истиннността на [[теория]]та.
+#Доказаната хипотеза е част от реалната [[теория]].
+#Хипотезата трябва да оперира с широка гама от обекти, а не с единствено събитие.
-. Хипотезата е въпрос, зададен в съотвествие с научните правила.
+#Колкото е по-високо равнището на обобщаване на хипотезата, толкова тя е по-ценна за науката.
+#Хипотезата е логическа истина, която дедуктивно се извежда от теорията и практиката.
-. Доказаната хипотеза е част от реалната [[теория]].
+#Проверката на хипотезата е очна ставка между теорията и практиката.
+#Хипотезата е предположение, което се опира на резултатите от науката, но вградени в нещо, което трябва да се докаже.
 ==Вижте още==