Фрактална геометрия на Манделброт - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-04-08T11:07:27Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Приложение */

2014-01-06T07:31:03Z

Приложение

Detelina Staneva: /* Пример */

2014-01-06T07:30:17Z

Пример

Detelina Staneva в 07:29, 6 януари 2014

2014-01-06T07:29:40Z

Detelina Staneva: /* Същност */

2014-01-06T07:28:55Z

Същност

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-01-06T07:23:16Z

Вижте още

Detelina Staneva в 07:22, 6 януари 2014

2014-01-06T07:22:54Z

Detelina Staneva в 07:22, 6 януари 2014

2014-01-06T07:22:45Z

Detelina Staneva в 07:22, 6 януари 2014

2014-01-06T07:22:34Z

Detelina Staneva в 07:22, 6 януари 2014

2014-01-06T07:22:01Z

@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 *[[Теория на хаоса]]
 *[[Фрактал]]
 *[[Юджийн Фама]]
 *[[Обект (управление)]]

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 ==Приложение==
-[[Image: Britain-fractal-coastline-combined.jpg|thumb|right|Начинът на измерване на крайбрежието на Британия.]]
+[[Image: Britain-fractal-coastline-combined.jpg|thumb|right|300px||Начинът на измерване на крайбрежието на Британия.]]
 Опитайте се да измерите с конец дължината на бреговата линия на Англия на атласа. След това направете същото с морска карта. Интересното е, че вторият път ще излезе доста повече. Ако после отидете в Англия и измерите бреговата й линия с дърводелски метър, тази дължина ще бъде още по-голяма. Продължавайте този процес дотогава, докато в ръцете ви не се се окаже чертожна линийка, с която можете да измерите бреговата линия частичка по частичка, атом след атом. Манделброт често използвал този пример твърдейки, че бреговата линия на Англия има безкрайна дължина.
@@ Ред 34: / Ред 34: @@
 *Обемна фигура е това, което има дължина, ширина и височина.
-Понятието размерност се подчертава в тези определения. Всеки знае, че точката има 0 размера, линията има размерност 1, [[квадратът]] е двумерен, а [[кубът]] - тримерен. Тази размерност се нарича топологична. Тя се е използвала в течение на хилядолетия, но се оказва неточна при изучаването на фракталите.
+Понятието размерност се подчертава в тези определения. Всеки знае, че точката има 0 размера, линията има размерност 1, квадратът е двумерен, а кубът - тримерен. Тази размерност се нарича топологична. Тя се е използвала в течение на хилядолетия, но се оказва неточна при изучаването на фракталите.
-Една от идеите, възникнала от фракталната геометрия била идеята за нецелите значения за броя на измеренията в пространството. Манделброт нарекъл нецелите измерения такива като 2.76 [[фрактални измерения]].
+Една от идеите, възникнала от фракталната геометрия била идеята за нецелите значения за броя на измеренията в пространството. Манделброт нарекъл нецелите измерения такива като 2.76 [[фрактал]]ни измерения.
 ==Вижте още==

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 Корените на теорията за фракталите могат да се проследят до опитите за измерване на [[периметър]]а (или площта, или обема) на фрактали в случаи в които традиционният анализ е неприложим. Традиционните математически методи „се приближават“, с цел да опростят локалната картина. Съществуването на фракталите показва неприложимостта на този подход при появата не неограничено количество все по-дребни подробности.
-==Пример==
+==Приложение==
 [[Image: Britain-fractal-coastline-combined.jpg|thumb|right|Начинът на измерване на крайбрежието на Британия.]]
@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 В 300 г. до н. е. [[Евклид]] започнал Книга I с няколко определения, които били:
-# Точка е това, което няма части.
+* Точка е това, което няма части.
-# Линията е дължина без ширина.
+* Линията е дължина без ширина.
-# Повърхност е това, което има само дължина и ширина.
+* Повърхност е това, което има само дължина и ширина.
 В Книга XI, той добавил:
-# Обемна фигура е това, което има дължина, ширина и височина.
+*Обемна фигура е това, което има дължина, ширина и височина.
 Понятието размерност се подчертава в тези определения. Всеки знае, че точката има 0 размера, линията има размерност 1, [[квадратът]] е двумерен, а [[кубът]] - тримерен. Тази размерност се нарича топологична. Тя се е използвала в течение на хилядолетия, но се оказва неточна при изучаването на фракталите.

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 ==Същност==
-През 1977 г. Манделброт публикува труда си "Фракталната геометрия на природата", според който случайни на пръв поглед форми фактически са сложни геометрични фигури, състоящи се от по-малки фигури точно повтарящи по-големите. С помощта на откритието на Манделброт стана възможно изчисляването на предмети и явления, смятани преди това за неподдаващи се на измерване като облаците, бреговата линия, рисунъка на релефа на дадена местност. Теорията за фракталите има приложение във физиката, химията, астрономията и други области на знанието.
+През 1977 г. Манделброт публикува труда си "Фракталната геометрия на природата", според който случайни на пръв поглед форми фактически са сложни геометрични фигури, състоящи се от по-малки фигури точно повтарящи по-големите.
 [[File:benoa1.jpg|left|thumb|Естествен природен фрактал - светкавица]]
 [[File:benoa4.jpg|left|thumb|Естествен природен фрактал - крайбрежна ивица]]
 [[Фрактал|Фракталът]] е геометричен обект, който е радикално „начупен“. Терминът фрактал (от латинското fractus, счупен) е въведен през 1975 от Беноа Манделброт, за да привлече вниманието към тези [[обект]]и. В много отношения те се отличават от обикновените „гладки“ обекти в традиционната [[геометрия]]. Това е и съвсем лесно забележимо.

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 През 1977 г. Манделброт публикува труда си "Фракталната геометрия на природата", според който случайни на пръв поглед форми фактически са сложни геометрични фигури, състоящи се от по-малки фигури точно повтарящи по-големите. С помощта на откритието на Манделброт стана възможно изчисляването на предмети и явления, смятани преди това за неподдаващи се на измерване като облаците, бреговата линия, рисунъка на релефа на дадена местност. Теорията за фракталите има приложение във физиката, химията, астрономията и други области на знанието.
 [[File:benoa1.jpg|left|thumb|Естествен природен фрактал - светкавица]]
-[[File:benoa4.jpg|right|thumb|Естествен природен фрактал - крайбрежна ивица]]
+[[Фрактал|Фракталът]] е геометричен обект, който е радикално „начупен“. Терминът фрактал (от латинското fractus, счупен) е въведен през 1975 от Беноа Манделброт, за да привлече вниманието към тези [[обект]]и. В много отношения те се отличават от обикновените „гладки“ обекти в традиционната [[геометрия]]. Това е и съвсем лесно забележимо.
 Най-често фракталът се генерира (например на компютърен екран) от повтаряща се схема, обикновено рекурсивен или [[итерация|итеративен]] процес. Това му придава множество интересни характеристики, най-важните от които са самоподобността и безкрайната подробност независимо от увеличението. Фракталите обединяват структура и неправилност.
@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 Корените на теорията за фракталите могат да се проследят до опитите за измерване на [[периметър]]а (или площта, или обема) на фрактали в случаи в които традиционният анализ е неприложим. Традиционните математически методи „се приближават“, с цел да опростят локалната картина. Съществуването на фракталите показва неприложимостта на този подход при появата не неограничено количество все по-дребни подробности.
 ==Пример==

@@ Ред 46: / Ред 46: @@
 *[[Персонал]]
 *[[Търговия]]
 ==Източници==

← По-стара версия		Версия от 07:22, 6 януари 2014
Ред 1:		Ред 1:
−	[[Image:bm.jpg\|thumb\|right\|~~180px~~\|Беноа Манделброт]]	+	[[Image:bm.jpg\|thumb\|right\|150px\|Беноа Манделброт]]
	'''Фракталната геометрия''' е формулирана от Беноа Манделброт. Тя е наука, основаваща се на фракталите, според която, '''случайни на пръв поглед форми фактически са сложни геометрични фигури, състоящи се от по-малки фигури точно повтарящи по-големите.'''		'''Фракталната геометрия''' е формулирана от Беноа Манделброт. Тя е наука, основаваща се на фракталите, според която, '''случайни на пръв поглед форми фактически са сложни геометрични фигури, състоящи се от по-малки фигури точно повтарящи по-големите.'''