Финансова пирамида - Редакционна история

Detelina Staneva в 10:55, 8 април 2014

2014-04-08T10:55:56Z

Detelina Staneva в 18:46, 13 ноември 2012

2012-11-13T18:46:29Z

Detelina Staneva: Нова страница: '''Финансовите пирамиди''' представляват '''престъпни модели за правене на бизнес''', при които о...

2012-06-22T08:43:21Z

Нова страница: '''Финансовите пирамиди''' представляват '''престъпни модели за правене на бизнес''', при които о...

Нова страница

'''Финансовите пирамиди''' представляват '''престъпни модели за правене на бизнес''', при които обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.

==Същност==

Повечето пирамиди се възползват от объркването между истинския бизнес и сложните, но убедителни финансови схеми. Централната идея на финансовите пирамиди е, че членовете плащат само веднъж, но им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора по-късно като възнаграждение. Например на жертвата се позволява да прокарва същата [[оферта]] сред други хора. В най-неизгодно положение се намират [[член]]овете в основата на пирамидата, които понякога не успяват да привлекат нови членове.

==Пирамиди, останали в историята==

# Американският [[финансист]] Бърнард Мейдоф се смята за създателят на най-голямата финансова пирамида в света. Поглед назад в историята на икономическите престъпления показва обаче, че Мейдоф има и много предшественици.
# Пионерът - Чарлс Понзи. Италианският [[eмигрант]] в САЩ се смята за първия голям майстор на финансовата пирамида, която и до днес служи за [[образец]] на финансови измами. В англоезичния свят името Понзи е толкова познато, че финансовите пирамиди дори биват наричани "Схемата на Понзи". Финансовият мошеник разказва на потенциални [[инвеститор]]и, че чрез продажба на международни ценни [[книжа]] би могъл да реализира дивиденти от 400 процента и че който вложи пари при него, щял в разстояние на 90 дни да удвои капитала си. Понзи успява да прилъже около 40 хиляди клиенти и да прибере от тях общо 10 милиона долара като накрая изчезват 4,3 милиона долара. Измамникът умира през 1949 година.
# Кралицата - Дамара Бертгес. И в Германия много инвеститори се подлъгват по финансова пирамида, по тази на Дамара Бертгес, която се представя като президентка на European Kings Club - дружество без [[организационно покритие]]. Между 1991 и 1994 година наивни инвеститори влагат в нейния клуб [[капитал]] в размер на два милиарда марки. Тя обещава на вложителите да сложи край на лошия капитал и с това се възползва от страховете им, защото и преди 15 години банките не са се ползвали с особено добър имидж. През септември 1994 година рухва системата на Дамара Бертгес, която се състои от 80 фиктивни фирми.
# [[Спекулант]]ите от германската банка Херщат. Кьолнската банка Херщат е малка [[институция]], но нейният срив през 1974 година разтърсва финансовия свят. Последица - в Германия е основан "Фонд за [[инвеститорска сигурност]]", променят се и редица [[закон]]и. През 1971 година рухва валутната система Бретън Уудс, предвиждаща строги правила за обменните [[курс]]ове на валута. За търговците на девизи това е новост. Те могат да използват минимални промени в обменните курсове, за да реализират големи печалби. Банката Херщат се впуска от самото начало в този бизнес. Особено успешно действа Дани Дател, който започва да работи в банката през 1958 година най-напред като чирак. Банковият институт Херщат е обзет от истинска златна треска. Скоро много от работещите в централата, включително и портиери се впускат в [[хазарт]]ната игра. През 1973 година банката бележи оборот от продажбата на девизи в размер на 24 милиарда марки. Година по-късно обаче спекулациите удрят на камък. Вътрешна проверка в банката установява загуби от половин милиард марки. Информирана е службата за [[финансов надзор]]. Главният собственик – [[концерн]]ът Герлинг води преговори с големите Дойче Банк, Дрезднер Банк и Комерцбанк за спасяване на [[банка]]та Херщат. Още на същия ден надзорната служба нарежда да бъдат закрити [[филиал]]ите на Херщат в Кьолн и Бон. В този ден загубите възлизат на 480 милиона марки. На следващата сутрин пред банката се разиграват бурни сцени. Клиентите искат да изтеглят вложените пари. Касите обаче са затворени.
# Без контрол - Жером Кервиел. В голямата френска банка Сосиете Женерал младият [[брокер]] Жером Кервиел иска да стане звезда. 32-годишният [[чиновник]] минава за саможивец и компютърен [[гений]], който притежава тайни данни за контролните системи на банката и който явно използва тези познания, без сам да извлича някаква облага. На моменти той търгува с [[акции]] за до 50 милиарда [[евро]], без неговите началници да забележат нещо. Докато бъдат разкрити сделките му, Кервиел проиграва 4,9 милиарда евро.
# [[Контрол]]ьорът - Ник Лийсън. Не толкова големи щети - само 1,2 милиарда долара загуби - причинява младият брокер Ник Лийсън. Той работи в Сингапур. Далеч от родината си Англия, Ник Лийсън може сам да контролира дейността си, поради което съсипва своя [[работодател]], традиционната британска банка Беърингс. От Сингапур той [[спекулира]] на борсата в Токио, където обаче курсовете падат непрекъснато. Дълго време Ник Лийсън успява да прикрие загубите на банкова сметка номер 8888. Преди да избяга той залепва на компютъра си бележка с [[лаконично]]то "Съжалявам". По-късно Ник Лийсън описва историята си в книга, по която през 1999 година се прави и филм.

==Вижте още==

* [[Финанси]]
* [[Пазар]]
* [[Контрол]]
* [[Контролинг]]
* [[Акция]]
* [[Облигация]]
* [[Валута]]
* [[Валутен пазар]]
* [[Стокова борса]]

==Източници==

* Mitchell Zuckoff, Ponzi's Scheme: The True Story of a Financial Legend
* Charles Ponzi, The Rise of Mr Ponzi
* Donald Dunn, Ponzi: The Incredible True Story of the King of Financial Cons (Library of Larceny)
* Bill Tufts, Lee Fairbanks, Pension Ponzi: How Public Sector Unions are Bankrupting Canada's Health Care, Education and Your Retirement
* Mitch Feierstein, Planet Ponzi

==Външни препратки==

* [http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2011/09/22/chilean-failure/ Финансовите пирамиди на Пинера – успех за организаторите на пенсионната система от Чили, измама за цялата планета]
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:z9GzTFSkIzMJ:www.fcg.bg/bg/education/fm/+финансови+пазари&cd=4&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Програма „Финансови пазари“]
* [http://utilities.log.bg/article.php?article_id=15350 Видове финансови инструменти]
* [http://www.unwe.acad.bg/research/br11/6.pdf Показатели и модели за финансовото състояние на фирмата ]
* [http://tv.dir.bg/news.php?id=10660641 Финансовите деривати в ”Boom&Bust” на 3 март]

[[category: Финансови пазари и инструменти]]

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
+===Бърни Мадоф===
-# Американският [[финансист]] Бърнард Мейдоф се смята за създателят на най-голямата финансова пирамида в света. Поглед назад в историята на икономическите престъпления показва обаче, че Мейдоф има и много предшественици.
+Американският [[финансист]] [[Бърнард Мадоф]] се смята за създателят на най-голямата финансова пирамида в света. Поглед назад в историята на икономическите престъпления показва обаче, че Мейдоф има и много предшественици.
-# Пионерът - Чарлс Понзи. Италианският [[eмигрант]] в САЩ се смята за първия голям майстор на финансовата пирамида, която и до днес служи за [[образец]] на финансови измами. В англоезичния свят името Понзи е толкова познато, че финансовите пирамиди дори биват наричани "Схемата на Понзи". Финансовият мошеник разказва на потенциални [[инвеститор]]и, че чрез продажба на международни ценни [[книжа]] би могъл да реализира дивиденти от 400 процента и че който вложи пари при него, щял в разстояние на 90 дни да удвои капитала си. Понзи успява да прилъже около 40 хиляди клиенти и да прибере от тях общо 10 милиона долара като накрая изчезват 4,3 милиона долара. Измамникът умира през 1949 година.
+===Пионерът - Чарлс Понзи===
-# Кралицата - Дамара Бертгес. И в Германия много инвеститори се подлъгват по финансова пирамида, по тази на Дамара Бертгес, която се представя като президентка на European Kings Club - дружество без [[организационно покритие]]. Между 1991 и 1994 година наивни инвеститори влагат в нейния клуб [[капитал]] в размер на два милиарда марки. Тя обещава на вложителите да сложи край на лошия капитал и с това се възползва от страховете им, защото и преди 15 години банките не са се ползвали с особено добър имидж. През септември 1994 година рухва системата на Дамара Бертгес, която се състои от 80 фиктивни фирми.
+Италианският [[eмигрант]] в САЩ се смята за първия голям майстор на финансовата пирамида, която и до днес служи за [[образец]] на финансови измами. В англоезичния свят името Понзи е толкова познато, че финансовите пирамиди дори биват наричани "Схемата на Понзи". Финансовият мошеник разказва на потенциални [[инвеститор]]и, че чрез продажба на международни ценни [[книжа]] би могъл да реализира дивиденти от 400 процента и че който вложи пари при него, щял в разстояние на 90 дни да удвои капитала си. Понзи успява да прилъже около 40 хиляди клиенти и да прибере от тях общо 10 милиона долара като накрая изчезват 4,3 милиона долара. Измамникът умира през 1949 година.
-# [[Спекулант]]ите от германската банка Херщат. Кьолнската банка Херщат е малка [[институция]], но нейният срив през 1974 година разтърсва финансовия свят. Последица - в Германия е основан "Фонд за [[инвеститорска сигурност]]", променят се и редица [[закон]]и. През 1971 година рухва валутната система Бретън Уудс, предвиждаща строги правила за обменните [[курс]]ове на валута. За търговците на девизи това е новост. Те могат да използват минимални промени в обменните курсове, за да реализират големи печалби. Банката Херщат се впуска от самото начало в този бизнес. Особено успешно действа Дани Дател, който започва да работи в банката през 1958 година най-напред като чирак. Банковият институт Херщат е обзет от истинска златна треска. Скоро много от работещите в централата, включително и портиери се впускат в [[хазарт]]ната игра. През 1973 година банката бележи оборот от продажбата на девизи в размер на 24 милиарда марки. Година по-късно обаче спекулациите удрят на камък. Вътрешна проверка в банката установява загуби от половин милиард марки. Информирана е службата за [[финансов надзор]]. Главният собственик – [[концерн]]ът Герлинг води преговори с големите Дойче Банк, Дрезднер Банк и Комерцбанк за спасяване на [[банка]]та Херщат. Още на същия ден надзорната служба нарежда да бъдат закрити [[филиал]]ите на Херщат в Кьолн и Бон. В този ден загубите възлизат на 480 милиона марки. На следващата сутрин пред банката се разиграват бурни сцени. Клиентите искат да изтеглят вложените пари. Касите обаче са затворени.
+===Кралицата - Дамара Бертгес===
-# Без контрол - Жером Кервиел. В голямата френска банка Сосиете Женерал младият [[брокер]] Жером Кервиел иска да стане звезда. 32-годишният [[чиновник]] минава за саможивец и компютърен [[гений]], който притежава тайни данни за контролните системи на банката и който явно използва тези познания, без сам да извлича някаква облага. На моменти той търгува с [[акция|акции]] за до 50 милиарда [[евро]], без неговите началници да забележат нещо. Докато бъдат разкрити сделките му, Кервиел проиграва 4,9 милиарда евро.
+И в Германия много инвеститори се подлъгват по финансова пирамида, по тази на Дамара Бертгес, която се представя като президентка на European Kings Club - дружество без [[организационно покритие]]. Между 1991 и 1994 година наивни инвеститори влагат в нейния клуб [[капитал]] в размер на два милиарда марки. Тя обещава на вложителите да сложи край на лошия капитал и с това се възползва от страховете им, защото и преди 15 години банките не са се ползвали с особено добър имидж. През септември 1994 година рухва системата на Дамара Бертгес, която се състои от 80 фиктивни фирми.
-# [[Контрол]]ьорът - Ник Лийсън. Не толкова големи щети - само 1,2 милиарда долара загуби - причинява младият брокер Ник Лийсън. Той работи в Сингапур. Далеч от родината си Англия, Ник Лийсън може сам да контролира дейността си, поради което съсипва своя [[работодател]], традиционната британска банка Беърингс. От Сингапур той [[спекулира]] на борсата в Токио, където обаче курсовете падат непрекъснато. Дълго време Ник Лийсън успява да прикрие загубите на банкова сметка номер 8888. Преди да избяга той залепва на компютъра си бележка с [[лаконично]]то "Съжалявам". По-късно Ник Лийсън описва историята си в книга, по която през 1999 година се прави и филм.
+===[[Спекулант]]ите от германската банка Херщат===
 ==Вижте още==