Уравнения за търсене и предлагане на ликвидност - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Уравнение за средната */

2013-08-07T07:51:47Z

Уравнение за средната

Detelina Staneva в 07:48, 7 август 2013

2013-08-07T07:48:48Z

Detelina Staneva в 07:47, 7 август 2013

2013-08-07T07:47:31Z

Показване на промените

Detelina Staneva: /* Източници */

2013-08-07T07:43:01Z

Източници

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2013-08-07T07:40:55Z

Външни препратки

Detelina Staneva: Нова страница: ==Уравнения за търсене на ликвидност== ===Уравнение на средната:=== File:Likvidnostnapazara1.jpg i – съд...

2013-08-07T07:40:13Z

Нова страница: ==Уравнения за търсене на ликвидност== ===Уравнение на средната:=== File:Likvidnostnapazara1.jpg i – съд...

Нова страница

==Уравнения за търсене на ликвидност==

===Уравнение на средната:===

[[File:Likvidnostnapazara1.jpg]]

i – съдържа променливата OVNINT – [[лихва]]та по овърнайт необезпечените депозити в лева, която се явява цена на търсения [[ликвиден ресурс]] и се очаква обратна връзка с обема. Данните са в проценти.

RR – векторът съдържа променливи свързани с минималните задължителни резерви:

MRRBGN – МЗР в млн. лева. Търсенето на резерви за изпълнение на регулациите влияе на ликвидността на [[междубанковия пазар]], който е източник на необходимите средства. Очакваната връзка между променливите е положителна, тъй като при увеличаване на изискуемите [[резерв]]и нараства търсенето на ликвидни средства. MRRFX – МЗР във валута (представени в млн. лева). Отново се проявява гореописаният ефект – при нарастване на изискуемите резерви търсенето на ликвидност.

GD – векторът описва влиянието на операциите на правителството върху търсенето на депозити. Променливите:

B_NOBUDBUD – плащания през БИСЕРА без участието на БНБ от небюджетни лица към [[бюджет]]а – много важна променлива, при нарастването на която намалява ликвидността в системата и това води до повишаване на [[търсене]]то на [[овърнайт депозит]]и. Трудно се прогнозира на ниво банка и най-често съсредоточаването на плащанията по данъци в средата на месеца води до големи [[колебания на пазара]]. Данните са в млн. лева.

B_BUDBUD – разплащания между бюджетни разпоредители без участието на БНБ. По-лесна за прогнозиране от банките, поради по-добрата координация и планиране на плащанията като част от бюджетния процес. Данните са в млн. лева.

Spread – векторът съвпада с променливата SPREAD и разглежда [[спред]]а между курс купува и курс продава на EUR/BGN на междубанковия пазар. Измерител за [[системен риск]], при разширяването на [[спред]]а се очаква да се увеличи предпазното [[търсене]] в банковата система. Данните са в базисни пунктове.

Forex – разглежда се променливата FX. Тя представя покупко-продажбите на евро срещу левове между търговските банки и БНБ. Положителните стойности в променливата показват, че търговските банки купуват левове срещу евро и нарастването и би трябвало да води до намаляване на търсенето на депозити, тъй като се явява като алтернативен източник на ликвидност. Данните са в млн. лева.

Lags – лагове на зависимата [[променлива]]. Измерва инерцията при търсенето на депозити на пазара.

===Уравнение на вариацията на търсенето на ликвидност:===

[[File:Likvidnostnapazara2.jpg]]

σ2t – представлява GARCH компонентата в последния период, т.е. в случая е [[условна вариация|условната вариация]] на търсенето на ликвидност.

ε2t-1 – представлява ARCH компонентата в предпоследния период (с един лаг), т.е. в случая промяната в колебливостта на търсенето на ликвидност, на базата на наличната в края на период t-1 информация.

==Уравнения за предлагане на ликвидност==

===Уравнение за средната===

[[File:Likvidnostnapazara3.jpg]]

ER – векторът представя влиянието на свръхрезервите. Състои се от променливата

ERBGN – свръхрезерви на банките в лева. При наличие на свръхрезерви банките, следвайки [[оптимално поведение]] с цел печалба, искат да пласират тези свръхрезерви на междубанковия пазар и да придобият доход, което увеличава предлагането на [[овърнайт депозит]]и. Данните са в млн. лева.

GS – показва променливите:

B_BUDNOBUD – плащания по БИСЕРА, без участието на БНБ, на бюджетни разпоредители към небюджетни лица. Увеличава ликвидността в системата, може да се прогнозира сравнително лесно от банките и влияе положително на възможностите за предлагане на ликвидност. Данните са в млн. лева.

PENSIONS – плащания за пенсии през Единната сметка. Има прогнозируем характер, води до увеличаване на разполагаемите средства на банките поради трансфер влиянието на правителството от Депозита на правителството към резервите които те държат в БНБ и им дава възможност да предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.

REV_BANKS – Други плащания на бюджета към банки през Единната сметка. Отново нарастват резервите на банките, ликвидността в системата и възможността да се предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.

Season – променливи, които моделират сезонността:

D2 – логическа променлива, която представя началото на поддържащия период по регулациите на МЗР. По-слабо е отражението на изискването за изпълнение на [[задължителен резерв|задължителните резерви]], поради възможността за осредняване на размера на средствата на банките в БНБ за целия поддържащ период. Дава възможност на банките да предложат повече овърнайт депозити с цел получаване на доход. Традиционно в литературата води до нарастване на предлагането и понижаване на лихвата. ([[Hamilton]] (1996)).

D_DEC – представя влиянието на последния месец в годината декември. По принцип наличието на много празнични дни през месеца прави банките по-малко склонни да предлагат [[ликвидност]]. Извършват се доста разплащания в посоки от към [[бюджет]]а и се увеличава предпазния [[мотив]], поради затрудненото [[прогнозиране]]. Допълнително влияние има декември 2001 г., който предхождаше процесът на въвеждане на евро банкнотите и изискваше поддържане на по-висока ликвидност на равнище отделна банка.

Lags – лагове на зависимата променлива. Измерва инерцията в предлагането на ликвидност на пазара.

===Уравнение на вариацията на предлагането на ликвидност:===

[[File:Likvidnostnapazara4.jpg]]

σ2t – представлява GARCH компонентата в последния период, т.е. в случая е [[условна вариация|условната вариация]] на предлагането на ликвидност.

ν2t-1 – представлява ARCH компонентата в предпоследния период (с един лаг), т.е. в случая промяната в колебливостта на предлагането на ликвидност, на базата на наличната в края на период t-1 информация.

==Източници==

*[http://darikfinance.bg/analizi/275/%C8%E7%EC%E5%F0%E2%E0%ED%E5+%ED%E0+%F0%E8%F1%EA%E0+%EF%F0%E8+%F1%EB%E0%E1%E0+%EB%E8%EA%E2%E8%E4%ED%EE%F1%F2 Измерване на риска при слаба ликвидност]
*[http://www.princeton.edu/~achaney/tmve/wiki100k/docs/Market_liquidity.html Market liquidity]

==Външни препратки==

* [http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:L4d3IFV1yGgJ:www.mgu.bg/drugi/ebooks/nikolina/lessons/content.pdf+теория+на+вероятността&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgTUzm4cR-6oZ2DiMJyBl5YBqusscWc5AX8-Q0O_aJ2kAeIPIHnjqyFfJXDM_G4K8a03AYTNoFV9k8wLsW-scMVILfhTKEOZxsqqbXt70daXOTxFsBZS0i0MQwzhzmqQPoUHTXb&sig=AHIEtbSFKDDHcMc8OER5KzXfV2zwQCk4gw Вероятности и статистика]
* [http://tuj.asenevtsi.com/Informatica2/I013.htm Аспекти на информацията]
* [http://www.math10.com/forumbg/viewforum.php?f=33 Математическа статистика]
* [http://books.balkanatolia.com/c/sl-b/cid-27/p-p/id-8858/teoria-na-veroiatnostite-i-statistika-krasimir-kalinov.html Теория на вероятностите и статистика]
* [http://www.kaminata.net/3-t44485.html Висша математика]
* [https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:7lqOsXqu4mwJ:www.koronal.com/downloads/CENNI%2520KNIJA.doc+ценни+книжа&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESg94Pc62nH7TH5TqRQGJd5Co_5XzK5fWh_ZtauJ0Lz01n2RK8kk3nbZ1oYy1zg1I9XYgWazM_gbZ__WbhfzsSOs9qHLSAlmMNY_GylSGwHYwiDf4M28I5AYe8TiY5jTRuUWUiTK&sig=AHIEtbScnC-NQ7auco5YAVt6X9RELJv1Nw Пазар на ценни книжа]
* [https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:v5KROcSAXE0J:www.bse-sofia.bg/pdf/Inv_in_securities.BG.pdf+ценни+книжа&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgptuB3ZG75qCBtr7oC4fMaSYL-qWsPsA9xI_q6K7rbr88Ek1gOdKA8ps529QzBNpWNDMfUr2nmTXXz2PlrIQOrAwM-xAZZq2OHuHVodeRmYqhul1mKmV6qUAYLJWoWkA7XD2do&sig=AHIEtbR2LlCk4W5stdR48PGpnr_comG58Q Инвестиране в ценни книжа]
* [http://darikfinance.bg/analizi/275/Èçìåðâàíå+íà+ðèñêà+ïðè+ñëàáà+ëèêâèäíîñò Ликвидност и риск ]

[[category: Финансови пазари и инструменти]]

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 ::*D2 – логическа променлива, която представя началото на поддържащия период по регулациите на МЗР. По-слабо е отражението на изискването за изпълнение на [[задължителен резерв|задължителните резерви]], поради възможността за осредняване на размера на средствата на банките в БНБ за целия поддържащ период. Дава възможност на банките да предложат повече овърнайт депозити с цел получаване на доход. Традиционно в литературата води до нарастване на предлагането и понижаване на лихвата. ([[Hamilton]] (1996)).
-::*D_DEC – представя влиянието на последния месец в годината декември. По принцип наличието на много празнични дни през месеца прави банките по-малко склонни да предлагат [[ликвидност]]. Извършват се доста разплащания в посоки от  към [[бюджет]]а и се увеличава предпазния [[мотив]], поради затрудненото [[прогнозиране]]. Допълнително влияние има декември 2001 г., който предхождаше процесът на въвеждане на евро банкнотите и изискваше поддържане на по-висока ликвидност на равнище отделна банка.
+::*D_DEC – представя влиянието на последния месец в годината декември. По принцип наличието на много празнични дни през месеца прави банките по-малко склонни да предлагат [[ликвидност на пазара|ликвидност]]. Извършват се доста разплащания в посоки от  към [[бюджет]]а и се увеличава предпазния [[мотив]], поради затрудненото [[прогнозиране]]. Допълнително влияние има декември 2001 г., който предхождаше процесът на въвеждане на евро банкнотите и изискваше поддържане на по-висока ликвидност на равнище отделна банка.
 *Lags – лагове на зависимата променлива. Измерва инерцията в предлагането на ликвидност на пазара.

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 *GD – векторът описва влиянието на операциите на правителството върху търсенето на депозити. Променливите:
-::B_NOBUDBUD – плащания през БИСЕРА без участието на БНБ от небюджетни лица към [[бюджет]]а – много важна променлива, при нарастването на която намалява ликвидността в системата и това води до повишаване на [[търсене]]то на [[овърнайт депозит]]и. Трудно се прогнозира на ниво банка и най-често съсредоточаването на плащанията по данъци в средата на месеца води до големи [[колебания на пазара]]. Данните са в млн. лева.
+::*B_NOBUDBUD – плащания през БИСЕРА без участието на БНБ от небюджетни лица към [[бюджет]]а – много важна променлива, при нарастването на която намалява ликвидността в системата и това води до повишаване на [[търсене]]то на [[овърнайт депозит]]и. Трудно се прогнозира на ниво банка и най-често съсредоточаването на плащанията по данъци в средата на месеца води до големи [[колебания на пазара]]. Данните са в млн. лева.
-::B_BUDBUD – разплащания между бюджетни разпоредители без участието на БНБ. По-лесна за прогнозиране от банките, поради по-добрата координация и планиране на плащанията като част от бюджетния процес. Данните са в млн. лева.
+::*B_BUDBUD – разплащания между бюджетни разпоредители без участието на БНБ. По-лесна за прогнозиране от банките, поради по-добрата координация и планиране на плащанията като част от бюджетния процес. Данните са в млн. лева.
 *Spread – векторът съвпада с променливата SPREAD и разглежда [[спред]]а между курс купува и курс продава на EUR/BGN на междубанковия пазар. Измерител за [[системен риск]], при разширяването на [[спред]]а се очаква да се увеличи предпазното [[търсене]] в банковата система. Данните са в базисни пунктове.
@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 *GS – показва променливите:
-::B_BUDNOBUD – плащания по БИСЕРА, без участието на БНБ, на бюджетни разпоредители към небюджетни лица. Увеличава ликвидността в системата, може да се прогнозира сравнително лесно от банките и влияе положително на възможностите за предлагане на ликвидност. Данните са в млн. лева.
+::*B_BUDNOBUD – плащания по БИСЕРА, без участието на БНБ, на бюджетни разпоредители към небюджетни лица. Увеличава ликвидността в системата, може да се прогнозира сравнително лесно от банките и влияе положително на възможностите за предлагане на ликвидност. Данните са в млн. лева.
-::PENSIONS – плащания за пенсии през Единната сметка. Има прогнозируем характер, води до увеличаване на разполагаемите средства на банките поради трансфер влиянието на правителството от Депозита на правителството към резервите които те държат в БНБ и им дава възможност да предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.
+::*PENSIONS – плащания за пенсии през Единната сметка. Има прогнозируем характер, води до увеличаване на разполагаемите средства на банките поради трансфер влиянието на правителството от Депозита на правителството към резервите които те държат в БНБ и им дава възможност да предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.
-REV_BANKS – Други плащания на бюджета към банки през Единната сметка. Отново нарастват резервите на банките, ликвидността в системата и възможността да се предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.
+::*REV_BANKS – Други плащания на бюджета към банки през Единната сметка. Отново нарастват резервите на банките, ликвидността в системата и възможността да се предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.
 *Season – променливи, които моделират сезонността:
-::D2 – логическа променлива, която представя началото на поддържащия период по регулациите на МЗР. По-слабо е отражението на изискването за изпълнение на [[задължителен резерв|задължителните резерви]], поради възможността за осредняване на размера на средствата на банките в БНБ за целия поддържащ период. Дава възможност на банките да предложат повече овърнайт депозити с цел получаване на доход. Традиционно в литературата води до нарастване на предлагането и понижаване на лихвата. ([[Hamilton]] (1996)).
+::*D2 – логическа променлива, която представя началото на поддържащия период по регулациите на МЗР. По-слабо е отражението на изискването за изпълнение на [[задължителен резерв|задължителните резерви]], поради възможността за осредняване на размера на средствата на банките в БНБ за целия поддържащ период. Дава възможност на банките да предложат повече овърнайт депозити с цел получаване на доход. Традиционно в литературата води до нарастване на предлагането и понижаване на лихвата. ([[Hamilton]] (1996)).
-::D_DEC – представя влиянието на последния месец в годината декември. По принцип наличието на много празнични дни през месеца прави банките по-малко склонни да предлагат [[ликвидност]]. Извършват се доста разплащания в посоки от  към [[бюджет]]а и се увеличава предпазния [[мотив]], поради затрудненото [[прогнозиране]]. Допълнително влияние има декември 2001 г., който предхождаше процесът на въвеждане на евро банкнотите и изискваше поддържане на по-висока ликвидност на равнище отделна банка.
+::*D_DEC – представя влиянието на последния месец в годината декември. По принцип наличието на много празнични дни през месеца прави банките по-малко склонни да предлагат [[ликвидност]]. Извършват се доста разплащания в посоки от  към [[бюджет]]а и се увеличава предпазния [[мотив]], поради затрудненото [[прогнозиране]]. Допълнително влияние има декември 2001 г., който предхождаше процесът на въвеждане на евро банкнотите и изискваше поддържане на по-висока ликвидност на равнище отделна банка.
 *Lags – лагове на зависимата променлива. Измерва инерцията в предлагането на ликвидност на пазара.

← По-стара версия		Версия от 07:43, 7 август 2013
Ред 85:		Ред 85:
	ν2t-1 – представлява ARCH компонентата в предпоследния период (с един лаг), т.е. в случая промяната в колебливостта на предлагането на ликвидност, на базата на наличната в края на период t-1 информация.		ν2t-1 – представлява ARCH компонентата в предпоследния период (с един лаг), т.е. в случая промяната в колебливостта на предлагането на ликвидност, на базата на наличната в края на период t-1 информация.

		+	==Вижте още==
		+	*[[Риск]]
		+	*[[Предвиждане]]
		+	*[[Контролинг]]
		+	*[[Актив]]
		+	*[[Капиталов пазар]]
		+	*[[Финансов пазар]]
		+	*[[Форекс]]
		+	*[[Маркет-мейкър]]
		+	*[[Ликвидност на пазара]]
	==Източници==		==Източници==

← По-стара версия		Версия от 07:40, 7 август 2013
Ред 93:		Ред 93:


−
−	* [http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:L4d3IFV1yGgJ:www.mgu.bg/drugi/ebooks/nikolina/lessons/content.pdf+теория+на+вероятността&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgTUzm4cR-6oZ2DiMJyBl5YBqusscWc5AX8-Q0O_aJ2kAeIPIHnjqyFfJXDM_G4K8a03AYTNoFV9k8wLsW-scMVILfhTKEOZxsqqbXt70daXOTxFsBZS0i0MQwzhzmqQPoUHTXb&sig=AHIEtbSFKDDHcMc8OER5KzXfV2zwQCk4gw Вероятности и статистика]
−	* [http://tuj.asenevtsi.com/Informatica2/I013.htm Аспекти на информацията]
−	* [http://www.math10.com/forumbg/viewforum.php?f=33 Математическа статистика]
−	* [http://books.balkanatolia.com/c/sl-b/cid-27/p-p/id-8858/teoria-na-veroiatnostite-i-statistika-krasimir-kalinov.html Теория на вероятностите и статистика]
−	* [http://www.kaminata.net/3-t44485.html Висша математика]
	* [https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:7lqOsXqu4mwJ:www.koronal.com/downloads/CENNI%2520KNIJA.doc+ценни+книжа&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESg94Pc62nH7TH5TqRQGJd5Co_5XzK5fWh_ZtauJ0Lz01n2RK8kk3nbZ1oYy1zg1I9XYgWazM_gbZ__WbhfzsSOs9qHLSAlmMNY_GylSGwHYwiDf4M28I5AYe8TiY5jTRuUWUiTK&sig=AHIEtbScnC-NQ7auco5YAVt6X9RELJv1Nw Пазар на ценни книжа]		* [https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:7lqOsXqu4mwJ:www.koronal.com/downloads/CENNI%2520KNIJA.doc+ценни+книжа&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESg94Pc62nH7TH5TqRQGJd5Co_5XzK5fWh_ZtauJ0Lz01n2RK8kk3nbZ1oYy1zg1I9XYgWazM_gbZ__WbhfzsSOs9qHLSAlmMNY_GylSGwHYwiDf4M28I5AYe8TiY5jTRuUWUiTK&sig=AHIEtbScnC-NQ7auco5YAVt6X9RELJv1Nw Пазар на ценни книжа]
	* [https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:v5KROcSAXE0J:www.bse-sofia.bg/pdf/Inv_in_securities.BG.pdf+ценни+книжа&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgptuB3ZG75qCBtr7oC4fMaSYL-qWsPsA9xI_q6K7rbr88Ek1gOdKA8ps529QzBNpWNDMfUr2nmTXXz2PlrIQOrAwM-xAZZq2OHuHVodeRmYqhul1mKmV6qUAYLJWoWkA7XD2do&sig=AHIEtbR2LlCk4W5stdR48PGpnr_comG58Q Инвестиране в ценни книжа]		* [https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:v5KROcSAXE0J:www.bse-sofia.bg/pdf/Inv_in_securities.BG.pdf+ценни+книжа&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgptuB3ZG75qCBtr7oC4fMaSYL-qWsPsA9xI_q6K7rbr88Ek1gOdKA8ps529QzBNpWNDMfUr2nmTXXz2PlrIQOrAwM-xAZZq2OHuHVodeRmYqhul1mKmV6qUAYLJWoWkA7XD2do&sig=AHIEtbR2LlCk4W5stdR48PGpnr_comG58Q Инвестиране в ценни книжа]