Управленски школи - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Класическа */

2013-08-10T10:16:25Z

Класическа

Detelina Staneva: /* Класическа */

2013-08-09T14:47:28Z

Класическа

Detelina Staneva: /* Организационно поведение */

2013-08-09T14:47:03Z

Организационно поведение

Detelina Staneva: /* Организационно поведение */

2013-08-09T13:04:16Z

Организационно поведение

Detelina Staneva в 09:37, 5 август 2013

2013-08-05T09:37:59Z

Detelina Staneva в 09:34, 5 август 2013

2013-08-05T09:34:25Z

Detelina Staneva в 09:32, 5 август 2013

2013-08-05T09:32:15Z

Detelina Staneva в 09:28, 5 август 2013

2013-08-05T09:28:56Z

Detelina Staneva в 09:24, 5 август 2013

2013-08-05T09:24:42Z

Detelina Staneva в 09:15, 5 август 2013

2013-08-05T09:15:53Z

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 „Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]].
-Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], [[Франк и Лилиян Джилбърт]] и Хенри Гант.
+Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], [[Франк и Лилиян Джилбърт]] и [[Хенри Гант]].
 По съществен принос на школата на научното [[управление]]:

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 „Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]].
-Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Гант.
+Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], [[Франк и Лилиян Джилбърт]] и Хенри Гант.
 По съществен принос на школата на научното [[управление]]:
@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 * Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълнение на конкретни задачи;
 * Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на [[производителност]]та.
 ==Човешки отношения==

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 ==Организационно поведение==
-По известните представители на [[Поведенческа школа на управление|поведенческата]] / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, [[Ренсис Лайкерт]] и [[Дъглъс Макгрегър]]. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация.
+По известните представители на [[Поведенческа школа на управление|поведенческата]] / бихевиористичната / школа са [[Крис Арджирис]], [[Ренсис Лайкерт]] и [[Дъглас Макгрегър]]. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация.
 През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 ==Организационно поведение==
-По известните представители на [[Поведенческа школа на управление|поведенческата]] / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, [[Ренсис Лайкърт]] и [[Дъглъс Макгрегор]]. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация.
+По известните представители на [[Поведенческа школа на управление|поведенческата]] / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, [[Ренсис Лайкерт]] и [[Дъглъс Макгрегър]]. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация.
 През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 „Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]].
-Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Ганд.
+Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Гант.
-По съществен принос на школата на научното управление:
+По съществен принос на школата на научното [[управление]]:
 * Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи;
-* Подбор на най – подходя щи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
+* Подбор на най – подходящи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
-* Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълненбие на конкретни задачи;
+* Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълнение на конкретни задачи;
-* Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на производителността.
+* Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на [[производителност]]та.
 ==Човешки отношения==
-Най – видните представители на [[Школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.
+Най – видните представители на [[Школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] са [[Мери Паркър Фолет]] и [[Елтън Мейо]].
 По съществен принос на школата на човешките отношения:
 * Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността.
-* Прилижение на науката за човешко поведение с цел най – пълно използване потенциала на отделния работник и групата.
+* Прилижение на науката за човешко поведение с [[цел]] най – пълно използване [[потенциал]]а на отделния работник и групата.
 ==Организационно поведение==
-По известните представители на [[Поведенческа школа на управление|поведенческата]] / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, Ренсис Лейкърд и Дъглъс Макгрегор. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация.
+По известните представители на [[Поведенческа школа на управление|поведенческата]] / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, [[Ренсис Лайкърт]] и [[Дъглъс Макгрегор]]. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация.
 През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.'''
 ==Същност==
-„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]]. „Научно управление“ - То се свързва с името Фредрик Тейлър. Той въвежда термина „научно управление“ като под това понятие разбира организация на труда. Често го наричат „баща на научния мениджмънт“. Книгата му „Принципи на научното управление“ се счита за първата сериозна научна публикация в областта на мениджмънта. Първата стъпка е разделянето на всяка операция на основни компоненти (действия, движения и т.н.). В „Научното управление“ работникът се разглежда предимно като „икономически човек“ – смята се, че хората ще работят по-добре, ако им се заплаща повече. Основната идея на „научния подход“ е: който работи повече да получава повече. Отделя се внимание и на подбора на хората. „Бюрократичен мениджмънт“.
+„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]].
 *[[Поведенческа школа на управление]]
@@ Ред 22: / Ред 21: @@
 В) Интегриран подход към управлението на коя да е организация.
 Най – видните представители на [[Школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 *[[Школа на човешките отношения]]
+*
 ==Вижте още==
 *[[Когнитивна наука]]