Съдебно решение - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Модели на процеса на вземане на решения */

2014-04-04T10:22:14Z

Модели на процеса на вземане на решения

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-04-04T10:21:57Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Същност на модела */

2014-04-04T10:19:07Z

Същност на модела

Detelina Staneva: /* Цитати */

2014-04-04T10:16:04Z

Цитати

Detelina Staneva в 17:54, 6 септември 2013

2013-09-06T17:54:48Z

Показване на промените

Detelina Staneva в 17:08, 22 юли 2012

2012-07-22T17:08:54Z

Detelina Staneva в 17:07, 22 юли 2012

2012-07-22T17:07:57Z

Показване на промените

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-07-22T17:03:45Z

Външни препратки

Detelina Staneva: Нова страница: '''Съдебно решение''' в юридически контекст, е синоним на '''официално решение, взето от съда сле...

2012-07-22T17:00:54Z

Нова страница: '''Съдебно решение''' в юридически контекст, е синоним на '''официално решение, взето от съда сле...

Показване на промените

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 С влезлият в сила нов [[Граждански процесуален кодекс]] (ГПК) на 1 март 2008 г. бяха уредени нови видове съдебни решения, различни, от гледна точка на процедура по постановяване и съдържание на съдебното решение, от досега предвиденото присъствено решение, постановено по реда на класическия исков процес.
 Едно от тях е предвиденото в чл. 237 ГПК съдебно решение при признание на иска.
 ==Вижте още==

@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 ==Вижте още==
 *[[Симулация]]
 *[[Борсов арбитраж]]

← По-стара версия		Версия от 10:19, 4 април 2014
Ред 12:		Ред 12:

	==Модели на процеса на вземане на решения==		==Модели на процеса на вземане на решения==
−
−	~~===Същност на модела===~~
−
−	Всеки модел представлява някакъв обект, система или идея, която се отличава по своята цялостност. Например, схемата на организационната структура на една организация е модел представящ тази структура. Като главна характеристика на модела може да се счита опростяването на реалната ситуация, за която се отнася.
−
−	* Рационалния модел на вземане на решения на [[Хърбърт Саймън]]
−
−	Хърбърт Саймън прави много за приложението на рационализма за изследване поведението на администраторите. Той разглжда решението като понятие с йерархичен характер. Всяко решение на по-ниско равнище е свързано с постигането на цели, заложени в решения от по-високите равнища. Според него решенията са логическо взаимодействие на средства и резултати, като резултатите /целите/ на едно равнище стават средство, с помоща на което ще бъдат постигнати целите на висшестоящо равнище. Поведението при вземането на решение се характеризира с целенасоченост, когато, то е ориентирано към постигането на целите. То е рационално в такава степен, в каквато е насочено към постигането на предварително поставените цели.
−
−	Хърбърт Саймън и останалите от така наречената школа Карнеги имат големи заслуги към мениджмънта, развивайки такива идеи като сатисфикацията /постигане по-скоро на удовлетворителни, отколкото максимални резултати във вземането на решения/, ограничената рационалност и последователното търсене. Лицата, вземащи решения, не работят в условията на пълна сигурност и на съвършено познаване на нещата, оттук възниква неопределеността. Затова е невъзможно решенията да се вземат с пълна [[достоверност]].
−
−	* Рационално-изчерпващ модел на [[Чарлз Линдблум]]
−
−	При този подход развитието логически започва с постановката на целта, след това достига стадия на нейната реализация, проследяване и контрол.
−
−	Тук се използва инкрементални [[подход]]и, т.е. излизат от нещо, което е неизвестно и стъпка по стъпка водят до онова, което е известно и желателно.
−
−	В пространството между невъзможното /рационално-изчерпвапщия модел/ и неприемливото /несъвършения анализ/ се намират подходите на Чарлз Линдблум за решаването на стратегическите задачи. Всички подходи са инкриментални, т. е. изходът от нещо, което е неизвестно и стъпка по стъпка водят до онова, което е известно и желано. При всички форми на инкременталния анализ лицето, вземащо решение, прилага метода на последователното ограничено сравнение, в резултат на което целите никога не се поставят с достатъчна яснота. Лицето, вземащо решение, заедно с избора на целта избира и политиката за нейното постигане. Понякога обаче е невъзможно да се установи взаимната връзка на средството и резултата в областта на вземането на решението. В нормативната теория добри са онези решения, с които се постига конкретната цел. Съгласно последователното ограничено сравнение добра политика е тази, която е съгласувана между всички „ключови фигури" на дадена организация.
−
−	При рационално-изчерпващия модел всичко най-важно се подлага на анализ само тогава, когато то има толкова тясно определение, че става безсмислено. Последователно ограниченото сравнение опростява подобна ситуация по два начина. Първо, разглеждат се само политическите алтернативи, които малко се отличават от действащите в дадения период и това намалява броя алтернативните, които трябва да преценява лицето, вземащо решение. Второ, не се вземат под внимание потенциално важните последствия на избрания курс на действие.

	===Вземане на решения в условията на неопределености и риск===		===Вземане на решения в условията на неопределености и риск===

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 С влезлият в сила нов [[Граждански процесуален кодекс]] (ГПК) на 1 март 2008 г. бяха уредени нови видове съдебни решения, различни, от гледна точка на процедура по постановяване и съдържание на съдебното решение, от досега предвиденото присъствено решение, постановено по реда на класическия исков процес.
 Едно от тях е предвиденото в чл. 237 ГПК съдебно решение при признание на иска.
 ==Модели на процеса на вземане на решения==

← По-стара версия		Версия от 17:08, 22 юли 2012
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[file:sudeb.jpg\|right]]
	'''Съдебно решение''' в юридически контекст, е синоним на '''официално решение, взето от съда след съдебен процес'''.		'''Съдебно решение''' в юридически контекст, е синоним на '''официално решение, взето от съда след съдебен процес'''.
	==Същност и характеристика==		==Същност и характеристика==

← По-стара версия		Версия от 17:03, 22 юли 2012
Ред 262:		Ред 262:

	==Външни препратки==		==Външни препратки==
		+	*[http://www.vks.bg/ Върховен касационен съд на република България]
		+	*[http://www.scc.bg/scc/ Софийски градски съд]
		+	*[http://www.prb.bg/ Прокуратура на република България]
		+	*[http://www.justice.government.bg/new/Pages/Ministry/Default.aspx Министерство на правосъдието]
	[[category:Икономикс]]		[[category:Икономикс]]