Субект (философия) - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-04-07T08:08:51Z

Вижте още

Detelina Staneva в 08:43, 4 април 2014

2014-04-04T08:43:23Z

Detelina Staneva: Нова страница: '''Субект''' е '''общо понятие, изразяващо мисловна или обозрима категория''', която насочва внима...

2012-12-13T17:34:55Z

Нова страница: '''Субект''' е '''общо понятие, изразяващо мисловна или обозрима категория''', която насочва внима...

Нова страница

'''Субект''' е '''общо понятие, изразяващо мисловна или обозрима категория''', която насочва внимание.

Синоними на думата: '''личност, лице, индивид, човек, персона'''

==„Субект“ във философията==
Във [[философията]] – същество, което целесъобразно осъзнава обективния свят и му въздейства.Субектът е наблюдател и [[обекта]] е нещото, което наблюдава.Тази концепция е особено важна в [[континенталната философия]], където субекта е център в дебатите над човешката автономност и естеството на самия себе си.

Рязко разграничение между субект и обект съответства на разликата, във философията на [[Рене Декарт]], между мисъл и разширяване. Декарт вярва, че мисълта (субективност) е същността на ума, и това разширение (окупацията на пространството) е същостта на мaтерията.

В съвременната континентална традиция, която може с право да се отнесе към времето на Декарт, дебатите относно природата на субекта играят роля на дебати, сравними с дебати за личността в рамките на англо-американската традиция на аналитичната философия.

Психологически субект – тази концепция е пряко свързана с предмета за човешкия индивид, извършващ познавателен акт.При тази концепция, знаейки, че най-често се разглежда като пасивен регистратор на външни влияния, с известна степен на адекватност, отразяващ обекта.

===„Субект“ в аналитичната философия ===

В съвременната [[аналитична философия]], въпросът за субекта - и по-точно гледната точка на субекта или субективността – е обект на внимание като един от най-големите неразрешими проблеми във философията на ума (въпрос свързан с проблема ум-тяло). В есето „Какво е да си прилеп?“ [[Томас Нагел]] много добре описва това, обяснявайки субективния опит – какво е да бъдеш „нещо“ – в момента е извън обсега на научното изследване, защото научното разбиране по дефиниция изисква обективна перспектива, която, според Нагел, е диаметрално противоположно на субективната гледна точка. Тези допълнителни черти на субективното преживяване често са нариачни „qualia“.

===Проблемът „субект-обект“===

Проблемът субект-обект, дългогодишен философски въпрос, се занимава с анализа на човешкия опит, и това какво в опита е „субективно“ и какво е „обективно“ .Той произлиза от предпоставката, че светът се състои от обекти (нещо съществуващо), които са възприемани или се предполага, че съществуват като реални същества, от субектите (наблюдатели) . Това води до въпроси относно това как субектите са свъразни с обектите, един от които е наречен „познаването на субекта“.

Антитезата субект – обект е абстракция и по никакъв начин не представя реалността.Субектът и обектът са абстракции и епистемологични по характер.

Проблемът субект – обект е двустранен: първо, съществува въпросът „какво“ е известно.Тази дилема датира от времето на Декарт и произлиза от неговия скептицизъм, че зъл демон може, евентуално, да контролира неговия опит.

Вторият проблем е това „как“ един знае какво друг знае.Областта на епистемологията се опитва да отговори на този въпрос, но той е проблем субект-обект.

==Вижте още==

*[[Матрица на решенията]]
*[[Хипноза]]
*[[Риск]]
*[[Вероятностно разпределение]]
*[[Блез Паскал]]
*[[Теория на игрите]]
*[[Еймъс Тверски]]
*[[Ефективност на управлението]]
*[[Черна кутия]]
*[[Обратна връзка]]
*[[Анализ на вторични данни]]
*[[Системен анализ]]
*[[Конкуренция]]
*[[Контрол]]
*[[Пазар]]
*[[Помощ]]
*[[ЕООД]]
*[[Анализ на пазарното настроение]]
*[[Казусен метод]]
*[[Набиране и подбор на пероснал]]
==Източници==

* Мениджмънт, Маргарита Харизанова и Надя Миронова
* [http://fromdeathtolife.org/cphil/subobj.html Subject-object]
* [http://www.princeton.edu/~achaney/tmve/wiki100k/docs/Subject_(philosophy).html Subject (philosophy)]

==Външни препратки==
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ]
* [http://www.alexandria.unisg.ch/EXPORT/DL/30837.pdf Тhe Evolution of Organization Cybernetics]
* [http://www.cybsoc.org/index.htm The Cybernetics Society]
[[category: Философия]]

@@ Ред 30: / Ред 30: @@
 *[[Блез Паскал]]
 *[[Теория на игрите]]
-*[[Еймъс Тверски]]
 ==Източници==

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Синоними на думата: '''личност, лице, индивид, човек, персона'''
-==„Субект“ във философията==
+==Същност==
 Във  [[философията]] – същество, което целесъобразно осъзнава обективния свят и му въздейства.Субектът е наблюдател и [[обекта]] е нещото, което наблюдава.Тази концепция е особено важна в [[континенталната философия]], където субекта е център в дебатите над човешката автономност  и естеството на самия себе си.
@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 Психологически субект – тази концепция е пряко свързана с предмета за човешкия индивид, извършващ познавателен акт.При тази концепция, знаейки, че най-често се разглежда като пасивен регистратор на външни влияния, с известна степен на адекватност, отразяващ обекта.
 В съвременната [[аналитична философия]], въпросът за субекта - и по-точно гледната точка на субекта или субективността – е обект на внимание като един от най-големите неразрешими проблеми във философията на ума (въпрос свързан с проблема ум-тяло).   В есето „Какво е да си прилеп?“  [[Томас Нагел]] много добре описва това, обяснявайки субективния опит – какво е да бъдеш „нещо“ – в момента е извън обсега на научното изследване, защото научното разбиране по дефиниция изисква обективна перспектива, която, според Нагел, е диаметрално противоположно на субективната  гледна точка. Тези допълнителни черти на субективното преживяване често са нариачни „qualia“.
 Проблемът субект-обект, дългогодишен философски въпрос, се занимава с анализа на човешкия опит, и това какво в опита е „субективно“ и какво е „обективно“ .Той произлиза от предпоставката, че светът се състои от обекти (нещо съществуващо), които са възприемани или се предполага, че съществуват като реални същества, от субектите (наблюдатели)  . Това води до въпроси относно това как субектите са свъразни с обектите, един от които е наречен „познаването на субекта“.