Социална интеракция - Редакционна история

Detelina Staneva в 07:14, 3 април 2014

2014-04-03T07:14:11Z

Detelina Staneva в 06:16, 1 април 2014

2014-04-01T06:16:38Z

Показване на промените

Detelina Staneva: /* Според Л. Шулман */

2014-04-01T06:15:42Z

Според Л. Шулман

Detelina Staneva в 06:15, 1 април 2014

2014-04-01T06:15:03Z

Detelina Staneva в 06:14, 1 април 2014

2014-04-01T06:14:10Z

Показване на промените

Detelina Staneva: Нова страница: ==Социални интеракции== Интеракциите между индивида и свързаните с него системно-структурн...

2014-04-01T06:12:01Z

Нова страница: ==Социални интеракции== Интеракциите между индивида и свързаните с него системно-структурн...

Показване на промените

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 Пълното отчаяние, съпроводено с меланхолична тъга и пасивност, са истинските симптоми за [[апатия]], безразличие и срив на централната нервна система. Безсилието е резултат от потисничеството и преживяваната депресия. Депресията, разбира се, трябва да бъде лекувана от медиците, но социалните работници, които се занимават със социална терапия, трябва да отстранят на първо място причините, които са я породили. Тези причини в редица случаи са резултат от разпадането на основни и важни за социалния случай интеракционни връзки. Това разпадане на социалните връзки води до поставянето на [[индивид]]а в „[[социална изолация]]“ (пълно прекъсване на неговите социални връзки). В подобен случай медици и социални работници работят в екип.
-==Уилям Шварц==
+==Според Уилям Шварц==
 [[Уилям Шварц]] представя три централни идеи в интеракционния модел, описан през 1961 година, който набляга върху интеракционната природа на помагащия процес. Клиентът в този модел се разглежда като себеосъществяваща се [[личност]] с енергичен [[ресурс]], която има своите задачи в процеса, а социалният работник като човек със специфични функции в [[процес]]а. Те са свързани помежду си като взаимозависими действащи лица в рамките на една ограничена система, най-точно дефинирана като „реципрочна по своята същност“ - всеки от тях постоянно оказва влияние и се влияе от другия във всеки един момент. Взаимоотношението социален работник – клиент се разглежда в социален контекст и се влияе от фактора време.
@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 *Третата основна идея е, че социалния работник винаги трябва да допуска и да търси в клиента (и в системата) сила за промяна. /19, с.30/. Предположението, че „част от нас винаги се стреми към здравето“, представлява ядрото на приложната теория, формулирана от Шварц. Като приема „симбиотичния“ модел за човешките отношения, той разглежда интеракцията индивид – общество като „... връзка между индивида и неговата група на [[принадлежност]]“, връзка която е описана като „симбиотична“ и, че „всеки има потребност от другия заради собствения си живот и развитие“.
-==Рубенщайн==
+==Според Рубенщайн==
 Според Рубенщейн „най-първото от първите условия за живота на човека това е другия човек“ /3, с.102/. Той подчертава нашия взаимен, същностен [[интерес]] един към друг. Твърденито за взаимна зависимост е основата на нашата вяра в социалната отговорност за благото на всеки.
@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 Всекидневните грижи на родителите, които насочват децата към взаимопомощ – да дадат играчката си, да помогнат на другия, да не бъдат егоисти – е друга форма на въвеждане на [[закон]]ите за просоциално поведение. Благодарение на социалната власт да възнаграждават, да бъдат експерти, да наказват, но и да бъдат [[субект]]и на легитимната власт родителите са в състояние да насочат децата си кое е желаното поведение и кое поведение трябва да бъде образец за следване. В детската възраст освен родителите силен източник на [[социализация]] са и другите деца – връстниците или по-малките или по-големите братя и сестри. Следващите най-силни източници, които оформят и дават моделите на социалното поведение в този период, са училището и медиите.
-==Носрат Песешкиан==
+==Според Носрат Песешкиан==
 В книгата „Метод на позитивната [[психотерапия]]“ [[Носрат Песешкиан]] разглежда петстепенен процес в позитивната психотерапия, като терапевтична стратегия. Етапите в модела на конфликтния процес съответстват на възможностите, представени на човек за разрешаване на конфликти.

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 ==Според Л. Шулман==
-[[Image:image004.jpg|right|Схема на социалните интеракции /по Л. Шулман/]]
+[[Image:image004.jpg|right|thumb|400px|Схема на социалните интеракции по Л. Шулман]]
 Тази функция на социалния работник допринася за повишаване равнището на цялост на социалната система, а не само да се идентифицира с един от компенентите Ј. Отрицателните, негативните [[интеракция|интеракции]] могат да породят трайно депресивно състояние. Когато депресията е породена от гняв, яд, срам, омраза, потисничество, господство, пол, раса, класа и др., социалният работник се опитва да задейства скритите, природно закодирани сили и жаждата за живот за социалния случай. В случая е важно да се възвърнат вярата и силите на болния за „борба“ с травмиращите [[фактор]]и и се изгради защитна [[реакция]] и [[бариера]] срещу тези постоянни отрицателни дразнители и потисници. Според теорията за потисничеството на Франц Фенън, продължителното психическо и физическо, дори политическо потисничество, свързано и с други форми за ограничение свободата на личността, води до интернализиране на „потискана отвън“, или по-точно приемане на неговите нагласи от социалния случай като „собствена оценка за себе си“. В резултат на това потисничество социалният случай става уязвим и се появява гняв и омраза. Както гневът така и омразата, скрити зад еуфорията и дисфорията, могат да доведат до неадаптивно, потиснато или разрушително поведение, еднакво опасно както за субекта, така и за околните. Според Л. Шулман такъв социален случай става „потисник на самия себе си“, „автопотисник“ и изгражда „потисника отвътре“. Това е резултат от продължително угнетяване, „търпяно“ стоически от социалния случай, упражнявано от най-близкото обкръжение, семейство, колеги, „приятели“, съседи. Човек става още по-беззащитен и уязвим, ако не получава никаква морална и социална (духовна) подкрепа от най-близката социална система – семейството и приятелите. В подобни случаи социалният работник е единствената силна социална система и подкрепа за субекта. Той, както гласи основния принцип в социалната педагогия, е длъжен да се опре на остатъчните психически и физически сили, на положителното в индивида и разкрие неговите потенциални възможности и резерви за борба, оцеляване и промяна. Не е целесъобразно да се укрепва социалният случай в мекушавост, лично и социално предателство, малодушие и липса на енерия за борба. Това убива и последните резерви и сили у него за борба и оцеляване. Пълното отчаяние, съпроводено с меланхолична тъга и пасивност, са истинските симптоми за [[апатия]], безразличие и срив на централната нервна система. Безсилието е резултат от потисничеството и преживяваната депресия. Депресията, разбира се, трябва да бъде лекувана от медиците, но социалните работници, които се занимават със социална терапия, трябва да отстранят на първо място причините, които са я породили. Тези причини в редица случаи са резултат от разпадането на основни и важни за социалния случай интеракционни връзки. Това разпадане на социалните връзки води до поставянето на [[индивид]]а в „[[социална изолация]]“ (пълно прекъсване на неговите социални връзки). В подобен случай медици и социални работници работят в екип.
 ==Уилям Шварц==

← По-стара версия		Версия от 06:15, 1 април 2014
Ред 14:		Ред 14:

	Според Рубенщейн „най-първото от първите условия за живота на човека това е другия човек“ /3, с.102/. Той подчертава нашия взаимен, същностен [[интерес]] един към друг. Твърденито за взаимна зависимост е основата на нашата вяра в социалната отговорност за благото на всеки. Това твърдение разкрива също така, че житейските потребности на всеки индивид се задоволяват най-добре в условията на положително взаимодействие с другите. Положителното отношение към другите хора, наречено още просоциално поведение, е интересен обект на социалната психология. На преден план в изучаване на [[просоциално поведение\|просоциалното поведение]] е въпросът за неговия произход. Дали съществува вроден биологичен код, който генетично насочва хората към положителни взаимоотношения, или детската социализация и междуличностното подкрепяне като социални фактори формират просоциалното поведение? Вторият интересен въпрос е доколко на просоциалното поведение може да се гледа като на алтруистично поведение. Ако си добър към другите, означава ли това, че те стимулира симпатия към човека, или това е една форма на „егоистична [[мотивация]]“ от типа на стремежа да подобриш настроението си, да подтиснеш неприятната си възбуда, да предотвратиш социално неодобрение или да отхвърлиш чувството си на вина, че не си помогнал? Формирането на просоциалното поведение става по пътя на социализацията. Под социализация тук се разбира процесът на моделиране на индивидуалното функционално поведение в съответствие с очакванията на културата, в която човек живее. Всъщност голяма част от ценностите, които се учат в детството, включва просоциалното поведение, като например, че оказването на помощ на другия е човешки дълг. Всекидневните грижи на родителите, които насочват децата към взаимопомощ – да дадат играчката си, да помогнат на другия, да не бъдат егоисти – е друга форма на въвеждане на [[закон]]ите за просоциално поведение. Благодарение на социалната власт да възнаграждават, да бъдат експерти, да наказват, но и да бъдат [[субект]]и на легитимната власт родителите са в състояние да насочат децата си кое е желаното поведение и кое поведение трябва да бъде образец за следване. В детската възраст освен родителите силен източник на [[социализация]] са и другите деца – връстниците или по-малките или по-големите братя и сестри. Следващите най-силни източници, които оформят и дават моделите на социалното поведение в този период, са училището и медиите.		Според Рубенщейн „най-първото от първите условия за живота на човека това е другия човек“ /3, с.102/. Той подчертава нашия взаимен, същностен [[интерес]] един към друг. Твърденито за взаимна зависимост е основата на нашата вяра в социалната отговорност за благото на всеки. Това твърдение разкрива също така, че житейските потребности на всеки индивид се задоволяват най-добре в условията на положително взаимодействие с другите. Положителното отношение към другите хора, наречено още просоциално поведение, е интересен обект на социалната психология. На преден план в изучаване на [[просоциално поведение\|просоциалното поведение]] е въпросът за неговия произход. Дали съществува вроден биологичен код, който генетично насочва хората към положителни взаимоотношения, или детската социализация и междуличностното подкрепяне като социални фактори формират просоциалното поведение? Вторият интересен въпрос е доколко на просоциалното поведение може да се гледа като на алтруистично поведение. Ако си добър към другите, означава ли това, че те стимулира симпатия към човека, или това е една форма на „егоистична [[мотивация]]“ от типа на стремежа да подобриш настроението си, да подтиснеш неприятната си възбуда, да предотвратиш социално неодобрение или да отхвърлиш чувството си на вина, че не си помогнал? Формирането на просоциалното поведение става по пътя на социализацията. Под социализация тук се разбира процесът на моделиране на индивидуалното функционално поведение в съответствие с очакванията на културата, в която човек живее. Всъщност голяма част от ценностите, които се учат в детството, включва просоциалното поведение, като например, че оказването на помощ на другия е човешки дълг. Всекидневните грижи на родителите, които насочват децата към взаимопомощ – да дадат играчката си, да помогнат на другия, да не бъдат егоисти – е друга форма на въвеждане на [[закон]]ите за просоциално поведение. Благодарение на социалната власт да възнаграждават, да бъдат експерти, да наказват, но и да бъдат [[субект]]и на легитимната власт родителите са в състояние да насочат децата си кое е желаното поведение и кое поведение трябва да бъде образец за следване. В детската възраст освен родителите силен източник на [[социализация]] са и другите деца – връстниците или по-малките или по-големите братя и сестри. Следващите най-силни източници, които оформят и дават моделите на социалното поведение в този период, са училището и медиите.
−
−	~~==„Можем ли да твърдим, че емпатията и алтруизмът се предават генетично?“==~~
−
−	На въпроса: „Можем ли да твърдим, че емпатията и алтруизмът се предават генетично?“, учените досега не са дали еднозначен отговор. Хората са склонни много бързо и импулсивно да окажат помощ на изпаднали в беда непознати. Учените са регистрирали, че на паднал човек на улицата вече са се притекли на помощ или е оказано съдействие преди да са минали 9 секунди. За толкова кратко време психолозите твърдят, че не може да се вземе съзнателно решение при вида на изпаднал в беда човек се сработва естествен рефлекс за оказване на помощ. Още по-малко възможно е егоистично решение от типа „какъв вид [[полза]] бих имал, ако се притека на [[помощ]]“. На психолозите е известен и друг факт, че още в най-ранно детство се забелязва потиснатост у детето, ако то стане свидетел на тежки преживявания или на беда на друг човек. Около 1-2 месеца бебетата са в състояние да извършват редица движения, които целят да успокоят плачещи или страдащи възрастни и то не винаги най-близките. Показано е как те се мъчат да ги прегърнат, теглят се към тях и т. н. Времето, средата и метеорологичните условия също оказват влияние върху доброто настроение. През лятото и през зимата, при слънчеви и неслънчеви дни [[степен]]та на доброта и щедрост у едни и същи хора може да бъде различна. От друга страна, лошото настроение също може да доведе до стимулиране на желанието да се окаже помощ, тъй като е възможно освобождаване на отрицателните емоции чрез себевъзвеличаване при извършване на някоя добра постъпка. Ако трябва да обобщим, човек оказва помощ най-често когато самият акт на оказване на помощ се осъзнава като приятен, когато се приема, че наличието на лошо настроение ще се промени вследствие на алтруистична постъпка и когато се вярва, че оказването на помощ по [[принцип]] е свързано с настроението.
−
−	~~==Влияещи фактори==~~
−
−	Определени [[фактор]]и на средата влияят така че увеличават количеството на просоциални действия. На първо място това са социалните норми, които определят стандартите за допустимо и правомерно поведение в различни социални ситуации. Нормата за взаимност, например, задължава човека да отговори с добро на тези, които му помагат. Нормата за взаимност е морален код на всички култури. Тя е следствие на принципа, че всяко добро се възнаграждава, [[морален кодекс]] на християнската [[етика]]. То е и следствие на по-широкото виждане, че светът е организиран така, че да възтържествува справедливостта. Илюстрация за разпространението на принципа на справедливостта е фактът, че хора, поставени в кризисни или стресови ситуации, са по-склонни да оказват помощ, отколкото в нормални ситуации. Например студенти преди изпит (изключително стресова ситуация) обикновено са много алтруистично настроени – помагат на възрастни хора при пресичане на улицата, услужват с пари, вършат услуги. Същото не се забелязва след приключване на изпит. Всъщност, свидетели сме на наивната вяра, че оказването на добрина ще се възнагради в ситуация, в която те ще бъдат „жертвите“ (на изпита). Друга социална норма, която също оказва влияние върху стимулирането на просоциални действия у хората е нормата за социална отговорност. Според нея човек следва да оказва помощ преди всичко на тези, които са зависими от нас и които се нуждаят от помощ. Логиката на принципите, по които се организира благотворителната дейност, използва именно тази норма. Надписите, с които често се събира парична помощ, „че и най-дребната помощ, и стотинката ще помогне“, имат склонност да оказват много силно въздействие върху хората, по-силно, отколкото директното искане на крупни суми.
−
−	~~==Социални норми==~~
−
−	Освен да стимулират извършването на просоциално поведение, някои социални норми могат и да блокират или спрат действието на безкористната помощ. Например нормата „стой настрана, не се меси“. Тя става особено разпространена с развитието на урбанизацията. Гъстотата на населението, пренаселеността, напрегността на живота създава такъв тип стимулация върху човешката психика, такова познавателно пренатоварване, че добрата адаптация изисква от човешката система да си изработи колкото е възможно повече ограничители, селективни предпочитания и съзнателни избори. Контактите на хората в големия град в сравнение с тези в малките селища по принцип са по-кратки, би могло да се каже и по-повърхностни. С други думи, човек пести време и енергия, за да ги запази за по-важни цели в общуването. Съществуват редица дребни на пръв поглед „човешки“ стратегии, които хората са изработили с цел да ограничат познанствата си, да запазят само тези, без които не могат. Така се избягва компромис с дълбокото, сърдечното и дълго приятелство. В големите градове човек използва по-често телефона за разговор. Това дава възможност за даване на лъжлива информация, за отклоняване на разговора, за криене и т. н. Публикуването на телефонните номера на името на по-известен член на семейството, „криеницата“ от натрапчиви обаждания, са само някои от техниките за съкращаване на контактите. Разбира се, така се намалява и възможността да се извърши добро и да се получи помощ, но затова пък се съхранява в определена степен личностната енергия, необходима за кризисни и стресови ситуации.
−	Някои социални процеси влияят върху решението да се окаже помощ в такъв момент или възпрепятстват взимането на [[решение]] за оказване на помощ, а такива процеси са:
−	*На първо място е психологически „намалената отговорност“, която настъпва, ако жертвата е непривлекателна, ако наоколо има много хора, които се виждат като възможни „помагачи“ или ако човек е силно некомпетентен.
−	*На второ място е „множественото невежество“. Човек наблюдава, че другите хора не реагират и тъй като последното има за него нормативно влияние, се изпълва с чувство за несигурност. Така той се отказва от интерпретиране на ситуацията като извънредна и не приема сигналите, че тя може да е опасна за жертвата.
−	*Трети социален процес, който повлиява на оказването на помощ в извънредна ситуация е ефектът на скритата аудитория. Когато ситуацията е неясна, несигурността на човек, че не постъпва вярно, че ще бъде разбран погрешно от другите, които са наоколо, води до смущение т. е. самооценката на човека се гради основно върху мнението на другите, тя може да се откаже от вземане на решение за оказване на помощ. /13, с.211-230/
−	Хората реагират по-малко, когато обстоятелствата са неопределени, когато не познават това, което ги заобикаля, и когато не са сигурни за поведенческите норми в определена [[среда]]. Вътрешни фактори, за които е установено, че влияят върху просоциалното поведение, включват такива променливи като настроението, в което е човек. Помагащото поведение се засилва, когато хората са в добро настроение. /4, с.894/

	==Носрат Песешкиан==		==Носрат Песешкиан==