Сирил Норткот Паркинсон - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Публикувани произведения */

2014-04-02T12:14:13Z

Публикувани произведения

Detelina Staneva: /* Академична и военна кариера */

2014-04-02T12:13:31Z

Академична и военна кариера

Detelina Staneva: /* Академична и военна кариера */

2014-04-02T12:13:07Z

Академична и военна кариера

Detelina Staneva: /* Закон на Паркинсон */

2014-04-02T12:12:36Z

Закон на Паркинсон

Detelina Staneva: /* Ранни години и образование */

2014-04-02T12:12:15Z

Ранни години и образование

Detelina Staneva в 12:11, 2 април 2014

2014-04-02T12:11:38Z

Detelina Staneva в 12:11, 2 април 2014

2014-04-02T12:11:19Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-04-02T12:09:57Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2012-03-30T14:29:56Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Източници */

2012-03-26T20:56:20Z

Източници

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 ==Публикувани произведения==
 ===Поредица военноморски романи (поредицата за Ричард Деланси)===
@@ Ред 34: / Ред 35: @@
 * ''The Guernseyman''&nbsp;(1982г.)
-[[Image: DeadReckoning.jpg|thumb|right|alt=Korica na Dead Reckoning|Корица на романа на Паркинсон – ''Dead Reckoning (Късно изчисление)'']]
+===Друга морска проза===
 * ''Manhunt''&nbsp;(1990г.)

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 Демобилизиран като Майор през 1945г., той става лектор по история в Ливърпулския Университет от 1946г. до 1949г. През 1950г. Норткот Паркинсон става Професор по История в новосъздадения Малайски Университет в Сингапур. В средата на 50-те години на 20 век се надига желание, което да обособи два кампуса – един в Куала Лампур и един – в Сингапур. Паркинсон активно се опитва да убеди властите да не разделят университета, а да обслужва и Сингапур, и Малая в Джохор Бахру. Неговите опити се оказват неуспешни и двата кампуса са създадени през 1959г. Първоначалният кампус в Сингапур, където Паркинсон преподавал, по-късно става Сингапурски униреситет.
-Паркинсон и жена му се развеждат през 1952г. и той се жени за писателката и журналистка Ан Фрай (1921г.–1983г.), от която има двама сина и дъщеря. През 1958г. докато е все още в Сингапур, Паркинсон публикува своя най-известен труд [[Закон на Паркинсон|''Законът на Паркинсон'']], книга която се определя като хумористична статия и  първо е публикувана в списание ''Economist'' през ноември, 1955г. Целта й е сатиризиране на правителствената бюрокрация. Законът се разпростира на 100 страници, първо е публикувана в САЩ, а след това във Великобритания и е илюстрована от Озбърт Ланкастър. Книгата става бестселър моментално. Тази колекция от кратки проучвания изяснява неизбежността от разширяване на бюрокрацията, обяснявайки, че „Работата се разраства до запълване на наличното време.” Типично за неговата сатира и циничен хумор, книгата включва беседа за [[Закон на тривиалността на Паркинсон |Закона на тривиалността на Паркинсон]], който отбелязва защо шофирането от лявата страна на шосето е естествено и предполага, че в един момент Кралският Военноморски флот ще има повече адмирали, отколкото кораби. След като посетил като гост-лектор Харвардския Университет през 1958г. и Илинойския Университет и Калифорнийския Униреситет, Бъркли през 1959г.-1960г., той напуска поста си в Сингапур в Малайския Университет, за да стане независим писател и знаменитост. За да избегне високите данъци във Великобритания, Паркинсон се мести на Нормандските острови и се установява на Сейнт Мартин, Гърнси. Неговите произведения от този период включват поредица от исторически романи, в които главен герой е измислен военноморски офицер от Гърнси по времето на Наполеон  – Ричард Деланси.
+Паркинсон и жена му се развеждат през 1952г. и той се жени за писателката и журналистка Ан Фрай (1921г.–1983г.), от която има двама сина и дъщеря. През 1958г. докато е все още в Сингапур, Паркинсон публикува своя най-известен труд [[Закон на Паркинсон|''Законът на Паркинсон'']], книга която се определя като хумористична статия и  първо е публикувана в списание ''Economist'' през ноември, 1955г. Целта й е сатиризиране на правителствената бюрокрация. Законът се разпростира на 100 страници, първо е публикувана в САЩ, а след това във Великобритания и е илюстрована от Озбърт Ланкастър. Книгата става бестселър моментално.
 След смъртта на втората му жена през 1984г., Паркинсон се жени за трети път през 1985г. за Айрис Хилда Уотърс (умряла през 1994г.) и се мести на о. Ман. След две години те се местят в Кентърбъри, Кент, където Паркинсон умира през март 1993г. на 83г. Той е погребан в Кентърбъри.

← По-стара версия		Версия от 12:13, 2 април 2014
Ред 18:		Ред 18:

	След смъртта на втората му жена през 1984г., Паркинсон се жени за трети път през 1985г. за Айрис Хилда Уотърс (умряла през 1994г.) и се мести на о. Ман. След две години те се местят в Кентърбъри, Кент, където Паркинсон умира през март 1993г. на 83г. Той е погребан в Кентърбъри.		След смъртта на втората му жена през 1984г., Паркинсон се жени за трети път през 1985г. за Айрис Хилда Уотърс (умряла през 1994г.) и се мести на о. Ман. След две години те се местят в Кентърбъри, Кент, където Паркинсон умира през март 1993г. на 83г. Той е погребан в Кентърбъри.
−
−	[[Image: Cartoon.gif\|\|right\|alt=Komiks ilustrirasht zakona na Parkinson\|Комикс, илюстриращ някои от твърденията, засегнати в [[Закон на Паркинсон\|Закона на Паркинсон]] ]]

	==Публикувани произведения==		==Публикувани произведения==

← По-стара версия		Версия от 12:12, 2 април 2014
Ред 20:		Ред 20:

	[[Image: Cartoon.gif\|\|right\|alt=Komiks ilustrirasht zakona na Parkinson\|Комикс, илюстриращ някои от твърденията, засегнати в [[Закон на Паркинсон\|Закона на Паркинсон]] ]]		[[Image: Cartoon.gif\|\|right\|alt=Komiks ilustrirasht zakona na Parkinson\|Комикс, илюстриращ някои от твърденията, засегнати в [[Закон на Паркинсон\|Закона на Паркинсон]] ]]
−
−	~~==Закон на Паркинсон==~~
−
−	''[[Закон на Паркинсон]]'' са афоризми относно управлението на хора, процеси и ресурси. Публикувани са като есе за първи път в списание „Икономист“ през 1955 г. от Норткот Паркинсон. По-късно есето е развито до книгите ''Законът на господин Паркинсон'' и ''Законът на госпожа Паркинсон.''
−
−	[[Image: ParkinsonsLaw.jpg\|thumb\|right\|alt=Grafika na zakona na Parkinson\|Графика, изобразяваща разпределението на време и усилия спрямо [[Закон на Паркинсон\|Закона на Паркинсон]]]]
−
−	~~===Закони на господин Паркинсон===~~
−
−	* I-ви закон: „Работата се разраства до запълване на наличното време.“
−	* II-и закон: „Разходите се дигат за да поемат приходите.“
−	* III-и закон: „Разрастване означава усложняване, а усложняване — упадък.“
−	* IV-и закон: „Броят на хората в работна група нараства независимо от количеството на работата за вършене.“
−	* V-и закон: „Ако има начин да се забави решението на важно решение, чиновникът винаги ще го намери.“
−	* Закон на мълчанието: „Прогресът на науката се променя обратно пропорционално на броя на публикувани списания.“
−	* Закон на забавянето: „Забавянето е най-смъртоносната форма на отказ.“
−	* Закон на данните: „Данните нарастват до запълване на капацитета на носителя на данни.“
−	* Закон на оперативките: „Времето прекарено в съвещание относно даден проблем е обратно пропорционално на стойността му.“
−	* Закон на хиляда: „Фирма с повече от хиляда служители е самозадоволяваща се империя, създаваща толкова много вътрешна работа, че впоследствие да не се нуждае от договори с външния свят.“
−
−	~~===Закон на госпожа Паркинсон===~~
−
−	* „Вълнение, възникнало от напрежение се разширява до запълване на всички мисли, от където се пренася върху всички хладнокръвно мислещи.“
−
−	[[Image: MrsParkinsonoLaw.jpg\|thumb\|right\|alt=Zakon na gospoja Parkinson\|Корица на книгата „Закон на госпожа Паркинсон” от Норткот Паркинсон]]

	==Публикувани произведения==		==Публикувани произведения==

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 '''Сирил Норткот Паркинсон''' (англ.&nbsp;Cyril Northcote Parkinson, роден в графство Дърам на30 юли 1909г. и починал на 9 март 1993г. в Кентърбъри, Англия) е '''британски военноморски историк, писател, драматург, журналист и автор на около 60 книги''', най-известната от които е бестселърът му Законът на Паркинсон (Parkinson’s Law), който накара хората да го считат за важен учен в областта на публичната администрация.
 ==Биография==
-==Ранни години и образование==
+===Ранни години и образование===
 Сирил Норткот Паркинсон е най-малкият син на Уилиям Едуард Паркинсон (1871-1927), преподавател по изкуства в ''North East County School'', а от 1913г. директор на ''York School of Arts and Crafts'', и съпругата му – Роуз Емили Мери Кърноу (р.1877). Младият Паркинсон посещава ''St. Peter’s School ''в Йорк, където през 1929г. печели стипендия, за да учи история в Еманюел Колидж'' ''в Кеймбриджкият университет. Завършва бакълавърска степен през 1932г. Като студент Паркинсон развива интерес към военноморската история, която изучава по-обстойно, когато семейство Пелю му дават достъп до семейни документи в наскоро основания Национален Морски Музей. Тези документи оформят основата на първата му книга ''Едуард Пелю, Виконт Ексмаут, Адмирал на Червените. ''През 1934г., Паркинсон записва [[магистратура]] в ''King’s College London''. Той пише докторската си дисертация на тема ''Търговия и война в Източните морета, 1803г-1810г (''англ. ''Trade and War in the Eastern Seas, 1803-1810)'', която е наградена с Наградата на Джулиан Корбът за Военноморска История (''Julian Corbett Prize in Naval History'') през 1935г.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image: Parkinson.jpg|thumb|right|alt=Ciril Nortkot Parkinson|Сирил Норткот Паркинсон]]
-'''Сирил Норткот Паркинсон''' (англ.&nbsp;''Cyril Northcote Parkinson'', роден в графство Дърам на30 юли 1909г. и починал на 9 март 1993г. в Кентърбъри, Англия) е '''британски военноморски историк, писател, драматург, журналист и автор на около 60 книги''', най-известната от които е бестселърът му [[Закон на Паркинсон|''Законът на Паркинсон'']]'' (Parkinson’s Law)'', който накара хората да го считат за важен учен в областта на [публичната администрация].
+'''Сирил Норткот Паркинсон''' (англ.&nbsp;''Cyril Northcote Parkinson'', роден в графство Дърам на30 юли 1909г. и починал на 9 март 1993г. в Кентърбъри, Англия) е '''британски военноморски историк, писател, драматург, журналист и автор на около 60 книги''', най-известната от които е бестселърът му ''Законът на Паркинсон'''' (Parkinson’s Law)'', който накара хората да го считат за важен учен в областта на публичната администрация.
+==Биография==
-==Живот и образование==
+==Ранни години и образование==
 Сирил Норткот Паркинсон е най-малкият син на Уилиям Едуард Паркинсон (1871-1927), преподавател по изкуства в ''North East County School'', а от 1913г. директор на ''York School of Arts and Crafts'', и съпругата му – Роуз Емили Мери Кърноу (р.1877). Младият Паркинсон посещава ''St. Peter’s School ''в Йорк, където през 1929г. печели стипендия, за да учи история в Еманюел Колидж'' ''в Кеймбриджкият университет. Завършва бакълавърска степен през 1932г. Като студент Паркинсон развива интерес към военноморската история, която изучава по-обстойно, когато семейство Пелю му дават достъп до семейни документи в наскоро основания Национален Морски Музей. Тези документи оформят основата на първата му книга ''Едуард Пелю, Виконт Ексмаут, Адмирал на Червените. ''През 1934г., Паркинсон записва [[магистратура]] в ''King’s College London''. Той пише докторската си дисертация на тема ''Търговия и война в Източните морета, 1803г-1810г (''англ. ''Trade and War in the Eastern Seas, 1803-1810)'', която е наградена с Наградата на Джулиан Корбът за Военноморска История (''Julian Corbett Prize in Naval History'') през 1935г.
-==Академична и военна кариера==
+===Академична и военна кариера===
 Като студент през 1934 Паркинсон е назначен към Териториалната Армия като член на 22-рия Лондонски полк (на Кралицата). Същата година е повишен в лейтенант и командва пехота по време на празненство за Крал Джордж V през 1935г. През същата година Еманюел Колидж, Кеймбриджки университет го избира за научен сътрудник. Докато е в Кеймбридж, той командва пехотно поделение на Корпуса на обучение на служителите към Кеймбриджкия университет. Повишен е в капитан през 1937г.
@@ Ред 104: / Ред 104: @@
 ==Вижте още==
+*[[Закон на Паркинсон]]
 * [[Закон на Парето]]

← По-стара версия		Версия от 14:29, 30 март 2012
Ред 129:		Ред 129:
	*[http://catalog.libvar.bg/view/show_avt_data.pl?id=16981&SRV=false&LANG= Книги на български]		*[http://catalog.libvar.bg/view/show_avt_data.pl?id=16981&SRV=false&LANG= Книги на български]

−	[[category:Основи на управлението~~]][[category:HR мениджмънт~~]][[category:Управление на човешките ресурси]]	+	[[category:Основи на управлението]][[category:Управление на човешките ресурси]]

@@ Ред 118: / Ред 118: @@
 ==Източници==
-* [http://en.wikipedia.org/wiki/C._Northcote_Parkinson http://en.wikipedia.org/wiki/C._Northcote_Parkinson]
+* Cyril Northcote Parkinson, East and West
-* [http://ru.wikipedia.org/wiki/Паркинсон,_Сирил_Норткот http://ru.wikipedia.org/wiki/Паркинсон,_Сирил_Норткот]
+* C. Northcote Parkinson, Parkinson's Law
-* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Закон_на_Паркинсон http://bg.wikipedia.org/wiki/Закон_на_Паркинсон]
+* Cyril Northcote Parkinson, The Law and the Profits
 ==Външни препратки==