Секюритизация - Редакционна история

Detelina Staneva в 11:13, 2 април 2014

2014-04-02T11:13:10Z

Detelina Staneva: /* Процесът на секюритизация */

2014-04-02T11:12:54Z

Процесът на секюритизация

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2014-04-02T11:12:42Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Причини за секюритизация на активите */

2014-04-02T11:12:20Z

Причини за секюритизация на активите

Detelina Staneva: /* Секюритизация в България */

2013-08-07T18:27:39Z

Секюритизация в България

Detelina Staneva: /* Процесът на секюритизация */

2013-08-07T18:27:14Z

Процесът на секюритизация

Detelina Staneva: /* Видове */

2013-08-07T18:26:39Z

Видове

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-08-07T18:26:28Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Причини за секюритизация на активите */

2013-08-07T18:24:56Z

Причини за секюритизация на активите

Detelina Staneva: /* Същност */

2013-08-07T17:39:42Z

Същност

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Секюритизацията като процес е дело на [[Люис Раниери]] и се появява в края на 70-те години на миналия век. Секюритизацията е финансова иновация, свързана с трансформирането на неликвидни финансови активи в ликвидни ценни книжа, които могат да се търгуват на вторичните пазари. Сред тези неликвидни финансови активи преобладават различни [[заем|банкови заеми]], [[кредит|ипотечни кредити]], автомобилни заеми, потребителски заеми, [[бизнес заеми|бизнес заем]] и т.н. Основното предимство на секюритизиращата операция е възможността на притежателят на неликвидни финансови активи да ги използва, за да генерира определени парични средства и по този начин да подобри своята [[ликвидност на пазара|ликвидност]] и платежоспособност. Освен това се създават ценни книжа с добра доходност и относително висока [[кредитна стабилност]].
-==История==
+===История===
 Началото на секюритизацията на активи е поставено със структурираното финансиране на ипотечни фондове през 70-те години на миналия век. Преди това в продължение на десетилетия банките са били основните [[кредитор]]и; в тях са се съсредоточавали заемите до изтичане на погасителният им срок или до тяхното изплащане. Тези заеми са били финансирани основно от депозити или са се основавали на предпочитанията на банката към [[инвестиция|облигации]] при набиране на капитал (вместо към претенции върху специфични активи).
 След [[Втората световна война]] депозитните институции не успяват да останат в крак с нарастващото търсене на жилищни кредити. Банките, както и другите финансови посредници, съзират пазарни възможности за увеличаване на източниците за ипотечно финансиране. За да привлекат инвеститори, инвестиционните банкери създават [[инвестиционни дружества]], които изолират определени ипотечни [[фонд]]ове, сегментират кредитния риск, и преструктурират [[паричните потоци|паричен поток]] от основните заеми. Въпреки че процесът по създаване на ефективни структури за ипотечна секюритизация отнема няколко години, кредиторите бързо осъзнават, че процесът е идеално приложим и при други видове [[кредит]]и.

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 След [[Втората световна война]] депозитните институции не успяват да останат в крак с нарастващото търсене на жилищни кредити. Банките, както и другите финансови посредници, съзират пазарни възможности за увеличаване на източниците за ипотечно финансиране. За да привлекат инвеститори, инвестиционните банкери създават [[инвестиционни дружества]], които изолират определени ипотечни [[фонд]]ове, сегментират кредитния риск, и преструктурират [[паричните потоци|паричен поток]] от основните заеми. Въпреки че процесът по създаване на ефективни структури за ипотечна секюритизация отнема няколко години, кредиторите бързо осъзнават, че процесът е идеално приложим и при други видове [[кредит]]и.
 От средата на 80те години комбинацията от по-добра технология и по-квалифицирани инвеститори е основен фактор секюритизацията на [[актив]]и да бъде една от най-бързо растящите дейности на [[капиталовите пазари]]. Степента на растеж на почти всеки вид секюритизация е забележителна, като това съответства на увеличаването на видовете компании, прилагащи секюритизация и на разширяването на базата за инвестиране. Сферата на кредитно посредничество се променя толкова много, че някои банки и финансови компании могат да си позволят да гледат на себе си като на изключителни портфейлни кредитори.
 ==Вижте още==

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 *[[Бюджетиране]]
 *[[Видове секюритизация]]
 *[[Актив]]
 *[[Инвестиция]]

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Банката може да играе няколко от тези роли и често се специализира в една или в няколко, за да има преимущество в economies of scale. Видовете и нивата на риск, на които конкретната банка е изложена зависят от ролята на организацията в процеса на секюритизация.
 С достатъчен контрол и необходимите инфраструктури на място, секюритизацията предлага няколко преимущества пред обикновения модел на банков кредит. Тези преимущества, които могат да увеличат ефективността на кредитния процес, са свързани с по-ефективен емисионен процес, по-добра диверсификация на риска, подобрена ликвидност.
 ==Вижте още==

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 Продажбата на секюритизирани активи създава публично известни цени. Някои видове активи, например имущество или права върху звукозаписи, се търгуват трудно и, тъй като са уникални, трудно могат да бъдат оценени. Ценните книжа, обезпечени с активи, обикновено се търгуват много по-лесно, отколкото самите активи. Ако ценни книжа, гарантирани с ипотека на служебна сграда, се продават на половината на цената, която са имали преди две години, инвеститорите, регулаторните органи и мениджърите могат да добият доста добра представа за стойността на търговския ипотечен портфейл на заемодателя, дори ако тези специфични активи не са секюритизирани.
 ==Вижте още==
 *[[Бюджетиране]]

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 ==Процесът на секюритизация==
 Процесът на секюритизация започва, когато [[кредитор]] (обикновено банка или финансова компания) създаде дружество със специална инвестиционна цел - например [[корпорация]], [[дружество с ограничена отговорност]] или тръст, и прехвърли към него собствеността на портфейл от кредити, които са сходни по вид (ипотеки, автомобилни заеми, и т.н.), по падеж, по лихвен процент или по вероятност за просрочие.  Акционерните дялове в създадената единица със специална цел могат да бъдат продадени на инвеститори или банката може да задържи собствеността върху тях, но издава ценни книжа, които обещават на инвеститорите лихвени и основни плащания, след което те се събират от кредитополучателите. От гледната точка на инвеститорите, първите са подобни на притежаване на капитал от [[дружеството със специална цел]], а вторите са подобни на притежаването на дългови ценни книжа. И в двата случая, кредиторът използва постъпленията от продажбата, за създаване на нови заеми или за други корпоративни цели. Той също продължава и да обслужва заемите - събиране на основни плащания и лихви от кредитополучатели, за което се удържа [[такса за обслужване]].
 Въз основа на това, инвеститорите трябва бързо да разпознават конфликтите на интереси в тази структура. Кредиторът може да запази всички добри заеми за себе си и да изостави всички лоши в(за) дружеството със специална цел. Тъй като инвеститорите не са източниците на заемите, те не могат да потвърждават качеството на всеки секюритизиран заем. За да се подсигурят инвеститорите, кредиторът иска от агенция за оценяване на кредити да удостовери качеството на кредитния портфейл. Агенцията оценява риска от неизпълнение на задълженията и решава каква защита за неустойка трябва да предостави кредитора на инвеститорите, за да направят те инвестиция. Кредиторът може да подобри качеството на заемния фонд по няколко начина. Той може да създаде резервен фонд, който да компенсира неустойките; друга възможност е да осигури допълнителна гаранция, заделяйки част от заемите настрана, с които да заменя заемите, които се просрочват или не се изпълняват.
 Процесът на секюритизация преразпределя риска чрез разчупване на традиционната роля на банката в няколко по-специализирани роли: кредитор, емитент, дружество за подсилване на кредита, гарант и инвеститор.
 Банката може да играе няколко от тези роли и често се специализира в една или в няколко, за да има преимущество в economies of scale. Видовете и нивата на риск, на които конкретната банка е изложена зависят от ролята на организацията в процеса на секюритизация.
 С достатъчен контрол и необходимите инфраструктури на място, секюритизацията предлага няколко преимущества пред обикновения модел на банков кредит. Тези преимущества, които могат да увеличат ефективността на кредитния процес, са свързани с по-ефективен емисионен процес, по-добра диверсификация на риска, подобрена ликвидност.

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 ==Причини за секюритизация на активите==
 Привлекателността на секюритизацията се състои в изгодата, която тя дава на фирмите, пристъпили към такава мярка по отношение на своите активи. Причините за нейната привлекателност са няколко.
 Тя улеснява специализацията на фирмите в определени области на някаква комплексна стопанска дейност, където те биха имали особена изгода, вместо ако участ във всички сфери на тази дейност. Значителен брой големи финансови компании се развиха успешно с помощта на неортодоксален подход към определена специфична задача – например предоставяне на заеми на собственици на подвижни жилища или откриване на клиенти с кредитни карти, имащи потенциал за бъдещи добри печалби. Една фирма може да не притежава изключителна специализация в други области на стопанската дейност, например в управлението на активите след тяхното създаване. Продажбата на активите посредством секюритизация дава възможност на фирмата да насочи усилията си към това, което прави най-добре, и където би могла да създаде най-висока добавена стойност.
 Продажбата на активите дава възможност на емитентите да изменят рисковия си профил. Един от рисковете за естраден изпълнител, който издава записи на изпълненията си, е вероятността продажбите на албумите му да намалеят поради изменящите се вкусове на публиката. Ако секюритизира някои свои записи, изпълнителят може веднага да получи определен доход. Така той може да изгуби възможността да прибере огромна печалба, ако тези изпълнения се превърнат в хит, но пък се отървава от риска да загуби популярността си и да понесе загуби от намаляващите продажби. При желание от негова страна сделката може също да бъде сключена така, че ако се продадат повече от определен брой записи, той да получи част от непредвидената печалба.
 Емитентите може да поискат да намалят капиталовите си потребности. Да вземем за пример една банка, която в съответствие с нормативните изисквания трябва да поддържа равнище на капитала в зависимост от размера и вида на активите си. Когато тя предоставя заем, неговата пазарна стойност се записва в баланса й като актив и банката трябва да задели съответен размер [[капитал]], с който да може да покрие възможно понижение на стойността на този актив. Може да се окаже, че тъй като голяма част от капитала на банката е обвързан по този начин, това ограничава възможностите й да го използва за цели, които може да създават по-добра доходност за нейните акционери, например финансиране на нови инвестиции или придобиване на други фирми.
 Секюритизацията на активите дава възможност на банката да ги отпише изцяло или частично от баланса си, и по този начин да освободи капитал за други начинания. Плащанията към нея по лихвите върху предоставените [[заем]]и ще бъдат прекратени, но тя е избегнала риска за несвоевременното им обслужване. Банката може да върне излишния си капитал на акционерите или да го използва за предоставяне на нови заеми, които ще бъдат секюритизирани, и така да създаде възможност за по-голяма доходност за акционерите си.
 Продажбата на секюритизирани активи създава публично известни цени. Някои видове активи, например имущество или права върху звукозаписи, се търгуват трудно и, тъй като са уникални, трудно могат да бъдат оценени. Ценните книжа, обезпечени с активи, обикновено се търгуват много по-лесно, отколкото самите активи. Ако ценни книжа, гарантирани с ипотека на служебна сграда, се продават на половината на цената, която са имали преди две години, инвеститорите, регулаторните органи и мениджърите могат да добият доста добра представа за стойността на търговския ипотечен портфейл на заемодателя, дори ако тези специфични активи не са секюритизирани.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Секюритизация''' е '''заместване на банковите кредити с [[ценна книга|ценни книжа]]'''. Банките изкупуват ценните книжа срещу отстъпка, при което клиентът получава [[парични средства]], но не под формата на банков [[кредит]], а срещу предоставянето на записи на заповед, менителници и други ценни книжа.
 ==Същност==
-Секюритизацията като процес е дело на [[Люис Раниери]] и се появява в края на 70-те години на миналия век. Секюритизацията е финансова иновация, свързана с трансформирането на неликвидни финансови активи в ликвидни ценни книжа, които могат да се търгуват на вторичните пазари. Сред тези неликвидни финансови активи преобладават различни [[банкови заеми|банков заем]], [[ипотечни кредити|ипотечен кредит]], [[автомобилни заеми|автомобилен заем]], [[потребителски заеми|потребителски заем]], [[бизнес заеми|бизнес заем]] и т.н. Основното предимство на секюритизиращата операция е възможността на притежателят на неликвидни финансови активи да ги използва, за да генерира определени парични средства и по този начин да подобри своята [[ликвидност на пазара|ликвидност]] и платежоспособност. Освен това се създават ценни книжа с добра доходност и относително висока [[кредитна стабилност]].
+Секюритизацията като процес е дело на [[Люис Раниери]] и се появява в края на 70-те години на миналия век. Секюритизацията е финансова иновация, свързана с трансформирането на неликвидни финансови активи в ликвидни ценни книжа, които могат да се търгуват на вторичните пазари. Сред тези неликвидни финансови активи преобладават различни [[заем|банкови заеми]], [[кредит|ипотечни кредити]], автомобилни заеми, потребителски заеми, [[бизнес заеми|бизнес заем]] и т.н. Основното предимство на секюритизиращата операция е възможността на притежателят на неликвидни финансови активи да ги използва, за да генерира определени парични средства и по този начин да подобри своята [[ликвидност на пазара|ликвидност]] и платежоспособност. Освен това се създават ценни книжа с добра доходност и относително висока [[кредитна стабилност]].
 ==История==
 Началото на секюритизацията на активи е поставено със структурираното финансиране на ипотечни фондове през 70-те години на миналия век. Преди това в продължение на десетилетия банките са били основните [[кредитор]]и; в тях са се съсредоточавали заемите до изтичане на погасителният им срок или до тяхното изплащане. Тези заеми са били финансирани основно от депозити или са се основавали на предпочитанията на банката към [[инвестиция|облигации]] при набиране на капитал (вместо към претенции върху специфични активи).