Свойства на информацията - Редакционна история

Detelina Staneva в 08:24, 6 март 2014

2014-03-06T08:24:21Z

Detelina Staneva: /* Свойства */

2014-01-09T09:45:41Z

Свойства

Detelina Staneva в 09:42, 9 януари 2014

2014-01-09T09:42:26Z

Detelina Staneva в 08:10, 9 януари 2014

2014-01-09T08:10:57Z

Detelina Staneva: Нова страница: ==Свойства на информацията== * Информацията може да се разпространява, посредством различн...

2014-01-09T07:50:04Z

Нова страница: ==Свойства на информацията== * Информацията може да се разпространява, посредством различн...

Нова страница

==Свойства на информацията==

* Информацията може да се разпространява, посредством различни свързващи [[среда|среди]], иформацията може да бъде предавана /обменена/, между различни потребители и [[ресурс]]и. Използването на различни комуникационни ресурси, обуславя необходимостта от решаването на проблеми, свързни с изравняване / съвмесяване/ на техните [[параметър|параметри]].
* Информацията може да бъде преобразувана информацията може да бъде преставяна във разлинчи форми като текст,[[графика]],аудио,видео,числа и т.н. и позволява тя да бъде преобразувана от една в друга [[форма]]. Преобразуването може да се извърши със или без загуба на информация.
* Информацията може да бъде съхранявaна при работа с компютърната техника се изплзват различни [[носител]]и за съхранение на информацията.
* Информацията може да бъде обработвана
* Свойства на информацията
* [[Полезност]] - Необходим е [[анализ]], за да се разбере коя информация е полезна и коя не е. Информацията е полезна само когато действително е необходима.
* [[Обективност]] - Информацията трябва да отразява обективната реалност и да не се влияе от [[субективни фактори]].
* Точност - Информацията трябва да бъде толкова точна, колкото е необходимо. Допуска се неточност на информацията в определени [[граница|граници]].
* [[Навременност]] (актуалност) - Информацията трябва да бъде подадена в [[интервал]]а от време, в който тя е полезна.
* [[Насоченост]] - Информацията трябва да бъде насочена към този, за който се отнася.
* [[Форматност]] - Възможни са различни формати, включващи графики, [[диаграми]], карти и др. Форматът трябва да се съобрази с познавателния стил на получателя.
* [[Интерактивност]] - Възможност потребителят постепенно, на стъпки да извлича информацията, от която се нуждае.
* [[Сигурност]] - Важно е да се осигурят нива на [[достъп]] до информацията, както и [[контрол]] за това кой и кога е търсил информация.
* [[Достоверност]] - Информацията трябва да се проверява за [[достоверност]], като се използват различни източници и т.н.
* [[Оптималност]] - Информацията не трябва да съдържа излишък. Той води до [[информационен кризис]].
* [[Устойчивост]] - Отразява способността на информацията да реагира на промени.
* Единицата за количество информация е бит (binary digit двоична единица). Един бит информация се получава, след като се узнае кое от две равновероятни събития е настъпило. Например - хвърлянето на монета, вероятността след падане монетата да е отгоре е P=0,5, или кой от два отбора ще започне пръв играта. И в двата случая се получава 1 бит информация. Двете равновероятни събития могат да се означат като символи с 0 и 1. При ''m'' символа, ако за формирането на едно съобщение са необходими n [[символ]]а, броят на възможните съобщения е N=m (на степен n). Нека m=2, n=3, възможни са N=8 съобщения (при m 0 и 1, то съобщенията са 000, 001, 010, 011, 100, 101, 110, 111). Броят на съобщенията зависи [[експоненциално]] от символите n''''',''''' a това е неудобно при определяне на броя на съобщенията и на количеството информация. Поради това Р. [[Хартли]] е предложил [[логаритмичен|логаритмична]] мярка. Ако количеството информация се означи с I, то

[[File: teoriqnainformaciqta14.png|300px]]

т.е. количеството [[информация]] I е пропорционално на n. За да се изрази количеството [ информация] I в bit, трябва при m=2 за основа на логаритъма да се приема числото 2, т.е.

[[File: teoriqnainformaciqta15.png|200px]]

Ако се използва десетичен [[логаритъм]], количеството информация I се измерва в dit (дит)(тази единица се нарича още Хартли). Връзката между нея и двоичната единица е
[[File: teoriqnainformaciqta16.png|200px]]

[[File: teoriqnainformaciqta17.png|200px]]
* [[комбинативен подход|Комбинативният подход]] на Р.Хартли при определяне на количеството информация важи за равновероятни събития или съобщения. По-съвършен начин за оценка е предложил К.Шенон. Количеството информация зависи от [[априори|априорната]] вероятност P1(вероятността за появата на [[събитие]]то до провеждането на опита, преди приемането на съобщението) и апостериорната вероятност P2 (след опита, след приемането на съобщението). Количеството информация I се определя с отношението на двете вероятности P2 и P1 , като в логаритмична мярка

[[image:teoriqnainformaciqta18.png|200px]] (1)

* Приетото съобщение е напълно вярно, ако P2=1 и log2P2=0. За количеството информация се получава от формулата

[[image:teoriqnainformaciqta19.png|80px]] , bit. (2)

* Количеството информация е положително число, тъй като 0<</SPAN>P1<1 и логаритъмът е отрицателно число. Прието е да се смята, че при P1=0 и I =0, защото при две възможни състояния, ако едното е невъзможно, то може да се твърди обратното (възможното) и да се приеме P1=1. Например вероятността през юли да завали сняг в Русе е P1=0. Логаритъмът от нула е неопределеност и изчислението няма смисъл. Тогава се смята, че вероятността, че няма да завали сняг в Русе през юли е P1=1 и I =0.

Размита логика

32 KB (568 думи) - 20:42, 23 май 2012

Теория на информацията

45 KB (289 думи) - 07:49, 9 януари 2014

Видове мерки за информация

4 KB (26 думи) - 07:48, 9 януари 2014

Теория на вероятностите

37 KB (700 думи) - 18:07, 13 ноември 2012

Информация

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Информацията се обуславя от няколко основни свойства.'''
-==Свойства==
+==Същност==
 * Информацията може да се разпространява, посредством различни свързващи [[среда|среди]], иформацията може да бъде предавана /обменена/, между различни потребители и [[ресурс]]и. Използването на различни комуникационни ресурси, обуславя необходимостта от решаването на проблеми, свързни с изравняване / съвмесяване/ на техните [[параметър|параметри]].
 * Информацията може да бъде преобразувана информацията може да бъде преставяна във разлинчи форми като текст, [[графика]], аудио,видео,числа и т.н. и позволява тя да бъде преобразувана от една в друга форма. Преобразуването може да се извърши със или без загуба на информация.

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 * Единицата за количество информация е бит (binary digit двоична единица). Един бит информация се получава, след като се узнае кое от две равновероятни събития е настъпило. Например - хвърлянето на монета, вероятността след падане монетата да е отгоре е P=0,5, или кой от два отбора ще започне пръв играта. И в двата случая се получава 1 бит информация. Двете равновероятни събития могат да се означат като символи с 0 и 1. При ''m'' символа, ако за формирането на едно съобщение са необходими n [[символ]]а, броят на възможните съобщения е N=m (на степен n). Нека m=2, n=3, възможни са N=8 съобщения (при m 0 и 1, то съобщенията са 000, 001, 010, 011, 100, 101, 110, 111). Броят на съобщенията зависи експоненциално от символите n''''',''''' a това е неудобно при определяне на броя на съобщенията и на количеството информация. Поради това Р. [[Хартли]] е предложил [[логаритмичен|логаритмична]] мярка. Ако количеството информация се означи с I, то
-[[File: teoriqnainformaciqta14.png|300px]]
+[[File: teoriqnainformaciqta14.png|280px]]
 т.е. количеството [[информация]] I е пропорционално на n. За да се изрази количеството [ информация] I в bit, трябва при m=2 за основа на логаритъма да се приема числото 2, т.е.
@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Ако се използва десетичен [[логаритъм]], количеството информация I се измерва в dit (дит)(тази единица се нарича още Хартли). Връзката между нея и двоичната единица е
-[[File: teoriqnainformaciqta16.png|200px]]
+[[File: teoriqnainformaciqta16.png|150px]]
 [[File: teoriqnainformaciqta17.png|200px]]
@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 * Количеството информация е положително число, тъй като 0&lt;&lt;/SPAN&gt;P1&lt;1 и логаритъмът е отрицателно число. Прието е да се смята, че при P1=0 и I =0, защото при две възможни състояния, ако едното е невъзможно, то може да се твърди обратното (възможното) и да се приеме P1=1. Например вероятността през юли да завали сняг в Русе е P1=0. Логаритъмът от нула е неопределеност и изчислението няма смисъл. Тогава се смята, че вероятността, че няма да завали сняг в Русе през юли е P1=1 и I =0.
 ==Вижте още==
 *[[Размита логика]]

← По-стара версия		Версия от 08:10, 9 януари 2014
Ред 66:		Ред 66:

	Информация		Информация
		+	==Източници==
		+
		+	* Claude E. Shannon, N.J.A. Sloane, Aaron D.Wyner - Claude Elwood Shannon: Collected Papers
		+	* Claude E. Shannon and Warren Weaver - Mathematical Theory of Communication
		+	* John Robinson Pierce - An Introduction to Information Theory: Symbols, Signals and Noise
		+	* G.J. Chaitin - The Limits of Mathematics A Course on Information Theory and the Limits of Formal Reasoning
		+	* G. Chaitin - Information, Randomness Incompleteness
		+	* David J.C. MacKay - Information Theory, Inference, and Learning Algorithms
		+	* Robert M. Losee - A Discipline Independent Definition of Information
		+	* Tom Carter - An Introduction to Information Theory and Entropy
		+	* G. Chaitin - Algorithmic Information Theory
		+	* D. MacKay - A Short Course in Information Theory
		+	* C.E. Shannon - A Mathematical Theory of Communication
		+
		+	==Външни препратки==
		+
		+	* [http://www.referati.org/informaciq-informatika-teoriq-na-informaciqta/38652/ref Информация и Информатика]
		+	* [http://www.kaminata.net/topic-t43626.html Кариерно развитие теория и информация]
		+	* [http://guerillamarketing.start.bg/ Портал Теория и Информация]
		+	* [http://download.pomagalo.com/572711/teoriya+na+informaciya+i+informacionni+tehnologiii/?search= Теория на информацията и информационните науки]
		+	* [http://k-dobrich.shu.bg/informatics/Inf_12.htm Информация и алгоритми]
		+	* [http://www.referati.org/kolichestveno-opredelqne-na-informaciqta-entropiq-svoistva-izlishyk-ot-informaciq-2/43655/ref/p2 Ентропия]
		+	* [http://www.referati.org/kolichestveno-opredelqne-na-informaciqta-entropiq-svoistva-izlishyk-ot-informaciq-2/43655/ref/p3 Ентропия на съобщението]
		+	* [http://www.referati.org/kolichestveno-opredelqne-na-informaciqta-entropiq-svoistva-izlishyk-ot-informaciq-2/43655/ref/p4 Свойства на ентропията]
		+
		+	[[category:Кибернетика]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==Свойства на информацията==
+'''Информацията се обуславя от няколко основни свойства.'''
 ==Свойства==
 * Информацията може да се разпространява, посредством различни свързващи [[среда|среди]], иформацията може да бъде предавана /обменена/, между различни потребители и [[ресурс]]и. Използването на различни комуникационни ресурси, обуславя необходимостта от решаването на проблеми, свързни с изравняване / съвмесяване/ на техните [[параметър|параметри]].
-* Информацията може да бъде преобразувана информацията може да бъде преставяна във разлинчи форми като текст,[[графика]],аудио,видео,числа и т.н. и позволява тя да бъде преобразувана от една в друга [[форма]]. Преобразуването може да се извърши със или без загуба на информация.
+* Информацията може да бъде преобразувана информацията може да бъде преставяна във разлинчи форми като текст, [[графика]], аудио,видео,числа и т.н. и позволява тя да бъде преобразувана от една в друга форма. Преобразуването може да се извърши със или без загуба на информация.
-* Информацията може да бъде съхранявaна при работа с компютърната техника се изплзват различни [[носител]]и за съхранение на информацията.
+* Информацията може да бъде съхранявaна при работа с компютърната техника се изплзват различни носители за съхранение на информацията.
 * Информацията може да бъде обработвана
 * Свойства на информацията
-* [[Полезност]] - Необходим е [[анализ]], за да се разбере коя информация е полезна и коя не е. Информацията е полезна само когато действително е необходима.
+* Полезност - Необходим е [[анализ]], за да се разбере коя информация е полезна и коя не е. Информацията е полезна само когато действително е необходима.
-* [[Обективност]] - Информацията трябва да отразява обективната реалност и да не се влияе от [[субективни фактори]].
+* Обективност - Информацията трябва да отразява обективната реалност и да не се влияе от субективни фактори.
 * Точност - Информацията трябва да бъде толкова точна, колкото е необходимо. Допуска се неточност на информацията в определени [[граница|граници]].
-* [[Навременност]] (актуалност) - Информацията трябва да бъде подадена в [[интервал]]а от време, в който тя е полезна.
+* Навременност (актуалност) - Информацията трябва да бъде подадена в [[интервал]]а от време, в който тя е полезна.
-* [[Насоченост]] - Информацията трябва да бъде насочена към този, за който се отнася.
+* Насоченост - Информацията трябва да бъде насочена към този, за който се отнася.
-* [[Форматност]] - Възможни са различни формати, включващи графики, [[диаграми]], карти и др. Форматът трябва да се съобрази с   познавателния стил на получателя.
+* Форматност - Възможни са различни формати, включващи графики, диаграми, карти и др. Форматът трябва да се съобрази с   познавателния стил на получателя.
-* [[Интерактивност]] - Възможност потребителят постепенно, на стъпки да извлича информацията, от която се нуждае.
+* Интерактивност - Възможност потребителят постепенно, на стъпки да извлича информацията, от която се нуждае.
-* [[Сигурност]] - Важно е да се осигурят нива на [[достъп]] до информацията, както и [[контрол]] за това кой и кога е търсил информация.
+* Сигурност - Важно е да се осигурят нива на [[достъп]] до информацията, както и [[контрол]] за това кой и кога е търсил информация.
-* [[Достоверност]] - Информацията трябва да се проверява за [[достоверност]], като се използват различни източници и т.н.
+* Достоверност - Информацията трябва да се проверява за достоверност, като се използват различни източници и т.н.
-* [[Оптималност]] - Информацията не трябва да съдържа излишък. Той води до [[информационен кризис]].
+* Оптималност - Информацията не трябва да съдържа излишък. Той води до информационен кризис.
-* [[Устойчивост]] - Отразява способността на информацията да реагира на промени.
+* Устойчивост - Отразява способността на информацията да реагира на промени.
-* Единицата за количество информация е бит (binary digit двоична единица). Един бит информация се получава, след като се узнае кое от две равновероятни събития е настъпило. Например - хвърлянето на монета, вероятността след падане монетата да е отгоре е P=0,5, или кой от два отбора ще започне пръв играта. И в двата случая се получава 1 бит информация. Двете равновероятни събития могат да се означат като символи с 0 и 1. При ''m'' символа, ако за формирането на едно съобщение са необходими n [[символ]]а, броят на възможните съобщения е N=m (на степен n). Нека m=2, n=3, възможни са N=8 съобщения (при m 0 и 1, то съобщенията са 000, 001, 010, 011, 100, 101, 110, 111). Броят на съобщенията зависи [[експоненциално]] от символите n''''',''''' a това е неудобно при определяне на броя на съобщенията и на количеството информация. Поради това Р. [[Хартли]] е предложил [[логаритмичен|логаритмична]] мярка. Ако количеството информация се означи с I, то
+* Единицата за количество информация е бит (binary digit двоична единица). Един бит информация се получава, след като се узнае кое от две равновероятни събития е настъпило. Например - хвърлянето на монета, вероятността след падане монетата да е отгоре е P=0,5, или кой от два отбора ще започне пръв играта. И в двата случая се получава 1 бит информация. Двете равновероятни събития могат да се означат като символи с 0 и 1. При ''m'' символа, ако за формирането на едно съобщение са необходими n [[символ]]а, броят на възможните съобщения е N=m (на степен n). Нека m=2, n=3, възможни са N=8 съобщения (при m 0 и 1, то съобщенията са 000, 001, 010, 011, 100, 101, 110, 111). Броят на съобщенията зависи експоненциално от символите n''''',''''' a това е неудобно при определяне на броя на съобщенията и на количеството информация. Поради това Р. [[Хартли]] е предложил [[логаритмичен|логаритмична]] мярка. Ако количеството информация се означи с I, то
 [[File: teoriqnainformaciqta14.png|300px]]
@@ Ред 40: / Ред 38: @@
 * Количеството информация е положително число, тъй като 0&lt;&lt;/SPAN&gt;P1&lt;1 и логаритъмът е отрицателно число. Прието е да се смята, че при P1=0 и I =0, защото при две възможни състояния, ако едното е невъзможно, то може да се твърди обратното (възможното) и да се приеме P1=1. Например вероятността през юли да завали сняг в Русе е P1=0. Логаритъмът от нула е неопределеност и изчислението няма смисъл. Тогава се смята, че вероятността, че няма да завали сняг в Русе през юли е P1=1 и I =0.
+==Вижте още==
-Размита логика
+*[[Размита логика]]
+*[[Теория на информацията]]
+*[[Видове мерки за информация]]
-KB (568 думи) - 20:42, 23 май 2012
+*[[Теория на вероятностите]]
+*[[Информация]]
 ==Източници==