Риск - Редакционна история

Detelina Staneva: /* Психологически аспекти */

2014-04-01T12:31:21Z

Психологически аспекти

Detelina Staneva в 12:31, 1 април 2014

2014-04-01T12:31:11Z

Detelina Staneva в 10:09, 8 август 2013

2013-08-08T10:09:43Z

Detelina Staneva в 10:06, 8 август 2013

2013-08-08T10:06:42Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-08-08T10:06:08Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-08-08T10:05:32Z

Вижте още

Detelina Staneva в 09:39, 7 август 2013

2013-08-07T09:39:35Z

Detelina Staneva в 14:51, 17 юни 2012

2012-06-17T14:51:46Z

Dilyana.vasileva в 13:33, 7 юни 2012

2012-06-07T13:33:56Z

Dilyana.vasileva: /* Видове предприемачески риск */

2012-06-05T11:45:46Z

Видове предприемачески риск

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Априорно, в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като възможност за настъпване на [[вреда]] или [[загуба]]. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “[[шанс]]” или възможност за [[печалба]]. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност.
 Практически всяко [[действие]] (а и бездействие) е свързано с поемането на някакъв риск. Поради тази своя всеобхватност и многоаспектност, а и поради разнопосочността на неговото проявление, рискът се явява сложен [[феномен]], който подлежи на различни дефиниции.
 ==Вижте още==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 Понятието “'''риск'''” (от латинската дума ''risico'' - “опасност”, “несигурност”) е '''решение, начинание или постъпка, резултатът от които е неизвестен.'''
 ==Същност==
-[[Априорно]], в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като възможност за настъпване на [[вреда]] или [[загуба]]. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “[[шанс]]” или възможност за [[печалба]]. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност.
+Априорно, в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като възможност за настъпване на [[вреда]] или [[загуба]]. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “[[шанс]]” или възможност за [[печалба]]. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност.
 Практически всяко [[действие]] (а и бездействие) е свързано с поемането на някакъв риск. Поради тази своя всеобхватност и многоаспектност, а и поради разнопосочността на неговото проявление, рискът се явява сложен [[феномен]], който подлежи на различни дефиниции.
@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Степента на влияние на субективните фактори при оценяването на вероятностите за постигане на желания резултат при избора на алтернатива се детерминира както от вродения [[характер]] на личността, така и от различни когнитивни процеси, обединени в понятието “[[предекспозиция]]”. Конкретният избор на алтернатива в дадена рискова ситуация е резултат от оценката на съвкупност от ситуационни фактори (обусловени от външната среда) и самата предекспозиция на субекта, вземащ решението. Самата склонност към поемане на риск, като наблюдавана повтаряемост на избор при сходни ситуации формира така наречения “'''[[индивидуален рисков профил]]'''”, като ниските и стойности се отъждествяват с “[[песимизъм]]”, а високите с “[[оптимизъм]]”. От тази гледна точка рискът се разглежда в неговите абсолютни стойности като опасност от загуба или възможност за печалба. В ежедневието тази концепция се свързва най-често с [[хазарт]]ните игри, а нейният [[емпиричен аспект]] в по-ограничен обхват се прилага в криминалистиката.
 ==Вижте още==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-Понятието “'''риск'''” (от латинската дума ''risico'' - “опасност”, “несигурност”) е решение, начинание или постъпка, резултатът от които е неизвестен. [[Априорно]], в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като '''възможност за настъпване на [[вреда]] или [[загуба]]'''. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “'''[[шанс]]'''” или '''възможност за [[печалба]]'''. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност. Практически всяко [[действие]] (а и бездействие) е свързано с поемането на някакъв риск. Поради тази своя всеобхватност и многоаспектност, а и поради разнопосочността на неговото проявление, рискът се явява сложен [[феномен]], който подлежи на различни дефиниции.
+Понятието “'''риск'''” (от латинската дума ''risico'' - “опасност”, “несигурност”) е '''решение, начинание или постъпка, резултатът от които е неизвестен.'''
+==Същност==
-==Природен (естествен) риск==
+[[Априорно]], в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като възможност за настъпване на [[вреда]] или [[загуба]]. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “[[шанс]]” или възможност за [[печалба]]. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност.
 Практически всяко [[действие]] (а и бездействие) е свързано с поемането на някакъв риск. Поради тази своя всеобхватност и многоаспектност, а и поради разнопосочността на неговото проявление, рискът се явява сложен [[феномен]], който подлежи на различни дефиниции.
 ==Психологически аспекти==
@@ Ред 16: / Ред 15: @@
 В същото време следва да се отчита и психологическия аспект на риска, като форма на възприятие, реализирана от субекта, вземащ решение в условията на [[неопределеност]]. И докато в избора на определена алтернатива посредством [[оценка]] на [[вероятност]]ите се проявява субективната страна на риска, то размерът му се възприема като обективна величина, като качествено-количествено изражение на реално съществуващата [[неопределеност]]. Тази обективност е свързана с наличието на фактори, които са реални процеси в икономиката и не зависят от действията на икономическите агенти. Така че, изхождайки от класическата теория за предприемаческия риск, [[управление на риска|управлението на риска]] има за цел да елиминира или поне да ограничи влиянието на рисковите фактори, докато през призмата на неокласическата теория този процес целi оптимизирането/максимизирането на [[полезност]]та (печалбата).
 ==Вижте още==

← По-стара версия		Версия от 10:06, 8 август 2013
Ред 17:		Ред 17:
	В същото време следва да се отчита и психологическия аспект на риска, като форма на възприятие, реализирана от субекта, вземащ решение в условията на [[неопределеност]]. И докато в избора на определена алтернатива посредством [[оценка]] на [[вероятност]]ите се проявява субективната страна на риска, то размерът му се възприема като обективна величина, като качествено-количествено изражение на реално съществуващата [[неопределеност]]. Тази обективност е свързана с наличието на фактори, които са реални процеси в икономиката и не зависят от действията на икономическите агенти. Така че, изхождайки от класическата теория за предприемаческия риск, [[управление на риска\|управлението на риска]] има за цел да елиминира или поне да ограничи влиянието на рисковите фактори, докато през призмата на неокласическата теория този процес целi оптимизирането/максимизирането на [[полезност]]та (печалбата).		В същото време следва да се отчита и психологическия аспект на риска, като форма на възприятие, реализирана от субекта, вземащ решение в условията на [[неопределеност]]. И докато в избора на определена алтернатива посредством [[оценка]] на [[вероятност]]ите се проявява субективната страна на риска, то размерът му се възприема като обективна величина, като качествено-количествено изражение на реално съществуващата [[неопределеност]]. Тази обективност е свързана с наличието на фактори, които са реални процеси в икономиката и не зависят от действията на икономическите агенти. Така че, изхождайки от класическата теория за предприемаческия риск, [[управление на риска\|управлението на риска]] има за цел да елиминира или поне да ограничи влиянието на рисковите фактори, докато през призмата на неокласическата теория този процес целi оптимизирането/максимизирането на [[полезност]]та (печалбата).

−	~~==Видове предприемачески риск==~~

−	Ефективността на [[Управление на риска\|мениджмънта на риска]] до голяма степен зависи от идентифицирането на видовете риск. Рискът може да се класифицира според различни критерии:
−
−	* според възможния резултат – чист (като възможност за получаване на негативен резултат) или спекулативен (свързан с възможността за печалба);
−	* според начина на възникване – субективен (свързан с личността на вземащия решение) или обективен;
−	* според сферата на възникване – външен или вътрешен;
−	* според възможността за застраховането му – застраховаем и незастраховаем;
−	* според възможността за диверсификация – систематичен (присъщ за дадена дейност и имащ масов характер на проявление) или специфичен ( с единично, немасово проявление);
−	* според степента на допустимост – минимален (с вероятност за проявление до 25%), повишен (25-50%), критичен (50-70%) или недопустим (над 75%) – тази класификация се използва често и при оценяване на риска на работното място в сферата на управлението на [[управление на човешките ресурси\|човешките ресурси]];
−	* според сферата на дейността – производствен, търговски, имуществен, транспортен, иновационен, финансов.
−
−	Последната класификация най-често се отнася към определението “стопански риск”, като най-честата асоциация на термина е свързана с финансовия риск. Той от своя страна се подразделя на риск свързан с [[покупателна способност\|покупателната способност]] на финансовите [[актив]]и ([[ликвидност на пазара\|ликвиден]], инфлационен/дефлационен, [[валута\|валутен]] и др.) и [[инвестиция\|инвестиционен]] риск (пропуснати ползи, преки финансови загуби или намаление на доходите). В този случай в ролята на неизвестната променлива, като резултат от избора на алтернатива се явява нормата на възвращаемост ([[rate of return]]) – колкото по-променлива е тя, толкова по-рискова е от гледна точка на инвеститорите. Така, в сферата на [[финанси]]те, рискът се проявява в абсолютно количествено отношение под формата на “рискова премия”, като съставен компонент на изискваната от инвеститорите възвращаемост (която от своя страна е сума от премиите за поетия ликвиден, матуритетен и инфлационен риск и рискът, свързан с надежността на емитентите), заедно с нормата на безрискова възвръщаемост (най-често приравнявана с основния лихвен процент на съответната [[централна банка]] или средната проста годишна доходност на тримесечните [[Държавни ценни книжа\|сконтови съкровищни бонове]] при продажбата им на първичния пазар).
−
−	~~===Ликвиден риск===~~
−
−	Ликвидността на финансовите активи се детерминира от текущата им платежоспособност. Парите в брой са съвършено ликвиден актив. Всички останали активи са по-малко ликвидни, т.е. винаги съществува несигурност отностно тяхната обратимост в текуща платежоспособност. За инвеститорите тази несигурност е тъждествена на опасност от финансови загуби и те я възприемат като ''ликвиден риск''.
−
−	~~===Матуритетен риск===~~
−
−	Това е рискът, свързан със ''срочността'' на очакваните постъпления. През преиода, в който [[Капитал\|капиталът]] е инвестиран и следователно е в неликвидна форма съществува вероятност от настъпване на определени събития, които да повлияят неблагоприятно върху постъпленията от тази инвестиция. Затова и срочността на инвестицията определя нейната степен на риск. Колкото по-краткосрочна е тя, толкова е и по- безрискова, тъй като е по-малка и вероятността от настъпване на неблагоприятни събития в икономическата среда.
−
−	~~===Инфлационен риск===~~
−
−	Този риск е свързан до известна степен с матуритетния риск и отразява възможността от загуби, свързани с обезценяването на финансовия актив през времето, в което той е инвестиран. По-дългосрочните инвестиции предполагат по-малка защитеност от инфлация и следователно са носители на по-голям инфлационен риск.
−
−	~~===Пазарен и специфичен риск===~~
−
−	Инвестиционната премия за всеки един от горепосочените видове риск обаче гарантира доходността в рамките на техните очаквани параметри. Затова по своята същност инвестиционният риск се свежда до несигурността на очакваните постъпления от инвестициите, техния вероятностен характер и колебанията в тяхната доходност. Поради тази причина инвестиционната теория прави и друго разграничение на риска. ''Пазарният риск'', като компонент от инвестиционния риск, се разглежда като вероятност за колебания в доходността на инвестициите вследствие на фактори, влиящи на икономиката като цяло. В тази класификация се включват ''лихвеният риск'' (промени в лихвените проценти, които респективно оказват влияние на нормата на възвращаемост), ''инфлационният риск'', ''валутният риск'' (свързан с колебанията на валутните курсове), ''нормативно-правният риск'' (свързан с промени в правната уредба – данъци, акцизи, мита и др.) и други рискове, произтичащи от турболентността на външната среда като източник на възможности и заплахи (виж още [[SWOT analysis]]). Пазарният риск засяга едновременно всички икономически единици и въздействието му е перманентно. Поради това той се възприема и като ''системен риск''. Другият компонент на инвестиционния риск е така наречения ''специфичен или уникален риск'', произтичащ от фактори свързани с конкретната икономическа единица и/или конкурентната и среда. Тази класификация включва понятията ''бизнесриск ''(произтичащ от конкретния пазар, на който оперира), ''капиталов риск'' (произтичащ от капиталовата структура и най-вече от дълговото финансиране в общия обем на капитала) и ''емисионен риск'' (свързан с емисионните условия на ценни книжа и тяхното обезпечаване, ако е налице такова финансиране). Специфичният риск няма перманентен характер, поради което се приема за ''несистемен риск''.
−
−	~~==Управление на предприемаческия риск==~~
−
−	В управленската теория и практика могат да се разграничат четири общи подхода за управление на риска – избягване, външен трансфер на риска ([[Joint venture]]), вътрешен трансфер на риска (чрез диверсификация на ресурсите, с цел намаляване вероятността от абсолютна загуба) и поемане на риска. Основните принципи, които се следват в така наречения риск-мениджмънт са ''максимална печалба, максимална вероятност, минимални колебания ''в очаквания резултат'' ''и'' оптимално съчетаване ''на печалбата с размера на риска''.'' Това води и до необходимостта рискът да бъде измерван точно и чрез подходящи показатели.
−
−	В рамките на инвестиционната теория това измерване се свежда до изчисляване на вероятности чрез статистически показатели като размах (разликата от най-добър и най-лош очакван резултат), дисперсия или средноквадратично отклонение (от среднопретегления очакван резултат), заложени в модела на [[Марковиц\|Хари Марковиц]] за очакваната възвращаемост на инвестиционен портфейл, теоремата на [[Джеймс Тобин\|Тобин]] за прерастване на инвестиционните решения във финансови и модела за оценка на капиталови активи [[CAPM]].
−
−	Проблемът с управлението и измерването на предприемаческия риск е обект на по-задълбочено изследване в теорията на мениджмънта, като за целта е обособен в дисциплината “Управленски решения и риск”. Моделите, използвани в теорията за вземане на управленски решения в условията на риск (или неопределеност), кореспондират с така наречените “''игрови стратегии''” от клонът на приложната математика, наречен [[Теория на игрите]]. Популярен модел за управление на риска е и така нареченото “[[дърво на решенията]]”. Прилагат се и различни симулационни методи, като например [[метод Монте Карло\|метода “Монте Карло”]], базиран на вероятностното разпределение характерно за хазартните игри, данните от което се ползва за априорен профил на риска при оценка на вероятността за реализиране на загуба или за отклонение от очакваната печалба, както и най-вероятната печалба.

	==Вижте още==		==Вижте още==

@@ Ред 60: / Ред 60: @@
 * [[Теория на информацията]]
 * [[Система]]
-* [[Критерий]]
+* [[Критерий на Кели]]
 * [[Променлива]]
 * [[Прогноза]]

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 * според сферата на дейността – производствен, търговски, имуществен, транспортен, иновационен, финансов.
-Последната класификация най-често се отнася към определението “стопански риск”, като най-честата асоциация на термина е свързана с финансовия риск. Той от своя страна се подразделя на риск свързан с [[покупателна способност|покупателната способност]] на финансовите [[актив]]и ([[ликвидност|ликвиден]], инфлационен/дефлационен, [[валута|валутен]] и др.) и [[инвестиция|инвестиционен]] риск (пропуснати ползи, преки финансови загуби или намаление на доходите). В този случай в ролята на неизвестната променлива, като резултат от избора на алтернатива се явява нормата на възвращаемост ([[rate of return]]) – колкото по-променлива е тя, толкова по-рискова е от гледна точка на инвеститорите. Така, в сферата на [[финанси]]те, рискът се проявява в абсолютно количествено отношение под формата на “рискова премия”, като съставен компонент на изискваната от инвеститорите възвращаемост (която от своя страна е сума от премиите за поетия ликвиден, матуритетен и инфлационен риск и рискът, свързан с надежността на емитентите), заедно с нормата на безрискова възвръщаемост (най-често приравнявана с основния лихвен процент на съответната [[централна банка]] или средната проста годишна доходност на тримесечните [[Държавни ценни книжа|сконтови съкровищни бонове]] при продажбата им на първичния пазар).
+Последната класификация най-често се отнася към определението “стопански риск”, като най-честата асоциация на термина е свързана с финансовия риск. Той от своя страна се подразделя на риск свързан с [[покупателна способност|покупателната способност]] на финансовите [[актив]]и ([[ликвидност на пазара|ликвиден]], инфлационен/дефлационен, [[валута|валутен]] и др.) и [[инвестиция|инвестиционен]] риск (пропуснати ползи, преки финансови загуби или намаление на доходите). В този случай в ролята на неизвестната променлива, като резултат от избора на алтернатива се явява нормата на възвращаемост ([[rate of return]]) – колкото по-променлива е тя, толкова по-рискова е от гледна точка на инвеститорите. Така, в сферата на [[финанси]]те, рискът се проявява в абсолютно количествено отношение под формата на “рискова премия”, като съставен компонент на изискваната от инвеститорите възвращаемост (която от своя страна е сума от премиите за поетия ликвиден, матуритетен и инфлационен риск и рискът, свързан с надежността на емитентите), заедно с нормата на безрискова възвръщаемост (най-често приравнявана с основния лихвен процент на съответната [[централна банка]] или средната проста годишна доходност на тримесечните [[Държавни ценни книжа|сконтови съкровищни бонове]] при продажбата им на първичния пазар).
 ===Ликвиден риск===

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 * според възможността за застраховането му – застраховаем и незастраховаем;
 * според възможността за диверсификация – систематичен (присъщ за дадена дейност и имащ масов характер на проявление) или специфичен ( с единично, немасово проявление);
-* според степента на допустимост – минимален (с вероятност за проявление до 25%), повишен (25-50%), критичен (50-70%) или недопустим (над 75%) – тази класификация се използва често и при оценяване на риска на работното място в сферата на управлението на [[човешки ресурси|човешките ресурси]];
+* според степента на допустимост – минимален (с вероятност за проявление до 25%), повишен (25-50%), критичен (50-70%) или недопустим (над 75%) – тази класификация се използва често и при оценяване на риска на работното място в сферата на управлението на [[управление на човешките ресурси|човешките ресурси]];
 * според сферата на дейността – производствен, търговски, имуществен, транспортен, иновационен, финансов.

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 [[Икономика]]та е основна сфера от [[социалните науки|социални науки]], в които понятието “риск” намира напълно самостоятелно теоретично и приложно значение и бива определян в частност като '''“[[предприемач]]ески риск'''”, като се набляга на неговата измеримост и необходимостта от управлението му. Обособени са две теории – ''класическа'' (с най-ярки представители [[Джон Мил]] и Н. Сеньор), в която рискът се измерва с математическото очакване на загубите, които могат да настъпят като резултат от конкретно предприемаческо решение и ''неокласическа'' (развита през 20-те и 30-те години на 20-ти век от [[Алфред Маршал]] и Артур Пигу, допълнена по-късно от [[Джон Менард Кейнс]]), в която поведението на предприемача се обуславя от концепцията за [[пределна полезност]] и в която рискът се разглежда като възможност за поява на отклонение от очаквания резултат, или в частност – несъвпадане на очаквания резултат с фактическия.
-В същото време следва да се отчита и психологическия аспект на риска, като форма на възприятие, реализирана от [[субекта, вземащ решение]] в условията на [[неопределеност]]. И докато в избора на определена алтернатива посредством [[оценка]] на [[вероятност]]ите се проявява субективната страна на риска, то размерът му се възприема като обективна величина, като качествено-количествено изражение на реално съществуващата [[неопределеност]]. Тази обективност е свързана с наличието на фактори, които са реални процеси в икономиката и не зависят от действията на икономическите агенти. Така че, изхождайки от класическата теория за предприемаческия риск, [[управлението на риска|Управление на риска]] има за цел да елиминира или поне да ограничи влиянието на рисковите фактори, докато през призмата на неокласическата теория този процес целi оптимизирането/максимизирането на [[полезност]]та (печалбата).
+В същото време следва да се отчита и психологическия аспект на риска, като форма на възприятие, реализирана от субекта, вземащ решение в условията на [[неопределеност]]. И докато в избора на определена алтернатива посредством [[оценка]] на [[вероятност]]ите се проявява субективната страна на риска, то размерът му се възприема като обективна величина, като качествено-количествено изражение на реално съществуващата [[неопределеност]]. Тази обективност е свързана с наличието на фактори, които са реални процеси в икономиката и не зависят от действията на икономическите агенти. Така че, изхождайки от класическата теория за предприемаческия риск, [[управление на риска|управлението на риска]] има за цел да елиминира или поне да ограничи влиянието на рисковите фактори, докато през призмата на неокласическата теория този процес целi оптимизирането/максимизирането на [[полезност]]та (печалбата).
 ==Видове предприемачески риск==
-Ефективността на [[мениджмънта на риска|Управление на риска]] до голяма степен зависи от идентифицирането на видовете риск. Рискът може да се класифицира според различни критерии:
+Ефективността на [[Управление на риска|мениджмънта на риска]] до голяма степен зависи от идентифицирането на видовете риск. Рискът може да се класифицира според различни критерии:
 * според възможния резултат – чист (като възможност за получаване на негативен резултат) или спекулативен (свързан с възможността за печалба);
@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 * според възможността за застраховането му – застраховаем и незастраховаем;
 * според възможността за диверсификация – систематичен (присъщ за дадена дейност и имащ масов характер на проявление) или специфичен ( с единично, немасово проявление);
-* според степента на допустимост – минимален (с вероятност за проявление до 25%), повишен (25-50%), критичен (50-70%) или недопустим (над 75%) – тази класификация се използва често и при оценяване на риска на работното място в сферата на управлението на [[човешките ресурси]];
+* според степента на допустимост – минимален (с вероятност за проявление до 25%), повишен (25-50%), критичен (50-70%) или недопустим (над 75%) – тази класификация се използва често и при оценяване на риска на работното място в сферата на управлението на [[човешки ресурси|човешките ресурси]];
 * според сферата на дейността – производствен, търговски, имуществен, транспортен, иновационен, финансов.
-Последната класификация най-често се отнася към определението “стопански риск”, като най-честата асоциация на термина е свързана с финансовия риск. Той от своя страна се подразделя на риск свързан с [[покупателната способност]] на финансовите [[актив]]и ([[ликвиден|ликвидност]], [[инфлационен/дефлационен|инфлация]], [[валутен|валута]] и др.) и [[инвестиционен|инвестиция]] риск (пропуснати ползи, преки финансови загуби или намаление на доходите). В този случай в ролята на неизвестната променлива, като резултат от избора на алтернатива се явява нормата на възвращаемост ([[rate of return]]) – колкото по-променлива е тя, толкова по-рискова е от гледна точка на инвеститорите. Така, в сферата на [[финанси]]те, рискът се проявява в абсолютно количествено отношение под формата на “рискова премия”, като съставен компонент на изискваната от инвеститорите възвращаемост (която от своя страна е сума от премиите за поетия ликвиден, матуритетен и инфлационен риск и рискът, свързан с надежността на емитентите), заедно с нормата на безрискова възвръщаемост (най-често приравнявана с основния лихвен процент на съответната [[централна банка]] или средната проста годишна доходност на тримесечните [[сконтови съкровищни бонове|Държавни ценни книжа]] при продажбата им на първичния пазар).
+Последната класификация най-често се отнася към определението “стопански риск”, като най-честата асоциация на термина е свързана с финансовия риск. Той от своя страна се подразделя на риск свързан с [[покупателна способност|покупателната способност]] на финансовите [[актив]]и ([[ликвидност|ликвиден]], инфлационен/дефлационен, [[валута|валутен]] и др.) и [[инвестиция|инвестиционен]] риск (пропуснати ползи, преки финансови загуби или намаление на доходите). В този случай в ролята на неизвестната променлива, като резултат от избора на алтернатива се явява нормата на възвращаемост ([[rate of return]]) – колкото по-променлива е тя, толкова по-рискова е от гледна точка на инвеститорите. Така, в сферата на [[финанси]]те, рискът се проявява в абсолютно количествено отношение под формата на “рискова премия”, като съставен компонент на изискваната от инвеститорите възвращаемост (която от своя страна е сума от премиите за поетия ликвиден, матуритетен и инфлационен риск и рискът, свързан с надежността на емитентите), заедно с нормата на безрискова възвръщаемост (най-често приравнявана с основния лихвен процент на съответната [[централна банка]] или средната проста годишна доходност на тримесечните [[Държавни ценни книжа|сконтови съкровищни бонове]] при продажбата им на първичния пазар).
 ===Ликвиден риск===
@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 ===Матуритетен риск===
-Това е рискът, свързан със ''срочността'' на очакваните постъпления. През преиода, в който [[капиталът|Капитал]] е инвестиран и следователно е в неликвидна форма съществува вероятност от настъпване на определени събития, които да повлияят неблагоприятно върху постъпленията от тази инвестиция. Затова и срочността на инвестицията определя нейната степен на риск. Колкото по-краткосрочна е тя, толкова е и по- безрискова, тъй като е по-малка и вероятността от настъпване на неблагоприятни събития в икономическата среда.
+Това е рискът, свързан със ''срочността'' на очакваните постъпления. През преиода, в който [[Капитал|капиталът]] е инвестиран и следователно е в неликвидна форма съществува вероятност от настъпване на определени събития, които да повлияят неблагоприятно върху постъпленията от тази инвестиция. Затова и срочността на инвестицията определя нейната степен на риск. Колкото по-краткосрочна е тя, толкова е и по- безрискова, тъй като е по-малка и вероятността от настъпване на неблагоприятни събития в икономическата среда.
 ===Инфлационен риск===
@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 В управленската теория и практика могат да се разграничат четири общи подхода за управление на риска – избягване, външен трансфер на риска ([[Joint venture]]), вътрешен трансфер на риска (чрез диверсификация на ресурсите, с цел намаляване вероятността от абсолютна загуба) и поемане на риска. Основните принципи, които се следват в така наречения риск-мениджмънт са ''максимална печалба, максимална вероятност, минимални колебания ''в очаквания резултат'' ''и'' оптимално съчетаване ''на печалбата с размера на риска''.'' Това води и до необходимостта рискът да бъде измерван точно и чрез подходящи показатели.
-В рамките на инвестиционната теория това измерване се свежда до изчисляване на вероятности чрез статистически показатели като размах (разликата от най-добър и най-лош очакван резултат), дисперсия или средноквадратично отклонение (от среднопретегления очакван резултат), заложени в модела на [[Марковиц|Хари Марковиц]] за очакваната възвращаемост на инвестиционен портфейл, теоремата на [[Тобин|Джеймс Тобин]] за прерастване на инвестиционните решения във финансови и модела за оценка на капиталови активи [[CAPM]].
+В рамките на инвестиционната теория това измерване се свежда до изчисляване на вероятности чрез статистически показатели като размах (разликата от най-добър и най-лош очакван резултат), дисперсия или средноквадратично отклонение (от среднопретегления очакван резултат), заложени в модела на [[Марковиц|Хари Марковиц]] за очакваната възвращаемост на инвестиционен портфейл, теоремата на [[Джеймс Тобин|Тобин]] за прерастване на инвестиционните решения във финансови и модела за оценка на капиталови активи [[CAPM]].
 Проблемът с управлението и измерването на предприемаческия риск е обект на по-задълбочено изследване в теорията на мениджмънта, като за целта е обособен в дисциплината “Управленски решения и риск”. Моделите, използвани в теорията за вземане на управленски решения в условията на риск (или неопределеност), кореспондират с така наречените “''игрови стратегии''” от клонът на приложната математика, наречен [[Теория на игрите]]. Популярен модел за управление на риска е и така нареченото “[[дърво на решенията]]”. Прилагат се и различни симулационни методи, като например [[метод Монте Карло|метода “Монте Карло”]], базиран на вероятностното разпределение характерно за хазартните игри, данните от което се ползва за априорен профил на риска при оценка на вероятността за реализиране на загуба или за отклонение от очакваната печалба, както и най-вероятната печалба.