Разработване на скала - Редакционна история

Detelina Staneva в 12:46, 1 април 2014

2014-04-01T12:46:45Z

Detelina Staneva в 12:30, 1 април 2014

2014-04-01T12:30:39Z

Detelina Staneva в 14:42, 27 февруари 2014

2014-02-27T14:42:24Z

Detelina Staneva: Нова страница: ==Разработване на скалата (инструменти)== *Измерването на променливите първо включва операц...

2014-02-27T14:40:08Z

Нова страница: ==Разработване на скалата (инструменти)== *Измерването на променливите първо включва операц...

Нова страница

==Разработване на скалата (инструменти)==

*Измерването на променливите първо включва операционното им дефиниране и след това прилагане на подходяща скала. Ако сме решили да използваме интервална скала, която ще ни покаже степента в различията каква точкова [[система]] (колко точки 5,6,7 и какво означават числата 1,2,3 (кодирането - от много важно до много маловажни и тнк). Проучванията показват, че 5-степенната скала толкова добра, колкото всяка една, и че увеличението от 5 до 7 или 9 точки за оценка не подобряват надеждността на [[рейтинг]]ите.

*Скалите, които обикновено се използват в бизнес изследванията могат да бъдат класифицирани като рейтинг скали и скали измерващи нагласите към нещо.

*Графичните рейтинг скали и подробни, детайлни рейтинг скали са най-често използваните рейтинг скали, а [[Ликертова скала|Ликертови скали]] (примерно степента на несъгласие 5 виа) и семантичната скали (цели измерване на скрития смисъл на понятията) са най-често използваните при скалите за измерване на нагласите. Графичната, подробната и [[Семантична скала|семантичната скали]] предлагат значителна гъвкавост, което ни помага при разработване на подходяща скала, която да отговаря на специфичните цели, които ни интересуват. Това ни помага за изготвянето на полезни интепретационни (тълкувателни) заключения от данните.

===Важни елементи и величини ===

Тестване доброкачествеността, силата на измерването - надеждност и валидност (действителност)

Ние трябва да бъдем достатъчно сигурни, че инструментите, които използваме в нашето изследване действително измерват променливите, които се очаква да бъдат измерени и че ги измерват по най-добрия начин. Как може да се гарантира, че разработените мерки са сравнително добри? Това става чрез използването на два основни критерия - валидност и надеждност.

* Валидността (на самия инструмент) тества колко добре е разработен инструмента, който измерва точното, конкретното понятие, явление, което се очаква да бъде измерено. (Измерваме ли правилното нещо?) Надеждността се отнася до това, дали измерваме вярната концепция/понятие и е свързана със стабилността и съгласуваността, съпоставимостта в самото измерване (точността на измерването) Надеждността на даден инструмент показва стабилността и съгласуваността, с която уредът измерва концепцията.
* Проверяване валидността на самия инструмент за измерване. Това става, когато поставяме набор от въпроси (т.е. разработваме измервателния инструмент) с надежда, че се занимаваме с правилната концепция. Все пак как можем да бъдем относително сигурно, че измерваме концепцията, която трябва, а не някоя друг? Това може да бъде постигнато чрез прилагането на някои тестове за валидност (те са 3 основни раздела) - валидност на съдържанието (логическа валидност - гарантира, че измерването включва адекватен и представителен набор от елементи), критериално-свързана валидност (по начина, по който е зададен инструмента спомага ли да се предскаже критериална променлива), и валидност при построяването (съответстваща валидност) (до колко добре резултатите, получени при използването на инструмента се вписват в теориите, около които сме проектирали теста). Две проверки пък на стабилността са повторния тест на надеждността и паралелна форма на надеждност.
* Вътрешна съгласуваност на инструментите - различните инструменти (въпроси) трябва да са съвместими като съвкупност, множество” и да са в състояние независимо да измерват същата концепция, така че респондентите да влагат един и същ общ смисъл във всеки един от тях.
* Надеждност на [[интерпретатор]]а - съгласуваността на решението на няколко оценители за това как те виждат явлението или тълкуват някои отговори също е мярка за надеждност.
==Вижте още==
*[[Скала]]
*[[Видове скали]]
*[[Изследователски процес]]
*[[Извличане на знания от данни]]
*[[PEST анализ]]
*[[Анализ на вторични данни]]
*[[Анализ на документи]]
*[[Анализ на съдържанието]]
*[[Анкетно проучване]]
*[[Видове бизнес изследвания]]

==Източници==
*Uma Sekaran, Research methods for business

==Външни препратки==
*[http://ec.europa.eu/bulgaria/press_corner/news/181010-digital_bg.htm Научни изследвания в областта на информационните и комуникационните технологии: Комисията подкрепя проект за идентифициране на системните рискове на финансовите пазари]
*[http://justicedevelopment.org/?p=1493 Нови изследвания в областта на дискриминацията и правната защита срещу нея]
*[http://www.letsplayculture.com/cpra-2012/ Изследване в областта на културната политика]
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:WA7m9tW2n-sJ:medfac.mu-sofia.bg/ksmzm/sites/default/files/news/pre.ashx.ppt+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShnXZvYelGle0yqVpH3JQ0oIf2gY1ZRBpKlW-BcLsa55a_oOc5VhVrCKoRtiUamZr6P2TjIMaV_8vhyVohz-L2jnuuxueoK-5PpbLwOzo42gOTHN5O9e6FHdkjknqUGk2NwmXLB&sig=AHIEtbSAJbMhZgD55LlP45eCrGKyfUR90g Изследвания в областта на общественото здраве в България]
[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 ==Дефиниране на променливите==
 Измерването на променливите първо включва операционното им дефиниране и след това прилагане на подходяща скала. Ако сме решили да използваме интервална скала, която ще ни покаже степента в различията каква точкова [[система]] (колко точки 5,6,7 и какво означават числата 1,2,3 (кодирането - от много важно до много маловажни и тнк). Проучванията показват, че 5-степенната скала толкова добра, колкото всяка една, и че увеличението от 5 до 7 или 9 точки за оценка не подобряват надеждността на [[рейтинг]]ите.
 ==Тестване==
@@ Ред 13: / Ред 9: @@
 Ние трябва да бъдем достатъчно сигурни, че инструментите, които използваме в нашето изследване действително измерват променливите, които се очаква да бъдат измерени и че ги измерват по най-добрия начин. Как може да се гарантира, че разработените мерки са сравнително добри? Това става чрез използването на два основни критерия - валидност и надеждност.
-* Валидността (на самия инструмент) тества колко добре е разработен инструмента, който измерва точното, конкретното понятие, явление, което се очаква да бъде измерено. (Измерваме ли правилното нещо?) Надеждността се отнася до това, дали измерваме вярната концепция/понятие и е свързана със стабилността и съгласуваността, съпоставимостта в самото измерване (точността на измерването) Надеждността на даден инструмент показва стабилността и съгласуваността, с която уредът измерва концепцията.
+===Валидност===
-* Проверяване валидността на самия инструмент за измерване. Това става, когато поставяме набор от въпроси (т.е. разработваме измервателния инструмент) с надежда, че се занимаваме с правилната концепция. Все пак как можем да бъдем относително сигурно, че измерваме концепцията, която трябва, а не някоя друг? Това може да бъде постигнато чрез прилагането на някои тестове за валидност (те са 3 основни раздела) - валидност на съдържанието (логическа валидност - гарантира, че измерването включва адекватен и представителен набор от елементи),  критериално-свързана  валидност (по начина, по който е зададен инструмента спомага ли да се предскаже критериална променлива), и валидност при построяването (съответстваща валидност) (до колко добре резултатите, получени при използването на инструмента се вписват в теориите, около които сме проектирали теста). Две проверки пък на стабилността са повторния тест на надеждността и паралелна форма на надеждност.
+Валидността (на самия инструмент) тества колко добре е разработен инструмента, който измерва точното, конкретното понятие, явление, което се очаква да бъде измерено. (Измерваме ли правилното нещо?) Надеждността се отнася до това, дали измерваме вярната концепция/понятие и е свързана със стабилността и съгласуваността, съпоставимостта в самото измерване (точността на измерването) Надеждността на даден инструмент показва стабилността и съгласуваността, с която уредът измерва концепцията.
-* Вътрешна съгласуваност на инструментите -  различните инструменти (въпроси) трябва да са съвместими като съвкупност, множество” и да са в състояние независимо да измерват същата концепция, така че респондентите да влагат един и същ общ смисъл във всеки един от тях.
+Проверяване валидността на самия инструмент за измерване. Това става, когато поставяме набор от въпроси (т.е. разработваме измервателния инструмент) с надежда, че се занимаваме с правилната концепция. Все пак как можем да бъдем относително сигурно, че измерваме концепцията, която трябва, а не някоя друг? Това може да бъде постигнато чрез прилагането на някои тестове за валидност (те са 3 основни раздела) - валидност на съдържанието (логическа валидност - гарантира, че измерването включва адекватен и представителен набор от елементи),  критериално-свързана  валидност (по начина, по който е зададен инструмента спомага ли да се предскаже критериална променлива), и валидност при построяването (съответстваща валидност) (до колко добре резултатите, получени при използването на инструмента се вписват в теориите, около които сме проектирали теста). Две проверки пък на стабилността са повторния тест на надеждността и паралелна форма на надеждност.
-* Надеждност на [[интерпретатор]]а  - съгласуваността на решението на няколко оценители за това как те виждат явлението или тълкуват някои отговори също е мярка за надеждност.
+===Вътрешна съгласуваност на инструментите===
 ==Вижте още==
 *[[Скала]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Разработване на скалата''' се '''осъществява в няколко етапа.'''
-==Същност==
+==Дефиниране на променливите==
-*Измерването на променливите първо включва операционното им дефиниране и след това прилагане на подходяща скала. Ако сме решили да използваме интервална скала, която ще ни покаже степента в различията каква точкова [[система]] (колко точки 5,6,7 и какво означават числата 1,2,3 (кодирането - от много важно до много маловажни и тнк). Проучванията показват, че 5-степенната скала толкова добра, колкото всяка една, и че увеличението от 5 до 7 или 9 точки за оценка не подобряват надеждността на [[рейтинг]]ите.
+Измерването на променливите първо включва операционното им дефиниране и след това прилагане на подходяща скала. Ако сме решили да използваме интервална скала, която ще ни покаже степента в различията каква точкова [[система]] (колко точки 5,6,7 и какво означават числата 1,2,3 (кодирането - от много важно до много маловажни и тнк). Проучванията показват, че 5-степенната скала толкова добра, колкото всяка една, и че увеличението от 5 до 7 или 9 точки за оценка не подобряват надеждността на [[рейтинг]]ите.
-*Скалите, които обикновено се използват в бизнес изследванията могат да бъдат класифицирани като рейтинг скали и скали измерващи нагласите към нещо.
+==Прилагане на подходяща скала==
 Скалите, които обикновено се използват в бизнес изследванията могат да бъдат класифицирани като рейтинг скали и скали измерващи нагласите към нещо.
-*Графичните рейтинг скали и подробни, детайлни рейтинг скали са най-често използваните рейтинг скали, а [[Ликертова скала|Ликертови скали]] (примерно степента на несъгласие 5 виа) и  семантичната скали (цели измерване на скрития смисъл на понятията) са най-често използваните при скалите за измерване на нагласите. Графичната, подробната и [[Семантична скала|семантичната скали]] предлагат значителна гъвкавост, което ни помага при разработване на подходяща скала, която да отговаря на специфичните цели, които ни интересуват. Това ни помага за изготвянето на полезни интепретационни (тълкувателни) заключения от данните.
+Графичните рейтинг скали и подробни, детайлни рейтинг скали са най-често използваните рейтинг скали, а [[Ликертова скала|Ликертови скали]] (примерно степента на несъгласие 5 виа) и  семантичната скали (цели измерване на скрития смисъл на понятията) са най-често използваните при скалите за измерване на нагласите. Графичната, подробната и [[Семантична скала|семантичната скали]] предлагат значителна гъвкавост, което ни помага при разработване на подходяща скала, която да отговаря на специфичните цели, които ни интересуват. Това ни помага за изготвянето на полезни интепретационни (тълкувателни) заключения от данните.
 Тестване доброкачествеността, силата на измерването - надеждност и валидност (действителност)