Разработване на анкетно проучване - Редакционна история

Detelina Staneva: Пренасочване към Въпросник за анкетно проучване

2014-04-01T09:41:37Z

Пренасочване към Въпросник за анкетно проучване

Detelina Staneva: Премахване на цялото съдържание на страницата

2014-04-01T09:41:19Z

Премахване на цялото съдържание на страницата

Detelina Staneva: /* Разработване на въпросника */

2013-07-19T08:16:08Z

Разработване на въпросника

Detelina Staneva: /* Разработване на въпросника */

2013-07-19T08:15:04Z

Разработване на въпросника

Detelina Staneva: /* Външни препратки */

2013-07-18T09:59:02Z

Външни препратки

Detelina Staneva: /* Цели на въпросника */

2013-07-08T23:12:37Z

Цели на въпросника

Detelina Staneva в 23:10, 8 юли 2013

2013-07-08T23:10:50Z

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-07-08T23:02:21Z

Вижте още

Detelina Staneva: /* Вижте още */

2013-07-08T22:57:51Z

Вижте още

Detelina Staneva в 22:52, 8 юли 2013

2013-07-08T22:52:59Z

← По-стара версия	Версия от 09:41, 1 април 2014
Ред 1:	Ред 1:
−	+	#пренасочване [[Въпросник за анкетно проучване]]

← По-стара версия		Версия от 09:41, 1 април 2014
Ред 1:		Ред 1:
−	~~'''Разработването на анкетно проучване се извършва посредством въпросници. '''~~

−	~~==Цели на въпросника==~~
−
−	*Да се съберат нужните данни
−
−	Един лошо направен [[въпросник]] не би се справил с целта да се съберат нужните за изследването данни. Последните се предопределят от изследователския проблем, целите, основните изследователски въпроси и хипотезите. Няколко са възможните слабости на такъв въпросник:
−	:*: Да се съберат само част от нужните данни. Такъв въпросник би показал една незавършена картина на изследвания предмет и не би постигнал [[цел]]ите на изследването, не би отговорил на всички основни изследователски въпроси и не би дал възможност за проверка на всички издигнати хипотези.
−
−	:*: Да се съберат всички пухени данни, но и излишните. В този случай напразно ще бъдат изхабени усилията на респондентите - да мислят и отговарят на не нужни въпроси, на интервюерите - да четат тези въпроси и записват техните отговори, на [[анализатор]]ите - да анализират безсмислена информация, идваща от тези въпроси. Такъв въпросник би довел до излишни разходи за отпечатване и главно за заплащане на полевата работа.
−
−	:*: Да се съберат част от нужните данни и заедно с това излишните. Това е възможно най-вредното съчетание, защото информационната недостатъчност на първия от описаните случаи се съчетава с икономическата безсмисленост на втория.
−	За да не се допускат тези грешки, изследователят трябва да гледа на създаването на един въпросник не като на самоцел, а на дейност, строго подчинена на информационните нужди на изследването, идващи от неговия проблем, цели, основни въпроси и [[хипотеза\|хипотези]].
−
−	*Да се осигури сравнимост на данните - за да се осигури сравнимост на данните, е нужно на всеки респондент да се задават едни и същи [[въпрос]]и, в един и същ порядък, по един и същ начин, така че всеки от тях да разбира едно и също съдържание.
−
−	*Да се минимизира възможността за изкривяване на данните - Средствата за това са:
−
−	~~:*: Подбор на подходящи думи и изрази, които не биха подвели респондента или внушили някакъв отговор.~~
−
−	:*: Правилно подреждане на въпросите, така че техният ред да не прави някои отговори по-предпочитани от други, ако в действителност нещата не стоят така.
−
−	:*: Указания как точно трябва да се изпълняват дадени въпроси или техники, така че да не се дава възможност сътрудникът да внася елемент на изкривяване.
−
−	*Да се мотивира респондентът и да се съберат нужните данни - Тази цел има поне три съставки: първо, да се спечели респондентът да участва в изследването; второ, да се осигурят неговите точни отговори; трето, да се обезпечи цялостното изпълнение на въпросника.
−
−	Разбираемо формулираните въпроси и отговори, ясните преходни [[фрази]] и [[препратки]], логическата подредба на въпросника осигуряват отговорите на респондента.
−
−	~~==Структура на въпросника==~~
−
−	[[Въпросникът]] може да се разглежда като обособен в три части, без значение дали той се изпълнява в рамките на анкета или на интервю:
−
−	*Въведение - трябва да запознае изследваните лица с полевия сътрудник, агенцията, която представлява той, и предмета на проучването. Неговите главни [[цел]]и са две: (1) да спечели благоразположението на [[респондент]]а за участие в изследването; (2) да го запознае със задачите, които се очаква той да изпълни.
−	*Основна част - В основната си част въпросникът съдържа въпроси по предмета на изследването. Освен тях в нея са включени препратки, [[указания]] за попълване, пояснения и по-рядко картинки, представящи продукти, [[прототип]]и, реклами и др.
−	*Заключение - състои от класификационни въпроси, отнасящи се до различни характеристики на респондента - пол, възраст, образование, големина на домакинството му, доходи и т.н. Въз основа на тези въпроси при анализа респондентите се групират в хомогенни [[категории]], като се търси общото и различното между тези категории по отношение на предметните признаци. Първо, като правило това са въпроси от деликатно естество и на тях може да се осигурят верните отго¬вори, когато вече е създадено нужното доверие към изследването; в края такова вече има. Второ, поставянето им в началото рискува изобщо да осуети спечелване участието на респондента. Едно допитване в този случай започва твърде много да изглежда на разпит "Каква Ви е възрастта"? "Какво Ви е образованието"? "Какво Ви е занятието"? "Какъв Ви е доходът"?: Трето, дори и в случаите, когато някои лица отказват да отговорят на всички или на някои от класификационните въпроси, ние все пак сме свършили по-съществената част от работата - вече сме придобили данни по предметните въпроси.
−
−	В основната част на въпросника/анкетата трябва да се групират въпросите. Тази групировка трябва да бъде по следните признаци:
−
−	* Групиране по въпросите по предмет
−
−	* Групиране на въпросите по изучавани предмети
−
−	* Групиране на въпросите по изучавани обекти
−
−	* Групиране на въпросите по техники
−
−	* Групиране по повече от един критерий
−
−	~~==Разработване на въпросника==~~
−
−	~~===Осъзнаване на общите ръководни съображения===~~
−	*Каква [[информация]] е нужна?
−
−	*Кои са нашите респонденти?
−
−	*Какъв [[метод]] за събиране на данни е избран?
−
−	*С какво време за провеждане на полевата работа разполагаме?
−
−	*Как ще бъдат обработвани [[анализ на данните\|данни]]те?
−
−	~~===Разработване на блокова структура===~~
−
−	*Какви блокове от въпроси трябва да присъстват?
−
−	*Как да бъдат подредени блоковете?
−
−	*Какви [[препратки]] и [[преход]]и са нужни?
−
−	~~===Избор на техники и видове въпроси===~~
−
−	*Какви специфични техники ще бъдат използвани?
−
−	*Разработване на отделните въпроси и отговори.
−
−	*Подредбата на въпросите в блоковете, разработване на указания, препратки,преходи.
−
−	~~===Графично оформление===~~
−
−	*Избор на вид и големина на шрифтовете за отделните компоненти на въпросите. Избор на формат на отговорите.
−
−	*Подходящо разположение на въпросите, отговорите, указанията, препратките, преходите и пр.
−
−	*Изписване на номерата на въпросите.
−
−	*Страниране на документа.
−
−	~~===Тестване и коригиране===~~
−
−	*Отпечатване на екземпляри за тестване.
−
−	*Тестване на въпросника.
−
−	*Обсъждане на [[резултат]]ите от тестването.
−
−	*Внасяне на нужните поправки и промени във въпросника.
−
−	*Окончателна редакция.
−
−	~~===Размножаване===~~
−
−	*Отпечатване на въпросника и другите документи на паус или друг носител.
−
−	*Размножаване на въпросника и другите документи в печатница.
−
−	*Приемане на отпечатаните документи.
−
−	~~==Вижте още==~~
−	*[[Вътрешни данни]]
−	*[[Анкетно проучване]]
−	*[[Включено наблюдение]]
−	*[[Дедуктивен подход за бизнес изследвания]]
−	*[[Измерване на променливите]]
−	*[[Разработване на продукт]]
−	*[[Проучване]]
−	*[[Видове анкетно проучване]]
−	*[[Видове въпроси за анкетно проучване]]
−	~~==Източници==~~
−
−	*Желев.С., Маркетингови изследвания, София 2008 година
−	*Earl R. Babbie, Survey Research Methods, Second Edition
−	*Priscilla Salant, Don A. Dillman, How to Conduct Your Own Survey
−	~~==Външни препратки==~~
−	*[http://www.jobtiger.bg/statia/top-10-saveta-pri-telefonno-intervyu-245-2 Топ 10 съвета при телефонно интервю]
−	*[http://www.kaminata.net/marketingova-strategiya-sashtnost-vidove-t48014.html Маркетингова стратегия - същност и видове]
−	*[http://www.manager.bg/news/nay-izvestnoto-produktovo-pozitsionirane-vav-filmite Най-известното продуктово позициониране във филмите]
−	~~[[category:Методи за изследване в бизнеса]]~~

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 ==Разработване на въпросника==
-===ФАЗА I===
+===Осъзнаване на общите ръководни съображения===
 *Каква [[информация]] е нужна?
@@ Ред 61: / Ред 60: @@
 *Как ще бъдат обработвани [[анализ на данните|данни]]те?
-===ФАЗА II: Разработване на блокова структура===
+===Разработване на блокова структура===
 *Какви блокове от въпроси трябва да присъстват?
@@ Ред 69: / Ред 68: @@
 *Какви [[препратки]] и [[преход]]и са нужни?
-===ФАЗА III: Избор на техники и видове въпроси===
+===Избор на техники и видове въпроси===
 *Какви специфични техники ще бъдат използвани?
@@ Ред 77: / Ред 76: @@
 *Подредбата на въпросите в блоковете, разработване на указания, препратки,преходи.
-===ФАЗА IV: Графично оформление===
+===Графично оформление===
 *Избор на вид и големина на шрифтовете за отделните компоненти на въпросите. Избор на формат на отговорите.
@@ Ред 87: / Ред 86: @@
 *Страниране на документа.
-===ФАЗА V: Тестване и коригиране===
+===Тестване и коригиране===
 *Отпечатване на екземпляри за тестване.
@@ Ред 99: / Ред 98: @@
 *Окончателна редакция.
-===ФАЗА VI: Размножаване===
+===Размножаване===
 *Отпечатване на въпросника и другите документи на паус или друг носител.

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 ==Разработване на въпросника==
-===ФАЗА I: Осъзнаване на общите ръководни съображения===
+===ФАЗА I===
+Осъзнаване на общите ръководни съображения:
 *Каква [[информация]] е нужна?
@@ Ред 106: / Ред 106: @@
 *Приемане на отпечатаните документи.
 ==Вижте още==
 *[[Вътрешни данни]]

@@ Ред 122: / Ред 122: @@
 *Priscilla Salant, Don A. Dillman, How to Conduct Your Own Survey
 ==Външни препратки==
 [[category:Методи за изследване в бизнеса]]

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Един лошо направен [[въпросник]] не би се справил с целта да се съберат нужните за изследването данни. Последните се предопределят от изследователския проблем, целите, основните изследователски въпроси и хипотезите. Няколко са възможните слабости на такъв въпросник:
 :*:  Да се съберат само част от нужните данни. Такъв въпросник би показал една незавършена картина на изследвания предмет и не би постигнал [[цел]]ите на изследването, не би отговорил на всички основни изследователски въпроси и не би дал възможност за проверка на всички издигнати хипотези.
 :*:  Да се съберат всички пухени данни, но и излишните. В този случай напразно ще бъдат изхабени усилията на респондентите - да мислят и отговарят на не нужни въпроси, на интервюерите - да четат тези въпроси и записват техните отговори, на [[анализатор]]ите - да анализират безсмислена информация, идваща от тези въпроси. Такъв въпросник би довел до излишни разходи за отпечатване и главно за заплащане на полевата работа.
 :*:  Да се съберат част от нужните данни и заедно с това излишните. Това е възможно най-вредното съчетание, защото информационната недостатъчност на първия от описаните случаи се съчетава с икономическата безсмисленост на втория.
 За да не се допускат тези грешки, изследователят трябва да гледа на създаването на един въпросник не като на самоцел, а на дейност, строго подчинена на информационните нужди на изследването, идващи от неговия проблем, цели, основни въпроси и [[хипотеза|хипотези]].

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==Разработване==
+'''Разработването на анкетно проучване се извършва посредством въпросници. '''
-===Предназначение на анкетата===
+==Цели на въпросника==
-Използването на въпросници в допитванията до такава степен е станало рутинна и самоподразбираща се работа, че на изследователите рядко им идва на ума да обясняват какъв е смисълът на всичко това. Защо се използват въпросници, в които всеки въпрос си има строга [[формулировка]], място и роля? Не може ли вместо това да се мине с един свободен разговор, на който само основната насока е известна, но полевият сътрудник има възможност съобразно респондента в течението на разговора да избира един или друг подход (така както става при дълбочинните интервюта)?
+*Да се съберат нужните данни
 Един лошо направен [[въпросник]] не би се справил с целта да се съберат нужните за изследването данни. Последните се предопределят от изследователския проблем, целите, основните изследователски въпроси и хипотезите. Няколко са възможните слабости на такъв въпросник:
 :*:  Да се съберат само част от нужните данни. Такъв въпросник би показал една незавършена картина на изследвания предмет и не би постигнал [[цел]]ите на изследването, не би отговорил на всички основни изследователски въпроси и не би дал възможност за проверка на всички издигнати хипотези.
@@ Ред 28: / Ред 25: @@
 Разбираемо формулираните въпроси и отговори, ясните преходни [[фрази]] и [[препратки]], логическата подредба на въпросника осигуряват отговорите на респондента.
-==Структура==
+==Структура на въпросника==
 [[Въпросникът]] може да се разглежда като обособен в три части, без значение дали той се изпълнява в рамките на анкета или на интервю:
 *Въведение - трябва да запознае изследваните лица с полевия сътрудник, агенцията, която представлява той, и предмета на проучването. Неговите главни [[цел]]и са две: (1) да спечели благоразположението на [[респондент]]а за участие в изследването; (2) да го запознае със задачите, които се очаква той да изпълни.
@@ Ред 52: / Ред 46: @@
 ==Разработване на въпросника==
 ===ФАЗА I: Осъзнаване на общите ръководни съображения===
@@ Ред 126: / Ред 119: @@
 *Earl R. Babbie, Survey Research Methods, Second Edition
 *Priscilla Salant, Don A. Dillman, How to Conduct Your Own Survey

← По-стара версия		Версия от 23:02, 8 юли 2013
Ред 121:		Ред 121:
	*[[Видове анкетно проучване]]		*[[Видове анкетно проучване]]
	*[[Видове въпроси за анкетно проучване]]		*[[Видове въпроси за анкетно проучване]]
		+	==Източници==
		+
		+	*Желев.С., Маркетингови изследвания, София 2008 година
		+	*Earl R. Babbie, Survey Research Methods, Second Edition
		+	*Priscilla Salant, Don A. Dillman, How to Conduct Your Own Survey

← По-стара версия		Версия от 22:57, 8 юли 2013
Ред 119:		Ред 119:
	*[[Разработване на продукт]]		*[[Разработване на продукт]]
	*[[Проучване]]		*[[Проучване]]
		+	*[[Видове анкетно проучване]]
		+	*[[Видове въпроси за анкетно проучване]]

← По-стара версия		Версия от 22:52, 8 юли 2013
Ред 1:		Ред 1:
		+	==Разработване==

		+	===Предназначение на анкетата===
		+
		+	Използването на въпросници в допитванията до такава степен е станало рутинна и самоподразбираща се работа, че на изследователите рядко им идва на ума да обясняват какъв е смисълът на всичко това. Защо се използват въпросници, в които всеки въпрос си има строга [[формулировка]], място и роля? Не може ли вместо това да се мине с един свободен разговор, на който само основната насока е известна, но полевият сътрудник има възможност съобразно респондента в течението на разговора да избира един или друг подход (така както става при дълбочинните интервюта)?
		+
		+	===Цели на въпросниците===
		+
		+	*Да се съберат нужните данни
		+	Един лошо направен [[въпросник]] не би се справил с целта да се съберат нужните за изследването данни. Последните се предопределят от изследователския проблем, целите, основните изследователски въпроси и хипотезите. Няколко са възможните слабости на такъв въпросник:
		+	:*: Да се съберат само част от нужните данни. Такъв въпросник би показал една незавършена картина на изследвания предмет и не би постигнал [[цел]]ите на изследването, не би отговорил на всички основни изследователски въпроси и не би дал възможност за проверка на всички издигнати хипотези.
		+	:*: Да се съберат всички пухени данни, но и излишните. В този случай напразно ще бъдат изхабени усилията на респондентите - да мислят и отговарят на не нужни въпроси, на интервюерите - да четат тези въпроси и записват техните отговори, на [[анализатор]]ите - да анализират безсмислена информация, идваща от тези въпроси. Такъв въпросник би довел до излишни разходи за отпечатване и главно за заплащане на полевата работа.
		+	:*: Да се съберат част от нужните данни и заедно с това излишните. Това е възможно най-вредното съчетание, защото информационната недостатъчност на първия от описаните случаи се съчетава с икономическата безсмисленост на втория.
		+	За да не се допускат тези грешки, изследователят трябва да гледа на създаването на един въпросник не като на самоцел, а на дейност, строго подчинена на информационните нужди на изследването, идващи от неговия проблем, цели, основни въпроси и [[хипотеза\|хипотези]].
		+
		+	*Да се осигури сравнимост на данните - за да се осигури сравнимост на данните, е нужно на всеки респондент да се задават едни и същи [[въпрос]]и, в един и същ порядък, по един и същ начин, така че всеки от тях да разбира едно и също съдържание.
		+
		+	*Да се минимизира възможността за изкривяване на данните - Средствата за това са:
		+
		+	:*: Подбор на подходящи думи и изрази, които не биха подвели респондента или внушили някакъв отговор.
		+
		+	:*: Правилно подреждане на въпросите, така че техният ред да не прави някои отговори по-предпочитани от други, ако в действителност нещата не стоят така.
		+
		+	:*: Указания как точно трябва да се изпълняват дадени въпроси или техники, така че да не се дава възможност сътрудникът да внася елемент на изкривяване.
		+
		+	*Да се мотивира респондентът и да се съберат нужните данни - Тази цел има поне три съставки: първо, да се спечели респондентът да участва в изследването; второ, да се осигурят неговите точни отговори; трето, да се обезпечи цялостното изпълнение на въпросника.
		+
		+	Разбираемо формулираните въпроси и отговори, ясните преходни [[фрази]] и [[препратки]], логическата подредба на въпросника осигуряват отговорите на респондента.
		+
		+	==Структура==
		+
		+
		+
		+	[[Въпросникът]] може да се разглежда като обособен в три части, без значение дали той се изпълнява в рамките на анкета или на интервю:
		+
		+
		+	*Въведение - трябва да запознае изследваните лица с полевия сътрудник, агенцията, която представлява той, и предмета на проучването. Неговите главни [[цел]]и са две: (1) да спечели благоразположението на [[респондент]]а за участие в изследването; (2) да го запознае със задачите, които се очаква той да изпълни.
		+	*Основна част - В основната си част въпросникът съдържа въпроси по предмета на изследването. Освен тях в нея са включени препратки, [[указания]] за попълване, пояснения и по-рядко картинки, представящи продукти, [[прототип]]и, реклами и др.
		+	*Заключение - състои от класификационни въпроси, отнасящи се до различни характеристики на респондента - пол, възраст, образование, големина на домакинството му, доходи и т.н. Въз основа на тези въпроси при анализа респондентите се групират в хомогенни [[категории]], като се търси общото и различното между тези категории по отношение на предметните признаци. Първо, като правило това са въпроси от деликатно естество и на тях може да се осигурят верните отго¬вори, когато вече е създадено нужното доверие към изследването; в края такова вече има. Второ, поставянето им в началото рискува изобщо да осуети спечелване участието на респондента. Едно допитване в този случай започва твърде много да изглежда на разпит "Каква Ви е възрастта"? "Какво Ви е образованието"? "Какво Ви е занятието"? "Какъв Ви е доходът"?: Трето, дори и в случаите, когато някои лица отказват да отговорят на всички или на някои от класификационните въпроси, ние все пак сме свършили по-съществената част от работата - вече сме придобили данни по предметните въпроси.
		+
		+	В основната част на въпросника/анкетата трябва да се групират въпросите. Тази групировка трябва да бъде по следните признаци:
		+
		+	* Групиране по въпросите по предмет
		+
		+	* Групиране на въпросите по изучавани предмети
		+
		+	* Групиране на въпросите по изучавани обекти
		+
		+	* Групиране на въпросите по техники
		+
		+	* Групиране по повече от един критерий
		+
		+	==Разработване на въпросника==
		+
		+
		+	===ФАЗА I: Осъзнаване на общите ръководни съображения===
		+
		+	*Каква [[информация]] е нужна?
		+
		+	*Кои са нашите респонденти?
		+
		+	*Какъв [[метод]] за събиране на данни е избран?
		+
		+	*С какво време за провеждане на полевата работа разполагаме?
		+
		+	*Как ще бъдат обработвани [[анализ на данните\|данни]]те?
		+
		+	===ФАЗА II: Разработване на блокова структура===
		+
		+	*Какви блокове от въпроси трябва да присъстват?
		+
		+	*Как да бъдат подредени блоковете?
		+
		+	*Какви [[препратки]] и [[преход]]и са нужни?
		+
		+	===ФАЗА III: Избор на техники и видове въпроси===
		+
		+	*Какви специфични техники ще бъдат използвани?
		+
		+	*Разработване на отделните въпроси и отговори.
		+
		+	*Подредбата на въпросите в блоковете, разработване на указания, препратки,преходи.
		+
		+	===ФАЗА IV: Графично оформление===
		+
		+	*Избор на вид и големина на шрифтовете за отделните компоненти на въпросите. Избор на формат на отговорите.
		+
		+	*Подходящо разположение на въпросите, отговорите, указанията, препратките, преходите и пр.
		+
		+	*Изписване на номерата на въпросите.
		+
		+	*Страниране на документа.
		+
		+	===ФАЗА V: Тестване и коригиране===
		+
		+	*Отпечатване на екземпляри за тестване.
		+
		+	*Тестване на въпросника.
		+
		+	*Обсъждане на [[резултат]]ите от тестването.
		+
		+	*Внасяне на нужните поправки и промени във въпросника.
		+
		+	*Окончателна редакция.
		+
		+	===ФАЗА VI: Размножаване===
		+
		+	*Отпечатване на въпросника и другите документи на паус или друг носител.
		+
		+	*Размножаване на въпросника и другите документи в печатница.
		+
		+	*Приемане на отпечатаните документи.
	==Вижте още==		==Вижте още==
	*[[Вътрешни данни]]		*[[Вътрешни данни]]